Предлаганата книга съдържа избрани студии и статии на проф. Чавдар Попов, публикувани в различни периодични издания и сборници от 1977 г. до днес. Тя съдържа значителен по обхват и по обем проблемен кръг от въпроси, отнасящи се до историческото развитие и до съвременното състояние на пластическите изкуства - от праисторическата живопис до ерата на постмодернизма. Включени са етюди и анализи върху малко познати и неразработвани теми и сюжети от българското, средновековното, модерното и тоталитарното изкуство. В някои от текстовете се разглеждат важни и основополагащи теоретични и методологически въпроси на ... |
|
|
"Дядо Славейков: това просто име го обгръща с родствени симпатии, с искрената привързаност на няколко поколения, които виждат в неговото пъстро писателско дело първото задоволение на една ранна и незакрепнала своя нужда: нуждата от песен. Дори и тогава, когато музата на П. Р. Славейков му нашепва лични, интимни мотиви, над тия мотиви стои общественото чувство; и интимните песни на П. Р. Славейков имат своята обществена цел - да обогатят чувството на народа или дори да му служат само за пеене на мястото на всеобщо петите тогава гръцки и турски песни. Същото това обществено чувство разкарва дядо Славейков накръст по ... |
|
|
Един нов прочит на завещанието на Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово - любопитно и поучително четиво за любознателните читатели."Драги читатели, Забелязали ли сте, че хората по-често са склонни да вярват на лъжата, отколкото на истината? Днес няма човек, който да не е убеден, че сградата на Ректората в София е построена с 6 -те милиона лева, завещани от Евлогий Георгиев преди много години. Тази лъжа е толкова дълбоко вкоренена в съзнанието на хората, че е безсмислено да я опровергаваме или оспорваме. А истината е съвсем друга. Големият благодетел е завещал тези 6 милиона лева за друга цел, която няма нищо общо ... |
|
|
"Прозите на Венцеслав Николов се разпознават чрез мелодичната им структура и изострения усет за детайла - присъщо за музикант от толкова висока класа. Има ли общ знаменател на тематично разнородните разкази, писани през няколко десетилетия? Има. В тях наблюдателят - най-често и главен герой, е човекът с огромен опит - носител на високата световна култура, заедно със съответните ѝ възпитание и държание. С горчива усмивка и светла тъга той върви през своите срещи със сегашния човек в тукашния свят. Докосва се до доброта и човечност, но по-често се сблъсква с невежа разрушителност. Неотменното, налагащото се е ... |
|
|
Иван Странджев е роден на 12 май 1953 г. в гр. Пловдив. Учи в СУ Климент Охридски до трети курс Българска филология, а след това завършва Театрална драматургия във ВИТИЗ Кр. Сарафов. След завършване на висшето си образование се завръща в Пловдив. Член е на Съюза на българските писатели. Негови стихове са превеждани на английски, руски, словенски, чешки, немски, унгарски, бурятски, узбекски. ... |
|
|
В този том от поредицата Бежанци на издателство Захарий Стоянов читателят ще се запознае с факти и документи за един жесток епизод от драматичната история на добруджанци в борбата за освобождението на Добруджа през Първата световна война. През втората половина на месец септември 1916 г. българското общество е стъписано от изнесените в пресата сведения за извършените по време на оттеглянето на разгромените румънски войски жестокости и убийства над мирното население в Добруджа и насилственото отвличане на десетки хиляди добруджанци на север към Молдова като заложници - мъже, жени и деца. Те са държани там изолирано в ... |
|
|
Кан Крум въздига българското ханство на Дунав до позицията на Империя. Никога в своята история България не е била от Тиса до Днестър и от Карпатите до Бялото море, територия с многобройно население - ресурс за огромни армии, с които матира Империята на ромеите, довършва империята/каганата на аварите и респектира Империята на франките. В границите му живеят, под един закон и един скиптър, българи, славяни, авари, ромеи, изповядващи своите култове и религии. Да добавим законодателството, религиозната реформа с преход към монотеизъм, с нови архитектурни феномени като капищата, налагането на държавни символи и пр. и пр. ... |
|
|
"Иван Давидков е достатъчно оценен от критиката, но в съзнанието на събратята си се нарежда между най-добрите ни съвременни поети. Той има душата на живописец, широко отворена за света и явленията, за светлината и багрите. Желанието му да загребе колкото се може повече от тях го е накарало, мисля, да изостави в последните си книги традиционното стихосложение с неговите ограничения. Неговитят стих, който сега се развива свободно, акцентуван само от ритъма, е като голяма мрежа, натегнала от улова на образи и красота." Атанас Далчев Иван Давидков е роден на 9 март 1926 година. Завършва славянска филология в ... |
|
|
"Този творец владее мащабите на духовните пространства. Неговото пътешествие в есхатологическите глъбини на библейските тестове ни убеждава, че той е от безстрашните пътници които търсят небесните врати на Спасението според точното наблюдение на Светлин Русев. Художникът е открил и преминал през тези небесни врати - чрез пределна концентрация и съзерцание, чрез саможертва и смирение е прозрял, че противоречието в душата на мислещия човек ражда всесъздаващата болка на самотата. И както самият Николай Майсторов подчертава, тя е стъпало в две посоки: "Първата посока е в безличната пустота на материалната ... |
|
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
|
|
Изданието съдържа преводите на Пенчо Славейков."Писмата на Пенчо Славейков са мащабна културна панорама на Балканите, Русия и Европа, многопластова епистоларна белетристика, модерен пътеписен роман, създаден от Мислител и Художник. За пръв път се публикуват не само писмата и пощенските картички от класика, но и тези до него. А Славейковите кореспонденти са забележителни: Алфред Йенсен, Георг Адам, Владислав Мицкевич, проф. Ернст Елстер, проф. Константин Иречек, проф. Николай Державин, д-р Еренпрайс, Иван Вазов, проф. Иван Шишманов, Алеко Константинов, П. К. Яворов, Кирил Христов, Екатерина, Петко и Лора ... |
|
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
