"Изминаха две десетилетия от хендека, в който българският народ сам се вкара и го нарече "преход". То не бе преход, то не бе чудо!". С тези думи вашият стар познайник - учен и политик - Петър Берон започва тази книга, за да отсече с един замах: "На българският фронт (почти) нищо ново!". Заглавията на първата част на книгата "Интервюта" подсказват както тематиката, така и позициите му: "Политиците да работят за България, а не за себе си!", "Ставаме гости в държавата си", "Не може хем душата в рая, хем "пу не играя"!", "Народът ни губи ... |
|
|
В предлаганата монография са структурирани основните групи автори и потребители на медицинска и здравна информация и постинформационни продукти - знание, култура, мениджмънт и политика. Чрез тези информационни конгломерати се формират и динамични отношения и практики на взаимодействие, породени от здравето и болестите; регулира се социалната здравна система като елемент на обществения организъм, създават се групи от съмишленици. Днес посветените на здравето информационни потоци се разпространяват не само във физическия, но и във виртуалния свят. Битуването им в две реалности с различни носители - текстове, образи, звуци, ... |
|
|
Пиеси ... Петър Маринков е роден на 31 януари 1950 г., завършил е журналистика в СУ „ Св. Климент Охридски", дълги години бе драматург в театър "Сълза и смях". Автор е на: романа „Ковчежникът”, на сборника с разкази „Граф и пеперуди” и на 11 пиеси, сред които "Нощта на кардинала", "Хиляда метра над морето", "Ноев ковчег". През 2006 г. за "Нощта на кардинала" е номиниран е с "Аскеер" в раздела за съвременна българска драматургия. ... |
|
|
Публицистика 1989 - 1998 г. ... "Още от самото начало на писателското си дело Николай Хайтов изпитва неудържимо пристрастие и към краеведските изследвания. В съвременната българска литература няма друг автор, който да е отделял толкова много време за на пръв поглед досадните проучвания и справки, нужни за едно краеведско изследване, както за книги за миналото на Асеновград, на Яврово, Девин, Смолян и др. И друга особеност сродява Хайтов с традицията на голямата българска литература - полемиката, потребността ѝ с оръжията на публицистиката да се отстояват определени принципи и цели. А някои негови книги ... |
|
|
„Изпод перото на Атанас Наковски излязоха редица романи, посветени на образа на големия град, разглеждан като живо същество, като сложен организъм. В такъв аспект творецът доказва, че е майстор на така наречената градска проза - един от най-трудните жанрове в областта на отечественият роман. След Иван Вазов и Георги Стаматов примерно ние нямаме много образци на проза, която сюжетира и повествува тематиката на големия град. Нашият автор продължава добрата традиция на българските критически реалисти, които не се интересуват само от индивидуалната духовна, характерологическа, ролева, мотивационна и т.н. специфика на ... |
|
|
Провалът на реалния социализъм неизбежно ще накърни вярата в социалистическата идея, но в никой случай няма да я унищожи. Тя ще съществува, просто защото хората не могат да живеят без вяра в своето човешко благополучие и без надежда за по-голяма обществена справедливост. Социалистическият идеал следователно трябва да се възприеме единствено като постоянен, ежедневен стремеж към такова общество, което се опира на синтеза от изстрадания опит и акумулираната мъдрост на цивилизацията през хилядолетията. ... |
|
|
""Хайдути" от Николай Хайтов ни дават нравствения и исторически мащаб, елементите на едно национално самопознание, което ни противопоставя на "мързеливата човешка правда" и въпреки многобройните горчиви примери е извор на исторически оптимизъм. Те ни приобщават към един свят на саможертва и благородство, издигат ни до най-светлите върхове на българщината и ни карат да изживяваме с патриотична гордост и въодушевление най-героичните и драматични епизоди на нашето историческо минало, за да не дадем да угасне в душите ни техният огън и да не забравяме с колко кръв и самоотричане е заплатено името & ... |
|
|
"Сборникът очертава ясно идейно-съдържателната и формалната линия, характерни за руската поезия изобщо - борбата между светлината и мрака, унищожаването и спасяването на човешката ценности през войната, търсенето на опора в руския характер и в нравствеността на обикновените хора."Слепване на отломките от човечност" в един безумен и жесток свят - това е доминантата на руската поезия, отчетливо прокарана в антологията. Горещо я препоръчвам на читателите, които не са загубили вкус към красивото и стойностното слово."Здравко Недков ... |
|
|
Андрей Андреев е роден на 17 януари 1943 г. в село Раковица, Видинска област. Завършил е Литературния институт "Максим Горки" в Москва. работил е като библиотекар в родното си село, в Окръжен исторически музей - крепостта "Баба Вида" - Видин, секретар на КДК и Дружеството на писателите - Видин, зав. отдел "Литературно наследство" в списание "Факел" и зав. отдел "Литература" в сп. "Отечество". Бил е главен секретар на Съюза на българските писатели. Сега работи в издателство "Захарий Стоянов", редактор на списание "Везни". Автор на дванайсет ... |
|
|
Не само мое бе детството, а и на мнозина други, не само аз, а и те са запомнили много от онези вълшебни дни, та като затворих последната страница, изсипаха се всички, за да ми кажат, че съм пропуснал твърде съществени неща. И, трябва да призная, бяха прави! Споменът, оказва се, е измамно нещо, лъкатуши като буйна вода и кривва накъдето си иска, а ти го гониш напусто, за да изтървеш най-важното. ... |
|
|
"Генерал Марин е от образците на съвременното българско родолюбие - нещо, което носи в гена си с прадядо, участник в баташките събития, с дядо, който е загинал в Балканската война, една типична история за баташки род. Но мисля, че г-н Марин през всичките тези десетилетия показа ново, съвременно, модерно, просветено разбиране за българския патриотизъм. И мисля, че днешният знак е само един начин да започнем осмислянето на онова, което той е направил и надявам се да бъде прието, продължено с висока степен на приемственост и от следващите президент и вицепрезидент, да бъде развито и от изпълнителната власт, защото ... |
|
|
"Повестта "Българи от старо време" е едно от най-хубавите произведения на българската белетристика изобщо. Писана преди Освобождението, във време, когато нашата белетристика прави още първите си стъпки, тя свидетелства за големия разказвателен талант на своя автор. В нея са възсъздадени незабравими, ярки, пластични, живи образи; случките са разказани с богат, изразителен език и, увлекателно и непосредно; възкресена е с много хумор една отминала епоха. Ето защо тая творба и днес продължава да се чете с интерес, да вълнува читателя. Това е най-добрата преценка за нея и нейния автор. Тя е едно от най- ... |
