Ако човек можеше да чете с обонянието си, каква би била миризмата на книгите? Италианската писателка Дези Икарди отговаря на този въпрос, като предлага не само завладяваща история, пълна с емоции, загадки и тайни, но разказва и за любов към книгите и един много специален и необикновен читател. Торино, 1957 г. Главната героиня Аделина е дошла да учи в града и живее при леля си Амалия, студена, свидлива и ограничена жена, която обаче крие тайни от миналото си. В училище Аделина има проблеми с четенето и паметта, докато не открива, че притежава необикновена дарба: да чете с обонянието си книги на всякакви езици, като ... |
|
Можеш ли да изживееш цял един живот в рамките на 24 часа? Матео Торес и Руфъс Еметерио са напълно непознати. Единственото, което ги свързва, е, че получават обаждане от Отряда на смъртта. И на пети септември и двамата ще умрат. "Накрая и двамата умират" е колкото опустошаваща, толкова и вдъхновяваща история за двама младежи, чиито живот ще се промени изцяло в рамките на един незабравим ден. Адам Силвера ни напомня, че няма живот без смърт, както няма любов без загуба. ... |
|
Роман за психически неуравновесена млада актриса с хранителни разстройства, написан в нестандартния стил на Бьорн Расмусен . "Дали сме украса? Дали сме парфюмираното коледно сърце, дали имаме глас? Изискват от мен да бъде човек, не знам как се прави." Главната героиня е млада актриса, приета в психиатрично отделение, където медицинска сестра ѝ предлага да напише дневник, в който да разкаже историята си. И тя го прави. Разказва семейната си история: когато е на четири, баща ѝ умира от рак, а майка ѝ се обесва и момичето остава само с по-малкия си брат аутист. Започва да гладува и развива тежко ... |
|
Двама братя (на 13 и на 20 години) бягат от ужаса на войната. Амир е по-големият - и знае как да го направи. Но планът му се превръща в невъобразима трагедия. Загубили родители и родина, двамата бежанци тепърва ще се разделят с най-важното в живота - вярата, че хората са добри, и надеждата да живеят нормално. Мрачна гоненица, лишена от логика и човечност, "Умора на материала" заприличва на безсмислена и пълна с агресия компютърна игра, поставяща на изпитание умението на героите да оцелеят. С една-единствена разлика: те са в съвсем реалния лабиринт, наречен Европа. Един уморен и автоматизиран континент, в който ... |
|
Бет е самотна майка, която се бори с непрестанно глождещото я усещане, че прекрасното ѝ осемгодишно момиченце, което обича червения цвят и забавните истории, един ден ще изчезне. И ето че това се случва: В един мъглив неделен ден двете отиват на местен фестивал на разказвачите, изгубват се в навалицата и малката Кармел изчезва. Измъчвана от чувство за вина, Бет се посвещава на самотната мисия да открие дъщеря си. Полицията също прави всичко възможно да намери момиченцето. А Кармел се отправя сам-самичка на странно и мъчително пътешествие. Озовава се на непознато място, където е принудена да разчита на острия си ум ... |
|
"...Вече отдавна не говоря. Всички са свикнали. Майка ми, брат ми. Татко е мъртъв, така че не знам той какво би казал. Може би че ми е по наследство. В нашия род много неща се предават по наследство. Няма измъкване. Поколение след поколение, по права линия. Може би винаги съм носела мълчанието вътре в себе си. Преди казвах неща, които не бяха верни. Казвах, че грее слънце, когато валеше дъжд. Че овесената каша е зелена като поляна и има вкус на пръст. Казвах, че училището е все едно всеки ден да пристъпваш в непрогледен мрак. Все едно цял ден да се държиш за парапета. Спрях да говоря, когато растежът вътре в мен ... |
|
Острова от тази хроника го няма на картата, но съществуването му е извън съмнение. Описаните събития са познати до болка, макар да липсват в учебниците. Тук средновековието се преплита със съвременността, общото - с личното, трагизма - с гротеската. Пресветли князе и революционни председатели са съседи, разминават се хронисти и пророци, срещат се говорещ котарак и повелител на пчелите. Древно предсказание вещае, че Острова го чакат големи изпитания. Ще може ли той да премине през тях, когато земята започва да тресе под краката? Евгений Водолазкин е роден в Киев на 21 февруари 1964 г. Завършва филологическия факултет на ... |
|
"Писма от Европа" на известния повече с поезията си Дженаб Шахабеддин 1870 - 1934 година, представлява класическо произведение на турската пътеписна традиция, в което авторът демонстрира майсторството си и в прозата. В двадесет и двете писма, които респектират с тънка наблюдателност и изящна описателност, авторът често сравнява европейската цивилизация с тази в Турция. Събрани в отделна книга през 1919 година, "писмата" предлагат чудесен анализ на общественото положение и злободневните страсти в България, Румъния, Унгария, Чехословакия, Германия и Австрия, потопени в котела на Първата световна война. ... |
|
Хари Енгстръм - Заека, е бивша баскетболна звезда от малък американски град, а славните му дни вече са отминали. На двайсет и шест, женен и с второ дете на път, той се чувства задушен от свят, към който сякаш не принадлежи. Затова... бяга. Докато лъкатуши между дълга и желанието, между егото си и обществото, между сексуалния порив и семейните отговорности, Заека вярва, че ако ти стиска да бъдеш такъв, какъвто си, другите ще плащат за теб. Кой може да каже кога сме преминали невидимата граница, която отделя собственото ни разбиране за справедливост от общественото? Вярата в личната ни правота - от правотата? И кой в ... |
|
Изминало е десетилетие от бягството на Хари Енгстръм - Заека. Някогашните грешки не са забравени, а настоящето е еднообразно като тракането на линотипна машина. Точно когато за първи път човек стъпва на Луната, а Америка е раздирана от расистки сблъсъци, най-популярният герой на Джон Ъпдайк е изправен пред ново предизвикателство. Изоставен от съпругата си, Заека приютява неочаквана компания - тъмнокож наркодилър и млада бегълка от заможно семейство. Опитът му да се наслаждава на свободата и безгрижието обаче и този път е обречен. "Това е проблемът, когато се грижиш за някого, започваш да ставаш прекалено внимателен. ... |
|
"Трябваше да знаем, че краят е близо." Така започва историята в този роман. Действието му се развива в измислено африканско село. Това е разказ за един народ, живеещ в страх сред пораженията на природата, предизвикани от американска нефтодобивна компания. Заради разливите от тръбопроводите обработваемите земи са станали неплодородни. Децата умират, защото пият отровена вода. На селяните се дават обещания за изчистване и парични обезщетения - и те не се спазват. Правителството, предвождано от безсрамен диктатор, съществува, за да обслужва собствените си интереси. Оставени почти без избор, жителите на Косауа ... |
|
"Един ден има живот... и тогава изведнъж се случва смърт." Така започва "Изобретяване на самотата" - книга събрала най-личните прозрения на Пол Остър върху отношенията баща - син. Първата част на книгата "Портрет на един невидим човек" разкрива чувствата и спомените на Остър след смъртта на баща му, един саможив, откъснат от семейството, резервиран, студен човек. "Като всичко останало в живота му, той виждаше и мен единствено през мъглата на собствената си самота". Но когато получава съобщение за смъртта му, той си казва: "Знаех, че трябва да напиша нещо за баща ми и че ако ... |