"Усилни години" е исторически роман, който тематично се отнася до Илинденско-Преображенското въстание в Македония, но по същество е социално-политическо повествование, свидетелстващо за сложните и драматични процеси в българското общество през 20 -те години на ХХ в. Писателят ни предлага да прочетем как българите в тази многострадална част от отечеството ни понасят тегобите на несвършващото робство, как зрее идеята за самостоятелно разрешаване на нерешения от великите сили национален проблем и как народът събира разпилените си енергии за могъщ удар върху разпадащата се Османска империя и по бездушната и ... |
|
|
"Романът "Гласовете ви чувам", може би защото е твърде различен от първите три, се превръща в ключ за тяхното разбиране и адекватно тълкуване. Най-малкото защото писателят тук поставя на преоценка всичко, което е показал, оценил, защищавал като своя и на историческото време позиция. "Гласовете ви чувам" ни кара по друг начин да говорим за патриотизма на писателя и за отношението му към т. нар. "Македонски въпрос" и особено към Илинденско-Преображенското въстание, към социалистическата идеология и значението и влиянието ѝ върху революционното движение в Македония, за двете воюващи ... |
|
|
"По друг начин е концепирана романната цялост на "Илинден". Тук глаушевският дом е вече сравнително настрана. Въпреки че авторът постоянно го има пред очи като ориентир, като мярка, като указателен знак по пътя на сюжета, като гаранция за единството на книгата, за връзката ѝ с другите части на поредицата. Причината за това е може би творческата история на тая трета част. Замислена като повест за житейския подвиг на Дона Скорнева - другарката на орлите (както е наречен тоя раздел от книгата), тя по-късно е прераснала в многопланов роман. Сега вече действието за пръв път прекрачва прага на Глаушевския ... |
|
|
Вторият роман от поредицата е за развълнуваното, разбунено море на националноосвободителната борба, за нейния апогей преди Освобождението. Тук царува вече трезвият, разсъдителен, деен и жертвеготовен син на Стоян Глаушев и Султана - Лазар, съпътстван от сияйната си жена Ния. Мъчителните преживявания на Лазар и Ния във връзка с късното раждане на техния син, нещо, което заема едни от най-добрите страници на романа, има двузначен смисъл - освен лична, дълбока семейна драма, то е и неизказана мъка във връзка с продължаването на делото, с поемането на борбата. ... |
|
|
"Прозата на Димитър Талев носи тихия и нестихващ огън на една екзалтирана и фанатична душа. Тя е в мекото ренесансово сияние на Ния, в черния средновековен плам на баба Султана, в огненото вдъхновение на Райко Вардарски, в тъмния блясък от иконостасите на Рафе Клинче. Голямата и благородна амбиция на Талев е да бъде Вазов на македонските българи и тяхната историческа съдба. Той изпита силата на Вазовото пиянство от могъщия дух на пробуждането и възраждането. Той носеше гордо и благородно родово чувство, съзнание за съдбовна принадлежност към едно племе, съпричастие с цялата му история, копнеж по неговото топло и ... |
|
|
Стефан Чирпанлиев - журналист, публицист, краевед, театрал. Писател - озарен от безкрайното любопитство на търсещия човек. Мечтател и ентусиаст, но и човек на делото. Леко клатушкащ се, със старта кожена чанта под мишница, винаги малко закъснял за поредната културна изява, било за концерт или изложба, литературно четене или спектакъл на театър, читалищна изява или премиера на книга... ... |
|
|
Комплектът се състои от два тома - том 1: Царуването на княз Александра 1879 - 1886 и том 2: Регентството. ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство Захарий Стоянов предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданията са насочени както към ученици и студенти, така и към ... |
|
|
Откъдето и да идва Забравено стихотворение, написано отдавна, открих случайно. Изплашен едва го мярнах и не го прочетох. Мимолетното безследно трябваше да е преминало. Политна черен лист, но в паметта ми осветеност е останала. Скриването как разкрива. От този образ все примирам. В неповторимото не би могло отново да повярвам. Животът мой в предишния живот започнал е да се съмнява. Петър Първанов ... |
|
|
"Multa paucis" е книга на непресторения и органичния възторг пред способността на човека да размишлява, да се съмнява, да играе (като по този начин най-пълно се самопостига и самоопознава), книга, която категорично отхвърля преднамерения епатаж на чичовщината и на байганеещите се парвенюта - новобогаташи, а издига в култ таланта на разума." Иван Гранитски ... |
|
|
"Поезията на Иван Гранитски прелива от звуци и движения, които ликуват в жаждата си за живот, но и проплакват от страх от смъртта, унищожението, забравата, неизвестността. Възторзи и съмнения изпълват нейното пространство, насищат я и ѝ придават ново измерение, нова чувствителност и нравственост." Панко Анчев ... |
|
|
"Ако Македония с основание е наречена люлката на Българското възраждане, то Добруджа безспорно е изначалната люлка на Дунавска България. Ето защо, когато храбрите български полкове се сражаваха при Ниш, Криволак, Прилеп и Дойран, те не забравяха нито за миг Златната житница, заграбена чрез дипломатически изневери и една военна разходка. Добруджанци трябваше да знаят, че и те са неразривна част от целокупната национална болка. Те самите бяха гинали при Одрин, Чаталджа и Калиманци, за да донесат свободата на сънародниците от другите български области, но се завърнаха в погазените родни огнища. Това обяснява как въпреки ... |
|
|
В книгата си Вели Чаушев разказва спомени за обичани български актьори, имена, като Невена Коканова, Лео Конфорти, Константин Кисимов, Георги Парцалев, Константин Коцев, Коста Цонев, Любомир Тенев, Любен Гройс, Венци Кисьов, Георги Калоянчев, Апостол Карамитев, Григор Вачков - вече актьори в "Небесния театър". Както самият автор казва: "...дреболии, които са изпадали от официалните портрети. Като мазилката, която е уронена от пирончетата, когато са ги окачвали. Това са случки и събития от живота им, слушани или сам съм вдишвал въздуха им. Струва ми се, че такъв възторг и любов към живота и театъра, които ... |
