В "Голгота", том трети от петтомното издание с избрани съчинения на Павел Матев, лирическата биография на големия ни поет следва драматичните поврати на последните две десетилетия - площадната надменност, покъртителната орис на обикновения човек, самотата на истинския поет в битката му за извечните опори на Отечеството и на българската душа. Магичността на неговото слово превръща стиховете му в естетическа материя с най-висока стойност. "В гордия покой на самотата ангели - пазители стоят и внушават мълком на душата как начева притеснен стихът. Как поникват звуци премълчани, как нестройно се преплитат те - ... |
|
|
Това е книга за едно пътуване - увлекателен разказ на писателя за собствените му перипетии в опит да осъществи бащината си мечта за околосветско пътуване: от Сливен на запад и все на запад до Филаделфия, до Нова Зеландия, до Азия и отново до Сливен. "Тате, още гледам през твоите очи, но вълшебният ти сън вече е скучна реалност. Как ти завиждам, тате". "Нямам напълно ясна представа как се получи тази книга. Стартирах я, тласкан от много мотиви, много впечатления, много неща, които не мога лесно да характеризирам. Едно е сигурно: това е книга за едно пътуване..." ... |
|
|
Книгата е посветена на цялостните вътрешни различия в разновидностите на християнството и на твърде често антагонистичните взаимоотношения между тях. Обърнато е внимание и на упадъка и развитието на християнството, като са разгледани не само неговото възникване и разцвет до момента, в който се превръща в най-масовата религия, а и сериозните трудности, с които то се сблъсква днес в модерния Запад. Целта на всичко това е не просто да се изкаже мнение, да се прокара някаква оценка или да се издаде присъда, а да се нарисува един наистина реалистичен и неретуширан портрет. ... |
|
|
Повествование за човека, който не можеше да бъде главен герой на роман. Този роман е за съдби и времена, които бяха сбъркани, затова последователността в него е сбъркана: събития се връщат назад, после пак отиват напред и т.н. ... |
|
|
"И светла топлоока обич ме връщат кат майчини очи към оня дъхав, хлебен чернозем от който кълни обич и надежда, от който тръгват моите мечти и на сърцето пътя се отрежда... Не можеш да отминеш своя знак белязано е твоето доверие от костите на нашите деди, от легендарните поверия... Живееш, за да създадеш и обич в тебе да се върне в очите ти се ражда топъл ден...... Ти можеш да започнеш вече!" Тенко Тенев ... |
|
|
"Все тази болка в сърцето. Идва винаги, когато не трябва - в средата на всяко веселие и след нея душата ми тръгва сред зима по плажа пустеещ. По обед. В неделя. Откъде се е взела? Защо съм й верен?!!! Защо все далече от дом и семейство ме води - не зная. Може би с нея заплащам краткото щастие ден след ден. От години така. И до края..." ... |
|
|
Но "първата тайна" в тези разкази ще свържем с времената на иносказателното. Тогава, когато човекът не само оцеляваше, но се опитваше и да надскочи времето си чрез своите "малките илюзии" и дребни измами, да дръпне "дявола за опашката" и да се отдаде на "циганската рапсодия". В някои от разказите можем да открием човешкото и в няколко анималистични творби, които разтърсват с примери на саможертва, на майчина обич, трагизъм, благородство и достойнство. ... |
|
|
Това е роман за въздесъщия балкански човек. Изповедта на героя разкрива наниз от авантюри и крушения, от надежди и горчивини. Гонен от буйните си страсти, замесен в измами и престъпления, той се мята из балканските земи, но където и да попадне, се слива напълно с облика на средата, приема идентичността на приютилия го народ. В България името му е Димитър Попов, в Гърция вече е Димитриос Папас, в Турция - Демир Папазоглу, в Сърбия - Димитар Попович, в Румъния - Думитре Попеску."Пет имена смених — казва той, - но сърцето ми е едно и неделимо. Нищо не съм изчегъртал от него, нито от мозъка си. Живота си на парчета не ... |
|
|
10 разказа за прехода, който не ни обедини ... "Преход. Каква странна и дори малко страшна дума. От какво към какво преминаваме? От тоталитарна еднопартийна диктатура на БКП, от зрял социализъм - несъмнено. Накъде обаче? Посоката каква е? Вярна ли е? Този ли е пътят? Кой го посочи? 16 години се питаме. А целта? Свещената цел? Чухме, че била цивилизовано, правово и демократично общество. Какви прекрасни думи, каква прекрасна цел, каква велика мисия. Но крие ли се нещо зад думите? Кой пръв изрече тези думи, вече не помним. Но поехме напред. Изминаха повече от 16 години, обвеяни в съмнения и съпроводени от въпросителни. ... |
|
|
Всичко, свързано със Стоян - Индже войвода, е не локален, а национален въпрос. Неслучайно за него се пее и разказва там, където живеят българи. И друго: За Индже войвода са създадени огромен брой фолклорни творби. Конкретно народните песни - тук поместваме 238 творби, повечето от които се публикуват за първи път - са "ценно поетическо наследство" и несекващ диалог между поколенията. Надяваме се, че чрез предлагания сборник читателят ще добие по-пълна и цялостна представа за героя. ... |
|
|
Авторът е нарекъл книгата си роман от спомени. Свидетел на големите събития от втората половина на миналото столетие и сам участник в не малка част от тях, той открито споделя с читателите тревогите, въжделенията, заблудите си, търси корените и причините назад във времето за величията и паденията в историята, обществата, човешките съдби размишлява върху слабостта на човешката природа да издържи на изкушенията при опитите да се реализират велики идеи, защитава човешкия ум, дух и подвиг. Много са и страниците в книгата, в които Левчев разказва за срещите си с общественици, политици, интелектуалци, с част от най-големите ... |
|
|
"Всяка дума може да бъде ударена, ранена или анатемосана. Така започва смъртта и, която натъжава или отблъсква. Затова речникът не е само извор, но и гробище." ... |
