"Омир най-добре е научил другите поети да говорят лъжа, така както трябва. Това е похватът на погрешното умозаключение. Хората мислят, че когато при наличието на едно нещо произлиза друго или при появата на едно нещо се появява друго - ако второто е налице, налице се оказва или се появява и първото. Но това е измама. Затова трябва да се добави случаят, когато първото е лъжливо. А при неговото наличие по необходимост е налице и произлиза друго. Поради съзнанието, че второто е истинно, душата ни погрешно заключава и за първото като действително съществуващо." Аристотел ... |
|
|
"Реториката" принадлежи към езотеричните съчинения на Аристотел. Това означава, че тя е била използвана от философа при преподаванията му в сравнително тясната среда на перипатетическата школа, докато до широката публика били адресирани т.нар. екзотерични съчинения. Следователно "Реториката" има съществена близост до "Поетиката" (или, за да предадем с по-голяма точност заглавието на оригинала, до трактата "За поетическото изкуство"). Самата проблематика на "Реториката" предполага кръг от читатели и тълкуватели на идеите ѝ, по-тесен от онзи на "Поетиката". ... |
|
|
"По това време бях вече капнал и загубих всяка надежда. До шхуната все още оставаха стотина фута. Лицето ми беше във водата и аз наблюдавах как акулата се обръща за ново нападение, когато видях помежду ни да минава кафяво тяло. Беше Отоо. Плувай към шхуната, господарю! - каза той. Говореше весело, сякаш ставаше дума за някаква шега. - Аз познавам Ром акулите. Акулата е мой брат. Подчиних се и заплувах бавно напред, а Отоо плуваше около мене, като гледаше винаги да е между мене и акулата, отбиваше нападенията й и ме ободряваше."Из "Демоните на Фуатино" ... |
|
|
"Един от белезите на мащабната дарба е това, че когато попаднеш при картините ѝ, при музиката ѝ, при диханието на страниците ѝ, оставаш стреснат, трогнат, покорен, оставаш завинаги в щастлив плен на тази дарба. Била тя от близо или от далече. Духът ти рее и странства в нейните пространства и ти си честит, че без да си там, си там. При светли идеи, при незабравими образи, при зашеметяващи вълнения. Колко светлина у Пушкин, колко трагика у Есенин и Канети, колко невероятни вероятности у Шагал, какво искрящо просторечие, каква печал и каква радост у Твардовски, каква мила тъга у Светлов... И у всички ... |
|
|
"Навремето, когато около 25-годишни ни приемаха в Съюза на българските писатели с първи ръкописи и първи книжки, почнахме да се срещаме със старите писатели, с батковците в литературата, с познатите и непознатите ни връстници и Камен Калчев ни казваше: - И знайте, че така ще мине животът ви - сред тези хора, при техните книги, при техните съдби. Имахме респект, почит, уважение към всяко талантливо творчество. Шанс бе за нас да срещаме и сваляме шапка на Елин Пелин, на Людмил Стоянов, на Дора Габе, да се докосваме, да общуваме дори с Николай Лилиев, с Панчо Владигеров, с Илия Бешков, да гледаме на отсрещния тротоар ... |
|
|
Сто и десет годишнината от Балканската война е повод да се върнем във времето, когато светът е учуден от дързостта на българите да се изправят срещу една империя, разпростряла се на три континента. Само за три седмици те се озовават на 40 km пред Златния рог в името на събирането им "под обща държавна стряха". "Разплатата с вековния враг" е толкова изненадваща, че дори специалистите по Ориента не могат да схванат духовната сила на освободителната мисия спрямо "поробените братя отвъд Странджа, Родопите и Рила". Тя вдъхва вяра в собствените сили със страховитото "Напред! На нож!" и ... |
|
|
Удивително точният анализ на генезиса и развитието, както и на политическата, социалната и социалнопсихологическата природа на фашизма у Андрич го правят съвременник и дори предтеча на някои модерни политически мислители, философи и социални психолози. В представянето на масите като инертни, ирационални стихии творчеството на Андрич може да бъде съпоставено с известните работи на такива мислители като Ортега-и-Гасет и Елиас Канети, така както със символната сила на представянето на света ненасилието и абсурда "Прокълнатият двор" на Андрич стои редом с "Процесът" и "Замъкът" на Кафка и " ... |
|
|
Спомени и анализи. ... Често се пита: Какво всъщност е оперетата? Оперета е малка опера. И още по-точно малка комична опера е оперетата. Но в този театрален жанр навлизат с времето и с развитието му все нови и нови елементи от драмата, операта, балета, водевила, и модерните за всяко време шлагерни теми и танцови ритми. Ето този сбор от много театрални и музикални жанрови съставки създава една еклектичност, която много интелигентни хора не приемат и отричат оперетата. Да, има опасност смесването на едно място на много жанрове да създаде безвкусна пъстрота и глуповато, повърхностно зрелище. Така става само когато тези ... |
|
|
"Човекът на перото е особено обществено животно. Обикновено живее самотно и егоистично, но сетивата му улавят всякакви човешки импулси. Навярно в самотата му има и едра капка самовлюбеност, ала вгледан в своите тревоги и болки, той съзира и трудната съдба на другите хора. Някак интуитивно усеща своята светла тегоба - да бъде съпричастен към живота на бедните, излъганите и отчаяните... Без те да са го молили за това, човекът на перото често се превъплъщава в техен единствен говорител, в техен нещатен защитник. Все се мъчи да раздели зърното от плявата, вярното от невярното, справедливото от несправедливото. Едва ли ... |
|
|
"Моят път към Антон Дончев започна още от училищните ми години, когато през 1965 г. прочетох за първи път току-що излезлият му роман "Време разделно". Вървя дълго по този път и още не мога да го извървя. Но кой критик не е немощен пред могъществото на такъв писател и кой би могъл да се похвали, че е постигнал в анализа си в пълнотата на неговия велик талант... Тази книга е опит самият аз да огледам извървяното от мене и да посоча онова, което ме е впечатлявало и продължава да ме впечатлява в творчеството на Антон Дончев, и заедно с него да размишлявам за пътя на историята и на народа ни по него." ... |
|
|
В комплекта са включени книги 1 и 2 от том 5. ... Поредица Сила и живот е съвместна публикация на издателствата Захарий Стоянов и Бяло братство. В нея за първи път е представена пълна хронология на неделните проповеди на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) през периода 1914 - 1924 г. В тях по собствените му думи са изложени всички основни принципи на неговото учение, което той нарича Новото учение на Всемирното Бяло Братство. От езикова гледна точка неделите проповеди, наричани беседи, са стенографирано говорно слово. Стенограмите на беседите са дешифрирани, редактирани и публикувани от различни последователи на ... |
|
|
Съвременната "бетонна цивилизация" и нейните технически "услуги", сред които е удобно да се живее, ни прави неусетно свои пленници и ни откъсва от природата, към която уж непрекъснато искаме да пътуваме,а всъщност непрекъснато се отдалечаваме. Навярно и заради това, докато четем новелите на Николай Хайтов, ние сме щастливи, че пътуваме към природата, към естествения живот, към екзотиката на планината, че бродим на воля из гората и гълтаме на големи глътки пресния въздух, който в съвременния свят се превръща все повече и повече в истинско зло... В тези разкази връзката "човек-природа" е ... |
