Малки философски съчинения. ... "Шопенхауер е действителен човеконенавистник - не мним, а истински. Неговата омраза към човека не е поза, а мироглед. Тя обхваща както човечеството като цяло, тъй и неговите национални подразделения. Англичаните са завършени лицемери, италианците - съвършени безсрамници, американците - пошли. за французите: в другите части на света има маймуни, а в Европа: французи. Антисемитизмът на Шопенхауер е направо свиреп, но не е пощадена и собствената му нация - немците нямат нито срам, нито съвест, но затова пък разполагат в изобилие с глупост. "Всяка нация се подиграва на другите и ... |
|
|
„Изпод перото на Атанас Наковски излязоха редица романи, посветени на образа на големия град, разглеждан като живо същество, като сложен организъм. В такъв аспект творецът доказва, че е майстор на така наречената градска проза - един от най-трудните жанрове в областта на отечественият роман. След Иван Вазов и Георги Стаматов примерно ние нямаме много образци на проза, която сюжетира и повествува тематиката на големия град. Нашият автор продължава добрата традиция на българските критически реалисти, които не се интересуват само от индивидуалната духовна, характерологическа, ролева, мотивационна и т.н. специфика на ... |
|
|
""Хайдути" от Николай Хайтов ни дават нравствения и исторически мащаб, елементите на едно национално самопознание, което ни противопоставя на "мързеливата човешка правда" и въпреки многобройните горчиви примери е извор на исторически оптимизъм. Те ни приобщават към един свят на саможертва и благородство, издигат ни до най-светлите върхове на българщината и ни карат да изживяваме с патриотична гордост и въодушевление най-героичните и драматични епизоди на нашето историческо минало, за да не дадем да угасне в душите ни техният огън и да не забравяме с колко кръв и самоотричане е заплатено името & ... |
|
|
"Сборникът очертава ясно идейно-съдържателната и формалната линия, характерни за руската поезия изобщо - борбата между светлината и мрака, унищожаването и спасяването на човешката ценности през войната, търсенето на опора в руския характер и в нравствеността на обикновените хора."Слепване на отломките от човечност" в един безумен и жесток свят - това е доминантата на руската поезия, отчетливо прокарана в антологията. Горещо я препоръчвам на читателите, които не са загубили вкус към красивото и стойностното слово."Здравко Недков ... |
|
|
Андрей Андреев е роден на 17 януари 1943 г. в село Раковица, Видинска област. Завършил е Литературния институт "Максим Горки" в Москва. работил е като библиотекар в родното си село, в Окръжен исторически музей - крепостта "Баба Вида" - Видин, секретар на КДК и Дружеството на писателите - Видин, зав. отдел "Литературно наследство" в списание "Факел" и зав. отдел "Литература" в сп. "Отечество". Бил е главен секретар на Съюза на българските писатели. Сега работи в издателство "Захарий Стоянов", редактор на списание "Везни". Автор на дванайсет ... |
|
|
Не само мое бе детството, а и на мнозина други, не само аз, а и те са запомнили много от онези вълшебни дни, та като затворих последната страница, изсипаха се всички, за да ми кажат, че съм пропуснал твърде съществени неща. И, трябва да призная, бяха прави! Споменът, оказва се, е измамно нещо, лъкатуши като буйна вода и кривва накъдето си иска, а ти го гониш напусто, за да изтървеш най-важното. ... |
|
|
"Генерал Марин е от образците на съвременното българско родолюбие - нещо, което носи в гена си с прадядо, участник в баташките събития, с дядо, който е загинал в Балканската война, една типична история за баташки род. Но мисля, че г-н Марин през всичките тези десетилетия показа ново, съвременно, модерно, просветено разбиране за българския патриотизъм. И мисля, че днешният знак е само един начин да започнем осмислянето на онова, което той е направил и надявам се да бъде прието, продължено с висока степен на приемственост и от следващите президент и вицепрезидент, да бъде развито и от изпълнителната власт, защото ... |
|
|
"Повестта "Българи от старо време" е едно от най-хубавите произведения на българската белетристика изобщо. Писана преди Освобождението, във време, когато нашата белетристика прави още първите си стъпки, тя свидетелства за големия разказвателен талант на своя автор. В нея са възсъздадени незабравими, ярки, пластични, живи образи; случките са разказани с богат, изразителен език и, увлекателно и непосредно; възкресена е с много хумор една отминала епоха. Ето защо тая творба и днес продължава да се чете с интерес, да вълнува читателя. Това е най-добрата преценка за нея и нейния автор. Тя е едно от най- ... |
|
|
Хамалин, моряк, теляк, копач, бояджия, рибар, пожарникар, златотърсач, преписвач на роли - такъв е реалният живот на Александър Грин. Но неговите герои добиват богатирска сила, благодарение на мечтата и безпределната вяра в чудесното. "Никога не се страхувай, че можеш да сгрешиш - не бива нито от увлечения, нито от разочарования да се страхуваш. Разочарованието е таксата, която човек заплаща за нещо, получено по-рано, понякога може би несъразмерна, но ти бъди щедър. Страхувай се само да обобщаваш разочарованието и не оцветявай с него всичко останало. Тогава ще намериш сила да се съпротивляваш на злото в живота и ... |
|
|
"По това време бях вече капнал и загубих всяка надежда. До шхуната все още оставаха стотина фута. Лицето ми беше във водата и аз наблюдавах как акулата се обръща за ново нападение, когато видях помежду ни да минава кафяво тяло. Беше Отоо. Плувай към шхуната, господарю! - каза той. Говореше весело, сякаш ставаше дума за някаква шега. - Аз познавам Ром акулите. Акулата е мой брат. Подчиних се и заплувах бавно напред, а Отоо плуваше около мене, като гледаше винаги да е между мене и акулата, отбиваше нападенията й и ме ободряваше."Из "Демоните на Фуатино" ... |
|
|
Мигел де Унамуно е известен испански философ и писател. Роден е в Билбао през 1864 г. Преподавател в университета в Саламанка и негов ректор. Изгонен от родината си по време на режима на Примо де Ривера. Умира през 1936 г. Философските възгледи на Унамуно са близки до екзистенциализмза, но той отдава значение предимно на живия живот и проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и неверието. ... |
|
|
Захарий Стоянов е удивително явление в нашата история - изненадващ и спорен от началото до края! И след края! Не е образ като на картина, че да го приковеш на стената, а неспокойно зрънце живак - докато разбереш, че си го докоснал, и виждаш как ти се присмива от някой неочакван ъгъл! Така и сега при подредбата на публицистиката му. По хронологичен ред, по жанрове или...? Ако изоставим каноните, ще успеем ли да го представим по-понятно, по-правдиво, по-верен на себе си и на епохата? Как навикваното неграмотно медвенско овчарче се превърна в блестящ публицист? Може ли узурпаторът на Българската конституция, жестоко ... |
