Вестоносец от бъдещето ни повежда през перипетиите на вълнуващо пътешествие. Юлия Павлова е в зората на своята педагогическа кариера, когато ѝ поверяват осемгодишно разностранно надарено дете от Китай. За Александър-Уанг Хоу няма човешко знание, което да му е чуждо, няма музикален конкурс или математическа олимпиада, на които да не се е окичил с лаврови клонки... ... |
|
Разговор със себе си - така е нарекъл книгата си Николай Майсторов. Текстовете в тази книга отново ни убеждават, че преди всичко авторът се опитва да разгадае енигматичните послания на глобалната метафора за Пътя. Стиховете му представят играта на цветовете в дъгата от спомени. Затова той нарича очите си вопъл на четка. Вслушва се напрегнато в безмълвния крясък на притихнали спомени, опитва се да долови неуловимия дъх на въздишката, съзерцава смълчаната сълза на майката, родила същността на преродената душа... ... |
|
Вторият том включва стихотворения и поеми."Аз не познавам друг български поет, който тъй отблизо да е сроден с цялостната народна душа и тъй дълбоко да е почувствал нейната мощ. Той а обичаше той живееше с нея - за него възпроизвеждането на тая душа се налагаше не от литературни съображения, не от изискванията на някоя школа, а от една дълбока вътрешна потребност. Когато изобразява нея, той изобразява в същото време и себе си, слива се всецяло с нейната стихия, без да се обезличава, без да жертва своята индивидуалност. Не трябва да се забравя, че Слвейкова големият художник се обуславя от една мощна индивидуална ... |
|
Под общата редакция на чл.-кор. проф. д-р Иван Гранитски и д-р Панко Анчев. ... Сън за щастие, Епически песни, На острова на блажените."Пенчо Славейков е един от най-сложните и противоречиви поети в българската литература от края на XIX и началото на XX век. И до ден днешен той не е приет еднозначно като значим и епохален творец, определящ характера и посоката на движение на българския литературен процес след Освобождението. Причината според мен е, че още не е разбран. Явлението П. П. Славейков показва, че българската литература окончателно е навлязла в своята модерност и затова толкова шумно и драстично ... |
|
"Мое минало, не си отивай! Ти завинаги с мене остани, да посрещнем заедно всички бъдни дни, които любовта ни бе избрала и всичко в живота бе ни дала." Добринка Михайлова ... |
|
Това е роман за любовта и живота на социалните полове след ратифицирането на Истанбулската конвенция в България... ако тогава още има България и въобще живот - било то по-цветен като знамето с дъгата или по-тъмен като новия световен ред. Във всички случаи ще е по-мръсен... Въпросът дали да правим любов или война вече не е толкова реторичен колкото е бил през шестдесетте години на миналия век. Обърканият автор пита: Каква точно любов? Остава ни само да четем и гадаем дали красотата ще успее да спаси света преди кичът да го е погубил... ... |
|
Лайтмотивът на романа е вечната тема - борбата за душата на твореца. Кой път трябва да бъде избран - пътят на властта, охолството, самолюбуващата се материалност, или пътя на лишенията, смирението и безкористния труд. В житейския и професионалния сблъсък на двама от своите герои - художници - авторът пресъздава и великолепна картина на сложната и противоречива епоха от 50 -те години на XX век до края на века. Сигурно е, че романът на Любомир Халачев Портрет на непозната жена ще се превърне в събитие в живота на съвременната българска литература. Авторът, който ни е добре познат от предишни талантливи творби, между ... |
|
"Историята, която ще ви разкажа, се е случила на една планета, подобна на земната, която е съществувала в друго време и измерение на пространството. За да бъде разбираема, е екстраполирана спрямо земните особености. Почти всички изтъкнати иноватори и известни учени от тази планета са заменени от именитите земни иноватори и учени. Останалите герои са измислени. Ако някой припознае себе си или някоя от споменатите организации, да не се безпокои. Всяко едно възможно съвпадение ще е напълно случайно. Не мога да ви гарантирам единствено, че някой ден подобна история може да се случи и тук, на Земята." Любомир Митев ... |
|
Балада за мрака И що за няма нощ лежи край мен в земята на поетите, избити все в гръб и нощем - за да бъдел ден? И що за ден - креслив, нечистоплътен - в прокисналия български живот? Народ да вземе някой да измъти, че тук това е вече ненарод! Иван Есенски Иван Есенски е роден на 21 ноември 1949г. в с. Мухово, Софийска област. Завършил е философия и българска филология в СУ Климент Охридски. Работил е като строител на обекти в България и четери години в гр. Железногорск - Русия. Бил е редактор в РТЦ - Пловдив, отговорен редактор на Радиоцентър - Пазарджик, главен редактор на военна редакция в БНР, директор на ... |
|
Книгата на Боян Ангелов П(р)освещение освен силната си художествено-естетическа страна излъчва и продуктивна социална енергия, тъй необходима ни на обезвереното съвременно общество. Боян Ангелов е роден е на 27 август 1955 година в Панагюрище. Завършва Философия и Българска филология в Софийския държавен университет. Печели аспирантура в Института за философски изследвания при Българската академия на науките и през 1992 година получава научната и образователна степен доктор. В Швейцария завършва антропософска педагогика и социална психология с признат докторант. Работи като редактор и главен редактор в различни ... |
|
"Ние приемаме тази книга-изповед в нейното метафорично и конкретно съдържание. Това личи от нейното заглавие. Като нов човек от новото време, Евгени Кирилов интуитивно, но и чрез разнолики познания, е стигнал до прогнози, които днес можем да определим като малки, но изумителни прозрения. Съвременната обстановка, която изненада мнозина познавачи на света, за него явно е била последствие на една незрима за дилетантите динамика. Значи той не е само деец на културата и неин носител. Той се прояви и като политически деец с онзи финес и ерудиция, които притежаваха малцина." проф. Андрей Пантев Евгени Захариев Кирилов ... |
|
Книгата съдържа 50 поетични октави от Иван Гранитски и 28 акварела от Ивайло Мирчев."Стихотворенията в тази книга, озаглавена Акварел не са просто описания. Те не са застинали пейзажи, нито натюрморти. Стиховете му са събрали не просто очертанията на естествената картина дружно с цветовете. Те са видимо застинали в очакване да бъдат видени и пресъздадени и затова не са елементарен покой. Покоят е положение на природата, когато тя бива гледана отчуждено, без схващане и задоволително обич и знание. Истинският стихотворец знае, че този покой се движи. Движи се постепенно и съвсем неуловимо за окото. Той е положението ... |