Дванадесет младежи. Самотен остров. Три предмета, които могат да вземат със себе си. И безброй камери, които ги наблюдават... Реалити без телевизионни зрители, предназначено единствено за участниците и... продуцента... Може ли една изтеглена карта да те преобрази в Жертва или Похитител? "Бих могла да избягам. И до днес тази мисъл ми минава често през ума. Можех тайничко да се отдалеча от групата, имаше достатъчно възможности. Но дали с това щеше да се промени нещо? Щеше ли проектът да бъде прекратен? А може би нямаше да бъде пролята кръв? Безсмислено е да си задавам тези въпроси. Разумът ми го разбира. Но въпросите ... |
|
|
"Градина във Венеция" разказва за Белград през 90-те години по време на стачките и студентските вълнения срещу режима на Милошевич. Това е роман за ентропията, разпиляването, за отричането от себе си, от изградените норми за изкуство, морал, любов и приятелство. Сред несъмнените достойнства на книгата е това, че наред с чисто човешката история за трагичната любов присъства и моралната дилема за "трудните времена", носещи вдъхновение на твореца. Актуално и съвременно звучи и ироничната трактовка на автора за съвременното изкуство, онагледена от прочутото "Биенале във Венеция", превърнато в & ... |
|
|
"През август 2005 предприех първото си пътуване с автомобил из Балканите. Тъй като моят спътник се беше сдобил с чисто нов автомобил, през повечето време той предпочиташе да бъде зад волана. Аз бях на мястото на пътника с много време за размисъл и в съзнанието ми започна да се развива сценария за един филм, който разказва за човек, преследван от космическите сили и все повече затъващ в ексцесивен секс, наркотици и насилие. По-късно, по-скоро като забавление, в стил "Куентин Тарантино", без каквато и да е мисъл за бъдещите читатели, просто си записах тази история."Вахур Афанасиев "Това е ... |
|
|
Това е истинската история на Стефан К. и Вили Г. Ноември 1941 година. От повече от две години Полша е окупирана от немския Вермахт. Когато младият поляк Стефан една нощ броди из тъмния Торун, среща Вили, момчето с големите кафяви очи, изящно изваяния нос, чувствените устни... Вили е немски войник. Двамата се влюбват един в друг. Когато Вили е изпратен на фронта и Стефан седмици наред не чува нищо за него, той му пише писмо. Едно съдбоносно любовно обяснение... „Онова, което Луц ван Дайк използва като първооснова в писателската си дейност, са реалните човешки съдби и събития, исторически или съвременни. Той пише в ... |
|
|
"От дълго време писателският талант на В. Г. Зебалд в съвременната немскоезична литература е единствен по рода си. В тази тревожна история, с изящна форма, той достига съвършенство." Хайнрих Детеринг, сп. Литературен "Никой не пише толкова толкова омагьосваща проза като В. Г. Зебалд. Неговите панорамни, разпростиращи се с широк замах, потрепващи от ритъм изречения обгръщат нещата със симпатия и дискретност." Йорг Плат, Дер Тагесшпигел "Само в няколко последователни дни термометърът, поставен на рамката на прозореца, падаше по обедно време под петдесет градуса по Фаренхайт, се разрешаваше на ... |
|
|
Духове в Принстън Принстън, началото на 50-те години на 20 век. Всяка вечер двама странно изглеждащи приятели излизат от Института за фундаментални изследвания и се разхождат из университетското градче. Единият е прочутият физик Алберт Айнщайн - жизнерадостен, добре изглеждащ, обикновено с обувки на бос крак. Другият е Курт Гьодел - най-великиятлогик след Аристотел, чужд към околния свят, с раздърпани дрехи, дебело облечен и в горещото лято. В "Духове в Принстън" Даниел Келман проследява житейските спирки на Курт Гьодел и съпругата му Аделе от Виена до Принстън. Чрез изкусен пъзел, съставен от факти, измислица ... |
|
|
Видях мъж, когото никога дотогава не бях виждал, не много по-възрастен от мен, който за разлика от мен беше пораснал и изглеждаше като мен. Никога преди това не бях осъзнавал в такава степен, че не знаех нищо за него и че не притежавах единственото нещо, което трябваше да бъде мое: часовника от снимката. Часовникът на ръката на неговия баща изведнъж привлича вниманието на момчето. Седемнайсет години то не е обръщало внимание на снимката, на която баща му е с този часовник. Всъщност то не го познава, майка му винаги с нежелание е говорила за него. Но сега, на седемнайсет години, часовникът разпалва неговото любопитство. ... |
|
|
"Съчетава проникновеност с мъдрост... Плод на почти необятно въображение." Дейвид Мичъл, автор на Облакът Атлас ... Повечето хора искат да се научат да помнят повече. За Ноел Бурун основната задача, най-обременяващата, беше да се научи да забравя. Не само болезнените моменти в живота, които всички ние предпочитаме да изтрием от паметта си, а всякакви неща. Защото винаги когато Ноел чуеше глас или прочетеше дума, в главата му се образуваха многоцветни форми, служещи за указатели или карти, благодарение на които той запаметяваше с най-големи подробности всяко чувство, настроение, тембър или самите думи от ... |
|
|
В книгата са поместени разказите "Дневникът на един журналист без дневник" и "Историята на мишлето "Б". ... "Прочетох "Апология на Сократ", когато бях на двадесет. Много ме отегчи и не разбрах почти нищо. Препрочетох я днес, 12 декември 1983, и бях разтърсен. Да, всичко, което е значимо и си заслужава, трябва да се препрочете след петдесет години - с ума на зрелия човек. Животът е нещо като дълго начално училище, в което непрекъснат, като първокласници, учим азбуката, за да можем на стари години да прочетем правилно думите "смърт", "трансцедентално", " ... |
|
|
"Написан в средата на 80 -те, минал като по чудо през иглените уши на цензурата, този първи по-голям белетристичен опус на известния драматург Йон Байешу (1933 - 1992) е широка панорама на 80 -те години, един близък период от миналото ни. Картина на румънския (но и българския!) живот от "началото на края", на разпада на несъстоялия се комунизъм, от "светлото минало", от Златната епоха Чаушеску. Актуалният, динамично разгърнат кинематографичен сюжет, изпъстрен с неочаквани обрати, занимателна фабула, множество и различни герои - социални типове, както и живият достъпен език, на който е написа, ... |
|
|
"Стигнаха до стаята на Замир и започна да тече най-невероятният филм на света, най-прекрасните часове в живота ѝ. Или най-греховните - но Йолана не се чувстваше нито виновна, нито грешница. В края на краищата никому не причинява зло, само дава и получава любов. Може би се връщаше там, откъдето навремето животът ѝ тръгна по погрешен път - връщане към правото на любене със Земир. Едва сега изживяваше радост от близостта. И истинската наслада. Замир я любеше както никога никога досега, ръцете и устните му намираха точно онези мънички местенца на Йоланиното тяло, за които се срамуваше дори да си помисли, ... |
|
|
Да се опише този роман може с една дума: хумор! Във всичките му разновидности – от леката ирония до жлъчния сарказъм. Еротични сцени, будещи смях, се редуват с псевдополитически ситуации и тогава усмивката отстъпва място на сатирата. Авторът отправя лека закачка и към полицията на фона на повратните обществени събития след смяната на режима. Не бива пощадена и жълтата преса. Яндоурек, сам журналист, добре познава практиките в масмедиите и ги взема на прицел, като основна мишена са популярният „Биг Брадър“ и задкулисните му игри. В Контейнера са затворени млади мъже и жени, а официалната теза на комерсиалната телевизия е „ ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159160161162163164
