Сънят на ягуара е семеен епос и този път авторът е бил вдъхновен от венецуелския си произход по майчина линия. Историята се развива в продължение на три поколения в страната Венецуела, преживяла диктатура, демокрация, държавни преврати и революция в рамките на един век. Когато една няма просякиня от Маракайбо, Венецуела, намира новородено бебе на стъпалата на църква и го приютява, тя няма представа за необикновената съдба, която очаква сирачето... Израснал в бедност, Антонио става последователно продавач на цигари, портиер на доковете, слуга в публичен дом, преди да се превърне, благодарение на кипящата си енергия, в ... |
|
Либерата Макри, машинописка и мечтателка, живее с убеждението, че невидимото е истинската мярка за света. Голямата ѝ страст са фотороманите, които колекционира и цени безкрайно, особено когато главният герой е актьорът Франко Гаспари. Самотните ѝ дни в малкото градче в Южна Италия, смущавани единствено от жизнерадостната ѝ приятелка Джудита, се променят, когато среща Лувио, новия работник в сервиза на баща ѝ. За един миг Либерата сякаш се превръща в героиня на някой от нейните фоторомани и сънищата ѝ оживяват. Но може ли истинската любов да достигне съвършенството на разказаните истории? И ... |
|
Студовете наближават и Прогонващия духове обявява, че е време да се преместят в зимния му дом в Ангълсарк - неприветливо, заплашително място, където липсва уютната топлина на Чипъндън. Веднъж щом стигнат там, Том не просто ще трябва да свикне с влажната, студена къща, твърде близко до мрака с избата си, пълна с приковани вещици и обуздани богърти, но и ще започне да разкрива все повече и повече от миналото на господаря си. Загадъчен посетител обикаля в околността, смущавайки покоя на мъртвите и, както изглежда, е стар познайник и заклет враг на Прогонващия духове. Какво иска странникът? Миналото на Прогонващия духове ... |
|
Върви без страх! Събужда се в болничното си легло - без биография, но със смътни спомени. Изглежда млад - на трийсет и нещо, макар да е връстник на века, както през 1999 г. наричат родените през 1900 г. Името му е Инокентий Платонов. За да върне паметта си, записва спомените в дневник. Може би е бил художник или авиатор, а може би не. Със сигурност обаче е обичал и е бил обичан. Със сигурност Инокентий е бил и в Соловки - най-големия концлагер в СССР. Там след дни на непосилен труд и изтезания е замразен от акад. Муромцев... "Авиатор" е история за престъпления и наказания на отделни личности и на цяла държава. ... |
|
Берфус пише пиеси с желанието да създаде качествено нови пространства на мисълта, в които зрителите са предизвикани да издържат на конфронтацията с другите и със самите себе си и то в рамките на обществените и политически измерения на съвременността. Странната смес от поезия и близост до живота изведе Берфус на челно място на немскоезичната театрална сцена. Своеобразните картинни светове и стегнатият език на текстовете му превръщат Бержус в поета сред театралните автори. ... |
|
"Понякога, не зная защо, чувствам все повече, че сме шутове на невидими сили. Артисти, играем комедията на живота и ги забавляваме. Чувствам, че е време да строшим оковите си, да смъкнем завесата и да провъзгласим мъката, проклятието и голямата анатема. Радостта, любовта и вярата, привидения от нощта на ума, угаснаха при първата кървава усмивка на зората. И вече не ни остава нищо друго освен умората, проклятието, изтощението на ума и мъката на Истината. Орелът на Прометей не е мъртъв, защото е вечен, но усмивката, цъфтяща по всичкия мрамор и в целия живот на наивните ни предшественици, днес е станала ужасната ... |
|
В полите на Татрите в търсене на стаи за лятото младите Витолд и Фукс попадат на обесен врабец. На пръв поглед едно събитие без значение дава тласък на безкраен низ от асоциации и едно безгранично пътуване в съзнанието на повествователя. Бързо обитателите на къщата, където отсядат двете момчета, се оказват във вихъра на цяла серия от необясними събития, всички сякаш с начална точка врабецът, висящ на клона. Космос (1965) е публикуван близо 30 години след отпечатването на първия роман сензация на Гомбрович Фердидурке и носи на автора си Международната награда на издателите Форментор (1967). Играеща с конвенциите на ... |
|
"Венерини коси" е роман за женското начало, каквото според мен е любовта. Мъжът съществува само защото обича жената, той се идентифицира единствено чрез нея, тя осмисля живота му - останалото е кариера, пари, война. Всички герои в романа се преплитат, сливат, съединяват в един - на жената, която иска да има право на любов, да обича независимо от всякакви лагери, войни, несправедливости, тоталитарни режими. Ако я няма тази любов, светът ще се преобърне като лодка, така както на едната и страна са натоварени войната, смъртта, омразата, на другата - тази първа любов на жената."Михаил Шишкин ... |
|
Лили е изправена на кръстопът в живота си, когато случайно научава, че баба ѝ е родена в Домът на надеждата: място, където неомъжените жени, очакващи дете, са намирали подслон и утеха. В красива кутийка с името на баба ѝ, оставена от вече покойната собственичка на дома, Лили намира изписана на ръка рецепта на италиански и стара балетна програма за миланската Ла Скала. Решена да разплете мистерията, младата жена заминава за живописното италианско градче Комо, където ще работи във винарната на семейство Мартинели. Очарователният син на собственика, Антонио, ѝ помага да се разрови в миналото. Докато ... |
|
Носителката на Пулицър Елизабет Страут рисува пъстрия релеф на дълбоката ни емоционалност: конфликтите, трагедиите, радостта и близостта. Олив Китридж, измъчвана от собствените си прегрешения, понякога търпелива и разбираща, понякога осъдителна и непрозорлива, е свързващата нишка в този роман, деликатно изтъкан от тринайсет различни истории. Изящното перо на американската авторка ни повежда из сложната тъкан на човешката природа - фините връзки, които ни изграждат в раздирана от противоречия личност с многопластова душевност. Взаимоотношенията между поколенията ни показват неизбежното: родителите ни белязват, децата ... |
|
Назови ме с твоето име е разказ за внезапната и силна любов, пламнала между един юноша и госта в лятната вила на родителите му над морските скали на италианската Ривиера. Неподготвени за последиците от привличането помежду им, в началото младежът и гостът се правят на безразлични. През следващите летни седмици обаче, в които и двамата не могат да намерят покой, безпощадните подмолни течения на натрапчиви мисли и страхове, на възхищение и желание, усилват страстта им, докато те плахо пристъпват по минираното пространство помежду им. Онова, което пониква от дълбините на техните души, е любовна история, продължила едва шест ... |
|
Един ден. Две места. Двама души и две срещи със смъртта. Той поема на път, като носи вест за смърт – задача, която го въвлича в сенките на собственото му минало, от което няма изход. Тя се връща в дом, пълен с вещи и отсъствия, за да се изправи пред наследство, което не може да бъде измерено, и живот, който се побира в няколко чекмеджета. Миналото се разгръща на фрагменти – детство, насилие, вина, любов и загуба. Историите се наслагват и размиват, както паметта ги съхранява. Всеки носи своята истина и своята рана. Едновременно груби и уязвими, цинични и жадни за близост, героите се търсят и разминават. Смъртта присъства ... |