Автентично. ... В тази книга читателят може да проследи раждането и развоя на легендата на единствения писател, получил два пъти най-голямата френска литературна награда "Гонкур" - веднъж като Ромен Гари, втори път като Емил Ажар."Не толкова ние живеем някакъв живот, колкото той живее нас" - казва Ромен Гари в дълго интервю за радио "Канада" през 1980 година, няколко месеца преди да посегне на живота си. След толкова години интервюто звучи като завещание, като изповед. За първи път в една мъничка книга можем да съпреживеем различните етапи от живота на Ромен Гари в синтезирано-изповедна ... |
|
В основата на книгата са писмата, написани от едно десетгодишно дете до Господ. Открива ги Маминка Роза, "розовата дама", която го посещава в детската болница. Те описват дванайсет дни от живота на Оскар, дванайсет искрящи и поетични дни, дванайсет дни, равни на сто и двайсет години, изпълнени със забавни и вълнуващ герои. Тези дванайсет дни може би ще бъдат последните. Но благодарение на Маминка Роза, свързана с Оскар с една голяма обич, тези дванайсет дни ще станат легенда..."Мили Дядо Боже, Днес съм на сто години. Като Маминка Роза... Опитах се да обясни на родителите си, че животът е странен подарък. В ... |
|
"Не деля ножовете нито на усташки, нито на четнически, нито на сръбски, хърватски или мюсюлмански. Всички те, синко мой, опираха във вратовете ни. А на гърлото не се вижда нито кръст, нито полумесец, нито кокарда, нито буквата "U", нито петолъчка. Всички вратове са еднакви и всички ги боли еднакво, без значение чия е ръката и под чий байрак е ножът, който ги коли. Никой нож няма само една страна и в този разделен и объркан народ вече векове наред на псувнята се отговаря с още по-тежка псувня, на удара с нож - с три удара, на една яма с трупове - с цял каньон или пропаст." ... |
|
Докато академик Орхан отчаяно тича след Фирдевс, към която е страстно привързан, той се бори с травмите от миналото и с болезнената любов на Фирдевс към друг мъж. Той се озовава в курортния град Саклъкую заради телефонно обаждане, което получава в полунощ. Настанява се в старо имение, което в миналото било използвано като болница и е пълно с тайни на османския дворец и богатите на Истанбул. Срещайки Дефне и други съседи, които са в капана на спомените си, Орхан споделя раните от миналото им и се опитва да разбере промисъла на съдбата, която го е довела тук. Дали привързаностите, които смятаме за любов, всъщност са нашите ... |
|
Паяжината на паяка е роман за младостта, за съзряването, за копнежите и илюзиите, които хвърлят сянка през целия живот, но и за нишките, които невидимо ни обвързват - приятелство, любов, ревност, предателство. В тях героите се лутат като в капан и са неспособни да ги разкъсат, непосилно им е да се освободят. Книгата проследява съдбата на Диана Славу - жена, която едновременно плаши и очарова с магнетичното си присъствие, - която чрез дневниците си представя спомени и настоящи преживявания, които се преплитат в сложна тъкан, подобна на мрежата, изтъкана от паяк. Морската тематика в романа е едно от ценните му достойнства. ... |
|
Две крадли на бижута. Една безценна гривна, изчезнала в Париж през 40-те години на миналия век. Неразгадана мистерия около едно убийство. Колет Марсо краде бижута откакто се помни, като така следва вековния кодекс на честта, предаден ѝ от майка ѝ Анабел: взимай само от жестоките и злите и давай на нуждаещите се, но не пази нищо за себе си. Никога семейната им традиция не е била по-важна отколкото по време на Втората световна война, когато Анабел и малката Колет работят рамо до рамо в Париж, за да подпомагат Френската съпротива. Но една нощ през 1942 година всичко се обърква. Седемдесет години по-късно Колет, ... |
|
Малък град, големи сърца и една библиотека на колела... Моли Макгинли е уморена от Лондон - от шума, от бързането, от усещането, че животът ѝ се разпада. С натежало сърце и без надежда за коледно чудо тя се прибира у дома в обикновеното северно градче Мери-ле-Мурс, за да прекара празниците с баща си Джак. Джак още страда по загубата на съпругата си, но не е изгубил вярата си в хората. Решен да ободри дъщеря си, той я кани да му помогне в работата - той е шофьор на стария автобус, в който се помещава градската мобилна библиотека. Гордостта на Джак е, че в нея хората не идват само да си вземат книги - в библиотеката ... |
|
Имената на авторите на този малък роман - Андрей Булбенко и Марта Кайдановская - са без съмнение псевдоними - и са една от загадките, с които книгата и без това е пълна. Тази загадка ни отпраща към творчеството на съветските писатели фантасти братя Аркадий Стругацки и Борис Стругацки и филма на Андрей Тарковски Сталкер (1979), заснет по мотиви на знаменитата им повест Пикник край пътя. Фамилията Кайдановски е рядко срещана в Русия и поради това - лесно разпознаваема: това е фамилията на съветския актьор Александър Кайдановски, изиграл главната роля в Сталкер. В същото време читателите на Стругацки и любителите на ... |
|
"... докато накрая ще те целуна по сърцето, защото те искам, ще ухапя кожата, която тупти върху сърцето ти, защото те искам, и със сърце между устните ми ти ще бъдеш мой, наистина, с моята уста в сърцето си ще бъдеш мой, завинаги, ако не ми вярваш, отвори очи, любими господарю мой, и ме погледни, аз съм, кой би могъл да заличи някога този миг, който се случва, и това мое тяло, без коприна вече, твоите ръце, които го докосват, твоите очи, които го гледат..." Из книгата ... |
|
"Обожавана моя, само Бог знае колко ми липсва в този посърнал час утехата на Вашето присъствие и ободрението на Вашите усмивки. Работата ме уморява, а морето се противи на упоритите ми опити да го проумея. Не съм мислил, че може да е толкова трудно да се изправиш пред него. И се лутам с моите инструменти и моите тетрадки, и не намирам началото на онова, което търся, входа към какъвто и да е отговор. Къде започва краят на морето? Или дори: какво казваме, когато казваме: море? Грамадното чудовище ли изказваме, способно да погълне всяко нещо, или вълната, която се пени около краката ни? Водата, която можем да задържим в ... |
|
Всеки първи вторник от месеца Кларис Ривиер тайно напуска дома на съпруга си и малката им дъщеря и хваща влака за Бордо, за да посети майка си - Ладивин. Също както съпругът и дъщерята на Кларис не знаят нищо за съществуването на Ладивин, така и самата Кларис е скрила почти всеки аспект от своя живот като възрастна от тази жена, която тя едновременно презира и се страхува от нея, но също така и съжалява. Отдавна изоставена от бащата на Кларис, Ладивин работи като чистачка и няма никого освен дъщеря си, която познава единствено под името Малинка. След повече от двадесет и пет години живот в тази измама, идиличното ѝ ... |
|
P/F на Арам Пачян, издаден през 2020 г., е новаторско произведение в съвременната арменска литература. Този фрагментарен, експериментален роман, с модулации, характерни за дзен-будистките коани, използва структура от отделни части, които могат да бъдат четени в произволен ред, приканвайки читателя активно да сглобява разказа. Историята се движи по размитите граници между паметта и идентичността на фона на променящия се градски пейзаж на Ереван, където главният герой, наричан P/F, търси смисъл сред останките от миналото. Старият и новият Ереван, река Гетар, изчезналият трамвай и самотният човек, който се опитва да открие ... |