С картини на Владимир Пенев. Владимир Зарев е роден на 05.10.1947 г. в София. Завършил е българска филология в СУ Св. Климент Охридски. От 1973 г. работи в списание Съвременник, като понастоящем е главен редактор там. Автор е на 18 книги, между които трилогията - Битието, Изходът, Законът, култовият роман Разруха, романите Лето 1850, Поп Богомил и съвършенството на страха, Хрътката, Хрътката срещу Хрътката. Негови творби са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, Хърватия, Сърбия, Германия. ... |
|
"Две неща най-пряко показват наяве величието на историческата личност: влиянието ѝ върху съвременниците, споменът и значението, което ѝ отдават потомците. Идеите и делата на такива личности не са случайни явления в историята на онзи народ, чиито съдбини са тясно свързани със съдбите на тези личности. Един поглед назад върху бурния живот на Славейкова е поглед назад върху историята на българския народ през втората половина на завчерашното столетие. Няма ни едно видно събитие в тая епоха на буря и стремление, в което той да не е взимал участие, да не е стоял пръв между първите, да не е разил енергия на ... |
|
Настоящото издание е първа стъпка към преодоляването на един съществен пропуск при представянето на средновековната европейска философия. Ако през изминалите десетилетия преведени на български език се появиха основни творби на т. нар. висока схоластика, то незабелязано остана делото на един от най-ярките умове на епохата. Творчеството на Роджър Бейкън е значително по обем и многообразно по тематика, така че усвояването му предполага безупречна компетентност на изследователя и преводача, както и достатъчно време за продуктивно преброждане на множеството конкретни интелектуални казуси. ... |
|
"Това, което прави впечатление у публицистичната дейност на Славейков е, че той винаги излиза от установени, свързани със самата негова натура демократични схващания. Славейков до такава степен е бил сроден със своя народ, толкоз отблизо го е познавал, че когато е говорел от трибуната на своя вестник, винаги е имал право да заяви, че чрез него говори самият народ, че неговото желание е желанието на народа. Разбира се, той не заявява това, не се гордее със своя вроден демократизъм - не тоя демократизъм се чувства във всяка негова статия; - винаги се долавя в неговата публицистика, че той никога не дели себе си от ... |
|
"В продължение на повече от двадесет години Валери Петров сътвори 14 сатирични поеми, които по-късно обедини под общия наслов Взето на смях и догдето посмях (1965 - 1987). За поета сатирата е скалпелът, с който художникът (а и мислещият човек въобще) прави дисекция на деформациите в обществото и в душата на индивида. Поемите ни убеждават, че скалпелът на Валери Петров извършва своите операции с любов, състрадание, разбиране и нежност. Незлобивият хумор, елегантната пародия, меката и умилителна дори закачливост са характерни за критическите дисекции на поета. Навярно върху човека може да се въздейства по-добре и по- ... |
|
Предлаганата книга съдържа избрани студии и статии на проф. Чавдар Попов, публикувани в различни периодични издания и сборници от 1977 г. до днес. Тя съдържа значителен по обхват и по обем проблемен кръг от въпроси, отнасящи се до историческото развитие и до съвременното състояние на пластическите изкуства - от праисторическата живопис до ерата на постмодернизма. Включени са етюди и анализи върху малко познати и неразработвани теми и сюжети от българското, средновековното, модерното и тоталитарното изкуство. В някои от текстовете се разглеждат важни и основополагащи теоретични и методологически въпроси на ... |
|
Съставители: Тенко Тенев, Димитър Бечев. ... Роман в спомени за Христо Карастоянов."Един от най-модерните писатели, които е раждал обетования Ямболски край. Всичко това ражда в душите ни онази болка, без която не можем. И надеждата, че нещата се случват в една и съща нощ, в един и същи ден, в един и същи век. Целият творчески живот на Христо Карастоянов бе отдаден на българската литература и култура. Остроумен белетрист, журналист, публицист и разказвач от висока величина, роден хуморист, поет с китара, драматург, карикатурист той имаше невероятната дарба да пресъздава пъстрия човешки свят с мъдро любопитство. ... |
|
"Според древните римляни спомените подлежат да бъдат навреме записани за размисъл над поуките: Думите отлитат, написаното остава... Простият помни, а умният записва. Ние българите също подценяваме трайното въздействие на дочутото чрез слуха: През едното ухо влязло - през другото излязло. Гласът на разума обаче не бива да заглъхва и час по-скоро преживяното и премисленото минало трябва да се предаде на поколенията чрез писмени знаци. Ако сме забравили нещо, то заблуждаващо е успокоението, че е било незначително и не си е заслужавало изобщо да го запомним." Акад. Георги Марков ... |
|
"Художник, от когото не може да отбегне нито едно движение в родния пейзаж, Елин Пелин едновременно с това е и вълшебник на словото, който ни позволява да съзрем всяка жива светлина и да разберем всеки интимен звук на природата. И което е особено важно - природата у Елин Пелин е част от нашата жизненост, мъдрост и духовно здраве. Ето защо тя е, която у Елин Пелин най-често дава означенията за нашата красота, знание и сила. Това обсебване на природата у Елин Пелин като източник на жизненост и сила за човека е най-съществената черта в отношението на този голям наш художник към родната земя."Петър Пондев ... |
|
Разказите в книгата са палитра от образи на хора с различни житейски товари, които, в течащото неукротимо съвремие, търсят спасителен бряг, където биха имали душевен уют. Историите им са белязани от необичайни срещи, неочаквани обрати, трудни избори, а и тъга, защото жадуваните брегове са твърде стръмни и някои от героите остават в овразите на самотата и неудовлетвореността, но не губят посоката. В тази посока - нравствената, са и есетата в книгата, с мисли от ситото на живота. ... |
|
Роман за прозрението и надеждата. За личния бунт и визия за бъдещето. Главните герои са млади журналисти. Откриват отговори и идеи, пътувайки и в срещи със съдби. България, разбира се. Балканите, Австрия, Германия, Франция, Швейцария, Италия, Украйна... Колебаехме се за името на романа. Максим. Пътуване, както предложи редакторката; Любовите на Максим, срещите? Откритията? Социалната действителност? Или Максим Икономов, двадесет години по-късно? Понеже по звученето си книгата е като продължение на Нежната революция (в един том и второ издание в две книги, Издателство Захарий Стоянов ). Също като Нежната революция, ... |
|
"Във времето на Петко Р. Славейков и съобразно политическите баталии, водени тогава, и проблемите, които народът и обществото ни са трябвали да решават бързо, да се осъзнаеш като част от нацията, трябва да проумееш и да свикнеш с тази мисъл, че си различен, но свързан с в обща родствена връзка с други като тебе. Това индивидуално различие прави нацията различна от другите нации. И тя е длъжна да осъзнава различието си, да го отстоява и чрез него да съществува. Това ѝ е нужно, за да види преди всичко враговете си - тези, които я потискат, поробват и желаят да я претопят в себе си или да я унищожат. ... |