Да се влюбиш е дрога, а да обичаш е лекарство. Нико е на 28 години. За него е важно да не го изядат по-големите риби, но и да не е принуден да изяжда по-малките. Той е неориентиран, отдаден на забавления и неспирен секс без задръжки. „Настроението ми е като несигурен и нерешителен пенис. Хем гледа нагоре, хем надолу. С една дума, продължавам да вървя, после се връщам назад, правя крачка напред, две встрани. Това моето не е вървене, а танц на бинтован танцьор с някоя и друга синина.” – признава героят, но осъзнава, че за да се чувстваш добре с някого, първо трябва да се чувстваш добре със самия себе си. Проблемите на Нико ... |
|
|
Опит за роман за техниките на плетене. ... "Един турски писател, който от години тъче на литературния стан между Истанбул и Париж, докато се рови в картината, която е избрал за главен герой на своята книга, и в съпровождащите я имена на Курбе, Халил бей и Прудон, развива една „теория на ябълката”: За да разгадае странното съвпадение на акта на писане с акта на отхапване от ябълка, между първородния и последния грях, той изкарва едно желатиново тесте от 52 карти за игра. Преди да раздаде картите на четиримата играчи на масата, поставя в тестето и двата жокера. След като е разбъркал и приготвил картите, разбира: ... |
|
|
Една голяма и екзотична любов в Поднебесната империя, източният вариант на „Отнесени от вихъра” и „Птиците умират сами”. ... Той е Нанидат Маниах, прословут воин, лечител, дипломат и търговец от Самарканд, добре познат във Византия и Арабския халифат, чийто кервани непрекъснато сноват по Пътя на коприната - златната икономическа артерия между Азия и Европа през VІІІ век, когато се развива и действието в романа. Тя е Ян Гуйфей - актриса, танцьорка и любимата наложница на Светлия китайски самодържец, най-красивата и влиятелна жена в Поднебесната империя. Между тях пламва любов. А около тях джуджета убийци, висши сановници, ... |
|
|
Захар Прилепин е откритието на руската проза от последните години. Носител е на престижните литературни награди Руски Букър и Ясна поляна. През 2011 г. за своя роман в разкази Грях получава наградата Супернационален бестселър и е обявен за писател на десетилетието в Русия."В тази книга има от безценните витамини, които толкова липсват в сегашната литература: енергия, кураж, радост, житейска твърдост, нежност. Големият писател невинаги проличава по способността му да изгради стабилен сюжет или да постави велик въпрос. Големият писател трябва да пише заразително. Така че когато героите му пият, и на читателя да му се ... |
|
|
Нощ. Буря. Катастрофирала кола. В колата - сама жена. В главата на жената - целият живот, който е водила досега и който я е довел дотук. Мисли, чувства, събития, врязали се в колективната памет, дребни случки, врязали се в нейната памет, сивият, често жесток делник, попарените надежди, премълчани семейни тайни, провалени съдби се нижат в гаснещото ѝ съзнание като на филм, в лабиринт от образи, асоциации, непрекъснато преплитане между минало и настояще. Това е книга за смъртта, всички видове смърт, не само физическата - смърт на времето, смърт на идеите, смърт на мечтите. Но това е и книга за живота, който може да ... |
|
|
Легенда за свети Герард. ... Способна ли е вярата да промени човек? Доколко значима е такава промяна? Възможно ли е заедно със старото име да изчезне и предишната личност? Какво изобщо означава името, и какво - думата "аз"? Средновековна мистерия, в която житието на един светец се ражда на цената на убийства, чудеса, интриги! Ева Банки е родена през 1966 г. в Надканижа, преподава световна литература и творческо писане в Будапещенския университет "Лоранд Йотвьош" и Реформаторския университет "Гашпар Кароли". До 35-годишна възраст публикува само стихове. През 2004 г. излиза първият й роман & ... |
|
|
