Новелата "Драконова кръв" бе преведена на повече от 20 езика и направи името Кристоф Хайн известно в цял свят. Лекарката Клаудия е подредила живота си трезво и без страсти, но в студената фасада се забелязват тънки пукнатини. Юношата Томас, кметът Крушкац, безумната Марлене, д-р Шподек и бакалката Фишлингер - всички те са част от спомена за онова лято на 1957-а, когато циганите разполагат катуна си в малкото източногерманско градче, когато идва комисия за разследване от окръжния град и когато Хорн слага край на живота си... "Една книга, толкова тиха, че човек чува крясъците, които се сподавят." Ралф ... |
|
"Не съм допускал никога, че ще стигна до тоя акт на малодушие, наричан самоубийство. Обаче когато няма друг изход... И когато това е единственият начин да се избегне другото, по-страшното малодушие... Кръвта изтича много бавно, но какво значение, аз няма за къде да бързам. Затуй продължавам да лежа свит под пухената завивка, като се стремя да се оградя от гнетящите мисли, от неприятната лепнеща мокрота на кръвта върху тялото ми и от това обидно и глупаво самосъжаление, което понякога ни обхваща. Да се оградя от всичко и да потъна в прегръдката на сладостно отмаляване, с която ме приема царството на небитието... ... |
|
17-годишната Касандра живее с красивата си сестра Роуз, ексцентричния си баща и втората му жена в полуразрушен замък. Дневникът на Касандра позволява на читателите да надникнат в любовните перипетии, предателствата и изненадите в живота на всеки от необикновеното семейство. Моят замък е забавен и увлекателен роман за първата любов, която майки препоръчват на дъщерите си и баби - на внучките си. Той е от редките книги, харесвани еднакво от млади и стари. Доди Смит(1896 - 1990) е родена в Манчестър, Англия. Изявява се като драматург, романист и детски писател. През 1939 г. заминава за САЩ с мениджъра си Алек Бийсли, за ... |
|
XVII век. Младият гравьор Мом обича лудо една жена. Тя обаче е определена за друг мъж, който от ревност залива лицето му със сярна киселина. Обезобразен, Мом е принуден да се откаже от любимата, която обича до края на живота си. Киняр се вдъхновява и от една нова форма на гравюра - "черна гравюра", появила се през 1642 година. Тази техника се противопоставя на традиционната гравюра, защото при нея "бялото идва от черното". "Черно", "тъмно" са сред най-често срещаните думи в романа. Къси глави, кратки фрази, афористична недоизказаност... Героят обикаля градовете в търсене на ... |
|
Правилата на Йона за пътуване в градския транспорт: Трябва да имаш работа, към която да пътуваш; Никога не говори с непознати във влака; Не яж гореща храна, защото мирише; Никога не отстъпвай извоюваното си място, освен на: бременна жена стар или немощен човек Йона не ти каже да станеш; Винаги се запасявай за всеки случай. Хората на платформа пет е книга, събрала седем живота в един вагон (винаги номер 3) на влака към или от Уотърлу, Лондон. В съдбовния Ден на Гроздето на четирима от винаги мълчаливите пътници се налага да си проговорят, защото проклетото немирно грозде застава в кривото гърло на един от тях. ... |
|
В раздираната от гражданска война Южна Африка Майкъл К. предприема рисковано пътуване през страната, за да отведе болната си майка до родния ѝ дом. По пътя майката умира, а синът се оказва сам в клопката на размирното време, от която намира радикален начин да се измъкне, за да съхрани достойнството и свободата си. Южноафриканският писател Дж. М. Кутси (Кейптаун, 1940) е автор на множество романи, между които В очакване на варварите, Позор, Майсторът от Петербург, Дневник на една лоша година. Носител е на Нобелова награда за литература, Букър, Фемина за най-добър чуждестранен роман и др. Живее в Аделаида, ... |
|
