В тази книга ще се срещнете с личността на прославения генерал Георги Вазов - потомък на стар български род, дал бележити личности на българската военна история. Завършва Одеското военно училище и се завръща в България, за да участва в Сръбско-българската война, а след това и в Балканската война 1912 - 1913 година. Офицер за особени поръчки при военноинженерните войски. Прославя името си при превземането на Одринската крепост и пленяването на Шукри паша, губернатор на Лозенград, на Одрин и Тракия, военен министър, талантлив военен инженер, общественик и автор на ценни мемоари за войните. Книгата е част от поредицата ... |
|
Сервантес избира пародията като най-сигурно средство. Чрез пародийното, а не чрез безпощадна и рязка критика той замисля да спечели читателя. Той предпочита леката ирония пред острата сатира, насмешката, пък дори и усмивката, пред строго изопнатите черти на сарказма. Той възнамерява да лекува опиянените от рицарския роман като алкохолици чрез постепенно намалявани дози алкохол и чрез майсторски всадена растяща погнуса. В рамките на пародията той избира сухия и костелив петдесетгодишен идалго, качва го на мършава кранта и го въоръжава със стари и ръждясали доспехи. Несъответната физика, странната възраст и анахроничното ... |
|
"Познавам Атанас Звездинов като майстор на баснята, като поет, като преводач и съставител - посоките, в които житейските ни пътища обикновено са се пресичали. И винаги веднага се е откроявала неговата прецизност - при избора на необходимите, точните думи при структурирането на стиха - задължително изящен, при превода - верността му към оригинала, при съставителството - вътрешната споеност, защитеност на подбора. И се е откроявало изключителното му чувство за мяра, за съизмеримост. Особено в басните, където едно погрешно движение, една излишна дума, една непремерена емоция, един фалшив тон биха разрушили цялото ... |
|
В богатото и многообразно творчество на Унамуно "Дневникът" заема уникално, значимо и твърде специфично място. Неговата особеност се дължи на жанровата му разнолика неповторимост, а също така и на тематичната особеност на текста. Успоредно с чисто персоналните елементи, впрочем твърде оскъдни на брой, напомнящи за автобиографчно-мемоаристичния жанр, "Дневника" изобилства от библейски цитати, откъси от религиозни текстове, препратки към теолози и философи... Всъщност истински личното в този дневник са разсъжденията на автора върху основните теми, които го вълнуват като човек и които са залегнали в ... |
|
В сатиричния си роман "Гаргантюа и Пантагрюел" Рабле противопоставя хуманистичните възгледи срещу тази на схоластиката, а именно механичното усвояване на знания, запълването на деня с безсмислени занимания и игри, формално учение за религията и други. В огромен фокус Рабле събира и изразява всички противоречия, конфликти и проблеми на своята съвременност. В изострената социално-историческа и политическа обстановка, като работи тактично и разумно, той успява да избегне съдбата на редица хуманисти, които загиват от преследванията на тъмните сили, и да доизкара до край своето епохално произведение. Коренно ... |
|
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в безобидната на отчаянието, хаоса и неверието. Героят на Стендал от знаменития му роман "Червено и черно" Жулиен Сорел често е наричан от критиците литературния Наполеон. За него акад. Ефрем Каранфилов проницателно отбелязва: " ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Това е най-важната книга на големия български литературен критик, историк и народопсихолог. Тук Тончо Жечев предлага своеобразен ключ към "прочита" на някои от най-трудните периоди от новата история на България, най-вече успява да проникне в духа на българското Възраждане с неговите титани - просветители и революционери. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и недоверието. Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. Творбата на Байрон "Дон Жуан" пресъздава образа на митичния герой не само като покорител на женските сърца, но и като вечно неудовлетворен и странстващ през епохите страстен дух, който знае, ... |
|
Разкриват се малкоизвестни и премълчани страници от битието на Патриарха и съвременниците му: известното и неизвестното в отношенията със Стамболов и З. Стоянов, „литературната война“ със Славейкови, приятелствата с Тодор и Недко Каблешкови, Иван Гешов, проф. Ив. Шишманов, К. Величков, с издателите и илюстраторите на „Под игото“, „Нова земя“, „Утро в Банки“. Засягат се нелицеприятни теми като „Кои корони не възпява Вазов?“, двойственото отношение на К. Христов към Патриарха; параболите в оценките за него на социалистите и феминистките. Деликатно се надниква и в частното битие на класика. Приносни в раздел „Родът“ са ... |
|
Нашият основен източник, който посредством изумителната си способност на писател и мислител, търсел да обезсмърти творбите на Сократ, бил ученикът му Платон. Платон бил гениална личност, което от своя страна за нас представлява източник на безграничен късмет, но едновременно с това е и нашата беда. Да бъде последовател на Сократ била най-съществената част от живота му и след смъртта на учителя си, той прекарал по-голямата част от оставащото му време, записвайки словата му посредством серия от диалози и разговори. От тях, до нас са достигнали повече от двадесет документа и още два придружаващи писмени източника: ... |
|
Писателят може да търси сюжет, но сюжетът още по-често идва и сам, без да бъде търсен. Идването му, пораждането му може да бъде предизвикано от мисъл, от представа за далечно или близко събитие, от съвременен или исторически образ, може да бъде предизвикано от една случка, от една случайна среща, от една гледка сред природата, от една песен, дори само от един словесен или музикален израз. Това е само началото. ... |
|
В своята философия на историята Хегел въвежда две знаменити понятия, приложими изцяло към българския преход - "хитрост на разума" и "ирония на историята". Най-общо зад тях стои идеята, че хората имат едни намерения и преследват едни цели в историята, но се получава нещо съвсем различно. Това е валидно в много висока степен и за българския преход, възприеман от голяма част от неговите активни участници и от голяма част от населението като "големият грабеж" и "голямата измама". И сериозният анализ следва да открие именно в какво се състои "иронията на историята" на ... |