"Атлас изправи рамене" не е пророчество за неизбежно унищожение. Той е манифест за начина, по който можем да го избегнем, ако се променим. Третата част на опус-магнума на Айн Ранд е озаглавена "А е А" и символизира онова, което тя като един от най-влиятелните философи на ХХ век нарича "закон за тъждеството". Тук всички привидни противоречия са открити и разрешени от Дагни Тагарт и Ханк Риърдън. Дагни открива любовта на живота си. Джон Голт произнася знаменитата си тричасова реч по радиото. Атлантите се присъединяват към неговата стачка, произнасяйки: "Кълна се в живота си и в любовта ... |
|
Роман за неизбежното, за смелостта да се изправиш пред опасностите и за силата да оцелееш. Историята на пророк Илия, колкото древна, толкова и съвременна, повдига вечните теми за вярата и любовта, за съзиданието и надеждата, които винаги ще движат човешкия род напред. Ще се огънем ли пред нещастието, или ще поемем риска на неизвестното и ще се борим за един по-добър свят? Ще се подчиним ли на отреденото ни от съдбата, или можем да се опитаме да изградим собственото си бъдеще? Петата планина е книга, която трогва и вдъхва сила да поемем отговорността за живота си, да изберем как да постъпим и да платим цената за своя ... |
|
Книгата е част от поредицата "Световни романи" на издателство "Алтера". Награда Букър за 2005 г. ... "Отидоха си, боговете, в деня на необикновения прилив. Цяла сутрин под млечното небе водите в залива прииждаха ли, прииждаха, издигаха се до нечувани височини, малките вълнички пролазваха по пресъхналия пясък, който от години не беше виждал никаква влага с изключение на дъжда или подлизването само в самата основа на дюните. Ръждясалият корпус на товарен кораб, който беше заседнал в единия край на залива по-отдавна, отколкото някой от нас можеше да си спомни, вероятно си е помислил, че отново ще го ... |
|
Има места, където книгите витаят във въздуха, думите от романи и стихотворения са езикът, на който се говори, а имената на новородените подсказват мечти и обещания. Тимпамара, градчето с най-старата фабрика за хартия в региона, е точно такова място. Астолфо Малинверно е библиотекарят на Тимпамара, а в допълнение към обичайните ангажименти на ролята си, от време на време минава през фабриката, за да потърси книги, които все още могат да бъдат върнати към живот. Докато един ден общинският пратеник не го изненадва с нова длъжност: следобед ще продължи да се грижи за библиотеката, но сутрин ще бъде пазач на гробището. ... |
|
Беларуската писателка и журналистка Светлана Алексиевич е носителка на Нобеловата награда за литература за 2015 г. След огромния успех на "Време секънд хенд", "Войната не е с лице на жена. Последните свидетели" и "Чернобилска молитва", с изданието на "Цинковите момчета" издателство "Парадокс" завършва прословутото литературно петокнижие "Гласовете на утопията". Без тази книга (1989 г., допълнено издание 2013 г.), отдавна превърнала се в световен бестселър, вече е невъзможно да си представим нито историята на Афганската война, нито историята на последното ... |
|
Трима приятели, два противодействащи заговора, една демонична секта, едно махало-убиец в сянката на Айфеловата кула и още много съставки в алхимичната смес на тайнствената история на мистиката на всички времена. След "Името на розата, "Махалото на Фуко" утвърди славата на италианския културолог Умберто Еко като един от най-четените романисти в света през последните години. ... |
|
Вълнуващото продължение на бестселъра на Ню Йорк Таймс - Изрисувано с къна. ... Шимла, 1969 г. Изминало е повече от десетилетие. Татуистката Лакшми вече е омъжена за доктор Кумар и ръководи лечебната градина в Лейди Брадли, а Малик е завършил частно училище. На двайсет, той тъкмо е срещнал красивата Нимми - млада вдовица от хималайските планински племена, - когато му се налага да замине на стаж в службата по строителството в двореца в Джайпур. Скоро след завръщането си в розовия град Малик разбира, че почти нищо не се е променило - властта и парите все така са концентрирани у представителите на висшата класа, а дворецът ... |
|
"Добре дошли в Тъгата. Население - един. Истинският фарс е начинът, по който обвинявам тъмното минало на жена си за проблемите си, докато се люшкам между радост към скръб. Истинският фарс е в начина, по който оправям яката си, докато влизам в заложната къща, вярвайки, че таи изиграна увереност, арогантност дори, ще прикрие истината за пълното падение, за това колко дълбоко съм се сгромолясал. Всички ние сме клоуни. Ако искаш да видиш фарс, погледни се в огледалото. Човек, смазан от реалността, играе шоуто на издръжливостта и силата. Ако това е нещо, което не можеш да проумееш, скъпи читателю, значи аз и ти никога ... |
|
"Това е тайната. Трябва да изтърпим характера си, първичната си природа, чиито грешки, егоизъм и алчност, опитът и благоразумието не могат да променят. Трябва да понесем, че желанията ни не намират пълен отклик в света. Трябва да понесем, че тези, които обичаме, не ни обичат или не ни обичат, тъй както сме се надявали. Трябва да понесем предателството и изневярата, и което е сред най-тежките човешки задачи, трябва да понесем умственото и нравствено съвършенство на другия човек." В скрит от хорските очи замък в подножието на Карпатите двама мъже сядат да вечерят заедно. Те не са се виждали от 40 години. Единият е ... |
|
"Не разполагаме с нищо друго, освен с един-единствен миг, нека превърнем това мигновение във вечност, друго безсмъртие няма." Никос Казандзакис "Казандзакис пътува непрестанно, преследван от, или преследвайки живота в неговия най-важен и най-романтичен смисъл." Kirkus Review ... |
|
Флора обожава цветята и иска да учи ботаника, но се налага да помага в семейната пекарна. Предлагат ѝ да замине за Англия, където да помогне на крадци на цветя като идентифицира рядък вид розова камелия, вероятно скрита в градините на имението на лорд Ливингстън. Флора ще работи като бавачка на четирите деца на благородника и наскоро починалата му съпруга. Тя бързо се привързва към децата и не след дълго възприема имението като свой дом. Междувременно се опитва да изпълни и задачата си, но вместо на камелията, попада на кървава следа, която води към ужасяващи престъпления. Повече от половин век по-късно Адисън ... |
|
Обикновените хора, уединени в дебрите на историята, понякога са най-внимателните търсачи и усърдни наблюдатели на законите, които управляват света. Към тази потомствена линия принадлежи пощальонът на Джирифалко, срамежлив и самотен човек, посветил живота си да описва, под формата на съвпадения, прозренията на Съдбата, която го е лишила от любов, предлагайки му в замяна дарбата да имитира почерка на другите. Пощальонът на Джирифалко развива един особен порок: отваря, чете, преписва и каталогизира писмата, преди да ги достави, и така рисува своеобразна хронология на събитията в малкото италианско градче. Един ден в ... |