"Трябва да призная, че никой друг български писател не е оказвал върху мене такова влияние... За неговите чудни книги напълно прилягат словата на отец Сисой, които самият Елин Пелин написа в "Под манастирската лоза": "Книгите са като хората - когато остареят, стават мъдри. Науката и мъдростта са дело на миналото. Настоящето винаги е било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, радости, стремления, измами и душевни тържества, техните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездните на това море. И когато то се оттече в далечното ... |
|
|
Един малчуган, съвсем неволно, посочи твърде съществен момент от националната ни психология. В едно телевизионно състезание хлапето каза: Тодор Живков е управлявал дълго България и българите са го обичали, без да знаят защо... ... |
|
|
"Пред нас са текстове, в които се споделя не емоционалното преживяване на автора на есето, а едно задълбочено разбиране за изкуството като специфичен език. Дали това се дължи на умението на Гранитски да схваща "качеството" във всеки вид изкуство, дали той се учи на анализа в общуването си с творци и изкуствоведи, дали разполага с необходимото за всеки критик (макар и рационално необяснимо) "усещане за изкуството"? Не зная, но анализите на Гранитски са изключително сериозни и задълбочени. Както на равнището на "формално" разнищване на търсенията, така и особено на светогледно ниво. ... |
|
|
Иван Гранитски обича да рисува пейзажи, да полага цветове и линии върху платното и някъде ненадейно, случайно дори, да постига композицията на картината - монументална на вид, но дълбоко съкровена и интимна. Това може би е най-важното за поетическата дарба на Иван Гранитски: зад грандиозното, стихийното, космичното да покаже духа на нещата, същността на душата, сърцето на човека. Неговите силни думи са нежни и в повечето случаи точни, художествено премерени и естетически изразителни. Това значи, че с тях се постига една особена поезия на идеите и чувствата, защото при него чувството винаги е някаква идея, а идеята ... |
|
|
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... В този том, драги читателю, ти предстои среща с една от най-удивителните книги на гениалния руски писател Николай Василиевич Гогол. Прочутото писмо на Висарион Белински до Гогол, за публичното четене, на което са изпращали на каторга, е по повод именно на тази творба. Историята знае и оценява. ... |
|
|
Владимир Кондарев е роден през 1959 г. в Чирпан. През 1978 г. завършва Художествената гимназия в Казанлък. От 1982 г. до 1986 г. специализира скулптура в гр. София. "Този художник е магически привличан от загадката, наречена Човек. Той сякаш отрано е разбрал върховното значение на Сократовия съвет "Познай себе си". С това можем да си обясним десетките му твърде интересни автопортрети. Един от тях като че ли ни препраща към автопортретите на Гео Милев с едно око, друг сякаш ни говори за бохемските състояния на художника, трети е обвит в странна меланхолия, тъга и резигнация, четвърти като че ли пресъздава ... |
|
|
Критическите наблюдения на Атанас Далчев имат твърде широк диапазон - от проникновени анализи на сътвореното от писатели като Хьолдерлин, Лафонтен, Емили Дикинсън, Хемингуей, Жан-Пол Сартр, Стайнбек, през задълбочени разсъждения за изкуството на превода до тънки наблюдения върху творчеството на съвременни български поети като В. Петров, Р. Ралин, Б. Димитрова, Ат. Смирнов. Основна част в книгата заемат статиите му "Религиозното чувство в българската литература", "Христо Ботев и народната песен", "Нашата съвременна детска поезия", "Димчо Дебелянов", "Връщане към Вазов" и др. ... |
|
|
Книгата запознава читателите с православната икона като съставна част на християнската вяра, като средство за познаване на Бога, като път за общение с Него, като изповядване на истината, прерастваща във вероизповедание. ... |
|
|
Стихосбирката на отдавна доказалия се на поетичното поприще Валентин Чернев "Песни от здрача" поднася на ценителите на изящното слово пълнозвучни и блестящи рими в един завладяващ и ненарушим ритъм. Чрез тях читателят е завладян от една силна поезия, която настоява да бъде не просто разчетена, а усетена, защото се домогва до истини от друг, по-висш порядък и синтезира не толкова развлекателните, колкото възпитателните начала. "Нищо в живота ми с вас не ме свързва, изглежда - в други години живеем, на други планети....Само за всички ни вече не стига надежда, само еднакво нетоплещо слънце ни свети... Глух ... |
|
|
Панчо Панчев завършва театрознание, но скоро след това излиза от ролята на квалифициран зрител и се гмурва вътре в сценичното изкуство като автор на пиеси. За няколко десетилетия светлините на рампата са огрели около 50 негови драматургични творби, най-успешно от които се играят комедиите му и заглавията, адресирани до детската публика. Освен в драматичните театри сюжетите и диалозите му често са намирали място в радиото и телевизията, над куклените паравани, като либрета на музикално-сценични произведения... Зрителите с чувство за хумор помнят "Има ли смисъл да утрепваме мечка?", "Вълци нема", " ... |
|
|
"Малко непривично съм събрал тук сатирични стихотворения и не толкова сатирични песни. Сатирата винаги ме е привличала, още от студентските години, от оня легендарен стенвестник "Трън", в който ние, десетина студенти, пишехме под псевдонима Трендафил Акациев...""Возят ме днес с мерцедеса по Руски два бодигарда и всеки с пищов Гледам отсреща продава закуски моята първа голяма любов. Беше момиче с богата фантазия, пълна отличничка, суперталант десетокласничка в осма гимназия, а аз бивш затворник и хулиган. Ваня се казваше. Казвах й Ваничка. Носеше дънки и къси поли. Тя във сърцето остави ми ... |
|
|
Може би в този том стихотворенията са най-разнообразни и като тематика и като форма. 1999 г. беше най-болезнената и най-радостната в моя живот дотогава. Роди се внучката ми Тамарка и почина майка ми. "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети и подозрително блясват шпаги от минали страсти, звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов! Ето, завесата пада - кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада. С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай. Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!" ... |
