Комплектът се състои от два тома - том 1: Царуването на княз Александра 1879 - 1886 и том 2: Регентството. ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство Захарий Стоянов предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданията са насочени както към ученици и студенти, така и към ... |
|
|
Откъдето и да идва Забравено стихотворение, написано отдавна, открих случайно. Изплашен едва го мярнах и не го прочетох. Мимолетното безследно трябваше да е преминало. Политна черен лист, но в паметта ми осветеност е останала. Скриването как разкрива. От този образ все примирам. В неповторимото не би могло отново да повярвам. Животът мой в предишния живот започнал е да се съмнява. Петър Първанов ... |
|
|
"Multa paucis" е книга на непресторения и органичния възторг пред способността на човека да размишлява, да се съмнява, да играе (като по този начин най-пълно се самопостига и самоопознава), книга, която категорично отхвърля преднамерения епатаж на чичовщината и на байганеещите се парвенюта - новобогаташи, а издига в култ таланта на разума." Иван Гранитски ... |
|
|
"Поезията на Иван Гранитски прелива от звуци и движения, които ликуват в жаждата си за живот, но и проплакват от страх от смъртта, унищожението, забравата, неизвестността. Възторзи и съмнения изпълват нейното пространство, насищат я и ѝ придават ново измерение, нова чувствителност и нравственост." Панко Анчев ... |
|
|
"Ако Македония с основание е наречена люлката на Българското възраждане, то Добруджа безспорно е изначалната люлка на Дунавска България. Ето защо, когато храбрите български полкове се сражаваха при Ниш, Криволак, Прилеп и Дойран, те не забравяха нито за миг Златната житница, заграбена чрез дипломатически изневери и една военна разходка. Добруджанци трябваше да знаят, че и те са неразривна част от целокупната национална болка. Те самите бяха гинали при Одрин, Чаталджа и Калиманци, за да донесат свободата на сънародниците от другите български области, но се завърнаха в погазените родни огнища. Това обяснява как въпреки ... |
|
|
В книгата си Вели Чаушев разказва спомени за обичани български актьори, имена, като Невена Коканова, Лео Конфорти, Константин Кисимов, Георги Парцалев, Константин Коцев, Коста Цонев, Любомир Тенев, Любен Гройс, Венци Кисьов, Георги Калоянчев, Апостол Карамитев, Григор Вачков - вече актьори в "Небесния театър". Както самият автор казва: "...дреболии, които са изпадали от официалните портрети. Като мазилката, която е уронена от пирончетата, когато са ги окачвали. Това са случки и събития от живота им, слушани или сам съм вдишвал въздуха им. Струва ми се, че такъв възторг и любов към живота и театъра, които ... |
|
|
Неразредени с думи изречения и афоризми. ... Първият български професор по реторика и ораторско изкуство Йордан Ведър е завършил ВИТИЗ. Специализирал е театрална педагогика и методика на висшето образование. Защитил е докторат за професионалната диагностика на сценичните творци. По негови програми и учебници реториката е въведена като университетска учебна дисциплина. Дългогодишен редовен професор в СУ "Св. Климент Охридски" и в Международното висше бизнес училище по реторика, комуникация и гласово-речева техника. Автор е на десетки учебници, книги и други научни и методически публикации по тази проблематика. В ... |
|
|
"Масовите насилия съпътстват неотлъчно вековете на Човечеството от предисторията до ден днешен и те, за жалост, ще продължават и в необозримо бъдеще. Водени са безброй войни в различни времена и на различни географски ширини с участието на разни племена, народи и нации, за да се стигне до първата половина на XX век, когато кръвопролитията вземат планетарни измерения. Наричат ги Велики или Големи в зависимост от страната на спечелилите или тази на загубилите, а в някои разпространени езици тези две значение се побират в една и съща дума. С отдалечаването си във времето световните конфликти пораждат нови въпроси и ... |
|
|
"И конят, и коларят съм, и камшикът, и юздата, и окото съм." Из книгата ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Българският ум" на издателство "Захарий Стоянов". ... Тази книга е посветена на идеите на Георги С. Раковски, а не толкова на неговите практически дела. Тя не е биография на живота му, а на идейните му разбирания, идеологията и естетиката, на начина на мислене и осмисляне на живота и политическата революция. Г.С.Раковски наистина е мислител от най-висок ранг, философ и писател с проникновения. Той пръв у нас формулира идеите на новото време и прозря необходимостта от друг начин на мислене, от друга организация на обществото и от цели, чието постигане ще изведе България на ... |
|
|
Новата книга на Боян Ангелов проследява скиталчествата на духа в реалния и илюзорните светове. През годините този автор е бил все по-властно и магнетично привличан от невероятното многообразие и причудливост на духовните пейзажи. Именно поради това лириката му понякога натежава от трансцедентални внушения, натоварва се със сложни интелектуални асоциации, архетипни конструкции и многопластови алюзии. "Поледица" е книга, която буди заспалото ни национално самосъзнание, книга, която припомня на човека истинското му предназначение - да живее в хармония с природата, да усеща себе си като част от Абсолюта и да ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна българска поезия" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Две горящи свещи и букет от рози...... От дъхът ни трепка синкавия дим, сенки по стените в причудливи пози ритъмът повтарят, в който се въртим... Вън вилнее буря, удрят по стъклата клоните на старият и корубест бряст. Мисля, че ме грабва „старата”, позната явно оживяла някогашна страст... Старият будилник тромаво затракал времето подгонва, да го улови - мълния внезапно през нощта пробягва и с небесен огън в миг ни освети... Ураган ни грабва, близък е момента той да ни захвърли на безимен връх... ... |
