"Животът е тайна, той не подлежи на програмиране. Той ни дава своите знаци. С болести. Загуби. Непрогледен мрак. Неизбродна мъка. След която губиш способността си да плачеш. Но се научаваш да се усмихваш. С ослепителна светлина. Със зашеметяващо красиви гледки. С четирилистни детелини. Каквито намират две пресекли живота ми жени и то без да ги търсят. Могат да подминат цяло поле, а край някоя рехава туфичка да се наведат и да откъснат няколко наведнъж. Казват, че им се обаждали, че ги викали. Така ме викат и моите хора. Преживяното с тях, самото им съществуване ме крепи сред немилосърдния свят. Литературата си ... |
|
"С уморени ръце и с отмалели от работа пръсти на времето дните и нощите бавно прелиствам. И така на живота си книгата всъщност с думи сладко-горчиви безшумно дописвам." Петър Андасаров ... |
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |
|
"Дневник на писателя" е периодичен сборник от произведения на Фьодор Достоевски, излизали под това заглавие в периода 1873 - 1881 година. Първоначално под рубриката със заглавие "Дневник на писателя" Достоевски публикува свои произведения в седмичното списание "Гражданин", издавано от княз Мещерски и редактирано от самия писател. През 1876 и 1877 г. "Дневник на писателя" излиза самостоятелно като месечно издание. През 1880 и 1881 г. излиза само по веднъж. В "Дневник на писателя" читателя ще се срещне с някои от по-малко известните произведения на Достоевски, сред които ... |
|
Преди повече от 8000 години, в полето, където сега се намира София, тогава обитавано само от диви животни, се заселват едни от първите земеделци и скотовъдци на европейския континент, които в търсене на подходящи за уседнал живот природно-климатични условия донасят от презморска Анатолия (Мала Азия) новия поминък. Сред полето, край бреговете на днешната река Слатинска, започва да кипи живот. Горите отстъпват пред пасища на домашни животни и плодородни ниви, сред които възниква и бързо се разширява едно от най-големите селища на първата европейска цивилизация; останките от него сега се обозначават като Слатина-София. ... |
|
С тази книга, драги читателю, ще се срещнеш с личността и родолюбивата дейност на големия духовен водач, на българския народ, църковен и обществен деец, митрополит и пръв български екзарх - Екзарх Антим I. С църковната си служба в българската църква в Цариград на 11 май 1872 г. той прогласява независимостта на Българската православна църква, която обединява българите в Мизия, Тракия и Македония. След Освобождението, завърнал се от заточение, председателства Учредителното и Великото народно събрание в Търново. Специалната поредица Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов включва художествени и научни съчинения, ... |
|
Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и неверието. Книгата е част от поредицата "Шедьовър" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
"Избирай и живей" е книга за любовта, такава каквато е - голяма и малка, тъжна и радостна, страдаща и вдъхновяваща, от първите ѝ трепети, през тръните по житейската пътека, до трудните истини. Тя е книга за вярата и смисъла на идеалите и важните избори, за крехкия баланс между двата основни стълба в живота - семейството и работата, и всички истински неща, за които си струва да се живее, но и да се полагат усилия, защото те не са даденост. ... |
|
Спиращите световете и времето разкази на Кънчо Атанасов. Словото на Атанасов е по човешки вълнуващо, неусетно думите в делничен порядък се настаняват в душата и здраво те хващат за сърцето, неочаквано те превръщат в един от героите на прозата му на пръв поглед обикновените малки истории всъщност представляват цялата палитра на човешкото битие. ... |
|
"Писах и завърших книгата си Жажда за светлина в продължение на две десетилетия. Трудих се с обич и преклонение пред неотразимо светлата личност на Никола Вапцаров. Вълнувах се и се възхищавах от безкомпромисното му гражданско поведение и проявяваната от него необикновена социална отзивчивост в живота и творчеството." Мария Радонова ... |
|
"Колкото повече натрупвам годините върху раменете си, толкова по-често се връщам в незабравимото детство, когато малкият човек с широко отворени очи опознава разнообразния свят. Приседнали пред кръчмата или бръснарницата на площада в Калофер, старите бойни другари често се отнасяха върху крилете на спомените към младините през войните в редиците на 28-и Стремски пехотен полк. Аз слушах с любопитство за техните героични и съдбовни приключения, но когато поотраснах и започнах да чета внимателно учебника по история си позволявах и да задавам уточняващи въпроси. Дядо Стефан ме изглеждаше с добродушно снизхождение и се ... |
|
Книгата съдържа пет пиеси от Илко Иларионов: "Космонавти", "Молба до Господ", "Земетръс", "Готината банда" и "Розови облаци". Пиесата "Космонавти" е специално написана за големите български актьори Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев."Приятно ми е да играя в тази пиеса на Илко. Той я написа специално за нас. Играем пиесата в Сатиричния театър. Идваме от Варна, от Плевен отиваме в Пловдив, в Стара Загора и се прибираме в София да играем пак в нашия театър. Навсякъде се приема много добре. Хората ни се радват, обичат ни. Но хубавото е, че има такава пиеса, ... |