122 избрани статии и коментари."Валерия Велева смело влезе в жаравата на политическия преход, опита се да го разкаже, коментира и осмисли, като извади на показ главните му герои и събития. Дълги години тя никога не трепна, не се усъмни и не се отказа от избрания професионален път в журналистиката, каквото и да и струваше това. Упреци, обиди, заклеймяване, недостойни удари. Успя да се справи с всичко. Но заедно с това извоюва уважение, възхищение и висока оценка на журналистическата работа. В продължение на няколко десетилетия Валя измина целия възможен път. От Осанна - до Разпни го. Никога не се разколеба, ... |
|
|
Калоян - разказвач на историята - е скромно момче, родено и израснало в покрайнините на Обител. Тежка болест поразява селището, а непосилните данъци и гаврите на ромейските управници правят живота на българите все по-несигурен. Вълна от нещастия спохожда семейството на Калоян, тласкайки ги към ръба на оцеляването, във време, в което слуховете за въстание против ромейския гнет се засилват. Мечтата за свободна България привлича хиляди мъже под знамената на Делян, който е издигнат на щит и обявен за новия цар. В опит да избяга от загнездилите се в душата му мъка и угризения, Калоян се оставя да бъде повлечен от вълната на ... |
|
|
"Това, което прави впечатление у публицистичната дейност на Славейков е, че той винаги излиза от установени, свързани със самата негова натура демократични схващания. Славейков до такава степен е бил сроден със своя народ, толкоз отблизо го е познавал, че когато е говорел от трибуната на своя вестник, винаги е имал право да заяви, че чрез него говори самият народ, че неговото желание е желанието на народа. Разбира се, той не заявява това, не се гордее със своя вроден демократизъм - не тоя демократизъм се чувства във всяка негова статия; - винаги се долавя в неговата публицистика, че той никога не дели себе си от ... |
|
|
Името на д-р Петър Берон е изписано със златни букви върху пантеона на българските будители. Абаджия, учител, лекар, учен и дарител, д-р Петър Берон е сред тези българи, които милеят за българската просвета и посвещават голяма част от работата и финансите си на това да съхранят и развият българското образование и култура. Реформатор на учебното дело, той не само обосновава необходимостта от замяна на архаичната килийна образователна система с нова, светска образователна система, осигуряваща подготовката на децата за практически живот, но и създава първата учебна книга - Буквар с различни поучения, с която на дело се ... |
|
|
Книгата съдържа стихотворения от Блага Димитрова от най-ранните години (1937 - 1944) до 1999 г. В изданието ще намерите още: редове от биографията ѝ от Йордан Василев; "Тревожната ведрина на познанието" - Клео Протохристова; "Неуловимата музика на пространствата" – Иван Гранитски; "Врати към смисъла" - Вихрен Чернокожев; "Любов, страх..." - Панко Анчев; критици и колеги с думи за нея. Книгата е част от поредицата "Българска класика" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
Опазил Бог да чакам на Атлас небето с рамена да ми подпира! Отде ще знае старец беловлас небето докъде ми се простира! Изобщо... накъде ми се лети... И колко надалеко ще отида... Дано не ви звучи от този стих, че хвърлям към титаните обида, но, всъщност, колко здраво го държи? Защо е непосилно да се диша? Егати опашатите лъжи! Че даже в Уикипедия ги пишат! Не знам какво си мислите за мен... Навярно, че съм опака и дръзка... Аз мисля, че Атлас е уморен. Не вярвам в здравословната развръзка. Не казвам, че е лесно... Ако бе, защо сме си измислили титани... Но който има собствено небе, е най-добре самичък да го хване! ... |
|
|
Белоснежко И тихо падаше снегът, валеше леко, плътно, безметежно. В преспите се губеше ликът, губеше се всичко в белоснежно. Кой си ти, страннико, изгубил пътя си в море безбрежно? Ела при мен да те прегърна, да те обгърна в нежност. Хвани ръката ми. Виж ме, не съм така далече. Коя съм, чудиш се - тази, която ще те следва вече. В най-тъмната нощ, дълбоко, високо, сега или в бъдеще далечно. Аз те усещам и от тук насетне с тебе ще съм вечно. Ранно утро, преди изгрев Слънце, но се усеща като нощ. Две снежни фигури, поле, вълни и вятър за разкош. Едно начало, среда, край или цяла вечност? Избирай спътника, посоката на ... |
|
|
Разказите в книгата са палитра от образи на хора с различни житейски товари, които, в течащото неукротимо съвремие, търсят спасителен бряг, където биха имали душевен уют. Историите им са белязани от необичайни срещи, неочаквани обрати, трудни избори, а и тъга, защото жадуваните брегове са твърде стръмни и някои от героите остават в овразите на самотата и неудовлетвореността, но не губят посоката. В тази посока - нравствената, са и есетата в книгата, с мисли от ситото на живота. ... |
|
|
Роман за прозрението и надеждата. За личния бунт и визия за бъдещето. Главните герои са млади журналисти. Откриват отговори и идеи, пътувайки и в срещи със съдби. България, разбира се. Балканите, Австрия, Германия, Франция, Швейцария, Италия, Украйна... Колебаехме се за името на романа. Максим. Пътуване, както предложи редакторката; Любовите на Максим, срещите? Откритията? Социалната действителност? Или Максим Икономов, двадесет години по-късно? Понеже по звученето си книгата е като продължение на Нежната революция (в един том и второ издание в две книги, Издателство Захарий Стоянов ). Също като Нежната революция, ... |
|
|
Настоящото издание е първа стъпка към преодоляването на един съществен пропуск при представянето на средновековната европейска философия. Ако през изминалите десетилетия преведени на български език се появиха основни творби на т. нар. висока схоластика, то незабелязано остана делото на един от най-ярките умове на епохата. Творчеството на Роджър Бейкън е значително по обем и многообразно по тематика, така че усвояването му предполага безупречна компетентност на изследователя и преводача, както и достатъчно време за продуктивно преброждане на множеството конкретни интелектуални казуси. ... |
|
|
"Във времето на Петко Р. Славейков и съобразно политическите баталии, водени тогава, и проблемите, които народът и обществото ни са трябвали да решават бързо, да се осъзнаеш като част от нацията, трябва да проумееш и да свикнеш с тази мисъл, че си различен, но свързан с в обща родствена връзка с други като тебе. Това индивидуално различие прави нацията различна от другите нации. И тя е длъжна да осъзнава различието си, да го отстоява и чрез него да съществува. Това ѝ е нужно, за да види преди всичко враговете си - тези, които я потискат, поробват и желаят да я претопят в себе си или да я унищожат. ... |
|
|
"Сложен, пределно драматичен, изпълнен с дълбинното познание за болката и страданието на човека..." "Светът на Димитър Димитров в книгата Минало несвършено е сложен, пределно драматичен, изпълнен с дълбинното познание за болката и страданието на човека. Всеки истински писател доизмисля и досътворява човека, благородството и мерзостта на човека, низостта и величието на човека, безкрайността на човека. Точно това разгадаване на човека е постигнал Димитър Димитров в прекрасния си роман, Минало несвършено." Акад. Владимир Зарев ... |
