"Това е тайната. Трябва да изтърпим характера си, първичната си природа, чиито грешки, егоизъм и алчност, опитът и благоразумието не могат да променят. Трябва да понесем, че желанията ни не намират пълен отклик в света. Трябва да понесем, че тези, които обичаме, не ни обичат или не ни обичат, тъй както сме се надявали. Трябва да понесем предателството и изневярата, и което е сред най-тежките човешки задачи, трябва да понесем умственото и нравствено съвършенство на другия човек." В скрит от хорските очи замък в подножието на Карпатите двама мъже сядат да вечерят заедно. Те не са се виждали от 40 години. Единият е ... |
|
|
На фона на едно капризно лято в рамките на три дни и три нощи се разиграва не по-малко капризна история, в която неочаквани приключения и любовни афери с непредвиден край разстройват за кратко спокойния живот в чешкото курортно градче Крокови Вари. Магията на Капризно лято се крие не толкова в самата история, колкото в колоритното изграждане на героите, в пародийно пресъздадената провинциална атмосфера в годините след Първата световна война, в съвършения образен език и най-вече в тънкия, неповторим хумор. Всичко това превръща хумористичното романче на Ванчура, илюстрирано от знаменития чешки художник Йозеф Чапек, в ... |
|
|
Мойзес израства в семейство на земеделци, грънчари и рибари в бразилския Североизток, край бреговете на река Парагуасу. Останал без майка, той е отгледан от сестра си Лузия, която го възпитава строго в стремежа си да му осигури образование и бъдеще. Тя работи като перачка в местния манастир и непрестанно се бори с тесногръдието на общността, забравила миналото и корените си. Надеждата, че един ден всички членове на семейството ѝ, заминали от селото в търсене на по-добър живот, ще бъдат отново заедно, не я напуска. Но когато години по-късно преломни събития най-сетне ги събират, изниква въпросът могат ли да бъдат ... |
|
|
Героинята Магда търси работа, търси истинска любов, търси себе си. И не може да ги намери, не може да се впише в реалността, светът ѝ е чужд, навсякъде сякаш се удря в стена от бетон, която я отблъсква... или може би привлича? Мида е роман на места фрагментарен, изключително богат на препратки към попкултурата. Пунктуацията е объркана като живота на героинята, диалозите са хаотични като мислите на героинята, собствените имена започват с малки букви, защото не заслужават повече, невинаги е ясно кой говори, защото това няма значение - и резултатът е една разтърсваща творба със социално-феминистичен привкус и с дъх на ... |
|
|
Какво крие стройно поднесената информация за живота на интелектуалка, посветила се на издателската кариера? Дар или проклятие е отреденото ѝ от съдбата откритие, до което ще я отведат професионалните търсения? За смъртта на Вероник Вербрюген, чието тяло е открито в Севените, едва ли щеше да се пише, ако жертвата не беше спечелила признание парижка издателка. Жената с призрачна красота, обичана в живота, но и след смъртта, ще остане неподелена между двама любящи мъже, които, редом с дъщеря ѝ, ще продължат в нейно име по лъкатушните пътеки на духовната реалност, в която всички пребъдваме. С деликатен замах ... |
|
|
Вина, 60 -те години на XX век. Роберт Симон наема помещение близо до пазара Кармелитенмаркт, за да отвори мечтаното кафене. Още първия ден започват да се събират хора от квартала - зарзаватчията Новрачек, месарят Йоханес Берг, борецът Рене Вурм, едноокият Харалд Блаха, художникът Миша, две безименни възрастни дами... Всеки ден внасят тревогите и радостите си, поръчват кафе, бира, вино, хляб с кисели краставички, през зимата пунш, понякога споделят с напълно непознати. Тръгват си самотни, по-рядко с някого... Героите на Роберт Зееталер в Кефенето без име обикалят едни и същи улици в квартала около Пратера, читателите ... |
|
|
