Задачата ми е да запозная българския читател със създаването и развитието на сюрреализма, с неговите теоретични постулати и изявата му както в областта на литературата, така и в тази на обществения живот. Ще засегна съвсем бегло само влиянието му върху другите изкуства, особено живописта, където то е особено осезаемо дори днес. "Аз вярвам - продължава Брьотон - в бъдещото сливане на тези две състояния, толкова противоположни привидно, както са сънят и реалността, в един вид абсолютната действителност - свръхдействителност.""Може би с тази дефиниция Брьотон е искал също така да обоснове наименованието на ... |
|
|
"Творчеството на Николай Хайтов е невъзможно щ ни отмине едно особено патриотично вълнение. Писател откривател, благородно и всеотдайно влюбен в Родопите, в техните хора и легенди, в горската им красота. Напомня ни с регионалността си за добруджанския митотворец Йордан Йовков, за рисувача на Шопско Елин Пелин, за казанлъшкия вълшебник на хумора Чудомир, съперничи като „местен" автор на своя съвременник Йордан Радичков. Извежда в рамките на своите изображения хора самобитни, недовидени и недопознати преди него. И допълва с нови черти таблото на българския народен характер. Хайтов принадлежи към съвременното ... |
|
|
Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Книгата е част от специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различните гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са сложени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и неверието. Херман Брох обяснява надълго основанията си да вземе за сюжет тъкмо съдбата на Вергилий. Той живял също в епоха на отмираща култура, на преломни духовни ценности. Нищо чудно, че поетът, допринесъл най-вече за увековечаването ѝ, предусеща и нейното отрицание. Псалмопеецът на самовлюбените римски божества ... |
|
|
Представителен подбор на съвременната американска поезия досега не е издаван у нас. Затова намерихме за необходимо да започнем с нейния основоположник - Уитмън, да включим онези произведения, които и до днес не са загубили своята стойност и които, по наша преценка, биха представлявали интерес за българския читател със своето съдържание и поетични качества, с гражданската позиция на своите автори. Този сборник включва най-значимите американски поети на двадесетия век така, като всички подобни сборници. Различава се от тях по това, че достига до имена, още почти неизвестни на ценителите на поезията в своята собствена родина ... |
|
|
От тук до там. Пътува трамвай. В трамвая - аз и ти. Има и трети. Той е контролата. От тебе иска билет. Даваш го. Къса го. И разговорът свършва. От мен иска билет. Давам го. Къса го. И разговорът свършва. Тримата мълчим. Трамваят дрънчи. Аз ти подавам тази книга. Ако желаеш, можем да си поговорим. Докато пътуваме от тук до там. ... |
|
|
"Бягай, муфлоне, бягай! Твоята мисия е друга, ти трябва да оцелееш. Днес имаш късмет - аз не съм стрелецът с пушка в ръце. Но той дебне зад храстите на скрито място и в удобно време ще натисне спусъка. Препускай на воля преди да те е застигнал неговия смъртоносен изстрел. Препускай! Ти разполагаш с огромно предимство - не разбираш, че обитаваш развъдник и че си обречен. Защото си част от природата, а тя си знае работата - кого кога да погуби, кого кога да съхрани. Да му мислят хората. Те все са наясно с всичко, а накрая винаги грешат!" Из книгата ... |
|
|
Няма друг поет след Ботев, чиито годишнини - от рождението и от смъртта - да се честват така последователно, неизменно и ритуално и в толкова разнородни обществени среди. Посмъртното битие на Яворовата личност може и трябва да бъде обект и на самостоятелно проучване. Най-лесното обяснение на причините за разгръщането на това посмъртно битие е, че трагическият финал с двойното самоубийство продължава да предизвиква нарастващо през десетилетията извънлитературно съпричастие към съдбата на една личност, достигнала в началото на века за толкова късо време върховете на славата и завършила земния си път така внезапно с жест, ... |
|
|
Поредицата "Сила и живот" е съвместна публикация на издателствата "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство". В нея за първи път е представена пълна хронология на неделните проповеди на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) през периода 1914 - 1924 г. В тях по собствените му думи са изложени всички основни принципи на неговото учение, което той нарича "Новото учение на Всемирното Бяло Братство". От езикова гледна точка неделните проповеди, наричани беседи, са стенографирано говорно слово. Стенограмите на беседите са дешифрирани, редактирани и публикувани от различни последователи на Учителя ... |
|
|
Неговото дело не се бои от никакви проверки и няма нужда от ничия защита. Неговото дело въпреки всичко вършеше непрекъснато и триумфално своята чудодейна работа и днес стотици хиляди българи споменуват името му с обич и с национална гордост. Днес не може да има хитрини, нито премълчавания, има само сияние, в което образите на писателя и на народа се покриват - неотделими един от друг и неуязвими. Константин Константинов ... |
|
|
Петият том от съчиненията на Иван Гранитски съдържа публицистични текстове, писани през годините 2000 – 2003 и публикувани във вестниците „Труд”, „Дума” и „Република”. Авторът сам нарича тези текстове „поетически подсвирквания и подгаврания” и възражда една традиция в българската възрожденска публицистика – формите на памфлета, филипиката, гротеската и антрефилето като поетическа реакция на безобразията и безчинствата на т. нар. нова политическа класа през последните години. ... |
|
|
Шестият том публицистиката съдържа памфлетите, обединени от заглавието „Партийните тартюфи”, в които авторът по думите на Христо Карастоянов също като предходниците си в публицистиката далеч не е роб на личните си политически пристрастия и ако е пристрастен, той е пристрастен към Отечеството си. За това е толкова краен в оценките си за ония, за които според него Отечеството е празен звук, а България нищо незначеща някаква там територия. ... |
