"Иван Давидков е достатъчно оценен от критиката, но в съзнанието на събратята си се нарежда между най-добрите ни съвременни поети. Той има душата на живописец, широко отворена за света и явленията, за светлината и багрите. Желанието му да загребе колкото се може повече от тях го е накарало, мисля, да изостави в последните си книги традиционното стихосложение с неговите ограничения. Неговитят стих, който сега се развива свободно, акцентуван само от ритъма, е като голяма мрежа, натегнала от улова на образи и красота." Атанас Далчев Иван Давидков е роден на 9 март 1926 година. Завършва славянска филология в ... |
|
|
"Този творец владее мащабите на духовните пространства. Неговото пътешествие в есхатологическите глъбини на библейските тестове ни убеждава, че той е от безстрашните пътници които търсят небесните врати на Спасението според точното наблюдение на Светлин Русев. Художникът е открил и преминал през тези небесни врати - чрез пределна концентрация и съзерцание, чрез саможертва и смирение е прозрял, че противоречието в душата на мислещия човек ражда всесъздаващата болка на самотата. И както самият Николай Майсторов подчертава, тя е стъпало в две посоки: "Първата посока е в безличната пустота на материалната ... |
|
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
|
|
Изданието съдържа преводите на Пенчо Славейков."Писмата на Пенчо Славейков са мащабна културна панорама на Балканите, Русия и Европа, многопластова епистоларна белетристика, модерен пътеписен роман, създаден от Мислител и Художник. За пръв път се публикуват не само писмата и пощенските картички от класика, но и тези до него. А Славейковите кореспонденти са забележителни: Алфред Йенсен, Георг Адам, Владислав Мицкевич, проф. Ернст Елстер, проф. Константин Иречек, проф. Николай Державин, д-р Еренпрайс, Иван Вазов, проф. Иван Шишманов, Алеко Константинов, П. К. Яворов, Кирил Христов, Екатерина, Петко и Лора ... |
|
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
|
"Алеко Константинов е писателят, който е призван от историята да покаже и осмисли типа личност, продукт на социално-икономическата и политическа система, установила се в българския свят по същия начин и същата необходимост, както това е станало и в Европа. И сега нашият свят се сравнява и съизмерва с европейския. А по отношение на типа личност, новата йерархия на ценностите, общественото устройство, политическите нрави и другите атрибути на системата българите са постигнали жадуването изравняване. Но до какво е довело то? Ето големият въпрос, на който обществото чрез литературата трябва да си отговори." Панко ... |
|
|
"Според древните римляни спомените подлежат да бъдат навреме записани за размисъл над поуките: Думите отлитат, написаното остава... Простият помни, а умният записва. Ние българите също подценяваме трайното въздействие на дочутото чрез слуха: През едното ухо влязло - през другото излязло. Гласът на разума обаче не бива да заглъхва и час по-скоро преживяното и премисленото минало трябва да се предаде на поколенията чрез писмени знаци. Ако сме забравили нещо, то заблуждаващо е успокоението, че е било незначително и не си е заслужавало изобщо да го запомним." Акад. Георги Марков ... |
|
|
"Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене." (Откр. 3:20) ... |
|
|
Книгата съдържа поезия, художествено-автобиографична и историческа проза."Един от видните дейци на нашето Възраждане и изобщо на нашия политически и обществен живот е П. Р. Славейков. Неговата дейност обгръща един твърде дълъг период от време, от 40 -те години до последното десетилетие на XIX век. Грижил се е за народното духовно пробуждане, за народната просвета, поставил си е за цел да подготви народа за обществени и политически борби, да пробуди у него съзнанието за обществен и отечествен дълг, да му разясни неговите граждански и патриотически идеали. В същото време той е обогатявал нашата литература с редица ... |
|
|
Настоящето многотомно издание на архива на Тодор Александров е най-пълното представяне на неговото документално наследство, наброяващо хиляди документи, обхващащо четвърт век от неговия живот и дейност, както и от историята на ВМОРО и на българския народ (1898 - 1924 г.). Това са не само документи, излезли изпод неговото перо, но и стотици писма, които той получава лично или са адресирани до ЦК и ЗП на ВМОРО (1910 - 1924), на които той е член. Документите на Тодор Александров се съхраняват в централните български архиви, библиотеки, музеи и окръжни архиви, архива на Коминтерна, както и В някои домашни архиви. Книгата е ... |
|
|
"Издавал той вестник в чужда земя, условията били десет пъти по-мъчни, отколкото сега, имало голяма нужда от двусмислени фрази, от гладене и мажене, но той е удържал бляскаво своята публицистична непорочност. Още повече: от година на година вестникът му ставал все повече и повече смел и остър. Тогава България, както един вестникар, много повече имали нужда от високи поддръжки, много трябвало да се хвали и кади тамян, но покойният не е направил ни едното, ни другото. Напразно търсихме ние в неговия вестник да се правят поклони на Европа и нейните самодържавци, напусто ние търсихме да се апелира към цивилизацията и към ... |
|
|
"Каравелов е нов тип личност. Той изхожда от нова епоха, свидетелства за нея и я изразява в цялата и пълнота и смисъл. Ние виждаме един голям писател, проникновен мислител, публицист с удивителната способност да анализира и убеждава с аргументи в правотата на своите идеи, разказвач от най-високо равнище, който пише просто и ясно, увлекателно. Любен Каравелов преодолява жанровата недостатъчност на модерната българска литература и я утвърждава като пълноценна литература на новото време. Писателят владее и се възползва от богатството на книжовния език и показва неговите огромни възможности да изразява всякакви ... |
