В "Смъртта на поетесата" Сибел Тюркер описва един сезон от живота на 22-годишната студентка Ерсин, която досущ като авторката си следва право и пише стихове. С това обаче житейските прилики между двете млади жени се изчерпват, защото отчуждената от всичко и всички главна героиня с мъжко име сравнява съдържанието на живота си с това на натъпканите с химикали натурални сокове, съдържащи „гъсто, ароматизирано, кондензирано и застрашително време, което очаква да бъде размесено с вода и изконсумирано." А тя си признава, че не умее да приготвя добри смеси, количествата и пропорциите са й чужди. Резултатът ... |
|
|
"Коя съм аз в действителност?" - питаше се тя и гледаше забравената от него чанта със скъсана дръжка. "Коя съм аз?" - Родена сред руините на следвоенния Чанаккале, сега в Лондон с английски паспорт. Една самотница, един сирак, без семейство и Родина. Едно турско момиче, отгледано от англичани, според английските закони, свирещо на цигулка, пиещо чай в пет часа... Знаещо наизуст поемите на Омир... Познаващо Вивалди по-добре от собствения си дядо... Обичащо музиката, каквато и да е тя... влюбено в звездите и техните красиви имена... После Аушвиц, глад, жажда, издевателства, мъки... Сега Лондон... Само ... |
|
|
Най-важното е да не превиваш гръб - смята Гражданин - анонимен писател, който не се поти над белия лист, нито пък запълва компютърния екран. Той твори върху стените и вратите на обществените тоалетни! И е безкрайно щастлив, когато в един бар някакъв посетител се оказва негов почитател и му цитира "тоалетните" писания. Зад псевдонима Гражданин авторът откровено споделя какво мисли за: политиците, полицаите, корумпирания си шеф...Неговата изповед е монолог, замаскиран като диалог с читателя. Остроумен, ироничен, саркастичен, комичен и безмилостен роман, който непрекъснато човърка чувствата и мислите ти, докато го ... |
|
|
В "Преди да падне нощта" Аренас описва живота си от мизерното детство на село и краткото юношеско увлечение по бунта на Кастро. С характерна карибска чувственост Аренас описва многобройните си еротични завоевания и говори за "стотиците, ако не и хиляди" момчета, минали през леглото му. Тези епизоди се редуват с разкази за опитите му да скрие записките си и за това как му се налага да пренаписва ръкописите, конфискувани от тайната полиция (връх на материалния и творчески просперитет в Куба по това време е притежаването на пишеща машина). "Трудно ще различим кое в тази картина на постоянна ... |
|
|
Денят е 21 юни - лятното слънцестоене, а известният "актьор" Моли Фокс е отстъпила къщата си в Дъблин на своя приятелка, докато тя има ангажименти в Ню Йорк. Сама в къщата в деня на рождения ден на Моли, опитвайки се да довърши пиесата, която пише в момента, приятелката и размишлява върху взаимоотношенията си с нея и с отдавнашния и приятел от студентските години Андрю. В спомени за миналото тя не спира да се пита защо Моли никога не празнува рождения си ден, а собствените и приятелства и връзки от всичките тези години минават през погледа и като на длан. "Рожденият ден на Моли Фокс" е трогателен и ... |
|
|
Семейната фирма "Магазин за самоубийци" процъфтява сред чуждото нещастие до деня, в който се появява безмилостен противник: радостта от живота. От десет поколения семейство Тюваш продава всевъзможни средства за самоубийство. Бащата, Мишима Тюваш, специалист по насилствена смърт, ръководи с желязна ръка бизнеса. Майката Люкрес, привърженичка на отравянията, сама забърква фаталните смеси. Големият син Венсан проектира лунапарк на тема самоубийство. Дъщерята Мерилин, грозновата и непотребна, е готова сама да сложи край на живота си, но това е немислимо: "Кой сетне ще върти магазина? Семейство Тюваш си имаме ... |
|
|
"След багера" е първия роман на майстора на късия разказ Джак Харт. Той е изграден от два паралелни разказа, единият от които описва времето на петдесетте, а другият - нашето съвремие. Книгата едновременно е социален документ и разсъждение за промяната в човешкия живот като цяло. Това е затрогващата история на семейство Дауд, които биват откъснати от своите корени в Килиндъф, и се налага да се преселят по икономически причини в Мидландс, където торфените блата предлагат възможности за индустрията. Книгата представя стария селски живот с множество интересни детайли, които функционират като силни художествени ... |
|
|
Халиде Едип Адъвар (1884-1964) е първата жена-писател в Турция, добила широка известност и признание, радетел за еманципацията на жените, съратник на Мустафа Кемал Ататюрк в национално-освободителната борба на турския народ. Преведени на много езици, творбите й разкриват ярки образи на силни, достойни и независими женски персонажи, които успяват да изявят индивидуалността си въпреки суровата съпротива на едно враждебно и консервативно общество. На хоризонта едва забележимите очертания на хълмове, дървета, води, всичко плуваше в сенки, които преливаха от светлосиво до най-тъмния, абаносово черен цвят. Осман ще бъде ... |
|
|
Томас Бернхард (1931-1989) е един от най-интересните съвременни австрийски писатели, автор на множество романи и театрални пиеси, носител на много литературни награди и отличия. Учил музика, работил като журналист, а след това и като писател на свободна практика, той е добре познат на читателите и зрителите в целия свят. Актьорите с удоволствие играят в пиесите му, макар режисьорите често да са много респектирани от своеобразния му стил, от провокативния му характер към света, от съчетаването на мрачни, разрушителни страсти с остроумна закачка и дори, макар и рядко, с радостта от живота. В този том са включени пиесите ... |
|
|
"Романът Поемеш ли към ада, яхай хубава кобила започва и завършва с думата Нищо, повторена четири пъти! Не може обаче да има Нищо, все трябва да има Нещо! Авторът Ян Яндоурек го търси. И се пита: "Нима Исус би бил против, ако се събуждам до момиче със зелени очи?". Загубата на вяра разчиства пътя за бездуховността, за лъжепророците и сектите, за увлечението по източните философии и по политическите доктрини, както и за другата крайност - религиозния (и не само религиозния) фанатизъм, мистицизма, суеверието! Свещеникът, захвърлил расото, изживява катарзис: "Бих вярвал, но в какво? Няма църква, ... |
|
|
В тази необикновена книга, притежаваща тематичната цялост и структура на роман, сръбският писател Радослав Петкович поема по житейските пътища на човешката история от първите християнски апостоли, през лишения от вяра и красота делник на съвременника, за да се върне отново към мъдреците от Изтока в търсене на границите между сън и реалност, фантастика и действителност, прозрение и самозаблуди. Повествованието черпи сила от непрекъснатия поток на времето, увличайки читателя към неизвестни светове, в които странните събития имат своя реална мотивация, а реалните случки добиват причудливи измерения. С вещина и искряща ... |
|
|
Не знам кога ми хрумна да напусна детството. Платих скъпо заради това, че пораснах сама, докато всички си тръгваха от острова. Изоставяха ме малко по малко; днес не ми е възможно да се държа като всяка друга нормална жена: аз съм извън света. Уменията, на които бях научена, не ми вършат работа: живея уединена в Дневника, само сред неговите страници ми е уютно и удобно. Само там винаги съм се чувствала голяма. Преструвах се, че съм дете, но това не беше истина; бях прекалено възрастна за Дневника и прекалено малка за истинския живот. Продължавам да съм жива, продължавам да съм сняг върху сняг. ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159160161162
