Словото на Кънчо Атанасов е вълнуващо, защото обикновените малки истории, разказани от него, представляват цялата палитра на човешкото битие. Той е автор на книгите: "Трета кабина, моля" (1974), "Живи хора" (1976), "Дом без огледало" (1981), "Лятото на гарваните" (1984), "Адам и Ева живеят наблизо" (1987), "Тайните на тайгата"(1987), "Джимо Сиджимката" (1990), "Вариант за оптимисти" (1992), "Сага за селото" (1993), "На крачка от Рая" (1995), "Място под слънцето" (1996), "Последният живот" (2001), " ... |
|
|
Изведените в книгата интелектуални и практически действия на учителите, чрез които те реализират своите педагогически умения, очертават професионалното поведение на идеалния учител в процеса на обучение. Те са добра основа за разработването на продуктивни училищни стандарти за качество на учителската професионална дейност. ... |
|
|
"Писателят съсредоточава сюжетите на своите разкази в ежедневния бит на обикновените хора. Домът е тясна среда, но в нея се разиграват остри драми, разрешават се конфликти или просто протича живот. Като изключим чисто историческите разкази, Димитър Талев не пресъздава политически борби. В политиката действат други правила и закони, които опошляват бита, разрушават целостта на личността и опорочават добрите ѝ намерения.
Затова пък чувствата са силни, чисти, неудържими. Героите на Димитър Талев са силни хора, а не егоцентрици; те са отворени за общуване и споделяне, защото или чувстват, или са с ясно съзнание ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Бежанци" на издателство "Захарий Стоянов". ... В този том читателят ще се запознае с факти и документи за един по-слабо познат период от бежанската орис на българите - бежанството и преселението от Беломорието и Егейска Македония в периода, когато в Европа и в света бушуват пожарите на Втората световна война. След възвръщане на Беломорието през 1941 г. към него се устремяват прогонените някога пак от там бежанци, последват ги и прокудени по-рано българи от Източна Тракия, Мала Азия и Македония...
Само три години след това следват нови изпитания, принудително изследване ... |
|
|
Книгите са част от поредицата "Българска класика" на издателство "Захарий Стоянов". ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие.
Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданията са насочени както към ученици и студенти, ... |
|
|
Българският роман, който профърча из Европа. ... "Една проведена неотдавна широкопредставителна анкета показа, че 120 години след появата си "Под игото" продължава да бъде най-четената и най-почитаната книга в България. А и извън националните граници немалко книголюбци, ако не са я чели, поне ще са чували за нея. Разгънете коя да е международна енциклопедия и дори да не намерите никакво друго позоваване на България, сигурно ще видите, че Иван Вазов (1850 - 1921) е представен и че неговият принос в отечествената му и в световната цивилизация се свърза през последното десетилетие на XIX век и тук ще се ... |
|
|
"В тази книга са представени двама велики персийски поети: Саади и Хафез. Първият от тях, живял през XIII век, е написал в последните години на живота си две знаменити поетически произведения: "Гюлестан" и "Бустан", а вторият, живял през XIV век, е прочут с безсмъртните си газели и рубаи за любовта, виното, свободомислието и човешките наслади като път от мигновеното към вечността."
Йордан Милев
"За какво ти е букет набран,
по-добре вземи ти Гюлестан.
Розата живее в срок уречен -
моят Гюлестан ще бъде вечен."
Из "Гюлестан"
"С песен и сърдечно слово - пак, и ... |
|
|
"Затова зрителите, изпълнили стадиона, видяха как един риж котарак премина като пламък през цялото игрище и накрая, свит на кълбо, се стрелна към вратата на сините.
Обърканият вратар помисли, че това е топката, и решен на всичко, направи отчаян плонж към Туфо. Но котаракът се изплъзна ловко в страни и скочи върху главата на един фотограф.
В това време шарената топка наистина долетя отнякъде и като тупна в меката трева, неочаквано се търколи в другия край на вратата.
-Гооол! - изкрещя неистово стадионът.
-Гооол! - извика фотографът, забравил за ноктите на котарака.
Играчите в синьо затичаха с протегнати ръце към ... |
|
|
"Трябва да призная, че никой друг български писател не е оказвал върху мене такова влияние... За неговите чудни книги напълно прилягат словата на отец Сисой, които самият Елин Пелин написа в "Под манастирската лоза": "Книгите са като хората - когато остареят, стават мъдри. Науката и мъдростта са дело на миналото. Настоящето винаги е било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, радости, стремления, измами и душевни тържества, техните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездните на това море. И когато то се оттече в далечното ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Това е най-важната книга на големия български литературен критик, историк и народопсихолог. Тук Тончо Жечев предлага своеобразен ключ към "прочита" на някои от най-трудните периоди от новата история на България, най-вече успява да проникне в духа на българското Възраждане с неговите титани - просветители и революционери.
Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
Хилядите разказвачи на старите времена са си отишли, без да ни оставят имената си. Но литературата е запазила имената на някои от техните наследници: Шарл Перо, Братя Грим, Андерсен... В нашата литература такъв разказвач е Николай Райнов - автор на 30 сборника, преразказани приказки от цял свят.
В тази съкровищница най-скъпото и най-пленителното за нас си остава българската приказка, може би защото тя ни е най-близка, а и самият разказвач, използвайки неизчерпаемото богатство на народните мотиви, е вложил най-много и от своето неповторимо виждане и ни я предава със скрито, но дълбоко вълнение, което неусетно ни покорява. ... |
|
|
Приказките, преразказани и публикувани от Николай Райнов, представляват голямо литературно дело, което както по обем, така и по разнообразието си е нещо изключително и в нашата, и в световната литература. В "Източни приказки" са включени приказките на източните народи, покорили отдавна както детското въображение, така и нас, възрастните, защото дори у възрастния винаги остава нещо детско.
В тях ние също ще бъдем увлечени от онова, което е увличало създателя им: ликуващото звучене на вярата в победата на доброто и справедливостта, поетичното преклонение пред човека на действието и благородния риск. ... |
