Бойко Илиев е театрален и филмов режисьор. Поставял е театрални спектакли в повечето регионални театри, както и в Театър "София", Младежки театър "Николай Бинев", Театър "Възраждане", Театър "199", Музикален театър "Стефан Макеонски", Сатиричен театър "Алеко Константинов", Национална опера и балет, Народен театър "Иван Вазов". В този том са събрани драматизациите на известни български романи, както и адаптации, родени в процеса на нашето театрално развитие, които ни вълнуват и ни карат да се гордеем, че сме българи, с художественото си майсторство и ... |
|
|
Исак Паси е много специално явление на българската култура и социална история. Няма подобен нему автор в нашата литература. Той стои в българското книжовно творчество самостоятелно и несравнено с един блестящ и съвсем оригинален талант, със своя само нему присъщ синтез на философията и изкуството. Авторката обаче не изследва творчеството му. Наела се е да опише, макар и фрагментарно, начина му на живот, защото наблюденията ù са се трупали в продължение на едно дълго приятелство. Начинът на живот на Исак Паси е самостоятелна тема за изучаване, защото той е явление не само като артист в науката, но и като човешка ... |
|
|
Избрани стихове ... "Разсъмване Кой в предутрината крехка вдъхна дъх тръпчив на йод? Нощното море открехва своя спотаен живот. Кой изгряващ бог разпръсна тази мъртва тъмнина? Сънното море възкръсва и излъчва глъбина. Кой разсъмна тоя звън над безсънните простори? Будното море говори и разказва своя сън." ... |
|
|
Първи том на трилогията Лабиринт обхваща две от трите, свързани помежду си книги - "Хълмът" и "Любов в ада" ... Трилогията "Лабиринт" се състои от три свързани помежду си книги - "Хълмът", "Любов в ада" и "Камъчета от мозайката", в които се долавят очертанията на древния и по-нов Пловдив, но едновременно това е символ на вечно човешко обиталище с богатия му живот между доброто и злото. От три различни гледни точки, чрез три различни разреза е разгърнат един пъстър и увлекателен сюжет.Криволиците на лабиринта ни отвеждат към близки и далечни времена, в загадки ... |
|
|
Вторият том на "Критически илюзии" на Огнян Сапарев предлага изключително пъстра картина - подборка от литературна критика, кинокритика, медийна теория и практика, естетически ракурси към най-различни проблеми; пионерски разработки върху масовата култура у нас и едно от първите български изследвания на научната фантастика като литература. И всичко това - в историческата и естетическа динамика на няколко десетилетия. На тези, които ще възразят срещу присъствието на няколко десетки вестникарски публикации с неизбежен публицистичен привкус, ще кажем, че тъкмо така се проверява критико-теоретическата проницателност ... |
|
|
Първият том предлага избрани критически илюзии на Огнян Сапарев от последните 40 години.Затова е толкова неравен и разнопосочен. Тук например съжителстват някои от първите литературни рецензии на 25-годишният студент с докторската дисертация на побеляващия професор за литературната комуникация. Все пак - както се оказва - асистентските години са по-подходящи за писане на литературна критика...Написаното е своеобразен професионален отчет за едно не прекалено активно, но (да се надяваме) физиономично присъствие в динамичния ни културен - критически и теоретически - процес. Естествено, със своите неизбежни увлечения, ... |
|
|
Историята на българската литература тепърва ще открива истинската стойност на една уникална личност със свое неповторимо присъствие сред ярката плеяда от художествени творци на нашето съвремие. Поет и преводач, разказвач и романист, драматург и публицист, Стефан Гечев бе преди всичко интелектуалец от най-висок ранг, свободен дух, устремен към тайните на мирозданието, отдаден изцяло на собствените си идеи. Скромен като личност, дистанциран напълно от тщеславието и популярността, Стефан Гечев ни остави творбите си, от които ние ще имаме все повече нужда. Този том от поредицата "Съчинения в 5 тома" съдържа романа ... |
|
|
Третият том от съчиненията в пет тома от Стефан Гечев го представя като майстор на разказа. Освен творбите от сборниците „Осъденият на сеньора”, „Жестоката благодетелка”, „Престъплението на улица „Бивша Преспа”, „Шегите на случая”, „Бунтовникът от 4018 година”, Насекомите и ние” са поместени и разкази, публикувани в периодичния печат, а също и непубликувани. ... |
|
|
Пиеси ... "Театърът е на първо място Слово. Още през петдесетте и шейсетте години се запознах с творчеството на създателите на модерния театър след войната: Бекет, Йонеску, Пинтър и др. Те създаваха, с малки изключения, не само нов, но и дълбок, многопластов театър, основан на словото... Една театрална пиеса се създава, за да бъде въплътена от режисьора на артистите на сцената пред публика. Само така тя се изявява в цялата си пълнота. Но това не значи непременно, че не може да се чете печатният й текст от един потенциален зрител като литературен текст. При условие, разбира се, тя да е създадена като Слово, а не ... |
|
|
"Ето как разбирам себе си. Доволен с по-малкото, се надявам, че един ден по-голямото ще ми бъде засвидетелствано, улисан в търсене на духа, където всеки човек според мен би трябвало да има достатъчно изобилие за възможно най-дългия живот, дори и той да се състоеше от нищо друго, а само от най-дългите дни, аз съм щастлив в живота, щастлив от малкия свят, който е моето обкръжение. Някои от моите сънародници със сигурност смятат, че Копенхаген е малък и скучен град. За мен, напротив, Копенхаген, освежаван от морето, на което е разположен, неспособно дори и през зимата да се прости със спомена за горите, е най- ... |
|
|
В четвъртата си стихосбирка Венцеслав Кисьов ни предлага отново поезия, която не разчита на ненужна усложненост, на странни хрумвания и криворазбрана модерност. Това е поезия, която се стреми да очертае твърде непоетичните контури на делника. "Старият часовник дълго време със секунди времето ни пълни и отчита радости, проблеми със стрелки като големи мълнии. Напоследък вехтите пружини почнаха да чувстват май умора, сякаш всички минали години вече със махалото се борят." ... |
|
|
"Човешката глупост и лекомислие не са от вчера. Но в Елин Пелиновия смях няма никакви резки ноти, сарказъм и злъч, нищо осъждащо. В неговите приказки глупостта, суетата и лекомислието не водят до трагични последствия. Неговите глупави баби и дядовци са толкова нашенски, родни, сякаш са част от самите нас, от нашето собствено минало, че на него не му дава сърце да ги съди. Те са неотменна съставна част на народния бит и му придават своеобразна прелест и колорит. Те са наказани от глупостта си, но най-често това са поносими неприятности."Кръстьо Куюмджиев ... |
