"Истинската история на литературата е история на литературния процес с неговите многобройни компоненти, които трябва да се разчленят, опишат и впишат в анализа, но и на имената т.е на писателите. Въпросът е как да се конструира тази история, че да не се разкъса процесът и се отклони наративът от главното. Боян Пенев е избрал варианта, по който предпоставките и условията за развитието на литературата предхождат анализа на конкретните автори. Разбира се, в тази втора част е неизбежно да се говори за тях, да се подкрепя или опровергава дадена теза с творчеството им. Но изследването се движи върху контекста, върху ... |
|
|
"Всички хора с добра воля или, по-скоро, всички хора, които обичат живота, трябва да образуват един единен фронт за оцеляването, за продължаването на живота и на цивилизацията. С целия научен и технически напредък, който човекът е постигнал, той е задължен да разреши проблема за глада и бедността и може да си позволи да опитва решения в различни посоки. Има само едно нещо, което той не може да си позволи - и то е да продължава с приготовленията за война, която, този път, ще доведе до катастрофа. Все още има време да предвидим следващото историческо развитие и променим нашата посока. Но ако не действаме скоро, ние ще ... |
|
|
Ерих Фром не се подчинява на таблици и схеми, на тестове и количественото измерване. Не го изучавайте! Наслаждавайте му се! "Не се подчинявай на нищо друго, освен на своята собствена Човешка Съвест" би могло да бъде краткото представяне на главното послание на тази книга и едва ли би ни казало нещо ново и по-развиващо от хилядите подобни духовни трактати, написани преди нея. Освен ако?... Ако не осъзнаем, че всъщност доста малко знаем за собствената си съвест, защото по-голямата част от онова, което мислим за своя съвест, се оказва отровена от Властолюбие и Покорство - двете крайни точки на Робството. Ерих ... |
|
|
По отношение на влиянието, което е оказал, Исус от Назарет е най-значимата фигура в човешката история. Неговата личност е и обект на най-много дискусии и описания. Най-ранният запазен документ, който се отнася до него (Първото Послание на Св. Павел до Коринтяните), е бил разпространен в писмена форма през петдесетте години от първия век след Христа, около двадесет години след смъртта на Исус. ... |
|
|
През времето на шестгодишното си заточение на остров Света Елена, от Ватерло смъртта си през 1821 г., Наполеон диктувал на генералите, придружили го в неговото изгнаничество, своите мемоари, бележки, писма и военни коментари. Впоследствие той ги редактирал собственоръчно. Наполеон използвал годините на своето пленничество, за да обясни писмена форма мотивите, убежденията и съмненията, определяли неговите действия; да анализира своята стратегия, трансформирала Френската революция в Първата империя, както и тактиката с която той превръща своята Велика Армия в инструмент за завладяването на Европа. Той описва своето ... |
|
|
"Книгата на акад. Константн Косев е не само лебедовата му песен, но тя фокусира и някои от най-важните негови достойнства като учен и изследоватеел, изключителна научна добросъвестност, висока способност за прекрасно познаване на фактите, методична предварителна подготовка, деуховна концентрация, която да превърне богатия набор от факти, събития, личности и тенденции в ясна и стройна концепция. Несъмнено последната книга на акад. Константин Косев, както и някои от основните му научни трудове, ще влязат в златния фонд на българската научна историческа книжарница." Иван Гранитски ... |
|
|
"Понякога се случват и чудеса. Във време на безвремие, в което живеем, когато и България, и светът са разпънати на кръст, Иван Гранитски е построил нов дом на българската поезия. Монументален труд, планина от образи и идеи, солидни анализи и чиста наслада от поезията. Въоръжен с перото както Дон Кихот с копието си, и както Санчо с острия си език, Гранитски удря до премала с граничния си чук историята, загърнала в гънките на времето имената на много от българските поетични таланти, някои от които почти непознати на днешните поколения. Четейки този критически епос, човек може да се изкуши и да си спомни за митичните ... |
|
|
"Японски приказки" от Ран Босилек с илюстрации от Вадим Лазаркевич и корица от Маглена Константинова. ... |
|
|
Интелигентните читатели познават добре белетристичното творчество на Любомир Халачев - романи, повести, разкази и пр. Много силно впечатление направи на критиката и на широката публика книгата с разкази на ловна тематика "Спомен за лисицата" (2018), която се родееше с традициите на ловната проза на Емилиян Станев, Дончо Цончев и Йордан Радичков. И ето че сега Любомир Халачев ни поднася нов сборник с разкази - "10 неща, които никога няма да правя". Сигурен съм, че книгата ще се превърне в естетико-художествено събитие, тъй като разказите са заредени с голяма емоционална сила, с дълбоки социално- ... |
|
|
"За да бъде написана цялостна история на една литература, е необходимо литературознанието и подготовката на неговите изследователи да е на изключителна висота. Те трябва да имат изградена методология на изследването, да са си създали завършена представа за литературата и нейната история, да са натрупали достатъчно знания за литературния процес. Подобно епическия роман, в чието създаване са вложени усилията не само на отделния автор, но и на цялото предходно развитие на литературата, историята на литературата, дори и когато е с един автор, е дело на литературознанието преди него. Боян Пенев е първият български ... |
|
|
Или мистериозната история на абат Сониер."Вдъхновението за тази книга ме осени, когато с наши приятели, живеещи в Южна Франция, през есента на 2006 година посетихме крепостта Каркасон и на връщане сякаш пръст на съдбата ни отклони към селцето Рен льо Шато. Още тогава почувствах някаква особена енергия, която не ме напущаше години наред, докато не се подчиних на желанието да опиша мистериозната история на абат Сониер, живял тук преди повече от век. Когато започнах работа над книгата не предполагах, че идеите на българските богомили съдбовно са се преплели в живота на моя герой и са предопределили странния му и ... |
|
|
Парче от икона В тази църква всичко е приключило отдавна. пръв си тръгнал Гавраил, не след дълго Михаил, после всичките 12 апостоли. Христос излязъл да ги търси и повече не се прибрал. Мария ги чакала дълго. накрая премела пода, изгасила свещите и отнесла със себе си парче от икона с лика на сина си. днес хората поставят лицата си в празното място. за снимка. Тони Теллалов ... |
