За принцесите вътре в нас и за родените принцеси, които искат да са като нас. ... Да се родиш в кралско семейство, и то към края на двайсетия век, не е за завиждане. А и да се родиш момиче е цяло нещастие. Макар че като гледам малко по-големия ми брат и да се родиш момче е дори по-голямо нещастие. Кралицата-майка, която е нашата майка, не е майката, която бих пожелала на някого, а най-малко на нас двамата. Тя излъчва единствено достолепие и хлад. И е винаги заета с държавни дела, прекалено строга с мен и два пъти по-строга с брат ми, нали той е бъдещият престолонаследник. Една истинска, необикновена и завладяваща история ... |
|
|
В третата книга на Етгар Керет на български става ясно как Луната може да се продаде срещу десет долара и известно количество добра карма; защо асансьорите влияят отрицателно на самоуважението на кучетата; кому са нужни искрите в очите; кълве ли дявол на шоколадов трюфел; как да направим добрия сценарий блестящ; какво си мислят на първа среща жените и какво – мъжете. Сред многото житейски прозрения и монументални заключения се намират също една теория за скуката като двигател на света плюс три железни правила за поддържане на любовната връзка."Асамтой" (измислено име, което, произнесено на глас, да звучи като & ... |
|
|
"Ще бягаш ли с мен?" е вълнуваща приказка, в която се преплитат пътищата и съдбите на деца на съвременен Йерусалим, хванати в клопката на реалността. Те гледат на света около себе си с нестихваща почуда, докато бягат трескаво към себе си и към истинския си живот. Бързите им стъпки отекват из цветните, шумни, осезаеми улици на Йерусалим, в такт с безпокойния бяг на едно куче. Давид Гросман е един от най-четените съвременни израелски автори, удостоен с признанието на критиката - носител е на 12 национални и международни награди за литература и публицистика, но най-вече с признателността на читателите, докоснали ... |
|
|
Награда за литература на Европейския Съюз 2009 г. ... Действието на „Юношите от пещерата“ се развива в планинските райони на департамента Ардеш. Адел е шофьорка на училищно микробусче – тайната й се разгъва пред читателя посредством множество ретроспекции, минало и настояще непрекъснато се преплитат. Със силното си присъствие в романа природата се превръща в своеобразен персонаж, концентриращ усещанията на шофьорката и учениците. Ще успеят ли те да проникнат в тайната й, ще я разберат ли? Смущаващ въпрос, насочен и към нас, читателите. Отличен с множество награди (Награда за литература на Европейския съюз, награда „ ... |
|
|
Един мъж излиза на сцената с букет рози в ръка. Започва да говори. Този мъж се казва Сад и е арабин. Вечер продава рози, за да финансира следването си. Омразата на местнитехора така е проникнала в него, че той я обръща към себе си. Вярно е, казва той, аз съм мръсен. Мия си ръцете, но оставам мръсен. Това е вярно. Повишава глас, думите му звучат разпалено, отчаяно. Продължава да говори. Крещи. Крещи за своя живот. ... |
|
|
Роман-хроника ... Това е роман за изграждането на народната власт в България, и по-точно в Камчийския край. Кооперирането на земята и яростната съпротива срещу него, както и създаването на организирана съпротива от т.нар. "горяни". Тази тема е почти нова за българската художествена литература. Темата за земята и селото винаги е била главна за българина. Защото всичко, което дава селският, а значи истинският живот, е полезно и морално. То е топлата плазма в кръвта на българщината. Почти само в България градът винаги е живял за сметка на селото. Затова умре ли селото, умира и държавата! ... |
|
|
"Великолепна книга... изключителна, необикновена, увличаща." "Индепендънт" "Героинята на Бойд, Хоуп Клиъруотър, седи на Бразавил бийч, някъде в постколониална Африка и размишлява за собствения си живот, за далечното и близко минало... Авторът води изкусно нишките на спомена и настоящето, поддържайки напрежението с такова майсторство, че романът тече неусетно като трилър". "Тайм аут" "Сериозна, провокираща и интелигентна, прозата на Бойд блика от идеи и поражда рискови вълнения". "Дейли телеграф" ... |
|
|
Точтли е роден в палат и обича шапки, самураи, гилотини и трудни думи от речника. Най-голямото му желание е да попълни домашния си зоопарк с либерийски хипопотам джудже. Точтли е малкият син на параноичен мексикански наркобос, известен като Краля: двамата съжителстват в тясното обкръжение на прислужници, главорези и някой и друг продажен политик, а това е хрониката на едно тяхно налудничаво пътешествие... Пир в бърлогата (2011) е дебютната книга на Хуан Пабло Вилялобос, предизвикала международен фурор и вече преведена на повече от 15 езика. Хуан Пабло Вилялобос (1973) е роден в Гуадалахара, Мексико, и е завършил ... |
|
|
Осем години след като е напуснала Ланскене, Виан Роше се е установила в Париж с Рижия и с двете си дъщери, Анук и Розет, и отново е в мир със себе си. Но ето че с летния вятър пристига писмо от мъртвата Арманд, която моли Виан да се върне в селото, за да помогне на отец Рейно. В Ланскене са настъпили промени. На отсрещния бряг на реката, в квартал Ле Маро, се е заселила арабска общност, жените ходят забулени, уханието на кроасани се е смесило с мириса на наргиле и на ментов чай, срещу църквата се извисява джамия, а призивът на мюезина съперничи на камбанния звън... И една загадъчна Жена в черно хвърля тайнствена сянка ... |
|
|
Адам и Софи Дийн живеят сравнително щастливо в къщата си в едно предградие на Бостън. Както във всеки брак, и в техния има радост и обич, досада и тъга. Така би могло да продължава завинаги. Но сложна поредица от събития - предизвикани не от Адам или любовницата му, а от нейната най-добра приятелка - тласка двамата към развод. Докато Адам изнася грижливо подготвеното си прощално слово, Софи получава просветление. Тя намира необикновено решение и успява да организира живота им след раздялата по възможно най-добрия начин. За децата той е идеален; за любовницата на Адам това определено не е така. И докато се приспособяват ... |
|
|
Какво представлява романът „Щастлива книга” от Балаж Дьоре и защо трябва да бъде написан? Отговор, разбира се, няма, но пътят към него е изследван чрез личния опит и с примери от литературата. Спорейки с Толстой , Дьоре твърди: „Видовете нещастие общо взето са винаги от един и същ порядък. Щастието е онова, което създава многообразие, неназовимо е, недостъпно. Нещастието лесно се прихваща, описва, разбира, от него повече се интересуват, тъй като посланието му е всеобщо. Щастието, чийто пулсиращи подводни течения, чието уравновесено и глухо сърцебиене, непредвидими изригвания или утаено горчиво спокойствие човек неведнъж ... |
|
|
Първият сборник с разкази на Кристина Тот „Баркод“ включва петнадесет истории, повечето от които се случват в Унгария, а две – в чужбина. Разказвачът винаги е момиче, девойка или зряла жена, може би всеки път различна, може би една и съща. Разказва се за отношенията в семейството, за детството, училището, любовта, децата, изневярата. Всеки от разказите има подзаглавие, което съдържа думата „линия” – гранична линия, линия на живота, разломна линия... Съвкупно линиите от различните разкази изграждат кода на живота, който всеки от нас се опитва да разгадае от раждането до смъртта си. Баркодът пък е отличителният знак на ... |