Емелин изживява изпълнено с вълшебство детство на отдалечения, почти приказен остров заедно с баща си. Той я учи да разпознава чудесата на природата чрез сетивата си. Ала единственото нещо, което не ѝ разкрива, са загадъчните аромати, които крие в огромните шкафове с безброй чекмедженца, които опасват стените на дома им. Или пък откъде е дошла тайнствената машина, с която ги създава. Емелин расте, а с нея и любопитството ѝ. Докато един ден се случва нещо ужасно и младото момиче е захвърлено в истинския свят - място, където се вихрят обич и предателство, амбиция и отмъщение. За да разбере миналото си, Емелин ... |
|
За едно огледало, един замък и няколко съвсем обикновени, но уникални съдби. Кокоро е на четиринадесет години в нормална прогимназия в Токио, когато изведнъж спира да ходи на училище. Родителите ѝ не знаят причината, но уважават молбата ѝ. А вие ще знаете причината доста по-натам и тя никак няма да ви хареса. Един ден огледалото в стаята ѝ започва да свети и без да иска Кокоро попада в Замъка в огледалото. Там се среща с още шест деца, които имат само едно общо помежду си - никое от тях не ходи на училище. Или поне така си мислят. И... нищо повече не може да се каже, защото всичко ще е спойлер. Но не ... |
|
Докъде би стигнала една майка, за да намери изгубената си дъщеря? Сред окъпаните в слънце плажове на приказния остров Крит една възрастна жена издирва дъщеря си, родена през 1972 година в затвора Коридалос. Тя не може да говори, но е твърдо решена да намери изгубеното си дете. След трагично детство в Атина и бляскава певческа кариера, София Бамбаки преживява и ужасите на един тираничен режим, който я откъсва от любимия ѝ. И сега единственото, за което тя бленува, е да открие дъщеря си, преди да е станало прекалено късно. Междувременно в Лондон Зоуи Джонсън издирва 17-годишната си дъщеря Меган. Съпругът ѝ я е ... |
|
Заглавието Кинкон е разговорна, просторечна версия на името на легендарната филмова горила Кинг Конг, на която е оприличен главният герой - има реален прототип от родното място на писателя, град Генерал Белграно в провинция Буенос Айрес. Това обаче съвсем не означава, че връзката на творбата с реализма е проста и еднозначна. Кинкон е сложен, богат, полифоничен роман, който не само позволява, но и изисква много прочити. Ироничен и разтърсващо трагичен поглед към традиционната дилема в латиноамериканската литература цивилизация-варварство, Въпросът за другия, в чиято светлина Цветан Тодоров вижда Завладяването на ... |
|
Ейва Дъв е разтревожена. Малко преди чайната ѝ да отвори врати, билките ѝ са пощурели. Внезапно чаят, който доскоро е приспивал клиентите ѝ безотказно, сега ги държи будни до зори. Чаят, разпалвал романтични пламъци, пък кара хората да споделят най-мрачните си тайни, а този против тревожност - да зяпат в огледалото с часове. В отчаяно търсене на лек за проблема Ейва ще навлезе в опасна територия и ще бъде принудена да се изправи срещу тайна, която крие повече от десетилетие. Елън Фостър се завръща в Дъв Понд за погребението на отчуждената си дъщеря. Успешната архитектка планира да продаде къщата ѝ ... |
|
Господин Харалд е човекът на гардероба. Той е част от театъра също като завесата, но никой не идва заради него, светлината на прожекторите е за други. Взима връхните дрехи на хората, чантите, всичко, каквото му поверят, и чака финалните аплодисменти, това му е работата. Една вечер обаче един шлифер остава непотърсен, а в джоба му има пистолет. Господин Харалд отнася пистолета вкъщи, само че какво ще прави с него? Винаги му е било трудно да се справя с приумиците на света и хората. Но може би ще успее да привлече вниманието им към някого, който като него съществува незабелязан, жената, която прелиства нотите за друг и на ... |