Като чете човек тези разкази, току избухне в смях, а после почне сам да си се чуди на какво, за бога, се е смял. Не ще и дума, Любомир Котев пак е развихрил завидното си разказваческо умение, пак е прибавил към него онова масалджийско сладкодумство, реди остроумни диалози, описва смешни случки и всякакви чешити в тези случки, и откъде тогава това свиване на гърлото?!... Как така отвъд карнавалната шарения на текстовете, отвъд пределната стилизация в наглед забавните и находчиви истории читателят внезапно изстива от усещането, че в цялата тая работа няма нищо, ама съвсем нищо весело?!... ... |
|
|
Томът с избрани творби на Димитър Яръмов включва разкази и новели - същите, които превърнаха ненавреме напусналия ни писател, в едно от най-ярките имена в съвременната ни литература. Предговорът е на писателя, живеещ в Ямбол, Любомир Котев - близък приятел на Яръмов. ... |
|
|
Книгата на Иван Ковачев е сборник с къси разкази, провокирани най-вече от лични впечатления на автора. В остроумните сюжети, които се отличават с тънка наблюдателност и усет към детайла, се мяркат известни фигури от средата на културата, спорта, просто интересни личности. Част от разказите са посветени на магията наречена футбол. ... |
|
|
Романът "Златното ведро" е наченат през 1982 г. и е носен дълго, за да се появи на бял свят след четвърт век. Той е като презрял нар. Зърната напират, притискат се, искат да пукнат кората, ала все не успяват. Червеният сок на този нар е от изпепеляваща любов, но и от омраза, от радост, но и от болка, от съзидание, но и от разруха - сок от нашия вековечен живот. ... |
|
|
Това е роман, който се чете на един дъх. Една объркана жена и двама мъже. Събитията и хората около тях са подредени като в книга – игра, но за възрастни. Вниманието, разбира се, е насочено към читателя, към неговия усет и въображение да хване появяващите се и изчезващи образи, да събере в себе си сцени и изживявания, несъчетаеми на пръв поглед. ... |
|
|
Избрани разкази ... Вили Цанков събира в един том своите най-добри разкази. Талантливото перо на известния театрален и филмов режисьор ни предлага сборник от бравурни човешки истории, подложени под тънкия анализ на талантлив мъдрец. ... |
|
|
Златомир Златанов не е само едно от най-значимите имена в българската литература през последните две десетилетия на ХХ век, автор на емблематични за нейните развойни тенденции книги, той - и като поет, и като прозаик, и като есеист - изразява най-представително модерния обрат на нейното развитие. ... |
|
|
Един малчуган, съвсем неволно, посочи твърде съществен момент от националната ни психология. В едно телевизионно състезание хлапето каза: Тодор Живков е управлявал дълго България и българите са го обичали, без да знаят защо... ... |
|
|
"Пред нас са текстове, в които се споделя не емоционалното преживяване на автора на есето, а едно задълбочено разбиране за изкуството като специфичен език. Дали това се дължи на умението на Гранитски да схваща "качеството" във всеки вид изкуство, дали той се учи на анализа в общуването си с творци и изкуствоведи, дали разполага с необходимото за всеки критик (макар и рационално необяснимо) "усещане за изкуството"? Не зная, но анализите на Гранитски са изключително сериозни и задълбочени. Както на равнището на "формално" разнищване на търсенията, така и особено на светогледно ниво. ... |
|
|
Иван Гранитски обича да рисува пейзажи, да полага цветове и линии върху платното и някъде ненадейно, случайно дори, да постига композицията на картината - монументална на вид, но дълбоко съкровена и интимна. Това може би е най-важното за поетическата дарба на Иван Гранитски: зад грандиозното, стихийното, космичното да покаже духа на нещата, същността на душата, сърцето на човека. Неговите силни думи са нежни и в повечето случаи точни, художествено премерени и естетически изразителни. Това значи, че с тях се постига една особена поезия на идеите и чувствата, защото при него чувството винаги е някаква идея, а идеята ... |
|
|
"Дал си ясна сметка, че цялото му следващо творчество е само вариации на тема "Светът като воля и представа", Шопенхауер озаглавява едно от по-късните си съчинения "Parerrga und Paralipomena" (1851), сиреч "странични и останали" произведения. В това отношение твърде показателен е издаденият през 1844 г. (четвърт век след първия ) втори том на "Светът като воля и представа". Разбира се, авторите на двутомни съчинения са безброй и тяхното изреждане би представлявало една скучна и безсмислена статистика. Но едва ли би се намерило друго така замислено и осъществено двутомно ... |
|
|
Критическите наблюдения на Атанас Далчев имат твърде широк диапазон - от проникновени анализи на сътвореното от писатели като Хьолдерлин, Лафонтен, Емили Дикинсън, Хемингуей, Жан-Пол Сартр, Стайнбек, през задълбочени разсъждения за изкуството на превода до тънки наблюдения върху творчеството на съвременни български поети като В. Петров, Р. Ралин, Б. Димитрова, Ат. Смирнов. Основна част в книгата заемат статиите му "Религиозното чувство в българската литература", "Христо Ботев и народната песен", "Нашата съвременна детска поезия", "Димчо Дебелянов", "Връщане към Вазов" и др. ... |
