В "Парерга и паралипомена" е включена "Афоризми за житейската мъдрост", която превръща не особено известния мислител в прочут философ. ... От сравнително скромната цел да се опише животът, да се дадат принципите на една по-цялостна философска антропология, възпитателят Шопенхауер плавно преминава към наставленията за живота - за възможно най-разумния начин да се прекара онзи отрязък от време, който ни е даден от раждането до смъртта. И в това отношение ненадминати по сила и блясък са неговите "Афоризми за житейската мъдрост". Сам Шопенхауер е далеч от идеята за етическо-назидателен трактат. ... |
|
|
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... "Комедия от грешки" по своята структура е измежду най-съвършените постижения на Шекспировото драматургично творчество. Тук авторът влиза в открито съревнование с един от признатите майстори на комедията - Плавт. На това се дължи невероятната фабула, обаянието на класическата литература. Но геният на Шекспир успява да извиси действието до високите изисквания на ренесансовото изкуство. ... |
|
|
В творчеството на Костадин Кюлюмов епохите преливат една в друга и се превръщат в единна сплав от традиция и съвременност. Вслушан във властните повели на кръвта, писателят пресъздава образа на България такъв, какъвто се е формирал черта по черта след възходите и паденията по историческия й път. Във въртопите на събитията - минали и днешни - се открояват героите на Кюлюмов, пренесли през времето своето непокорство, горд дух и свободолюбие. Тази книга включва романите "Залезът" и "Убийството на хан Кубер", както и новелите "Радон войвода" и "Балада за мурата". ... |
|
|
Откъс от книгата: "Не може да се каже, че Иван Иванов беше пристрастен към четенето. Даже напротив! Но, пристигнал в столицата и станал началник, той не можеше да не възприеме споменатия вреден навик. И правеше огромни усилия да преодолее известната на всички книга на Коелю. За да има какво да прави, докато чете, Иван си замезваше с луканка или пастърма. Смучеше си по някое резенче и го използваше да си отбележи докъде е стигнал. Така книгата на Коелю постепенно придоби истински кулинарен вид. Мазните страници наподобяваха добре препечени кори за баница, но дъхът, който се носеше от нея, не беше приятен. Имаше ... |
|
|
Филип Хорозов е роден в с. Чорбаджийско, област Кърджали. Завършил е Българска филология в Пловдивския университет. Автор е на книгите "Времето по часовник", "Вгради се в мен", "Дълбоката река", "Сиво черна моя", "Веднъж в живота", "Сезон за него", и "Наставление за подпиране на небето". Дълги години е работил като журналист в регионални издания. Сега е драматург на Музикално-драматичния театър в Кърджали. ... |
|
|
Новата книга на Златомир Златанов е продължение на предишните две - "Лаканиански мрежи" (2005) и „Отвъд травма и революция" (2006) - в които по примера на психоанализата на Лакан и творчеството на актуални леви мислители като Джорджо Агамбен, Жак Рансиер, Славой Жижек, за да изброим само някои от тях, е направен опит да се очертае интелектуалната и политическата ситуация от началото на новия век. Сега акцентът е поставен върху сложната философия на един от най-значимите живи френски философи - Ален Бадиу (роден 1937), чието влияние в родината му и зад граница започва да проличава едва наскоро, което дава ... |
|
|
Новата книга на Валентина Радинска ще зарадва читателя, макар да е пропита с приглушения, но осезаем като подземен тътен, порой на болката. Една от най-големите съвременни поетеси с невероятния си талант превръща личната болка в общочовешка и общодостъпна, подарява ни я като дъжд, който измива прашните ни души с обещание за слънце. "Несбъднати души - ловци на дъждове! Прокрадват се през вятъра, и в облаци стаени тъй жадно се стремят към други светове - и пращат тънък лъх крилата им студени... За миг, за малък миг елате в моя мрак - във крехкостта на пламъка, във краткостта ми земна! Станете дъх и слово, станете ... |
|
|
Създадена през 1666 г., "Мизантроп" е една от прочутите "високи" комедии на Жан-Батист Молиер, заедно с "Тартюф" и "Дон Жуан". И тук зад бляскавото остроумие и унищожителната ирония ударите на комедиографа преследват неизтребими пороци като лицемерието, себелюбието, кариеризма, ласкателството и притворството. На самата неуловима граница между забавното и сериозното влюбеният Алцест жертва дори любовта си, защото повече от всичко не може да понася фалша на светското общество. Само Молиер в своята епоха е в състояние да свърже дълбоките проблеми на морала и фарсовата шега, ... |
|
|
"Жена! Родена от цъфтежа на лятото и обичта. Тайнството прозира във очите й, оплели нежното зачатие с вкуса на Чудото и магията на Вечността. През косите й извират ветровете - обли на Живота. От докосването на дъха й Вселената въздиша с бяло цвете. Изумително звъни на тичинките песента. И ни връща към светлината - замайваща и откровена - на Сътворението..." ... |
|
|
Тази книга, ако я оприличим на река, е образувана от два притока. И тяхната вода са думите. Първият приток - това са моите впечатления от книги и авторите им, с които сме от една и съща духовна група. Греят имената на велики творци и други, чието приятелство е най-голямото богатство в живота ми. Вторият приток изразява отношенията на творчески личности, всеотдайно посветени на Словото, към литературните ми опити. И в двата случая духовното родство е озарено от звездната мисъл, изказана от Наполеон: "Думите са всичко". Защо военният гений не достига до това прозрение? Ето един от възможните отговори: " ... |
|
|
Пламен Панчев ни поднася най-доброто от излезлите му до сега стихосбирки. Тук са и поемите "След теб" и "Тревожен хляб". Лирично песенен като изказ, поетът вълнува с постоянните теми за любовта, за съдбата на твореца, за гражданската му позиция. "Но жив съм аз! На всяка крачка! Над всеки миг хипертоничен! Един случаен Пламен Панчев узрял до край да те обича!" ... |
|
|
Втората книга със стихотворения на варненския поет е лирична изповед за българската съдба и поривите на човешката душа към красота, хармония и любов. "И колко още неизстрадани съмнения, заключени във строфите проплакват, и колко още незатихнали стремления в забравен стих там някого очакват!" ... |
