"Роден съм през първата половина на миналия век. Започнах да готвя малко по-късно. Първата ми сполучлива гозба бе пуйка с кестени, която сготвих за Нова година. За следващата Нова година сготвих патица с портокали. В Япония ме научиха да варя ориз според местните традиции. Прилагал съм наученото в морски заливи и в открито море. Вкусът на ориза по японски е малко скучен, но може да се освежи с пържени скариди, суджук на тиган или с най-банално русенско варено. В Антарктида всички са готвачи, когато им дойде ред да дежурят по кухня. Там човек рядко разполага с достатъчно продукти, за това готвех прости манджи - ... |
|
|
Лириката на Петър Андасаров е несъмнено с подчертани граждански интонации. Там, където той е по-личен, където в по-голяма степен проектира само собствената си личност, а отсъства обобщение на явленията (като например в последния цикъл от книгата, интимния), там той е по-блед, по-слаб. Него силно го вълнуват въпроси, които не са само негови, а и на родината му, на народа му, поне на близките хора наоколо. Това е една особеност на таланта му, който явно е формиран под въздействието на трайни традиции в нашата поезия, но същевременно е особеност и на личното авторово възприемане, което е чуждо на крайностите на ... |
|
|
Книгата е дело на издателство Захарий Стоянов и вместо предговор под надслов Трайна вярност и всеотдайност към словото са публикувани думите на Любомир Левчев: "Драги Петре, гледах и продължавам да виждам твоя творчески живот от различни далечини и височини. И го намирам винаги в една трайна вярност и всеотдайност към словото. Благодаря ти! През делници стръмни и бавни недели ти остана верен на поезията. А твоите уморени мечти продължават да вярват в бъдещето." Сборникът е съграден от няколко части: Очакван като дъжд, горчив като любов, Не си ти спомен, Мама детството ми кърпи, Баща ми в мен, Хоризонтът все ... |
|
|
Тази книга ще разкрие живота на юриста, публициста и дипломата Марко Балабанов - един от най-заслужилите мъже на Българското възраждане. Авторът Боян Ангелов анализира не само творческия път на този изключителен интелектуалец и родолюбец, но разкрива и ролята на цариградските българи за духовното израстване на Отечеството. Роденият в Клисура Марко Балабанов има юридическа диплома от Парижката Сорбона, основател е на възрожденското списание Читалище и на редица още вестници преди и след Освобождението, пръв министър на външните работи, дипломат, депутат и председател на Народното събрание. И над всичко това - ... |
|
|
Димитър Калев - лекар, поет и изследовател в различни области на хуманитаристиката. В този лиричен сборник са подбрани 177 стихотворения, публикувани в различни книги и в разни времена. Композирани са в седем цикъла, озаглавени с имената на седемте тайнства. Препратката към свещенодействието в лиричните стихосложения е вложена в неологизма евтерпософия - мъдростта на Евтерпе, музата на лиричната поезия. ... |
|
|
В годините на Побъркания Преход ни налазиха всевъзможни одиозни типове. Кирил Петков, наречен от своите хора Просто Киро, обаче е нещо извънредно. Той наистина е Великият Случайник. Но не беше наврян случайно във Властта. В българската политика и публичност се появи един екземпляр, в чието съществуване е много трудно човек да повярва, толкова невъзможен изглежда Киро. И този човек управляваше държавата - и ако не беше разкаран набързо, можеше да я подпали от четирите ѝ краища. Тъй или иначе, той остави своя разкривен отпечатък върху българската политика - и тя много трудно ще си възвърне някакво относително ... |
|
|
Иван П. Стоянович принадлежи към най-видните хора на духа, които нова България е родила. Дошъл на този свят в неподходящо време, той блестя, докъдето и както можа, обхващайки кино, театър, литература, музика, администрация, че дори и семейния живот."Иван тълкуваше възрожденското си минало под твърде широка усмивка, за да може да се спаси в него, и не можа да се преодолее да стане част от тоталитарния свят, който го ползваше в рамките на кафеза. Нито опортюнист, нито революционер, системата в края на краищата го уби, но ни остави наследство на автор, с когото Аркадия донякъде става възможна." Из книгата ... |
|
|
Многоезично издание на немски, френски, английски, сръбски, италиански, руски и български език. ... "През последните години родната историческа наука като че ли все повече се задъхва в усилията си да откликне на поредния, изтласкан от нуждите на актуалната политическа конюнктура нов исторически прочит. В безкрайното търсене на универсалния, някак си самозадължителен, политически коректен (често неясно към кого) нов прочит като че ли се позабрави фундаменталната истина, че в историята все пак има факти и събития, които колкото и да бъдат интерпретирани, адаптирани и завоалирани, с времето не избледняват и не изменят ... |
|
|
О, радостта - да бъдеш победен! Да носиш на Голгота кръстно бреме и в мрака на разрушени едеми да чакаш обещаний вечен Ден. Да бъдеш Дон Кихот непощаден в най-скъпата любов, в мечти големи - да бъдеш брат на слепите и неми и като тях - безсилен и презрен! О, гордостта - да бъдеш роб и парий! - отвъргнат от щастливите другари и пак в сърце да носиш вечний плам на красота и радости миражи, които никой друг не ще разкаже под черний свод на никой земен храм! Сергей Румянцев ... |
|
|
"– Е Гечев, ние с вас ще се разделяме. Помислих, че е дошъл краят на моя престой в Атина, и сърцето ми се сви, защото бях обикнал този слънчев град. Но тъй като нищо не трае вечно... – Не вас - отвърна той. – Мене ме отзовават. Правят ме главен секретар на министерството. Това беше голямо повишение и аз изразих радостта си за него. Но той поклати отрицателно глава. – Аз не се радвам - каза той. – Не след дълго Филов ще стане министър-председател. Тогава ще ме направи министър на външните работи. Германия ще нападне Съветския съюз, ще загуби войната, у нас ще дойдат на власт комунистите и ще ме обесят. Останах смаян ... |
|
|
И път, не казвам накъде... - том 2 на Валентина Радинска съдържа преводи от Инокентий Аненски, Марина Цветаева, Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, Силва Капутикян. Ноември Тъй мъртъв утринният пламък, с настъпващия ден - в раздор! И вятърът със клони вяли все същия извива хор... Утеха е, че във забрава, със смес от бяло и сребро, невидими черти смекчават рисунки с тъничко перо... И слънцето, като в неволя - в мъгла... По-скоро да измолим шейни, поле, и син покров, да тръгнем с облаци лъчисти след нежния и снежен зов - по тези линии вълнисти... Инокентий Аненски ... |
|
|
Тази книга е посветена на една от най-светлите фигури на националноосвободителните борби на българите от Македония и Одринско - Гоце Делчев. Димитър Талев след книгата Дълг и чест: Гоце Делчев на Пейо Яворов, сътворява една от най-вълнуващите биографични повести, претворяващи завладяващия образ на героя. Няма да е пресилено ако кажем, че това е възвишена поетична проза, обезсмъртяваща храбростта, героизма и духовното величие на Гоце Делчев - следовника на Апостола на свободата - Васил Левски. Книгата е част от поредицата Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов. ... |
