За нетърпеливата любов, дълголетието и добрите вещици."Пиша тези страници през март 2020 г., затворена вкъщи заради кризата с коронавируса..." Исабел Алиенде Ала вместо да сътвори роман ала Гарсия Маркес, под надслов "Любов по време на коронавирус", Исабел Алиенде поднася по увлекателен и забавен начин размишленията си за мястото и ролята на жените в обществото, за дълголетните им борби за равноправие и справедливост, споделя женския си възглед за феминистката революция, "може би най-важната, най-дълбоката в историята на човечеството". И за пореден път завладява с безграничния си талант ... |
|
Носител на "Пулицър" за 2003 г. ... "Родих се два пъти: най-напред като момиче, в един необикновено лишен от смог ден в Детройт през януари 1960 г.; и после отново – като момче в юношеска възраст, в кабинет на спешно отделение близо до Петоски, Мичиган, през август 1974 г. В свидетелството ми за раждане е вписано името Калиопа Хелън Стефанидис. В последната ми шофьорска книжка (издадена във Федерална република Германия) като лично име фигурира просто Кал. Също като Тирезий бях първо едно, а после – друго. Съучениците ми се подиграваха, а лекарите ме използваха като опитно зайче. Едно червенокосо момиче от ... |
|
Двама тийнейджъри от Кипър, единият от турски, а другият от гръцки произход, се срещат в таверна на острова, която считат за свой дом. Любовта между Дефне и Костас разцъфва под гирлянди от чесън и люти чушки, висящи от почернелите греди в механата. Смокиня, израснала в центъра ѝ през кухина на покрива, бди над техните тайни, но щастливи срещи. Дървото посреща войната, която изпепелява столицата, и вижда как младите влюбени изчезват. Десетилетия по-късно Костас се завръща там като ботаник, търсещ местни видове, но всъщност Дефне. Двамата, чиято любов е все още жива, взимат изрезка от смокинята преди да заминат заедно ... |
|
От авторката на бестселъра "Яж, моли се и обичай". ... Елизабет Гилбърт разказва необикновената история на една млада жена, която открива, че не е нужно да си добро момиче, за да бъдеш добър човек. Написан с дълбока мъдрост за човешките копнежи и взаимоотношения, романът "Град на момичета" изследва темите за женската сексуалност и себеопрощаващата равносметка в края на човешкия живот. През 1940 г. деветнайсетгодишната Вивиан Морис е изгонена от колежа "Васар". Родителите ѝ я изпращат в Ню Йорк, за да живее при леля си Пег, собственичка на пищния, но рушащ се театър "Лили ... |
|
Ейми Гудроу – болезнено срамежливо шестнайсетгодишно момиче, е съблазнено от свой учител. След като майка ѝ Изабел узнава за незаконната афера, нищо помежду им вече не е същото. Насред отдавнашната си самоналожена изолация в провинциално американско градче двете са разкъсвани между еднакво силната любов и ненавист помежду си и отчаяно копнеят за принадлежност, разбиране и свобода. Съсипана от тайната на дъщеря си, Изабел ще трябва най-сетне да се изправи срещу собственото си загадъчно и срамно минало. Но ще успее ли да си прости и да надмогне огорчението от неизживения си живот? Преливащ от емоция и смисъл, ... |
|
Лили е изправена на кръстопът в живота си, когато случайно научава, че баба ѝ е родена в Домът на надеждата: място, където неомъжените жени, очакващи дете, са намирали подслон и утеха. В красива кутийка с името на баба ѝ, оставена от вече покойната собственичка на дома, Лили намира изписана на ръка рецепта на италиански и стара балетна програма за миланската Ла Скала. Решена да разплете мистерията, младата жена заминава за живописното италианско градче Комо, където ще работи във винарната на семейство Мартинели. Очарователният син на собственика, Антонио, ѝ помага да се разрови в миналото. Докато ... |
|
Опитай ме... пробвай ме... вкуси ме..."Мартенският вятър е лош, така казваше майка ми. Но въпреки това усещането е приятно - ароматът на мъзга и озон, солта на далечното море. Хубав месец е март, февруари се изнизва през задната врата и пролетта вече чака на прага. Подходящ месец за промяна." Из книгата "Мощен литературен талант! Шоколад ще раздвижи неподозирани пластове във вашето съзнание. Дори прелестната Жулиет Бинош не може да достигне плътността и силата на литературния образ. Дори един голям режисьор не може да покрие изяществото на сюжета и неповторимия стил на Джоан Харис." Ню Йорк Таймс ... |
|
Корея, 1943 г. Хана е прекарала целия си живот под японска окупация. Като хеньо - жена водолаз, тя се радва на независимост, която е непозната за повечето корейци. Докато един ден, в опит да предпази по-малката си сестра от японски войници, Хана заема мястото ѝ като тяхна пленница. Те я транспортират до Манджурия, където е принудена да работи в един от бордеите на японската армия. Южна Корея, 2011 г. Еми е прекарала последните 60 години в неуспешни опити да забрави саможертвата на сестра си. Вече е време да се изправи срещу миналото си, за да живее спокойно в настоящето. Тя оцелява след загубата на цялото си ... |
|
Когато хората общуват на общ чужд език, думите развиват странната способност да говорят чрез мълчание и да съществуват, докато отсъстват. ... Ако има нещо, което турският студент по политология - Йомер, е научил за няколко месеца в Бостън, това е, че американците обожават да изговарят имена. Имената за тях са "мостове към замъците на човешкото съществуване и най-вече чрез тях в него се промъкват както приятели, така и врагове. Научаваш нечие име и имаш достъп до половината му съществуване. Останалото са частички и подробности". А в Америка Йомер се превръща в Омар, за да заживее с Абед и Пию и да се влюби лудо в ... |
|
Момче и момиче, двама влюбени тийнейджъри. Един ден тя внезапно изчезва... Започва дългото търсене на една изгубена любов. Заслушан в своите сънища, мъжът, вече на средна възраст, напуска Токио и започва работа в библиотека далеч в планината, стаила собствени загадки. Пътешествието му го отвежда във въображаем безименен град, опасан с високи стени, населен с еднорози и с хора, лишени от сенки. Там, в библиотека за стари сънища, мъжът намира своята любима. А срещата с млад чудак му помага да разбере променливите и пропускливи стени между световете и го изправя пред решението да избере какво е склонен да изгуби... (Не) ... |
|
Лиза взима трудното решение - да направи красивия си дом на брега на Нантъкет къща за гости. От първия ден нещата потръгват, хотелът става притегателно място и за вече порасналите ѝ деца, и за посетителите, очаровани от гостоприемната домакиня. Лиза е щастлива от промяната, а първият ѝ гост Рет Бърн става неин близък приятел и двамата започват да прекарват все повече време заедно... Нантъкет е страхотно място за бягство - да забавиш темпото, да дишаш свеж въздух и да живееш спокойно. Затова къщите се продават бързо, а пристигането на нови съседи е причина за интересни развития на отношенията и за изненадващи ... |
|
Беларуската писателка и журналистка Светлана Алексиевич е носителка на Нобеловата награда за литература за 2015 г. След огромния успех на "Време секънд хенд", "Войната не е с лице на жена. Последните свидетели" и "Чернобилска молитва", с изданието на "Цинковите момчета" издателство "Парадокс" завършва прословутото литературно петокнижие "Гласовете на утопията". Без тази книга (1989 г., допълнено издание 2013 г.), отдавна превърнала се в световен бестселър, вече е невъзможно да си представим нито историята на Афганската война, нито историята на последното ... |