Всички искаме да кажем нещо на онези, които сме загубили... Телефон, който отнася гласовете по вятъра вместо по жицата, свързва хиляди японци с техните починали близки. В кабината насред градината Бел Гардия живите намират сили да говорят с мъртвите и малко по малко да превъзмогнат своята мъка. Когато 30-годишната радиоводеща Юй губи майка си и дъщеря си при цунамито от март 2011 г., тя не знае как да продължи напред. Но срещата ѝ с Такеши, млад вдовец, чиято дъщеря е спряла да говори след смъртта на майка си, ще върне радостта в живота ѝ. При Телефона на вятъра двамата ще открият, че любовта е чудо, а ... |
|
Дълбоко под земната повърхност, на бреговете на Беззвездното море, има лабиринт от тунели и зали, пълни с истории. Входовете, които водят до това светилище, често са скрити - насред избуялата горска трева, в нечий дом или там, където видимото е невидимо. Но тези, които търсят, ще намерят. Техните врати ги очакват. Закари Езра Роулинс търси своята врата, макар да не го осъзнава. Той следва песента на няма сирена, която необяснимо му подсказва, че е предназначен за друго измерение. Когато открива мистериозна книга в университетската библиотека, той започва да чете, завладян от истории за нещастно влюбени затворници, ... |
|
"Антони Либера (род. 19.04.1949 г. във Варшава) е полски писател, литературен критик, режисьор, познавач на творчеството на Самюел Бекет (превел е почти цялото му творчество). Превеждал е също Уилям Шекспир ("Макбет"), Оскар Уайлд, трагедии на Софокъл ("Антигона", "Едип цар"), стихове на Фридрих Хьолдерлин и Константинос Кавафис ("Итака"). Автор на разкази, повести, есета и романа "Мадам", който излиза през 1989 г. и оттогава е обект на непрестанен интерес в Полша и чужбина (за 21 години - 21 издания на различни езици). Отличен е с няколко литературни награди ... |
|
"Лято на езерата" е дългоочакваната първа среща на българския читател с творчеството на Маргарет Фулър. Останала в световната история като една от най-значимите женски фигури, тя създава този свой текст през 1843 г., което го прави първото художествено претворяване на американския - все още див Запад. Книгата ѝ е пътепис - Фулър разказва за обиколката си на Големите езера: пеш, с кон, карета или с параход. Но е и природопис, силно ангажиран с природата и надигащ ярък глас в нейна защита. Преди всичко обаче "Лято на езерата" е духовна автобиография на американската авторка. С жив и образен език, ... |
|
Героите на Фин-Оле Хайнрих са негови връстници, младият писател описва свят, който много добре познава и очевидно усеща и с кожата си. Младежите Самуел и Яник са свързани с дълбоко и искрено приятелство, макар че на пръв поглед са абсолютно противоположни по характер и семеен произход. Те предприемат пътуване в Истанбул, за да търсят отдавна изгубения баща на Самуел, но по улиците на мегаполиса всеки от тях губи и отново намира себе си. Авторът не спестява нищо на читателите - нито грубия жаргон на своите герои, нито моментите им на слабост и унижение, нито нелицеприятните им помисли. С кратки експресивни изречения, с ... |
|
Роман за възрастни, на които им се иска да си останат деца. В последния си роман "Дечица божии" (2012) хърватската писателка Татяна Громача (1971) разглежда отношенията между обществото и индивида, но не както в "Негър" (бълг. изд. "Панорама", 2012), в тесния семейно-родов кръг на провинциалната паланка от 90-те години, а в непосредствената връзка между майка и дъщеря. Книгата представлява своеобразен доклад за душевната болест на майката, точен и изчерпателен. Съставена е от фрагменти, в които се оглежда разпадащият се свят на героинята. Това е искрена, отворена навътре творба, която не ... |
|
Книгата е част от поредицата "Женската памет" на издателство "Сонм". ... "Голямото меню" е книга за самотата на детството в огромния буржоазен дом, с подредения му живот, включващ неизменното храненето на общата трапеза, ритуала по лягането, капризите на майката, четивото на бащата преди сън, играта с куклите... Външно детето е безупречно, но вътрешно то се бунтува, вие от болка и мечтае да надмогне стените, които го отделят от непосредственото и живо човешко общуване. Романът е носител на наградата "Сороптимист" за творба на френскоезична романистка (2002) и финалист за престижната ... |
|
Пътуване до Висбек е сюрреалистичен роман, написан от анонимен белгийски автор в края на XVIII в. Ръкописът е открит случайно при един букинист на крайбрежната улица "Гран-з-Огюстен" в Париж преди няколко години. В него е описано едно въображаемо пътуване до центъра на земята. Кой е авторът на Пътуване до Висбек и за кого е писал? За едно общество от младежи, пристрастени към класическата култура, иронични сантименталисти, склонни към езотеризъм? Дали нашият автор е съвсем млад човек, поклонник на Русо? И после какво е станало с него? Дали пред нас не стои начален опит на бъдеща знаменитост, или става дума за ... |
|
Първата книга на Ишигуро наподобява дзен-будистка градина, в която няма цветисти метафори и сюжетът не е задвижван от резки зрелищни обрати. Ецуко, японка на години, която заедно с втория си мъж се е преселила във Великобритания, се опитва да проумее причините за самоубийството на по-голямата си дъщеря и се връща в спомените си към своята младост, към едно горещо лято в Нагасаки непосредствено след Втората световна война и атомните бомбардировки и приятелството си с обеднялата аристократка Сатико, съпътствано от странни, дори зловещи събития. Това е най-японският роман на този гений на литературата, тук откриваме не ... |
|
Аз съм Ана. Бях съпруга на Исус бен Йосиф от Назарет. Нарекох го Моя възлюбен, а той на шега ме кръсти Малка гръмотевица. Твърдеше, че чувал грохот в мен, докато спя, подобен на далечен гръм, идещ отвъд долината Нахал Ципори или дори от по-далече, зад река Йордан. Не се съмнявам, че е чувал нещо. Откакто се помня, у мен живеят копнежи, надигат се като нощни птици да извиват глас по тъмно. Това, че съпругът ми е долепял сърцето си до моето на тънката ни постелка и се е вслушвал, е израз на добротата му, която най-много обичах у него. Чувал е как животът ми умолява да се роди."Блестящ роман... История, която всички ... |
|
В един дъждовен летен ден животът на младия финансист Макс Скинър се преобръща изцяло. Останал без работа и без доходи, той неочаквано наследява имение, заедно с няколко декара лозя около него. Това се оказва спасителен пояс за Макс. С помощта на най-добрия си приятел той напуска мрачния Лондон, за да се озове сред прекрасните лозови масиви на Прованс. Макар и не такова, каквото си го спомня, имението е запазило своя чар и Макс е сигурен, че ще успее да го обнови и продаде успешно. Работата над къщата и лозята, както и слънцето и чистият въздух се отразяват благоприятно на лондончанина. А разкошната кухня и отлежали вина, ... |
|
Върви без страх! Събужда се в болничното си легло - без биография, но със смътни спомени. Изглежда млад - на трийсет и нещо, макар да е връстник на века, както през 1999 г. наричат родените през 1900 г. Името му е Инокентий Платонов. За да върне паметта си, записва спомените в дневник. Може би е бил художник или авиатор, а може би не. Със сигурност обаче е обичал и е бил обичан. Със сигурност Инокентий е бил и в Соловки - най-големия концлагер в СССР. Там след дни на непосилен труд и изтезания е замразен от акад. Муромцев... "Авиатор" е история за престъпления и наказания на отделни личности и на цяла държава. ... |