Правилата на Йона за пътуване в градския транспорт: Трябва да имаш работа, към която да пътуваш; Никога не говори с непознати във влака; Не яж гореща храна, защото мирише; Никога не отстъпвай извоюваното си място, освен на: бременна жена стар или немощен човек Йона не ти каже да станеш; Винаги се запасявай за всеки случай. Хората на платформа пет е книга, събрала седем живота в един вагон (винаги номер 3) на влака към или от Уотърлу, Лондон. В съдбовния Ден на Гроздето на четирима от винаги мълчаливите пътници се налага да си проговорят, защото проклетото немирно грозде застава в кривото гърло на един от тях. ... |
|
|
В раздираната от гражданска война Южна Африка Майкъл К. предприема рисковано пътуване през страната, за да отведе болната си майка до родния ѝ дом. По пътя майката умира, а синът се оказва сам в клопката на размирното време, от която намира радикален начин да се измъкне, за да съхрани достойнството и свободата си. Южноафриканският писател Дж. М. Кутси (Кейптаун, 1940) е автор на множество романи, между които В очакване на варварите, Позор, Майсторът от Петербург, Дневник на една лоша година. Носител е на Нобелова награда за литература, Букър, Фемина за най-добър чуждестранен роман и др. Живее в Аделаида, ... |
|
|
Емелин изживява изпълнено с вълшебство детство на отдалечения, почти приказен остров заедно с баща си. Той я учи да разпознава чудесата на природата чрез сетивата си. Ала единственото нещо, което не ѝ разкрива, са загадъчните аромати, които крие в огромните шкафове с безброй чекмедженца, които опасват стените на дома им. Или пък откъде е дошла тайнствената машина, с която ги създава. Емелин расте, а с нея и любопитството ѝ. Докато един ден се случва нещо ужасно и младото момиче е захвърлено в истинския свят - място, където се вихрят обич и предателство, амбиция и отмъщение. За да разбере миналото си, Емелин ... |
|
|
Магическа сага за любовта и саможертвата на едно тибетско семейство. За онези от нас, които не могат да се завърнат у дома, целият свят е мечта. Отчасти вдъхновен от личния опит на авторката, Мерим земята с телата си разказва историята на тибетско семейство в изгнание в продължение на 50 години и три поколения. Нахлуването на Китай в Тибет през 50-те години на XX век е трагедия, която разпръсва един народ по света. Две сестри, Лхамо и Тенкий, пристигат в бежански лагер в Непал. Загубили родината и родителите си, момичетата ще се опитат да изградят нов живот в този непознат свят. Древна статуя на безименен светец - ... |
|
|
По-добре да имаш горчиво щастие... отколкото сив, мрачен живот. Семейството се събира да празнува, но зад привидната делничност са стаени неизказани мисли, скрити емоции и различни представи за това какво означава да си щастлив. Всеки от тримата носи своята истина, свой товар, а гледните точки се сменят, рисувайки сложна картина на техния свят. Между провинциалната тишина и градската суета повествованието умело вплита ирония и тъга, изследвайки незабележимата нишка, която свързва делничното с големите въпроси за смисъла и стойността на живота. Една майка и двама синове. Интимна история за щастието и въпроса дали ... |
|
|
В началото на XXI в. трима младежи от Танзания навлизат в своята зрялост. След като завършва университет, Карим се завръща в родното си градче с нови надежди и амбиции. Фаузия вижда в Карим възможност да се спаси от задушаващата среда, в която е израснала. Двамата помагат на Бадар, бедно момче, което все още не е сигурно, че бъдещето му вещае нещо добро. Когато технологиите, туризмът и неочакваните възможности и беди достигат до тяхното тихо кътче от света, всеки от тримата тълкува по различен начин какво означава да вземеш съдбата си в свои ръце. Изпълнена със състрадание, пестеливо пресъздадена история, която разкрива ... |
|
|
"... трябва да се избавя от себе си, за да виждам."Едно влизане в съвсем ежедневно пространство отприщва поток на мисълта, в който Г. Х., героинята на този роман, започва да потъва във водовъртеж от смисли, времена и идентичности. В това пътуване отпадат оковите на личността, житейските обусловености, фалшивите понятия за себе си и другия, позволявайки ѝ да се приближи до своята същност, а може би и до скритата истина на съществуването си. Тя преминава отвъд илюзията на знанието и излиза духовно преобразена, с променено усещане за реалност и ново разбиране за света, почти неподвластни на човешката ... |
|
|
Това е история на човек, оцелял на бойното поле, но изгубил себе си в една война, която продължава да го съпътства и чийто край не означава край на разрухата. Оживелият се е завърнал мъртъв. В него сякаш се надговарят двама мъже. Кой съм аз всъщност, кой съм аз? Целият роман е вик на раздвоената му осакатена душа, на нейната болка и обърканост. Поток на съзнанието, докато човекът се бори със своите призраци, монолог в сегашно време подобно на фантастична бурна река: "... тук гореше светът, тук милиони бяха овъглени и обезкървени, тук лежат нашите братя, тук лежи Европа, тук лежи човечеството, тук съм и аз, тук лежа, ... |
|
|
Ела загърбва страстта си към рисуването след трагичната смърт на своя брат и започва работа в галерия в Лондон. Тя изненадващо научава, че баба ѝ е родена в Домът на надеждата: място, където в миналото млади неомъжени жени са намирали подслон и приемни семейства за децата си. В красива кутийка с името на баба ѝ, оставена от вече покойната собственичка на дома, Ела намира черно-бяла снимка и пожълтял нотен лист. Оказва се, че снимката е направена на живописния гръцки остров Скопелос, сгушен в тюркоазените води на Егейско море. За да разбере повече за жената на нея и връзката с обичаната ѝ баба, която ... |
|
|
Те са трима: Нацуки, момиченцето, което притежава говорещ таралеж и магически способности, влюбено е в братовчед си Юу, за когото се оженва, преживява травма, която я белязва за цял живот, а когато пораства, сключва формален брак с асексуалния Томоя, чиято мечта е да види стаята с копринените буби от детството на жена си. Тримата са различни, но има нещо, което ги свързва - и тримата са дошли или са убедени, че са дошли, или си въобразяват, че са дошли - къде е границата между фантазията и реалността? - от далечна планета с непроизносимо име. И тримата се опитват да се освободят от това, което наричат Фабриката - земното ... |
|
|
На пазара в Атина сляп грък слуша гласове и разказва истории. Ето това е гласът на Нинон, тя е на двайсет и четири и скоро ще се омъжи за Джино. Баща ѝ Жан Фереро е тръгнал от Алпите и пътува на мотора си през долината на По. Майка ѝ Здена Холчек пристига от Братислава с автобус. Всички ще се срещнат в малкото селце на име Горино, където По среща морето и където Нинон ще се омъжи за Джино. Там, на сватбата, докато танцуват всички заедно, болката от онази трагедия, пресякла живота им, макар и за малко ще олекне."Един дрозд запява в акацията. Песните на птиците повече от всичко друго ми напомнят как нещата ... |
|
|
Микровселена от трагични исторически обусловености, разбити сърца, различни мирогледи и култури - това е животът на хората в част от територията на Западна Прусия, белязана от поредните съдбоносни промени в държавността между Полша, Русия и Германия. В изповедите на четиримата персонажи се разкрива неизбежната делничност и една и съща история за невъзможната любов, забранена от закона по време на нацисткия режим. Увлекателната белетристична форма проследява участта на героите, принудени да балансират между предаността и предателството, отдадеността и користта, страха и жертвоготовността. Реализмът се преплита с магия, ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159160161162
