Личността му винаги носи нещо неочаквано, той е необикновено съчетание от на пръв поглед несъчетаеми прояви. Той е цялостен, защото следва свои търсения, открива нови светове, неуморен е... Театърът на Леон Даниел е самият той, самата негова личност! Той създава школа и е забележителен педагог, без да преподава в театралната академия. Гонен и местен по театралната карта като неудобен, Даниел днес е една от най-безспорните фигури в театъра ни. Това са обратите на битието, в което Даниел следва себе си, таланта си, ценностите си. Мирослава Кортенска ... |
|
|
"Човек и добре да живее, няма време да търси смисъл в живота. Като живее лошо, пък не е убеден, че в това има някакъв смисъл. В общи линии, ако сме живи, си живеем ей така. Собственият ми живот е кълбо от спомени без всякаква връзка, купчина амбиции, лишени от елементарен порядък и методичност, тълпа въображаеми любови, в която истинските си правят място с лакти, порой от излишни думи, небрежна глухота и безпочвено ококорен поглед. И накрая винаги една малка гроздова." Из "Славянска рикша", Боян Биолчев Томът съдържа детската повест "Градината на чичо Блум" и киносценариите "Амазонката ... |
|
|
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... През 1974 г., когато написва романа си "Изгубената чест на Катарина Блум", немският писател Хайнрих Бьол (1917 - 1985) е вече носител на Нобеловата награда за литература, но това не му пречи да провокира отново читателя си. Писателят заявява: "С известно пренебрежение често ме наричат писател на малките хора: неловко, но ще призная, че винаги възприемам тази квалификация като ласкателство. Ние, авторите сме вродени вмешатели... Звучи идеалистично, но не е. Вмешателството е единствената възможност ... |
|
|
Най-прекрасният от творческите светове на българската проза е този на Йовков. Свят, изпълнен с епическа мъдрост, красота и хармония. Българският разказ при Йовков (след Вазов и Елин Пелин) достига третия си голям връх. Този връх е и художествено най-зрелият и поставя Йовков до такива световни майстори на жанра като Чехов, Мопасан, Бунин, Шърууд Андерсън, О'Хенри, Хемингуей... "Мъдрецът наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беще преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, нещастия е пълен този свят, но все пак има нещо, което е хубаво - което стои над всичко друго - любовта между ... |
|
|
Думи за Георги Йорданов ... Идеята да бъде публикуван сборник с впечатления и мисли за Георги Йорданов се роди спонтанно сред негови колеги, другари, приятели. Седемдесет и петгодишнината му, като всяка кръгла дата, е повод за равносметка. Впечатляващо е, че този път тя се прави не от самия Георги Йорданов, а от хора, които го познават, с които дълги години е работил и общувал. Така че в сборника "Живот на длан" няма да срещнете "официозни" позравления с параден тон. Тук всичко е лично, близко, пропито от сърдечност. ... |
|
|
В стихосбирката на П. Андасаров сякаш е събрано не само творчеството му, но и неговият живот, населен със самородни мегафори, неочаквани поетични находки и изпълнен с болките и радостите на един творец, намерил своето заслужено място в българската литература. Този, който има сетива за поезия може да се докосне до многообразието на неговите стихове, до многоцветната им музика, дълбоката мисъл и високото въображение и те да останат в душата му като дългото ехо на песен. ... |
|
|
"Голямото умение на Йовков да композира, да строи творбите си говори за забележителната му литературна култура. Той е школувал у големи писатели - Толстой, Тургенев, Чехов, от българските - Иван Вазов, Елин Пелин, - умее да съчетава простотата и яснотата на разказа с дълбоко вътрешно вълнение. Съвършенството на твореца у него е резултат на продължителен, съзнателен, упорит труд, както показва това творческото му развитие. Той се е учил и от естетическия опит на народа - от ония непринудени разказвачи, които дълги години е слушал по селата, в кръчмите, по водениците, по пътищата на Добруджа..." Петър Динеков ... |
|
|
"Йовков съхрани някои нравствени добродетели: човеколюбието - то беше неговата стихия. Показа ни у българина - човека... Със своя слънчев талант, със своята очарователна поетическа замисленост той издигна нравствените добродетели на народа до общочовешки истини, посочи ни вечната неостаряваща духовна красота." Симеон Султанов ... |
|
|
Книга, която откъсва човека от реалния свят. Тя прилича на космически кораб, заобиколен с безброй невидими същества, носещи информация към нашия объркан от човешкото равнодушие XXI век. Книга - различна, книга - пътеводна светлина за всеки, който иска да обхване необхватното, който приема необяснимите неща, вярвайки в силата над нас. Юлия, книгата ти е пълна с енергия, разтърсваща душата, защото е написана с любов към наистина забележителна жена, която неуморимо работи във Вселената за благото на цялото човечество. В моето съзнание тя остави лек, ненатрапчив размисъл, водещ към желание да живея така, както иска моята душа. ... |
|
|
Първата книга на младата авторка е приятна изненада за обичащата поезия читателската аудитория. В четирите й части, носещи емблематичните надслови "Единство", "Минало", "Настояще", "Бъдеще" е събрана концепцията на Зорница Генова и нейното поклонение за живота в цялото му разнообразие и многоликост. Владееща изкуството на свободния стих, поетесата прави сериозна заявка за място в съвременната българска поезия. Красота красотата ме погали с цветовете си залезът преля в магия разпръсна топлина в душите ни забравили какво е да обичаш ... |
|
|
Младият автор е избрал за начин на общуване с читателите научно-фантастичния жанр, така предпочитан от широката аудитория и за съжаление малко застъпен в българската литература. Освен, че е рискувал с него, Мартин Колев се е справил блестящо, защото разказите му не отстъпват по качество на фабулата и изказа не само на класиците в жанра Светослав Минков и Любен Дилов, но и на такива от световна величина като Рей Бредбъри или Робърт Шекли. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Една велика жена, може би най-великата измежду всички жени, живели някога на света" - така нарича Марина Цветаева в своето есе Евгений Евтушенко. Голямата поетеса е представена с лирически стихотворения и поемите ѝ "Поема за Планината", "Поема за края" и "Рейс". ... |
