"Тази книжка, драги читателю, беше написана през годините 1967 - 1972, т.е. много отдавна. Имаше един млад писател Георги Мишев (сега вече възрастен писател). Той работеше в едно младежко издателство и един ден ми каза: "Ти защо не напишеш една книжка за по-малките зрители, за тия, които сега се учат да гледат "възрастни" пиеси?". Аз само се изсмях, защото вече бях написал една книжка за възрастни зрители, с надеждата, че те ще се научат да гледат един "по-млад" театър с по доверчиви очи и нямах чувството, че съм извършил много полезна работа. Реших, че трябва да напиша една театрална ... |
|
|
"Всеки режисьор има в бюрото си едно "тайно" чекмедже. То се отваря рядко. Затова в него цари пълно безредие. Афиши, програми, снимки са смесени така, че с труд може да се отдели продукцията на 1952 г. от 1960 г. Бележници - колко много бележници! Вие нищо не бихте разбрали от тях. А всъщност в тия бележници, чрез тия бележници са зреели успехите и провалите на моето поколение. А най-интересното са разхвърляните недописани листове. Тезиси за изказвания, планове за доклади, гневно начало на статия, която не е имало смисъл да се довършва, черновки на писма, които като правило са смачкани в изблик на безсилие, ... |
|
|
"Когато се вглеждам в своя живот възможно най-съсредоточено, виждам, че той е низ от любовни раздели със спектакли. Може би професията ми е виновна - такава една тъжна професия на непрекъснато изоставяни любовници, които са длъжни да се влюбват пак. Искам да разкажа за спектаклите, в които съм участвал и които съм правил. За мене те са един низ от живо хора, които са ме направили такъв, какъвто съм. Много от тях не са се представяли в театрално здание, те са се разигравали в живота. Но това никак не им е попречило да се забият здраво в спомените ми. Нещо повече: тия именно нетеатрални спомени са изглежда арсеналът на ... |
|
|
"Плътта - най-висшата материя - желае да преобразува и сънищата си в предверия към непостигнати копнежи. Щом смелостта не се страхува, щом верността не се купува ще бъде волята стремеж и най-уязвимата материя - плътта - не иска да загине. Дали смъртта ще я отмине!?" Боян Ангелов "Поезията, според Боян Ангелов, е мост между душите, епохите и световете. Отвъд видимото, отвъд материалното се веят "косите на нощта", а по "хълбока на мраморния хлад" се изкачва мъчително човешкото познание. И това не са само ефекти и прекрасни метафори, а по "хълбока на мраморния хлад" се ... |
|
|
Фотоилюстрации от световните пустини - Олга Соколовская. ... Изданието се осъществява за осемдесетгодишния юбилей на автора и включва 100 номерирани библиографски екземпляра. "На остров Кондау в Индокитай разговарях с човек, осъден на тригодишна смърт, но спасен с ония събития, които тресяха света през шестдесетте години. Такава присъда се изпълнява от палач и лекар. В първия ден на първата година при осъдения идва палачът и му отсича първото прешленче на палеца на единия крак. След него лекарят, спира кръвотечението, лекува раната. Когато раната зарасне, палачът идва пак и отсича и второто прешленче. Пак лекарят. ... |
|
|
Скулптура. Живопис. Графика. Рисунка. ... "Евгений Кузманов е художник на вдъхновеното съзерцание и вкаменената пластическа динамика. Той е творец с ясна, дълбоко промислена концепция за традиционното и модерното, за преходното и вечното. Той следва и разгръща неотклонно тази своя концепция през годините във все по-впечатляващи творби, които, убеден съм, ще надмогнат със своите естетически и художествени достойнства суетнята на боричкащите се псевдо пост модерни слави и ще емблематизират продуктивните търсения на съвременната българска художествена култура. Евгений Кузманов - поет на вдъхновеното пластическо ... |
|
|
Бояна Ламбер е социолог и журналист, репортер, водещ и сценарист на различни предавания в Нова телевизия, БНТ и БТВ от средата на 90 -те до 2007 -ма. От 2009 -та е автор на блог с нейното име, който постепенно добива широка популярност, много от текстовете се дискутират разгорещено със седмици в социалните мрежи. Темите са разнообразни - от актуални политически и социални, през такива свързани с литература и изкуство до универсалните въпроси за самотата и любовта. И всички теса обединени от един субективен, нетипичен за нашите ширини и нрави, откровено и осъзнато личен поглед на авторката. Този поглед тя нарича " ... |
|
|
Тази книга съдържа седемте трагедии на Есхил, които са достигнали до нас изцяло. Тя е първото пълно българско издание на великия драматически поет. Редът, в които се дават трагедиите, е съобразен с тяхната хронология. "Заслугите на Есхил за развоя на антическата трагедия са толкова големи, че към името му с право добавят: "Баща на трагедията"." Александър Ничев ... |
|
|
"Спящата принцеса сладък сън сънува и в съня си вижда: принцът я целува. Времето минава, принцът ѝ къде е? Спящата красавица почва да старее. Ей го, принцът иде. Гледа. Отминава - кой ще ти целува бабичка такава! Седемте джудженца вадят кърпи, плачат. Нажален, подсмърча даже разказвачът." Из "Стихотворения 2007 - 2013" Валери Петров е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход. Академик на БАН (2003). Майка му е учителка по френски език, а баща му - професор по правни науки. Валери Петров учи в италианското училище в София, което завършва през 1939 г. През 1944 г. ... |
|
|
Разказите в тази книга се четат на един дъх. Не само защото са наситени с лежерно чувство за хумор и представят непринудени, неусложнени и ненатруфени сюжети, но и защото притежават не твърде често срещано за съвременната белетристика качество - драмите и социалните потресения на днешното българско общество да бъдат показани чрез нормални човешки истории, без псевдомодерното маниерничене, в които виждаме живи и естествени характери. Повествованието тече непосредно, сякаш оставено на развитието на вътрешната логика на сладкодумието, лекотата и ефирността. "В тази книга са събрани последните ми разкази, но затова как ... |
|
|
"Сам се чудеше понякога - уж се държеше съвсем човешки, а изведнъж се превръщаше в звяр. Особено в гората. И особено нощем. Превръщаше се в животно. Нападаше, бягаше, падаше, лежеше, готвеше се за скок, спотайваше се, хитруваше, мреше, само и само да не бъде уловено, само и само да оцелее. Цар беше да броди из планината, да живее в нея и да бъде част от нея. Пълзеше по урвите, катереше се по баирите, долавяше всеки шум и всеки звук, сетивата му се изостряха и го предпазваха от грешна стъпка. Движеше се, сякаш носеше карта пред себе си с обозначени всички животни и растения в околността. Следеше ги като на екран. ... |
|
|
Първият том от избраните произведения включва стихове, писани от 1957 до 1973 г. ... Повелителят на отвъдните сънища Любомир Левчев върви от пластическото видение към стиховидението, към словесния пейзаж, или от музикалния мотив към изследването на загадъчните обеми на думите и техните невероятни съчетания в разгърнати метафори. Той е от онези български творци, които определят лицето на съвременната ни лирика. И в неговите вени тече капка от магическата кръв на голямата българска поезия. "Моята кръв е от нулева група - на всекиго мога да дам, но не мога да взема от всеки." Из "Дневник за изгаряне" ... |
