Второ издание. ... "Започнах да пиша този роман през октомври 1989 година, когато, без много хора още да подозират, Берлинската стена се накланяше опасно, започна да се срива и едва няколко седмици след това се срути. Между намерението да напиша този роман и самото му написване се проточиха дълги години, в които мислих, четох, рових се, обсъждах и най-вече - надниквах изумен и потресен в една макар и малка част от истината за една поучителна история от XX век и в биографиите на редица зловещи, но реално съществували действащи лица, които се появяват в книгата. Помъчих се да възстановя онова, което знаем с пълна ... |
|
|
Съвършената учителка Зехра е фанатично предана на истината и принципите си, сурова и непримирима към лъжата и слабостите. Единственият ѝ недостатък е липсата на съчувствие и прошка, нежеланието и неспособността да ги прояви. Но човешкият живот не се изчерпва с добродетелност, праволинейност и твърдост. Съдбата сблъсква хората и с коварство, подлост и лъжи. Неочаквано, Зехра разкрива неизвестни факти, прозира истини за живота на баща си. Преживява душевен прелом и закъсняло разкаяние. Една вълнуваща история, събрала всички чувства, на които е способно човешкото сърце. За пореден път големият писател Решат Нури ... |
|
|
Запознайте се с Пат. Пат си има теория - че животът му е филм, режисиран от Бог. А мисията му е да извае стегнато тяло и да бъде емоционално уравновесен; само тогава ще получи заслужения хепиенд, а именно - завръщането на отчуждената му съпруга Ники. Тук е моментът да се отбележи, че Пат е прекарал немалко време в заведение за душевноболни. Проблемът е, че сега си е у дома и нищо не е както трябва. Семейството му отказва да говори за Ники, любимият му футболен отбор губи мач след мач, преследва го смущаващо особената Тифани, изглежда, че новият му терапевт вижда изневярата като форма на лечение. Освен всичко останало, не ... |
|
|
Ипсилон: На мен ми е напълно безразлично дали някой гладува в Африка или в застрелян в гетото в Южна Америка. Аз не съм там, не живея там. Аз съм добре. Не трябва въз основа на своята уж гузна съвест да се държа така, сякаш изпитвам съжаление към някой нещастен човек на този свят! На когото му стиска, да върви там и да помага. Замини за Рио и се грижи за младежите в предградията, замини за Африка и изкопай кладенец. Направи нещо, а не говори тук, в Централна Европа, с дебелия си бирен корем за това колко бедни били малките деца в Африка! „Nutella Town“ е почти като приказка. Рап приказка, в която се сменят младежите, но ... |
|
|
„Разливът, който разделя родителите бенгалци от техните отгледани в Америка деца – и който разделя децата от Индия, – си остава основната тема на Лахири в това своеобразно продължение на Преводачът на болести и Името. В осемте разказа от този сборник резултатите отново са смайващи. В историите на Лахири – истории за изгнание, идентичност, разочарование и съзряване – се проявява нейното пестеливо и изкусно майсторство, с което малцина съвременници могат да се похвалят.“ Publishers Weekly „Чеховско чувство за загуба пронизва тези нови разкази: то ни припомня колко дълбоко г-жа Лахири умее да вниква в белезите, нанесени ни ... |
|
|
Повести ... Писателят Сергей Козлов е добре известен на ценителите на художественото слово, като автор на популярни романи и повести. Лауреат е на международния конкурс за детско-юношеска литература "Алексей Толстой", на международната премия "Владислав Крапивин" и много други литературни награди. Неговите книги са издадени на азербайджански, сръбски, гръцки еѝик, а това е първата му среща с българските читатели. ... |
|
|
Защо всеки на всекиго е длъжник и никой не може да си плати. ... „Ланчестър e елегантен и възхитително остроумен писател... Той осветлява Голямата рецесия по начин, който ни поразява със своята оригиналност.“ New York Times „Покрива всичко, което трябва да знаете за международната финансова криза... Ланчестър обогатява темата с две отчайващо необходими качества: външна гледна точка и завладяващ стил на писане. Той влива елемент на наслада в материя, която обичайно не свързваме със свежа фразеология.“ Globe and Mail „Дарбата на Ланчестър е да вижда голямата картина по нов начин.“ Washington Post „Написана находчиво, ... |
|
|
"През август 2005 предприех първото си пътуване с автомобил из Балканите. Тъй като моят спътник се беше сдобил с чисто нов автомобил, през повечето време той предпочиташе да бъде зад волана. Аз бях на мястото на пътника с много време за размисъл и в съзнанието ми започна да се развива сценария за един филм, който разказва за човек, преследван от космическите сили и все повече затъващ в ексцесивен секс, наркотици и насилие. По-късно, по-скоро като забавление, в стил "Куентин Тарантино", без каквато и да е мисъл за бъдещите читатели, просто си записах тази история."Вахур Афанасиев "Това е ... |
|
|
Това е истинската история на Стефан К. и Вили Г. Ноември 1941 година. От повече от две години Полша е окупирана от немския Вермахт. Когато младият поляк Стефан една нощ броди из тъмния Торун, среща Вили, момчето с големите кафяви очи, изящно изваяния нос, чувствените устни... Вили е немски войник. Двамата се влюбват един в друг. Когато Вили е изпратен на фронта и Стефан седмици наред не чува нищо за него, той му пише писмо. Едно съдбоносно любовно обяснение... „Онова, което Луц ван Дайк използва като първооснова в писателската си дейност, са реалните човешки съдби и събития, исторически или съвременни. Той пише в ... |
|
|
Духове в Принстън Принстън, началото на 50-те години на 20 век. Всяка вечер двама странно изглеждащи приятели излизат от Института за фундаментални изследвания и се разхождат из университетското градче. Единият е прочутият физик Алберт Айнщайн - жизнерадостен, добре изглеждащ, обикновено с обувки на бос крак. Другият е Курт Гьодел - най-великиятлогик след Аристотел, чужд към околния свят, с раздърпани дрехи, дебело облечен и в горещото лято. В "Духове в Принстън" Даниел Келман проследява житейските спирки на Курт Гьодел и съпругата му Аделе от Виена до Принстън. Чрез изкусен пъзел, съставен от факти, измислица ... |
|
|
Видях мъж, когото никога дотогава не бях виждал, не много по-възрастен от мен, който за разлика от мен беше пораснал и изглеждаше като мен. Никога преди това не бях осъзнавал в такава степен, че не знаех нищо за него и че не притежавах единственото нещо, което трябваше да бъде мое: часовника от снимката. Часовникът на ръката на неговия баща изведнъж привлича вниманието на момчето. Седемнайсет години то не е обръщало внимание на снимката, на която баща му е с този часовник. Всъщност то не го познава, майка му винаги с нежелание е говорила за него. Но сега, на седемнайсет години, часовникът разпалва неговото любопитство. ... |
|
|
"Съчетава проникновеност с мъдрост... Плод на почти необятно въображение." Дейвид Мичъл, автор на Облакът Атлас ... Повечето хора искат да се научат да помнят повече. За Ноел Бурун основната задача, най-обременяващата, беше да се научи да забравя. Не само болезнените моменти в живота, които всички ние предпочитаме да изтрием от паметта си, а всякакви неща. Защото винаги когато Ноел чуеше глас или прочетеше дума, в главата му се образуваха многоцветни форми, служещи за указатели или карти, благодарение на които той запаметяваше с най-големи подробности всяко чувство, настроение, тембър или самите думи от ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159160161162163164165
