Повести ... Писателят Сергей Козлов е добре известен на ценителите на художественото слово, като автор на популярни романи и повести. Лауреат е на международния конкурс за детско-юношеска литература "Алексей Толстой", на международната премия "Владислав Крапивин" и много други литературни награди. Неговите книги са издадени на азербайджански, сръбски, гръцки еѝик, а това е първата му среща с българските читатели. ... |
|
Защо всеки на всекиго е длъжник и никой не може да си плати. ... „Ланчестър e елегантен и възхитително остроумен писател... Той осветлява Голямата рецесия по начин, който ни поразява със своята оригиналност.“ New York Times „Покрива всичко, което трябва да знаете за международната финансова криза... Ланчестър обогатява темата с две отчайващо необходими качества: външна гледна точка и завладяващ стил на писане. Той влива елемент на наслада в материя, която обичайно не свързваме със свежа фразеология.“ Globe and Mail „Дарбата на Ланчестър е да вижда голямата картина по нов начин.“ Washington Post „Написана находчиво, ... |
|
Дванадесет младежи. Самотен остров. Три предмета, които могат да вземат със себе си. И безброй камери, които ги наблюдават... Реалити без телевизионни зрители, предназначено единствено за участниците и... продуцента... Може ли една изтеглена карта да те преобрази в Жертва или Похитител? "Бих могла да избягам. И до днес тази мисъл ми минава често през ума. Можех тайничко да се отдалеча от групата, имаше достатъчно възможности. Но дали с това щеше да се промени нещо? Щеше ли проектът да бъде прекратен? А може би нямаше да бъде пролята кръв? Безсмислено е да си задавам тези въпроси. Разумът ми го разбира. Но въпросите ... |
|
"Градина във Венеция" разказва за Белград през 90-те години по време на стачките и студентските вълнения срещу режима на Милошевич. Това е роман за ентропията, разпиляването, за отричането от себе си, от изградените норми за изкуство, морал, любов и приятелство. Сред несъмнените достойнства на книгата е това, че наред с чисто човешката история за трагичната любов присъства и моралната дилема за "трудните времена", носещи вдъхновение на твореца. Актуално и съвременно звучи и ироничната трактовка на автора за съвременното изкуство, онагледена от прочутото "Биенале във Венеция", превърнато в & ... |
|
"През август 2005 предприех първото си пътуване с автомобил из Балканите. Тъй като моят спътник се беше сдобил с чисто нов автомобил, през повечето време той предпочиташе да бъде зад волана. Аз бях на мястото на пътника с много време за размисъл и в съзнанието ми започна да се развива сценария за един филм, който разказва за човек, преследван от космическите сили и все повече затъващ в ексцесивен секс, наркотици и насилие. По-късно, по-скоро като забавление, в стил "Куентин Тарантино", без каквато и да е мисъл за бъдещите читатели, просто си записах тази история."Вахур Афанасиев "Това е ... |
|
Това е истинската история на Стефан К. и Вили Г. Ноември 1941 година. От повече от две години Полша е окупирана от немския Вермахт. Когато младият поляк Стефан една нощ броди из тъмния Торун, среща Вили, момчето с големите кафяви очи, изящно изваяния нос, чувствените устни... Вили е немски войник. Двамата се влюбват един в друг. Когато Вили е изпратен на фронта и Стефан седмици наред не чува нищо за него, той му пише писмо. Едно съдбоносно любовно обяснение... „Онова, което Луц ван Дайк използва като първооснова в писателската си дейност, са реалните човешки съдби и събития, исторически или съвременни. Той пише в ... |
|
Превратностите на живота са странно нещо... В "Първата нощ" продължава историята на астрофизика и археоложката антрополог в търсене на истината как е започнало всичко и защо един пандантив проектира част от картата на небосвода, но не на каква да е, а на тази, в която звездите били представени така, както са се намирали над Земята преди четиристотин милиона години. В края на "Първият ден" останаха доста въпросителни, но Марк Леви добавя и нови, за да заплете още повече интригата около това откритие и значението му за човечеството. Ще успеят ли героите от романа, а с тях и читателите да се доберат до ... |
|
Духове в Принстън Принстън, началото на 50-те години на 20 век. Всяка вечер двама странно изглеждащи приятели излизат от Института за фундаментални изследвания и се разхождат из университетското градче. Единият е прочутият физик Алберт Айнщайн - жизнерадостен, добре изглеждащ, обикновено с обувки на бос крак. Другият е Курт Гьодел - най-великиятлогик след Аристотел, чужд към околния свят, с раздърпани дрехи, дебело облечен и в горещото лято. В "Духове в Принстън" Даниел Келман проследява житейските спирки на Курт Гьодел и съпругата му Аделе от Виена до Принстън. Чрез изкусен пъзел, съставен от факти, измислица ... |
|
Видях мъж, когото никога дотогава не бях виждал, не много по-възрастен от мен, който за разлика от мен беше пораснал и изглеждаше като мен. Никога преди това не бях осъзнавал в такава степен, че не знаех нищо за него и че не притежавах единственото нещо, което трябваше да бъде мое: часовника от снимката. Часовникът на ръката на неговия баща изведнъж привлича вниманието на момчето. Седемнайсет години то не е обръщало внимание на снимката, на която баща му е с този часовник. Всъщност то не го познава, майка му винаги с нежелание е говорила за него. Но сега, на седемнайсет години, часовникът разпалва неговото любопитство. ... |
|
"Съчетава проникновеност с мъдрост... Плод на почти необятно въображение." Дейвид Мичъл, автор на Облакът Атлас ... Повечето хора искат да се научат да помнят повече. За Ноел Бурун основната задача, най-обременяващата, беше да се научи да забравя. Не само болезнените моменти в живота, които всички ние предпочитаме да изтрием от паметта си, а всякакви неща. Защото винаги когато Ноел чуеше глас или прочетеше дума, в главата му се образуваха многоцветни форми, служещи за указатели или карти, благодарение на които той запаметяваше с най-големи подробности всяко чувство, настроение, тембър или самите думи от ... |
|
Леката и непретенциозна на пръв поглед история за младата вдовица, влюбена в алкохолизирания селски свещеник, е брилянтен роман, написан в най-добрите хумористични традиции. Ненапразно книгата бързо се превръща в хитово заглавие в Хърватия, а нейната популярност нараства неимоверно след едноименния филм - в телевизионен и в широкоекранен вариант. В кълбото от страсти, морал, предразсъдъци, мечти и илюзии трагичното и комичното са неразделни, както в живота, а в ярките и запомнящи се образи се оглеждат характерни за днешното хърватско общество модели на поведение. Романът се чете на един дъх, разсмива до сълзи и те оставя ... |
|
Фантастична проза. ... "Не допускам, че стерилността, отегчението, декадансът, вярата в края на света - всичко това, което бе на мода тридесет-четиридесет години в Европа, има някакво бъдеще. Жаждата по нови духовни светове, откриването на непознатите източни религии няма да остане без последствия. Затова твърдя, че аз, Мирча Елиаде, съм оптимист.""Мирча Елиаде притежаваше една необикновена дарба - да прави всяка идея пълнокръвна и заразителна, да я обкръжава със сиянието на известна истерия, но истерия положителна, възбуждаща, здравословна...""Елиаде винаги е обичал прозата от балзаковски тип, ... |