Автентично. ... В тази книга читателят може да проследи раждането и развоя на легендата на единствения писател, получил два пъти най-голямата френска литературна награда "Гонкур" - веднъж като Ромен Гари, втори път като Емил Ажар."Не толкова ние живеем някакъв живот, колкото той живее нас" - казва Ромен Гари в дълго интервю за радио "Канада" през 1980 година, няколко месеца преди да посегне на живота си. След толкова години интервюто звучи като завещание, като изповед. За първи път в една мъничка книга можем да съпреживеем различните етапи от живота на Ромен Гари в синтезирано-изповедна ... |
|
Япония,1857 От векове Япония е изолирана от света по свое желание. Но Западното влияние е на прага, правителството страда, готви се и революция. Годините на самураите са в миналото и една нова Япония е на път да се роди. Млада жена е въвлечена в този настъпил смут. О-Цуру очаква да бъде омъжена по желание на своя баща и ако, има късмет, да продължи да работи като асистентка на домашен лекар. Ненадейно О-Цуру е въвлечена във водовъртежа от политически интриги и една наистина опасна любов. „Любов по време на цъфтежа” е задъхваща история за страстите по време на война, за различията между жените и мъжете, за раждането на ... |
|
В основата на книгата са писмата, написани от едно десетгодишно дете до Господ. Открива ги Маминка Роза, "розовата дама", която го посещава в детската болница. Те описват дванайсет дни от живота на Оскар, дванайсет искрящи и поетични дни, дванайсет дни, равни на сто и двайсет години, изпълнени със забавни и вълнуващ герои. Тези дванайсет дни може би ще бъдат последните. Но благодарение на Маминка Роза, свързана с Оскар с една голяма обич, тези дванайсет дни ще станат легенда..."Мили Дядо Боже, Днес съм на сто години. Като Маминка Роза... Опитах се да обясни на родителите си, че животът е странен подарък. В ... |
|
"Не деля ножовете нито на усташки, нито на четнически, нито на сръбски, хърватски или мюсюлмански. Всички те, синко мой, опираха във вратовете ни. А на гърлото не се вижда нито кръст, нито полумесец, нито кокарда, нито буквата "U", нито петолъчка. Всички вратове са еднакви и всички ги боли еднакво, без значение чия е ръката и под чий байрак е ножът, който ги коли. Никой нож няма само една страна и в този разделен и объркан народ вече векове наред на псувнята се отговаря с още по-тежка псувня, на удара с нож - с три удара, на една яма с трупове - с цял каньон или пропаст." ... |
|
Докато академик Орхан отчаяно тича след Фирдевс, към която е страстно привързан, той се бори с травмите от миналото и с болезнената любов на Фирдевс към друг мъж. Той се озовава в курортния град Саклъкую заради телефонно обаждане, което получава в полунощ. Настанява се в старо имение, което в миналото било използвано като болница и е пълно с тайни на османския дворец и богатите на Истанбул. Срещайки Дефне и други съседи, които са в капана на спомените си, Орхан споделя раните от миналото им и се опитва да разбере промисъла на съдбата, която го е довела тук. Дали привързаностите, които смятаме за любов, всъщност са нашите ... |
|
В планината единствените чудовища са тези, които носиш в себе си. И никога не се връщаш същият. Алпите, лятото на 1954 година. Стан е палеонтолог, чиято кариера е в застой. В нея няма нито открития, нито признанието и славата, за които е мечтал от малък. Въпреки това през един августовски ден пред Стан проблясва възможност: високо в планините има скелет на огромен динозавър, който стои непокътнат в леда от хилядолетия. Или поне така твърдят легендите, които се носят сред местните. Стан е завладян от надежда, че именно той може да е неговият откривател, и решава да тръгне на рискована експедиция, да покори планината и ... |
|
Паяжината на паяка е роман за младостта, за съзряването, за копнежите и илюзиите, които хвърлят сянка през целия живот, но и за нишките, които невидимо ни обвързват - приятелство, любов, ревност, предателство. В тях героите се лутат като в капан и са неспособни да ги разкъсат, непосилно им е да се освободят. Книгата проследява съдбата на Диана Славу - жена, която едновременно плаши и очарова с магнетичното си присъствие, - която чрез дневниците си представя спомени и настоящи преживявания, които се преплитат в сложна тъкан, подобна на мрежата, изтъкана от паяк. Морската тематика в романа е едно от ценните му достойнства. ... |
|
Две крадли на бижута. Една безценна гривна, изчезнала в Париж през 40-те години на миналия век. Неразгадана мистерия около едно убийство. Колет Марсо краде бижута откакто се помни, като така следва вековния кодекс на честта, предаден ѝ от майка ѝ Анабел: взимай само от жестоките и злите и давай на нуждаещите се, но не пази нищо за себе си. Никога семейната им традиция не е била по-важна отколкото по време на Втората световна война, когато Анабел и малката Колет работят рамо до рамо в Париж, за да подпомагат Френската съпротива. Но една нощ през 1942 година всичко се обърква. Седемдесет години по-късно Колет, ... |
|
Малък град, големи сърца и една библиотека на колела... Моли Макгинли е уморена от Лондон - от шума, от бързането, от усещането, че животът ѝ се разпада. С натежало сърце и без надежда за коледно чудо тя се прибира у дома в обикновеното северно градче Мери-ле-Мурс, за да прекара празниците с баща си Джак. Джак още страда по загубата на съпругата си, но не е изгубил вярата си в хората. Решен да ободри дъщеря си, той я кани да му помогне в работата - той е шофьор на стария автобус, в който се помещава градската мобилна библиотека. Гордостта на Джак е, че в нея хората не идват само да си вземат книги - в библиотеката ... |
|
Имената на авторите на този малък роман - Андрей Булбенко и Марта Кайдановская - са без съмнение псевдоними - и са една от загадките, с които книгата и без това е пълна. Тази загадка ни отпраща към творчеството на съветските писатели фантасти братя Аркадий Стругацки и Борис Стругацки и филма на Андрей Тарковски Сталкер (1979), заснет по мотиви на знаменитата им повест Пикник край пътя. Фамилията Кайдановски е рядко срещана в Русия и поради това - лесно разпознаваема: това е фамилията на съветския актьор Александър Кайдановски, изиграл главната роля в Сталкер. В същото време читателите на Стругацки и любителите на ... |
|
"... докато накрая ще те целуна по сърцето, защото те искам, ще ухапя кожата, която тупти върху сърцето ти, защото те искам, и със сърце между устните ми ти ще бъдеш мой, наистина, с моята уста в сърцето си ще бъдеш мой, завинаги, ако не ми вярваш, отвори очи, любими господарю мой, и ме погледни, аз съм, кой би могъл да заличи някога този миг, който се случва, и това мое тяло, без коприна вече, твоите ръце, които го докосват, твоите очи, които го гледат..." Из книгата ... |
|
"Обожавана моя, само Бог знае колко ми липсва в този посърнал час утехата на Вашето присъствие и ободрението на Вашите усмивки. Работата ме уморява, а морето се противи на упоритите ми опити да го проумея. Не съм мислил, че може да е толкова трудно да се изправиш пред него. И се лутам с моите инструменти и моите тетрадки, и не намирам началото на онова, което търся, входа към какъвто и да е отговор. Къде започва краят на морето? Или дори: какво казваме, когато казваме: море? Грамадното чудовище ли изказваме, способно да погълне всяко нещо, или вълната, която се пени около краката ни? Водата, която можем да задържим в ... |