В предлаганата монография са структурирани основните групи автори и потребители на медицинска и здравна информация и постинформационни продукти - знание, култура, мениджмънт и политика. Чрез тези информационни конгломерати се формират и динамични отношения и практики на взаимодействие, породени от здравето и болестите; регулира се социалната здравна система като елемент на обществения организъм, създават се групи от съмишленици. Днес посветените на здравето информационни потоци се разпространяват не само във физическия, но и във виртуалния свят. Битуването им в две реалности с различни носители - текстове, образи, звуци, ... |
|
|
Пиеси ... Петър Маринков е роден на 31 януари 1950 г., завършил е журналистика в СУ „ Св. Климент Охридски", дълги години бе драматург в театър "Сълза и смях". Автор е на: романа „Ковчежникът”, на сборника с разкази „Граф и пеперуди” и на 11 пиеси, сред които "Нощта на кардинала", "Хиляда метра над морето", "Ноев ковчег". През 2006 г. за "Нощта на кардинала" е номиниран е с "Аскеер" в раздела за съвременна българска драматургия. ... |
|
|
"В тази книга са представени двама велики персийски поети: Саади и Хафез. Първият от тях, живял през XIII век, е написал в последните години на живота си две знаменити поетически произведения: "Гюлестан" и "Бустан", а вторият, живял през XIV век, е прочут с безсмъртните си газели и рубаи за любовта, виното, свободомислието и човешките наслади като път от мигновеното към вечността." Йордан Милев "За какво ти е букет набран, по-добре вземи ти Гюлестан. Розата живее в срок уречен - моят Гюлестан ще бъде вечен." Из "Гюлестан" "С песен и сърдечно слово - пак, и пак, и пак ... |
|
|
Литературна критика и публицистика ... "Ако трябваше сега да избирам пътя си, пак щях да избера да извървя същия. Беше трудно време на изпитания, на проверки, време на търсения, на падане, на ставане. Аз харесвам сложни драматични времена, защото те приличат много на Космоса - всичко е преплетено и сам трябва да уловиш нишката, за да стигнеш донякъде в твоя Космос." Евтим Евтимов ... |
|
|
Публицистика 1989 - 1998 г. ... "Още от самото начало на писателското си дело Николай Хайтов изпитва неудържимо пристрастие и към краеведските изследвания. В съвременната българска литература няма друг автор, който да е отделял толкова много време за на пръв поглед досадните проучвания и справки, нужни за едно краеведско изследване, както за книги за миналото на Асеновград, на Яврово, Девин, Смолян и др. И друга особеност сродява Хайтов с традицията на голямата българска литература - полемиката, потребността ѝ с оръжията на публицистиката да се отстояват определени принципи и цели. А някои негови книги ... |
|
|
Малки философски съчинения. ... "Шопенхауер е действителен човеконенавистник - не мним, а истински. Неговата омраза към човека не е поза, а мироглед. Тя обхваща както човечеството като цяло, тъй и неговите национални подразделения. Англичаните са завършени лицемери, италианците - съвършени безсрамници, американците - пошли. за французите: в другите части на света има маймуни, а в Европа: французи. Антисемитизмът на Шопенхауер е направо свиреп, но не е пощадена и собствената му нация - немците нямат нито срам, нито съвест, но затова пък разполагат в изобилие с глупост. "Всяка нация се подиграва на другите и ... |
|
|
„Изпод перото на Атанас Наковски излязоха редица романи, посветени на образа на големия град, разглеждан като живо същество, като сложен организъм. В такъв аспект творецът доказва, че е майстор на така наречената градска проза - един от най-трудните жанрове в областта на отечественият роман. След Иван Вазов и Георги Стаматов примерно ние нямаме много образци на проза, която сюжетира и повествува тематиката на големия град. Нашият автор продължава добрата традиция на българските критически реалисти, които не се интересуват само от индивидуалната духовна, характерологическа, ролева, мотивационна и т.н. специфика на ... |
|
|
Провалът на реалния социализъм неизбежно ще накърни вярата в социалистическата идея, но в никой случай няма да я унищожи. Тя ще съществува, просто защото хората не могат да живеят без вяра в своето човешко благополучие и без надежда за по-голяма обществена справедливост. Социалистическият идеал следователно трябва да се възприеме единствено като постоянен, ежедневен стремеж към такова общество, което се опира на синтеза от изстрадания опит и акумулираната мъдрост на цивилизацията през хилядолетията. ... |
|
|
""Хайдути" от Николай Хайтов ни дават нравствения и исторически мащаб, елементите на едно национално самопознание, което ни противопоставя на "мързеливата човешка правда" и въпреки многобройните горчиви примери е извор на исторически оптимизъм. Те ни приобщават към един свят на саможертва и благородство, издигат ни до най-светлите върхове на българщината и ни карат да изживяваме с патриотична гордост и въодушевление най-героичните и драматични епизоди на нашето историческо минало, за да не дадем да угасне в душите ни техният огън и да не забравяме с колко кръв и самоотричане е заплатено името & ... |
|
|
"Сборникът очертава ясно идейно-съдържателната и формалната линия, характерни за руската поезия изобщо - борбата между светлината и мрака, унищожаването и спасяването на човешката ценности през войната, търсенето на опора в руския характер и в нравствеността на обикновените хора."Слепване на отломките от човечност" в един безумен и жесток свят - това е доминантата на руската поезия, отчетливо прокарана в антологията. Горещо я препоръчвам на читателите, които не са загубили вкус към красивото и стойностното слово."Здравко Недков ... |
|
|
Андрей Андреев е роден на 17 януари 1943 г. в село Раковица, Видинска област. Завършил е Литературния институт "Максим Горки" в Москва. работил е като библиотекар в родното си село, в Окръжен исторически музей - крепостта "Баба Вида" - Видин, секретар на КДК и Дружеството на писателите - Видин, зав. отдел "Литературно наследство" в списание "Факел" и зав. отдел "Литература" в сп. "Отечество". Бил е главен секретар на Съюза на българските писатели. Сега работи в издателство "Захарий Стоянов", редактор на списание "Везни". Автор на дванайсет ... |
|
|
Не само мое бе детството, а и на мнозина други, не само аз, а и те са запомнили много от онези вълшебни дни, та като затворих последната страница, изсипаха се всички, за да ми кажат, че съм пропуснал твърде съществени неща. И, трябва да призная, бяха прави! Споменът, оказва се, е измамно нещо, лъкатуши като буйна вода и кривва накъдето си иска, а ти го гониш напусто, за да изтървеш най-важното. ... |
