Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... В този том, драги читателю, ти предстои среща с една от най-удивителните книги на гениалния руски писател Николай Василиевич Гогол. Прочутото писмо на Висарион Белински до Гогол, за публичното четене, на което са изпращали на каторга, е по повод именно на тази творба. Историята знае и оценява. ... |
|
|
Критическите наблюдения на Атанас Далчев имат твърде широк диапазон - от проникновени анализи на сътвореното от писатели като Хьолдерлин, Лафонтен, Емили Дикинсън, Хемингуей, Жан-Пол Сартр, Стайнбек, през задълбочени разсъждения за изкуството на превода до тънки наблюдения върху творчеството на съвременни български поети като В. Петров, Р. Ралин, Б. Димитрова, Ат. Смирнов. Основна част в книгата заемат статиите му "Религиозното чувство в българската литература", "Христо Ботев и народната песен", "Нашата съвременна детска поезия", "Димчо Дебелянов", "Връщане към Вазов" и др. ... |
|
|
Книгата запознава читателите с православната икона като съставна част на християнската вяра, като средство за познаване на Бога, като път за общение с Него, като изповядване на истината, прерастваща във вероизповедание. ... |
|
|
Стихосбирката на отдавна доказалия се на поетичното поприще Валентин Чернев "Песни от здрача" поднася на ценителите на изящното слово пълнозвучни и блестящи рими в един завладяващ и ненарушим ритъм. Чрез тях читателят е завладян от една силна поезия, която настоява да бъде не просто разчетена, а усетена, защото се домогва до истини от друг, по-висш порядък и синтезира не толкова развлекателните, колкото възпитателните начала. "Нищо в живота ми с вас не ме свързва, изглежда - в други години живеем, на други планети....Само за всички ни вече не стига надежда, само еднакво нетоплещо слънце ни свети... Глух ... |
|
|
Панчо Панчев завършва театрознание, но скоро след това излиза от ролята на квалифициран зрител и се гмурва вътре в сценичното изкуство като автор на пиеси. За няколко десетилетия светлините на рампата са огрели около 50 негови драматургични творби, най-успешно от които се играят комедиите му и заглавията, адресирани до детската публика. Освен в драматичните театри сюжетите и диалозите му често са намирали място в радиото и телевизията, над куклените паравани, като либрета на музикално-сценични произведения... Зрителите с чувство за хумор помнят "Има ли смисъл да утрепваме мечка?", "Вълци нема", " ... |
|
|
"Малко непривично съм събрал тук сатирични стихотворения и не толкова сатирични песни. Сатирата винаги ме е привличала, още от студентските години, от оня легендарен стенвестник "Трън", в който ние, десетина студенти, пишехме под псевдонима Трендафил Акациев...""Возят ме днес с мерцедеса по Руски два бодигарда и всеки с пищов Гледам отсреща продава закуски моята първа голяма любов. Беше момиче с богата фантазия, пълна отличничка, суперталант десетокласничка в осма гимназия, а аз бивш затворник и хулиган. Ваня се казваше. Казвах й Ваничка. Носеше дънки и къси поли. Тя във сърцето остави ми ... |
|
|
Може би в този том стихотворенията са най-разнообразни и като тематика и като форма. 1999 г. беше най-болезнената и най-радостната в моя живот дотогава. Роди се внучката ми Тамарка и почина майка ми. "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети и подозрително блясват шпаги от минали страсти, звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов! Ето, завесата пада - кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада. С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай. Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!" ... |
|
|
Двадесет години след това. От 1962 до 1982. Случиха се много неща и тези стихотворения са нещо като дневник, като разказ за живота ми - от младостта към съзряването. Бях учител в Малко Търново, после драматург и режисьор в Бургаския театър. Постепенно поезията беше изместена от драматургията и режисурата. Пишех все по-рядко стихове, но никога не престанах, разбира се. Този втори том от моята поезия е разнообразен като теми: любовта, семейството, остаряването, театъра, преходността на времето и отново смъртта... Първата ми стихосбирка излезе през 1963 година. Тя се казваше "Всичко ще изпитаме" и благодарение на ... |
|
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин. Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна, най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
|
|
Съставителят на книгата Борис Данков е събрал ръкописи, писма, документи, като по изрично изявено желание на съпругата на поета Никола Вапцаров, не са могли да станат достояние на общественото внимание преди нейната кончина. Сега 14-те тетрадки, явяващи се своеобразен личен дневник на Бойка Вапцарова, воден в продължение на близо 30 години, разбунват тайно и явно подхвърляни псевдообвинения и нападки, хвърлят нова светлина върху събитията през погледа на жената, за която поетът Иван Давидков преди десетилетия бе казал: „Разберете, обичал я и големият поет, страшно я е обичал. Тя също го е обичала сърдечно и непосредствено. ... |
|
|
Емоционална зона е роман, следващ най-добрите традиции на криминалния жанр. Тук има всичко, което би могло да увлече читателя: заплетена интрига, шеметни преследвания, невероятна находчивост и, разбира се, любовно приключение. ... |
|
|
Стремежът да експериментира, да открива нови възможности за поетичния си изказ е характерен а Радосвета Миркова. В новата си книга „Пшеничени дни" тя се обръща към източната поетика като форма, в която вкарва своя български изказ като светоусещане. Това не е самоцелно и безпочвено залитане - в „Пшеничени дни" всяко зрънце ще намери благодатна почва в душевността на читателя. ... |