...Въпреки че знаех, че нищо няма да се случи, съвсем нищо, тръгнах през двора към тях. Докато вървях, изпитах странно и плахо внушение: че целият осезаем свят – паветата, дърветата, небето, четирите страшни сечива - по някакъв начин се е отърсил от физическата си реалност и се е превърнал в просто въображение и че единственото, което съществува, сме само ние със сватбарите. А внушението от своя страна отстъпи пред по-силно усещане: че дори и ние вече не сме физическа реалност, а съществуваме само като дух - единствено заради нуждата, която имаме един от друг....Докато се движех през този двор към тях и им се представих, ... |
|
|
Почти по принуда безименният разказвач пристига в родния си град, където трябва да погребе баща си. Това завръщане не е свързано със силни чувства, защото тук вече всичко му е чуждо. Случайно той се среща със свой бивш съученик и получава по...кана да го посети в замъка му, където тесен приятелски кръг празнува традиционния си уикенд преди началото на голям фестивал. Алкохолът се лее, появяват се проститутки, сервират се средновековни ястия, започнало е голямото плюскане. Изведнъж на вратата звъни непознат човек, за когото празнуващите решават въз основа на цвета на кожата му, че е наркотрафикант, и решават да го поканят ... |
|
|
Една изповед, свързана с живота и творчеството на великия Марсел Пруст. ... Седмицата на повратите. На срещата ми с известния писател Марсел П. и с неизвестния Артюр В., на сблъскването ми с един ум и с едно тяло, на неочаквано рандеву с лесния живот и с възможната смърт. Така 16-годишният „равнодушен красавец” започва изповедта си за едно невероятно лято, през което открива приятелства. Първо започваш да дебнеш. Търсиш онзи или онази, които биха могли да те придружат. Погледът се разхожда из група хора и изведнъж спира върху плячката си. Тогава се приближаваш, вече се отдаваш на съблазняването, на желанието да привлечеш ... |
|
|
"Тя идва от остров, който искаше да построи рая...“ Така започва и завършва романът “Всекидневното нищо” (La Nada Cotidiana), в който Сое Валдес рисува съвременна Куба по начин, който предизвика Фидел Кастро да обявяви писателката за един от най-големите “врагове на революцията”, наред с други двама класици на кубинската проза, Гийермо Кабрера Инфанте и Рейналдо Аренас. Повествованието в този увлекателен роман води главната героиня Йокандра, която търси спасение от заобикалящия я абсурд в писането и секса. Гласът на разказвачката, родена в същата година като авторката, поражда подозрение в автобиографичност, ... |
|
|
"Игрива и възхитително мрачна... Един съвременен Кундера"Филип Марсдън ... Кръводарителят му мята снизходителен поглед. –Когато бяхме в провинцията, ти говореше за "възвишеното". Даже приказваше за онзи човек Исус. Я се виж сега! Какво си правил цял ден? Чакал си ме да дойда и да сложа месо на масата ти. С парите, дето ти плащат за твоите дълбоки мисли, не можеш да си купиш кой знае каква храна, а? – Кръводарителят сграбчва едно яйце, после избутва чинията към бутилките в средата на масата. Взима щипка сол от буркана до себе си, обелва яйцето. – Получавам три пъти колкото твоята месечна заплата само ... |
|
|
Артисти, мениджъри на върха на пирамидата, топ спортисти, музиканти, писатели, майки, дори хора на науката – в интервюта и изследвания всички те посочват, че при създаване на продукт, взимане на решения или преценяване на сложни ситуации разчитат на интуицията си. Едва след това идва рационалното. Нека вярващите доказват, че свръхестественото (било то Бог или друга трансцедентална сила) съществува, вирят нос атеистите. Едва след това ще ви приемем насериозно. И защо? За какъв дявол е нужно да се доказва нещо, което никой никога не е успял да докаже или да отхвърли? Защо трябва да се привеждат логични, разумно обосновани ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159
