Има семейни тайни, които заслужава да бъдат разказани. В една февруарска нощ на 1900-та година в имението на семейство Валдèс в Галисия се раждат две момиченца, Клара и Каталина. Съдбите им са предначертани: едната е дъщеря на аристократично семейство, другата - на прислужницата, но тайна подмяна в деня след раждането ще промени завинаги бъдещето им, както и живота на цялото семейство. Доня Инес, матриарх на сагата и вярна съпруга на дон Густаво, ще трябва да преодолее липсата на нежност и любов, болката от изоставянето и самотните битки за надмощие, докато превърне истинската си дъщеря в наследница на цяла империя, ... |
|
Нежен, крехък и несломим като птиците, които следва, разказът в романа "Последната миграция" е едновременно възторжена ода на нашия заплашен от гибел свят, шеметен порив към свобода и увлекателно четиво за онова, на което сме способни за любимите си хора. Франи Стоун е скиталец по душа. Докато плава по океанските течения и над главата ѝ се реят птичи ята, тя има шанс да забрави за всичко, което е изгубила в живота си. Ала когато узнава, че любимият ѝ вид птици са застрашени от изчезване, Франи престава да скита без посока. Пристига в Гренландия с една-единствена цел: да намери последното ято полярни ... |
|
Майката на Сюзана, Атина, е била най-красивата дебютантка в английското общество, прочута със свободния си дух и непостоянен характер. Затова никой не се учудва, когато само две години след сватбата със сина на заможни съфолкски земевладелци тя го изоставя, а малко след това и умира. Отгледана от баща си и втората му съпруга, Сюзана израства белязана от противоречивото наследство на майка си, чието име рядко се споменава в семейното имение. Трийсет и четири години по-късно Сюзана и съпругът ѝ Нийл се завръщат в родното ѝ градче, за да си стъпят на краката, след като се оказват на крачка от фалита. Тя сбъдва ... |
|
Роман за смелостта на следваш мечтите си. ... Джон Уилямс е постигнал всичките си цели: милиони в банката, успешен бизнес, красива къща с изглед към океана, уважението и възхищението на хората. Но малко преди да навърши четирийсет той осъзнава, че нищо от това, за което е работил, не запълва живота му. Джон Уилямс е загубил усмивката си, загубил е своето щастие. Така е до деня, когато попада на плажа на мечтите си - мястото, където открива, че щастието живее в сърцето му и никъде другаде. "Плажът на мечтите" ни провокира да се замислим за истинските неща в живота и сякаш отваря тайнствена врата, алтернативен път ... |
|
Одисеята на един наивник по следите на красавицата без несъвършенства. Превод: Вера Киркова-Жекова. ... "Нищо не е по-непредсказуемо от миналото..." Из книгата Само година след премиерата на романа "Серпентина" в Португалия, в навечерието на осемдесетата годишнина на неговия именит автор, на българските читатели се предлага възможността да изживеят приятни мигове в една изпълнена с предизвикателства изненадваща авантюра, криминална загадка с непредсказуеми обрати, обрисувана със заразителен хумор дори и в най-житейските и философски натоварени ситуации. Мистерии, хумор и любов в търсене на ... |
|
"И всеки човек - каза Манольос възторжено – може да спаси целия свят. Много пъти си мисля за това, отче, и треперя, такава голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят? Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха. Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше. – Как трябва да обичаме бога, отче? - запита той. – Като обичаме хората, чедо мое. – А как трябва да обичаме хората? – Като се стремим да ги вкараме в правия път. – Ами кой е правият път? – ... |
|
"Времето ни заедно започва, скъпи ми читателю. Сигурно тези мои листове за теб са чупливо ковчеже със съкровище, което трябва да отвориш много внимателно. Сигурно ще ги разкъсаш или ще ги изгориш - така става с думите." Маргарет Атууд В ръцете си държиш опасно оръжие, заредено с тайните на три жени от Галаад. Те ще рискуват живота си за теб. За всички нас. Преди да влезеш в техния свят, имай предвид тези мисли: Знанието е сила и историята не се повтаря, а се римува. Книгата е носител на наградата "Букър" за 2019 г. ... |
|
В един от най-силните романи от последно време Казуо Ишигуро проследява съдбата на трима приятели. Трийсет и една годишната Кати се връща назад във времето, за да разкаже за наглед идиличното им детство в откъснато привилегировано училище и за по-нататъшния им път в един свят, където те се натъкват на въпроса кой всъщност иска всички да сме еднакви и взаимозаменяеми, защо се налага да доказваме, че имаме душа, защо жестокостта се е превърнала в норма, защо се примиряваме безропотно с неправдата, защо постоянно предаваме онези, които обичаме най-много. Определен от сп. "Тайм" за най-добър роман на 2005 г и ... |
|
Лиза взима трудното решение - да направи красивия си дом на брега на Нантъкет къща за гости. От първия ден нещата потръгват, хотелът става притегателно място и за вече порасналите ѝ деца, и за посетителите, очаровани от гостоприемната домакиня. Лиза е щастлива от промяната, а първият ѝ гост Рет Бърн става неин близък приятел и двамата започват да прекарват все повече време заедно... Нантъкет е страхотно място за бягство - да забавиш темпото, да дишаш свеж въздух и да живееш спокойно. Затова къщите се продават бързо, а пристигането на нови съседи е причина за интересни развития на отношенията и за изненадващи ... |
|
Книгата на немскоезичната авторка Катя Петровская "Може би Естер" от издателство "Парадокс" е преведена на над 20 езика и е отличено с международни награди. "Дано Господ Бог те научи на толкова, колкото аз не знам, казвала бабушка отново и отново. Тя повтаряла изречението леко обидено, но и гордо. Нейният внук Марик, моят баща Мирон, бил необичайно начетен. До деветата си годишнина той вече бил погълнал стотици книги и задавал на възрастните, както смятал, елементарни въпроси. Бабушка в повечето случаи не знаела отговора. Не знаела и мъдростта на Сократ, аз знам, че нищо не знам. Може би с ... |
|
Книгата е част от поредицата "Магика" на издателство "Изток - Запад". ... Анри Рьоне Албер Ги дьо Мопасан (1850 - 1893) е френски писател, считан за един от най-големите майстори на късия разказ. Неговите кратки творби се отличават с изящен стил и образен език. Те са породили безброй имитации и са оказали силно влияние върху други майстори на разказа като Съмърсет Моъм и О. Хенри. Въпреки че кратките истории на Мопасан - над 300 на брой - са изключително разнообразни в жанрово отношение, близо 50 от тях са страшни или съдържат хорър елементи. И именно тези страховити разкази, които се родеят с ... |
|
"Казвам се Рьоне. На петдесет и четири години съм. От двайсет и седем години съм портиерка в къщата на ул. "Грьонел" №7, красив богаташки дом с вътрешен двор и градинар, разделен на осем свръхлуксозни апартамента, всеки от тях обитаван и с гигантски размери. Вдовица съм, дребна, грозна, пълничка..." Из книгата Всички очакват точно така да изглежда една портиерка в Париж, нали? Но в "Елегантността на таралежа" Мюриел Барбери показва колко много има зад тази невзрачна фасада. В тихия и спокоен живот на Рьоне ще нахлуе едно умно хлапе, което смята, че няма смисъл да продължава да живее, и ... |