Стихове и поеми ... Вечерен праг Стоя пред своя дом сега. И нищо, че ветровете вече пълнят мрака... На своя праг застанал, аз ще чакам да ме засипе пепел от огнище, стрела от смях, искра от късен огън, и радостта от нови светли думи, от вярата, че есенната шума ако поискам да премина, мога. По хълмите жълтеят диви круши. Небето носи септемврийски птици. Аз се оглеждам в техните зеници и виждам как далечен огън пуши. Другарите ми са край оня огън и вдигат тежко вино в тежки кани, а в песните им като в люта пяна кипят неясни мъки и тревоги. И тръгвам бавно. Някак бавно помня чертите им, от вятър неизтрити. Те ... |
|
|
За Христо Ботев се пише трудно. Бих казала... почти невъзможно. Респектирани от гениалността на поета, всичко написано ни се струва слабо и недостатъчно. Но докосването до личността на Ботев е вече знак за пътуване към съвършенството. Мисля си, че е така... Но не съвсем... Или просто се пише като въздишка на песен, като полъх-усещане на пролетен вятър, като внезапност на майски дъжд, като допир на жигосващ слънчев лъч... Точно тук е неуловимото... Опитах се да се докосна. Може би в това е смисълът. ... |
|
|
Избрани стихове ... На българския читател Валентин Чернев се представя с том избрани стихотворения. Това е творческата равносметка на автор, създавал търпеливо и неотклонно през годините своя поетичен свят. Стиховете са размисли за собствената съдба, за честта и достойнството, за връзката с родното, за любовта. Метафоричен и пластичен в поетиката си, той успява да слее в едно поетично видение пейзажите на своя Силистренски край с пейзажа на душата си. Непосредствен и прям Валентин Чернев успява да предаде на читателя своите вълнения, да го направи съпричастен на творческото си кредо. ... |
|
|
В поредната поетична книга Таньо Клисуров остава верен себе си, на неподправеното си отношение към заобикалящия го свят. "Аз съм малкото кутре на твоята длан, Живот велик. Когато я свиваш в юмрук – да удряш, аз съм най-слабият ти войник. Но помилваш ли някого, разпнат на кръста – всичката своя сила бих дал. И съм готов да предвождам пръстите като генерал." ... |
|
|
Нощите само са трудни. По перваза дъждът се разхожда със стъпки тежки и будни и въпроси, и думи ме глождят. Тишината е шапка – обемиста и дяволски мека, а Луната - бистра капка – в окото ми слиза полека. ... |
|
|
Класическата приказка "Храбрият млад шивач" е преведена от Димитър Стоевски, а томчето е богато илюстрирано от Борислав Стоев, което го превръща в истинско изкушение за читатели от всички възрасти. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... Мигът на любовта е озарение. Това може да се открие в поезията на Лалич. При него и "нелюбовните" стихотворения звучат като любовни. Той гледа на света с влюбени очи и изпълва поезията си с лирически интензитет. Преводът на стиховете е на Светлозар Игов. "Като зеница свих се, твърде късно към този свиреп блясък пригодена, И, вече на земята, жаркото си чело Прислоних на ръката. След това моето име се разпадна по-бързо от нежната плът в гъста горчивина. Забравила съм да броя, дишам И се обръщам. Бях празнина, ... |
|
|
В романа авторът с типичния си жив, пластичен и едновременно с това безкрайно достъпен стил на литературния изказ разказва увлекателно една привидно фриволна история от прехода, под сатиричния слой на която читателят открива дълбоките манипулативни течения, чието влияние усещаме в ежедневния си живот на всички равнища. Книгата представлява интерес за широката читателска аудитория, ценяща съвременната българска проза. "Става дума за Държавна сигурност. За онази "старата Държавна сигурност", която расте, но не старее. И е иззела от държавата толкова много функции. Какво си мислите, че нашата Агенция си ... |
|
|
Иван Гранитски обича да рисува пейзаж, да полага цветове и линии върху платното и някъде ненадейно, случайно дори, да постига композицията на картината - монументална на вид, но дълбоко съкровена и интимна. Това може би е най-важното за поетическата дарба на Иван Гранитски: зад грандиозното, стихийното, космичното да покаже духа на нещата, същността на душата, сърцето на човека. Неговите силни думи са нежни и в повечето случаи точни, художествено премерени и естетически изразителни. То значи, че с тях се постига една особена поезия на идеите и чувствата. Защото при него чувството винаги е някаква идея, а идеята винаги ... |
|
|
Поетът е включил в първи том на четиритомните си избрани творби от най-ранните си стихове писани през периода 1950-1963 г. до творбите в последните му засега книги "Човекът е въпрос", "Аспиринов сняг" и "Вечерна дъга". Георги Константинов е сред най-талантливите български поети, които осъвремениха нетленното същество на любовта, като му вдъхнаха чувствителността на ежедневния човек и го потопиха в драматизма на реалния живот. "Той е от тези, които истински обичат живота, и имат таланта и смелостта да бъдат такива, каквито сами са си избрали да бъдат.Един творец, чиято заветна мечта е ... |
|
|
"Прославяме Фьодор Ушаков като местно почитан светец, но значението, на това събитие излиза далеч извън рамките на местното тържество на Саранската епархия. Днешният ден е специален за цялата ни Църква, той ще остане завинаги в църковната история и в историята на нашето Отечество. Познаваме немалко воини, чиято святост е призната от Църквата и чиито имена се почитат горещо от благочестивия вярващ народ. Такива например са светите благоверни княз Александър Невски, Дмитрий Донски. Но за първи път от дълго време Църквата прославя в лика на праведните воини подвижник, живял в сравнително недалечното минало. И за първи ... |
|
|
"Начетен, буен и вдъхновен, Гео дойде между нас и донесе тръпката на новото: той почна да славослови имена, които бяха непознати за нашата духовна общественост, и с това внесе сред спокойствието на традиционните ни схващания за проблематиката на писателя, на художника, на актьора раздвижване - и нов хоризонт почна да се очертава пред техните замисли... Гео познаваше и големите класици на стиха и прозата и даваше верни щрихи, когато говореше за тях... През тежките и усилни години на войната Гео замина за там, където не бе неговото призвание, но той изпълни достойно своята служба: бе му дадена да върши отговорната и ... |
