"Ивайло Мирчев обича играта на хрумвания, свободния летеж на инвенции и импровизации, внезапните и на пръв поглед абсурдни смесвания на абстрактни визии, натуралистични фрагменти и лирични импресии." Иван Гранитски "Във всяка негова картина аз виждам света на Ивайло, виждам чувствата му, виждам мислите, радостите и болките му, виждам преживян момент от неговия живот." Борислав Стоев "Мощна, сурова, експресивна и сгъстена като състояние или деликатна и почти неръкотворна като видение от света на поезията - живописта на Ивайло Мирчев е над временните изкушения на модата и пазара, над ... |
|
|
"В последното нравоучение си зададохме въпроса: "Ставайки по-силни и по-умни, ставаме ли по-добри?". Отговорът бе достатъчно категоричен - някои може и да стават (вероятно по причина на страшна мутация), всички останали бетон арме. Стоим си твърдо и гледаме накриво - точно каквито си бяхме по мезозойско. И правилно! Щото, ако се бяхме увлекли по добротии и хуманизми, модерна цивилизация - трънки щяхме да създадем! Доказано е, че добротата е некачествен исторически инструмент. С доброта най-много половин канче супа топчета да успееш да изкрънкаш от някой гастрономически баламурник като теб. С доброта ... |
|
|
50 знакови интервюта с политици и интелектуалци."Валерия Велева е между малкото жени, чийто образ човек вика и когато е зле, и когато е добре. Когато е зле - да му светят, когато е добре - да им се радва. Една странна жена, която е можела да построи живота си върху красотата и очарованието си, а го е построила върху труда и вдъхновението си. Трябва да ѝ бъдем благодарни първо, че ни осиява със светлината на очите си и светлината на духа си. Второ - това е човек, който е писал много. Винаги е писал храбро, което в България е доста страшничко. И бидейки невероятно женствена, тя всъщност ни дава уроци по ... |
|
|
Христо Стефанов разговаря с Чавдар Попов за значимите присъствия в живота, изкуството, стенописа и за превратностите на съдбата."Книгите, както е добре известно, имат различна съдба. Настоящата книга възникна сякаш от нищото. С Христо Стефанов ме свързваше отдавнашно познанство, което в последните години, смея да кажа, премина в приятелство. С неизменен интерес и внимание съм следил развитието и изявите му, часове наред сме разговаряли за какво ли не. Не помня вече как и кога точно отворихме дума за това, че тези наши разговори е добре да бъдат записани, за да не потънат безцелно в небитието. В края на краищата ... |
|
|
Стъкленото око на Гео Милев и днес ни гледа от зейналите и незатворени в духовната и физическата снага на България страшни гробове. То предупреждава, че човешкият дух е неподвластен на изстъпленията на грубата сила. То напомня Вазовото "Не се гаси туй, що не гасне". То заявява, че поезията е неунищожима, когато е вопъл и екстаз, буря и славеева песен на народната душа. Това страшно Геово око е символ на българската трагическа национална съдба и чрез нея то е и своеобразен бездънен прозорец към безсмъртната българска поетическа традиция. ... |
|
|
"Господи, да потопя веднъж перо във твоята мастилница! Да разбера със сетивата си на мъдростта най-простите контури!" Роза Боянова ... |
|
|
Романът "Тази неподкупна съдба" е седмият роман на известната белетристка Маргарита Станева и той доказва, че писане, характерно с проследяване на съдбите на героите и изграждането на характери, с търсенето на обобщение за времето, в което живеем, ражда по-богати литературни плодове от самоцелните заигравания със занимателни сюжети и интригуващи художествени похвати. Маргарита Станева е белетрист, публицист и журналист. Родена в град Стражица. Израства и учи в Варна. Завършила е руска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Била е учителка във Варна. После журналистка в София. ... |
|
|
Изданието съдържа три български превода, направени от Гео Милев, Валери Петров и Александър Шурбанов. ... "Според нас "Хамлет" е главното произведение на Уилям Шекспир. Нито един друг образ, създаден от поета, не ни тревожи, не ни вълнува в такава степен. Има часове, когато усещаме в кръвта си неговата треска. Странният свят, в който той живее, в края на краищата това е нашия свят. Той е този чуден човек, в който всички ние можем да се превърнем при стечението на някои обстоятелства. Той въплътява неудовлетвореността на душата от живота, на който липсва необходимата му хармония." Виктор Юго ... |
|
|
Изданието е двуезично - на английски и български език. Всяко произведение има три български превода, направени от Владимир Свинтила, Валери Петров, Евгения Панчева. ... Сонетите на Шекспир увенчават най-представителния и най-бляскав жанр на ренесансовата лирическа поезия. С високия си престиж те допринасят немалко и за несравнимото дълголетие на този жанр, който продължава да предизвика поетите от цял свят като върховно изпитание за художествено майсторство. Уилям Шекспир е смятан за най-значимия автор в англоезичната литература и един от най-видните драматурзи в световната история. Той е наричан често " ... |
|
|
Настоящото луксозно издание съдържа поеми и две есета - Философия на композицията и Принцът на поетическото, написани от Едгар Алан По."Душата в самота ще заридай без глас, сломена в мисълта на гробний камък хладен... За цялата тълпа ще мине неразгадан последния ти час... Бди с примирение ти в тази самота! Не запустение ще ти открие тя - душите на онез, умрели по-напред, но с теб били в света, ще бъдат с теб навред отново и в Смъртта - и сянка най-подир ще хвърлят върху теб:"Почивай в мир!" Едгар Алън По, Из поемата Душите на мъртвите Книгата е част от поредицата Божествен дух на издателство Захарий ... |
|
|
"Николай Хайтов пръв в българската драматургия, ясно и вълнуващо изрази тревогата си от откъсването на човека от неговата кърмилница - природата. Той я показа не само като естествената среда за труда и радостите от труда за човека, но и като мерило за неговата нравственост. Това беше нов и ясен глас, който предупреждаваше, че трудът не може да бъде плодоносен, ако не е творчески, ако не носи радостно опиянение, ако не изразява свободната воля на човека. И това прозвуча в рязък контраст с бездушното бюрократство, с чиновничеството, със статистиката, която придобива по-голямо значение от живия човек." Севелина ... |
|
|
Мемоари. ... Със своите спомени, обемащи десетки хиляди страници, Симеон Радев изпъква като един от най-сладкодумните разказвачи в българската литература, която съвсем не е бедна откъм мемоари. Той ги определя като поредица от книги, носещи общото заглавие "Лица и събития от моето време". И наистина в тези своеобразни мемоари той не е в центъра на вниманието, а се изявява като изключително внимателен, но същевременно емоционален наблюдател и хронист на събитията и личностите от неговото време. Вторият том със спомените на Симеон Радев е хронологически свързан с първия - "Лица и събития от моето време - ... |
