Книгата разкрива творческия свят на големия театрален творец. Авторката е представила както творческия път на Стоян Камбарев, така и своя дневник от непосредствената му работа върху отделни постановки. Поместени са интервюта, био-библиографска справка, богат снимков материал. ... |
|
|
Популярният актьор и шоумен разказва живота си от детството до голямата театрална сцена - увлекателно, непринудено и на места пикантно. В повествованието умело се преплитат забавни ситуации, портрети на хора, остроумни разсъждения. ... |
|
|
Режисьорска концепция ... Режисьорската концепция на големия наш режисьор Вили Цанков открива неочаквани и неизследвани пространства във вечната драматургична творба. ... |
|
|
"Трябва да призная, че никой друг български писател не е оказвал върху мене такова влияние... За неговите чудни книги напълно прилягат словата на отец Сисой, които самият Елин Пелин написа в "Под манастирската лоза": "Книгите са като хората - когато остареят, стават мъдри. Науката и мъдростта са дело на миналото. Настоящето винаги е било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, радости, стремления, измами и душевни тържества, техните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездните на това море. И когато то се оттече в далечното ... |
|
|
Хубавата Елена е може би най-популярният митологичен образ и безспорно най-привлекателният. За ръката й спорят най-големите герои на древна Елада, заради нея започва епична война. Елена постоянно сменя съпрузите си, тя става символ на женската красота, но и на женското коварство. В литературата и изкуството на древния свят нейният образ заема централно място. Реалност или химера, красота или опасност, коварство или митологична функция - измеренията на митичната Елена са многобройни. Към тях сега се прибавят и находките от древна Тракия. ... |
|
|
Владимир Кондарев е роден през 1959 г. в Чирпан. През 1978 г. завършва Художествената гимназия в Казанлък. От 1982 г. до 1986 г. специализира скулптура в гр. София. "Този художник е магически привличан от загадката, наречена Човек. Той сякаш отрано е разбрал върховното значение на Сократовия съвет "Познай себе си". С това можем да си обясним десетките му твърде интересни автопортрети. Един от тях като че ли ни препраща към автопортретите на Гео Милев с едно око, друг сякаш ни говори за бохемските състояния на художника, трети е обвит в странна меланхолия, тъга и резигнация, четвърти като че ли пресъздава ... |
|
|
Стихове и поеми ... Вечерен праг Стоя пред своя дом сега. И нищо, че ветровете вече пълнят мрака... На своя праг застанал, аз ще чакам да ме засипе пепел от огнище, стрела от смях, искра от късен огън, и радостта от нови светли думи, от вярата, че есенната шума ако поискам да премина, мога. По хълмите жълтеят диви круши. Небето носи септемврийски птици. Аз се оглеждам в техните зеници и виждам как далечен огън пуши. Другарите ми са край оня огън и вдигат тежко вино в тежки кани, а в песните им като в люта пяна кипят неясни мъки и тревоги. И тръгвам бавно. Някак бавно помня чертите им, от вятър неизтрити. Те ... |
|
|
Избрани стихове ... На българския читател Валентин Чернев се представя с том избрани стихотворения. Това е творческата равносметка на автор, създавал търпеливо и неотклонно през годините своя поетичен свят. Стиховете са размисли за собствената съдба, за честта и достойнството, за връзката с родното, за любовта. Метафоричен и пластичен в поетиката си, той успява да слее в едно поетично видение пейзажите на своя Силистренски край с пейзажа на душата си. Непосредствен и прям Валентин Чернев успява да предаде на читателя своите вълнения, да го направи съпричастен на творческото си кредо. ... |
|
|
Стефан Мавродиев е един от най-популярните български актьори - създал стотици роли в киното, театъра и телевизията. Неговото странно чувство за хумор, невероятната му прецизност при пресъздаването на ролите го е тласнало по пътя на откривателството и в царството на словото. Стихотворенията му се четат на един дъх. В тях поетът-актьор търси сложната метафора и така открива своя стил - ръбат и нежен, смущаващ и привличащ. "Читателю, макар и несериозен да е тонът, познавам лично обертона на белите прищявки на раздялата. Познавам те, любов, ах, цялата, и гледам да съм разказвач без страсти. На тъжното и веселото казвам „ ... |
|
|
„Става дума за една личност, която всички в България знаят, но която почти никой не познава... За да възвърне органичността си, българската култура трябва да интегрира обратно в себе си съзнанието за своите планетарни параметри; да включи в речника си и да мисли чрез духовния учител Петър Дънов, чрез художници като Кристо и Паскен, писатели като Канети, индустриалци като Добри Желязков, търговци като благодетелите братя Георгиеви, държавници като Богориди, политици като Тодор Икономов, учени като Петър Берон, лекари като Селимски, общественици като Георги Миркович - нашата тежка артилерия!..." Книгата предлага богата, ... |
|
|
Книгата "Борбата на идеи в науката" беше написана преди около 30 години. Тогава, през съществуващия политически режим и цензурата на партийни идеолози, тя не можеше да бъде публикувана. Затова беше поставена да отлежава в останалата научна документация на автора. Но сега, когато настъпва така наречената информационна епоха, т.е. епохата на господство на науката във всички социални сфери, книгата вече може да бъде публикувана. Няма съмнение, че темата за дискусиите в науката е вече особено актуална. Защото става дума за една основна закономерност на функционирането и развитието на науката. При научната ... |
|
|
Винаги съм си давал сметка за рисковете, които поема всеки автор, когато говори само или предимно за себе си, а по дефиниция това е предметът на самия жанр спомен, мемоар. Такъв автор неминуемо се изправя пред Сфинкса: "А откъде знаеш, че онова, което е било интересно за теб, ще е интересно и за хората, които са до теб или ще бъдат след теб? Откъде знаеш, че онова духовно, което е било достойно и значимо за теб, ще бъде такова и за другите?" и тъкмо тогава на автора на спомени остава може би илюзорната, може би и малко суетната, но все пак обнадеждаващата утеха, че онова, което той е преживял, сега го преживяват ... |