В романа Софи Дол разказва за личната си трагедия като майка: в навечерието на Коледа, след четири дни ужасна треска, 16-годишната ѝ дъщеря Камий умира. Завладяна от болката си, Софи Дол пише, за да запази завинаги спомена за тези последни дни с дъщеря си, за да живее още няколко часа в компанията на мъртвото си дете, за да спре приливната вълна от мрачни и опасни мисли. Тя иска да съхрани образа на дъщеря си - нейния честен, прям, сияен поглед, моментите на интимно съучастие, скандалите, безгрижния ѝ смях. След Камий остават празнотата, организирането на погребението, утешаването на приятелите ѝ ... |
|
|
Годината е две хиляди двадесет и някоя си. Икономиката на Хърватска, член на Европейския съюз, е на колене, туризмът ѝ е сринат от презастрояване и от чревна епидемия вследствие на битово замърсяване, за която недоказано са набедени ислямски терористи. В безрадостната дрезгавина една светла точка вдъхва надежда - предстои квалификационен мач за световното първенство между националите на Хърватска и Сърбия, който ще се играе в Загреб. Семейна двойка сараевски сърби (успешен графичен дизайнер и архитектка), след повече от 30-годишна емиграция във Виена, за първи път тръгват със своя червен ягуар на почивка по ... |
|
|
Ще се окаже ли загубата на паметта най-хубавото нещо, което ѝ се е случвало? Няколко седмици делят Алис от четиридесетия ѝ рожден ден. По време на тренировка във фитнеса тя пада, удря си главата и губи съзнание. Когато се съвзема, Алис е убедена, че е на двадесет и девет. Щастливо омъжена за Ник и бременна с първото им дете. Постепенно разбира, че инцидентът е заличил последните десет години от живота ѝ. И че жизнерадостното момиче се е превърнало във властна и раздразнителна жена на средна възраст. Жена в страхотна форма, която носи скъпи дрехи и бижута и чийто график е запълнен до последната минута. ... |
|
|
На пръв поглед Фрея има всичко, което човек може да желае: отговорна работа като хирург, хубаво жилище, скъпа кола. И свободата да се съобразява само със себе си. Но невинаги е било така. Зад сегашния ѝ лъскав живот се крие зловеща тайна. Дали онова, което е изживяла едно съдбовно лято като дете, е повлияло на него? Дали тя се е родила с жестокост в сърцето, или нещо я е тласнало да стане толкова бездушна? В Огън, третата част от тетралогията Стихиите, Джон Бойн ни повежда на смразяващо психологическо пътешествие към епицентъра на човешкия жребий и ни кара да си зададем отколешния въпрос: дали се раждаме такива, ... |
|
|
Една жена губи детето си, губи мъжа си, озовал се в затвора, губи уредения си живот в големия шумен град. И решава да избяга на откъснат остров в морето с едва четиристотин жители, за да преоткрие себе си, да се спаси. Да започне начисто. Сменя името си, отрязва красивата си къдрава коса, не общува почти с никого. Но можеш ли да избягаш от болката, от предателството, от отчаянието, превърнало се в смисъл на дните ти? Водата, символ на самотата, на самоналоженото изгнание, но и на пречистването, тук се превръща в главно действащо лице. Пред вас е поредната блестяща творба на Джон Бойн, най-четения и превеждан ирландски ... |
|
|
Аделейд е двайсет и шест годишна американка в Лондон с няколко близки приятелки и дръзки амбиции за бъдещето. След редица разочароващи връзки с неподходящи мъже тя се отказва да търси сродната си душа. Всичко се променя, когато се запознава с очарователния англичанин Рори, който изглежда като мъжа на мечтите ѝ. Двамата се впускат в авантюра, която прераства в сериозна връзка и не след дълго Аделейд се влюбва в него. Поради някаква причина обаче той не ѝ отвръща със същото: често е потаен и дистанциран, не отговаря на съобщенията ѝ, избягва я и променя плановете им в последния момент. Но когато го ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159160161162163
