"Някой пита: Построи ли къщата? и дърво ли посади? Не! Нехранимайко бях! Назад в живота не се връщах. Понатрупах даже грях. Но ти не ме съди. Имах си пътека с много тръни за венец. И вместо къща - небесен дом с любов градих, с камъни от синьото небе. С крила на птици го чертах. Това е мойто битие. Там живее моята душа." Димитър Петров ... |
|
|
"Няколко дни преди Гергьовден Мишо Далаверата отиде до овчите кошари недалеч от имението. Там още в началото си беше заплюл един агнец, оставил го беше да се угоява. Овчарите начаса го изведоха от насъбралото се на пладнина стадо. Мишо Далаверата едва го разпозна. Пораснал, натежал, красавец! Метна през рогата примката на въжето и го подкара. Овенът кротко го последва. Вървяха като на разходка. Човекът и животното. Странно закачени един към друг и в същото време странно отчуждени. Човекът крачеше напред въодушевен и изправен, кочът не изоставаше, но в походката му личеше леност и равнодушна празнота. Мигар съзнаваше ... |
|
|
"Всяко неизменно нещо е по-висше от променливите. Но онова, което се познава със сигурност, е неизменно, защото е истинно по необходимост. Нашият ум обаче е променлив. Следва, че това, чрез което познаваме е висше от нашите умове. Но онова, което е над нашите умове не е нищо друго освен Бог и вечната истина. Следователно това, чрез което е налице познанието, е божествената истина и извечното основание." Бонавентура Средновековните философи включени в изданието са: Боеций; Максим Изповедник; Фотий; Константинополски; Анселм Кентърбърийски; Анселм Хавелбергски; Робърт Гросетест; Бонавентура; Тома От ... |
|
|
Новата стихосбирка на Иван Гранитски искрометни мигновения ще порази читателя с богатството от теми и образи, с интуитивното вникване в дълбинните тайни на космоса и човешката душа, с неутолимата жажда за познание. И както у Пиндар жаждата е метафора за творчество, така и у Иван Гранитски тази жажда не пресъхва, тя въплъщава кредото на автора: "душата ти в Всемира е създадена за да се труди - непрекъснато и неуморно". Иван Маразов Илюстрации: Владимир Пенев. ... |
|
|
Проф. д.изк.н Чавдар Добрев е от личностите, тясно преплели своята съдба с унгарската култура и история. Тази книга е посветена на удивителната му и разностранно надарена личност. Когато го изпратихме в последния му път, проф. Иван Маразов - негов най-близък приятел и духовен съратник, подчерта, че с отпътуването му към други по-добри светове, българската култура вече е различна, завършила е една епоха, чийто най-емблематичен образ е именно Чавдар Добрев. В книгата поместваме някои от най-ярките негови творби в различни жанрове, в които талантът му се разгръщаше през годините. Обхващаме спомени от негови приятели и ... |
|
|
"Винаги мисля за баща си, когато търся себе си. Той казваше, че е атеист, но приличаше по-скоро на самотен еремит, който, намерил равновесието си, си отива все повече от света и заживява в пустинята на човешкото съвършенство. Не искам да нарисувам неверен портрет на баща ми за тези, които не го познават. Той беше необикновен в своята обикновеност и самотен, защото никой от нас не разбираше, че на човек му е необходимо малко, за да е щастлив.""Поникват спомени като кокичета във стъпките му през величието нежно на пролетта. И клоните разцъфват от него нарисувани, протегнали надежди към мене във съня. И ... |
|
|
"Публицистиката на Любен Каравелов проследява най-вече развитието и съзряването на идеята за свобода и независимост в българския свят. И анализира причините, които я пораждат, формират прилагат политическия живот. Каравелов много внимателно изследва факторите, които влияят върху тази идея и особено върху поведението на народа в живота му под османското и гръцкото политическо и духовно робство. Българската емиграция в Румъния в лицето на водачите и идеолозите на национално-освободителната революция често изпадат в гняв или униние, когато не намират категоричен политически ответ от народа, на когото са се посветили, ... |
|
|
Тази книга е посветена на Любен Каравелов - нов тип писател, интелектуалец, мислител и революционер. Той работи във всички литературни жанрове. Любен Каравелов е пряк предшественик на Иван Вазов като тип писател, който полага дълбоки и трайни основи на жанровата система в българската литература, въвежда тематиката, която ще разработва дълго време българската реалистична литература. Той e писател на идеи, въплътени в художествени образи и сюжети. Определено трябва да се каже, че той е и дълбок и проникновен мислител, политически философ и публицист, анализиращ времето и хода на българската национално-освободителна ... |
|
|
"Задачата на тази книга беше, да представя пред помръкналия на българите времето, през което техните лидери ги водели не към оцеляване, а към нарастваща цивилизованост и чрез нея те достигат най-напредналите средновековни общества. Моят герой е онзи владетел, комуто се пада да скъса напълно с последните останки от номадизма с неговото степно очарование и да включи своите поданици изцяло в земеделско-градската цивилизация на Средиземноморския свят. В заключителната фаза на този процес, правнукът Борис-Михаил сложил край на прехода с покръстването на коравото и непокорливо българско племе. За тази цел си поставям ... |
|
|
Съставител: Лидия Денкова. ... От Доброволното робство до Неподчинението и Свободата. За Историята на идеите, още повече за най-ценните сред тях, вековете имат толкова значение, колкото за диамантите: епохите и личностите могат само да ги обработват, да увеличават или приглушават блясъка им, без да се променя тяхната удивителна трайност. Такава е идеята за Свободата - притегателна, кристално ясна и същевременно исторически неизбежно проблематизирана. Това предсказват включените в сборника текстове от трима автори на разстояние повече от четири века - Етиен дьо ла Боеси, Ерих Фром, Пол Валери. Дори свободата да е ... |
|
|
Образът има душа. Художествените произведения създават образи, които получават самостоятелен живот извън създателя си. Те живеят дълго или по-кратко според степента на своята жизненост и обаятелност. Тези образи притежават собствена душа. А в своя диалог Федър Платон твърди, че всяка душа е безсмъртна, защото е безсмъртно всяко нещо, което се движи само. Творците усещат и човешката, и природната душа и се стремят да разгадаят нейната неуловима и вечно изплъзваща се същност, повече интуитивно, отколкото съзнателно, представят си я и се опитват да я уловят в различните ѝ ипостаси, мечтаейки да я изобразят, изразят ... |
|
|
Историческо четиво за непредубедени. Тази книга е опит за един различен поглед към света, в който живеем, защото ключът към истината, която винаги търсим, е историята. За съжаление, от Сътворението до наши дни, историята се съпътства с манипулации, измислици и откровени лъжи. С течение на времето те се приемат като постулати, на които се крепят новите теории. Така историята престава да бъде история и се превръща в политика. Политиката подбира само такива факти и документи, които са изгодни за целите и́ в определен момент. При смяна на целите, следващите политици отричат фактите или в най-добрия случай ги подменят с ... |
