Новелата "Драконова кръв" бе преведена на повече от 20 езика и направи името Кристоф Хайн известно в цял свят. Лекарката Клаудия е подредила живота си трезво и без страсти, но в студената фасада се забелязват тънки пукнатини. Юношата Томас, кметът Крушкац, безумната Марлене, д-р Шподек и бакалката Фишлингер - всички те са част от спомена за онова лято на 1957-а, когато циганите разполагат катуна си в малкото източногерманско градче, когато идва комисия за разследване от окръжния град и когато Хорн слага край на живота си... "Една книга, толкова тиха, че човек чува крясъците, които се сподавят." Ралф ... |
|
"Не съм допускал никога, че ще стигна до тоя акт на малодушие, наричан самоубийство. Обаче когато няма друг изход... И когато това е единственият начин да се избегне другото, по-страшното малодушие... Кръвта изтича много бавно, но какво значение, аз няма за къде да бързам. Затуй продължавам да лежа свит под пухената завивка, като се стремя да се оградя от гнетящите мисли, от неприятната лепнеща мокрота на кръвта върху тялото ми и от това обидно и глупаво самосъжаление, което понякога ни обхваща. Да се оградя от всичко и да потъна в прегръдката на сладостно отмаляване, с която ме приема царството на небитието... ... |
|
"Заблудени мацки" е четвъртият и последен от "американските" романи на Борис Виан, който той издава под името Върнън Съливан и които му навличат съдебна присъда и солена глоба за "оскърбление на добрите нрави". Наркотици, престъпни банди, кръв, коварни жени с волно поведение и екшън по улиците на Вашингтон изпълват този ироничен и остроумен черен роман. ... |
|
Книга трета от поредицата "Дамска детективска агенция №1" ... В третата част от все по-популярната в цял свят поредица Прешъс Рамотсве разследва подозренията в опит за отравяне на брата на важен "човек от правителството", както и моралния облик на четирите финалистки от конкурса за "Мис Красота и Почтеност", победителката от който винаги стига до конкурса за "Мис Ботсуана", а понякога и до конкурса "Мис Вселена" (красивите жени са втората най-голяма ценност на тази страна след диамантите). Междувременно господин Дж. Л. Б. Матекони се разболява от депресия и ръководството ... |
|
Осемдесет и три годишният Претекстат Так, автор на двайсет и два романа, Нобелов лауреат, е намерен мъртъв в дома си. Два месеца преди да угасне от рядък вид рак на хрущялите, журналисти от цял свят идват да интервюират заядливия и дебел старец, ненавиждащ жените и човечеството. От петимата журналисти, допуснати до вечно киселия Претекстат Так, четирима биват позорно изгонени, тъй като не са чели нито ред от него. Петата, Нина, ще разкрие тайната му именно защото е изчела всички книги на противния старец, една от които - незавършена - носи следното заглавие: Хигиена на убиеца..."Бих искал да ви обясня, че удушавайки ... |
|
14 истории за знаменити двойки ... "Винаги съм била очарована от жените, които са по-различни от останалите, които са белязани от изключителна съдба, надмогнали са различни изпитания, но същевременно са обичали страстно и животът им е бил подчинен на любовта. Нека върнем времето назад, да пресичаме граници, да се впуснем в приключения. Готови ли сте за пътуване? Нямате нужда от багаж, нито от паспорт. Необходимо е само да помолите вашето сърце да се отвори, защото ви каня да ме последвате по пътеките на любовта..." Надин дьо Ротшилд ... |
|
Всяка нощ Симон сънува един и същи сън, ключът за който му дава една загадъчна жена: той е превъплъщение на чичото на Миларепа, прочутия тибетски отшелник от XI век, който изпитвал към племенника си неизкоренима омраза. За да излезе от кръговрата на преражданията, Симон трябва да разкаже историята на двамата мъже, като се идентифицира с тях до такава степен, че да слее тяхната самоличност със своята. Но къде започва сънят и къде свършва действителността? В този монолог, който е и притча в духа на тибетския будизъм, Ерик-Еманюел Шмит продължава да задава философския въпрос: съществува ли действителността извън нашето ... |
|
Именно в този период Маделин си даде ясна сметка, че любовният дискурс е дискурс на безпределната самота. Самотата е безпределна, понеже не е физическа. Безпределна е, защото я усещаш докато си с човека, когото обичаш. Защото е в главата ти - това най-самотно от всички места. Колкото повече се отдръпваше Ленард, толкова по-силно го желаеше Маделин. Колкото по-отчаяна бе тя, толкова повече се отдръпваше той. Повтаряше си да се сдържа. Отиваше в библиотеката, за да работи над дипломната си работа върху брака във Викторианския роман, но нагнетената със сексуални фантазии атмосфера - разменяните в читалнята погледи, ... |