От автора на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява". ... "Това е цялата работа. Искаме да сте по-добри от нас. Защото, ако децата ни не станат по-добри от нас, какъв изобщо е смисълът? Искаме да сте по-добри, по-умни, по-скромни, по-щедри и по-неегоистични от нас. Искаме да ви осигурим най-добрите условия, които можем. Затова пробваме различни методи на приспиване, ходим на семинари, купуваме ергономични корита и притискаме продавачите на детски седалки към стената и крещим: "Най-безопасната! Искам най-безопасната, разбирашлиме!?". (Не че аз съм го правил, не бива да ... |
|
1928 г., Париж. Измършавяло и болно момче е намерено от добро семейство. Талантът и добрината му го превръщат в любимец в новия дом, а семейството му показва живот, за какъвто не е мечтал. Но момчето е нямо, или поне така смятат всички. Докато израства като млад мъж, влюбвайки се в красивата Ел, и посещавайки уроци в престижната Парижка консерватория, той почти е забравил за ужасите от миналото си или за обещанието, което се е заклел да спази. Но в цяла Европа злото се надига и никой не е в безопасност. В сърцето си момчето сякаш знае, че цял живот ще му се наложи да бяга. 2008 г., Егейско море. Седемте сестри се събират ... |
|
Всяка жена има таен живот... Когато Ники приема да води курс по творческо писане в сикхския храм в Лондон, вече си представя литературните шедьоври, които ще се родят под нейно ръководство. Ученичките ѝ обаче се оказват полуграмотни вдовици, които се събират, за да обменят клюки и истории. Ники отдавна е скъсала с индийските си корени, опитвайки се да живее живота на еманципирана млада жена. За нейна изненада траурният бял шал на вдовиците крие не старици, прекарали целия си живот в сянката на своите бащи, съпрузи и братя, изпълнявайки покорно дълга си на съпруги и майки, а жени, чийто вътрешен живот е също ... |
|
Джоан Гудуин от малка е запленена от звездите. Умна и сдържана, тя е доволна от живота си като преподавател по физика и астрономия в университета Райс и като леля на обичната си племенница Франсис. Докато не попада на обява, в която НАСА търси жени, за да се включат в програмата за космически полети. Изведнъж Джоан изпитва порив да стане един от шепата хора, полетели в космоса. Избрана сред хиляди кандидати през лятото на 1980 г., Джоан започва обучение в космически център Джонсън в Хюстън заедно с група изключителни кандидати: пилота Ханк Редмънд и учения Джон Грифин, които са добронамерени и дружелюбни и в най- ... |
|
"Венерини коси" е роман за женското начало, каквото според мен е любовта. Мъжът съществува само защото обича жената, той се идентифицира единствено чрез нея, тя осмисля живота му - останалото е кариера, пари, война. Всички герои в романа се преплитат, сливат, съединяват в един - на жената, която иска да има право на любов, да обича независимо от всякакви лагери, войни, несправедливости, тоталитарни режими. Ако я няма тази любов, светът ще се преобърне като лодка, така както на едната и страна са натоварени войната, смъртта, омразата, на другата - тази първа любов на жената."Михаил Шишкин ... |
|
От автора на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява". ... Малка книга с голямо сърце! Това е история за спомените и за умението да ги оставяме да си отидат. Това е любовно писмо и бавно прощаване между един мъж и неговия внук, между един баща и неговото момче. Честно казано, не написах историята с идеята да я прочетете. Просто се опитвах да подредя собствените си мисли, а аз съм от хората, които трябва да ги видят изложени на хартия, за да ги проумеят. Те обаче се превърнаха в малък разказ за това как преодолявам постепенната загуба на най-великите умове, които познавам, как може дати ... |
|
Лиза взима трудното решение - да направи красивия си дом на брега на Нантъкет къща за гости. От първия ден нещата потръгват, хотелът става притегателно място и за вече порасналите ѝ деца, и за посетителите, очаровани от гостоприемната домакиня. Лиза е щастлива от промяната, а първият ѝ гост Рет Бърн става неин близък приятел и двамата започват да прекарват все повече време заедно... Нантъкет е страхотно място за бягство - да забавиш темпото, да дишаш свеж въздух и да живееш спокойно. Затова къщите се продават бързо, а пристигането на нови съседи е причина за интересни развития на отношенията и за изненадващи ... |
|
Любовно писмо до едно детство... ... Лятото на 1928-а е златно време за едно подрастващо момче. Лято на ябълкови дръвчета, окосени ливади и нови гуменки; на бране на глухарчета и на преяждане с вкусните гозби на баба; време на скърби и чудеса, на златни пчели. Магично лято, през което времето сякаш е спряло в живота на дванайсетгодишния Дъглас Споулдинг - запечатано от несравнимия Рей Бредбъри. Върнете се с майстора Рей Бредбъри там, където е вечният дом на сърцето, във времето на сбогуване и недоловима, изумителна промяна, където силният вкус на "Вино от глухарчета" остава по езика като лелеян спомен... Рей ... |
|
Малката Лейла изчезва, докато е заедно с родителите си в един търговски център на Лос Анджелес. Отчаяни след дългото й търсене, те не могат да живеят повече заедно и се разделят. Пет години по-късно тя е намерена на същото място, където се е изгубила. Лейла е жива, но въпреки щастливите обстоятелства, не проронва нито дума. След радостта от намирането й започват да напират въпросите: къде е била през цялото това време? С кого? И най-вече: защо се е върнала? Ще възстановят ли тримата предишния си живот?... „Защото те обичам” е една омагьосваща любовна история, една дълбоко човечна книга, която потапя читателя в мистерията ... |
|
Колко пъти животът трябва да среща две сродни души, докато се открият? Колко пъти трябва да се разминат, за да се срещнат? Тес и Гъс са създадени един за друг, но не са се срещнали. А може би това никога няма да се случи... "Днес е първият ден от остатъка от живота ти" - това е надпис, който Тес държи в кухнята си и който не излиза от ума ѝ, дори докато е на идилична почивка във Флоренция, преди да започне следването си в университета. Животът ѝ ще се промени завинаги и то не така, както очаква. Гъс също е във Флоренция. Семейството му е белязано от трагична загуба. Той се опитва да бъде добрият син ... |
|
Костя е обикновен украинец, продукт на нашето време. Политиката и протестите на Майдана слабо го интересуват. Но подзаглавието на романа Homo Compatiens - човекът, който състрадава, подсказва: главният герой няма да може да остане в зоната си на комфорт. Защото Костя има един недъг - или може би дарба: той съпреживява болките и вълненията на другия. Той ще преживее далечни войни и революции като свои, за да се върне накрая към революцията в Украйна и да направи своя избор, осъзнал, че съчувствието, което те подтиква да действаш, е единственото, което оправдава самото съществуване на съчувствието, осъзнал, че в нашия ... |
|
"Бяхме шестима. Майстора, калфите и белият слон. Строяхме всичко заедно. Джамии, мостове, медресета, кервансараи, приюти, акведукти... Мисля за Истанбул всеки ден. Хората се разхождат в дворовете на джамиите и сигурно предполагат, че те са там от времето на Ной. А не е така. Ние ги построихме. Мюсюлмани и християни, майстори и роби, хора и животни, ден след ден. Но Истанбул е град на бързата забрава. Всичко се пише върху вода, с изключение на творбите на Майстора. Те са от камък. Под един от тези камъни скрих тайна. Мина много време, но може да е още там и да чака някой да я намери. А ако я открият, дали ще я ... |