"Шейсетгодишната и младежът" е банална история за невъзможната любов, разказвана в още по-банална рамка. В един топъл октомврийски ден през 90-те години в Букурещ млад писател посещава любимата си поетеса Анна, която изпитва непреодолимо влечение към него. Той слуша мълчаливо хаотичната ѝ изповед и единствено зеленият му поглед (един от главните герои в романа) реагира на думите ѝ. Пълна скука. Но не и когато попаднете в обятията на Нора, която "като някакъв нещастен индианец ще Ви стегне с ласото си". Нора Юга е родена на 4 януари 1931 година в Букурещ. Завършва немска филология в ... |
|
|
"Нека вятърът говори" е първият роман на Хуан Карлос Онети, писан в изгнание в Испания. Това е автобиографична история за "първите пъти". Първия път, когато бъдеш отритнат от обществото, първия път с някого, първата цигара, първото двойно уиски, първата... Какъв ли не е бил Медина през различните си периоди? Художник, полицейски шеф, че дори и доктор, може би малко съмнителен, но и доктор е бил. Медина живее в Лаванда, от другата страна на реката, срещу Санта Мария, град, който е забранен за него. Той няма право да влиза в него и по тази причина иска безвъзвратно да го унищожи. И ето, вятърът говори и ... |
|
|
Една простичко написана, но разтърсваща история, в която няма жестокости, няма насилие, войната се подразбира, без да е описана, и именно защото всичко е само загатнато, толкова по-силни са нейните внушения. Книга, която не се забравя, а остава дълго за занимава ума с въпросите за невинността и приятелството, както и за злото, пред което често се изправяме неподготвени. Деветгодишният Бруно не знае какво е това Холокост и няма никаква представа за жестокостите, които неговата страна е причинила на хората в други европейски страни. Единственото, което знае, е, че трябва да напусне уютния си дом в Берлин и да се премести в ... |
|
|
"Гущер без опашка" представя на читателите една колкото иронична, толкова и тъжна история за погубването на Испания под ордите на туристите, успоредно с разказа за живота на артиста, отказал се от изкуството, разочарован от меркантилизма, превзел го отвътре. Скрит в апартамента си в Барселона, художникът Антонио Муньос-Роа, разказва историята за бягството, което предприема заедно с Луиса, своята братовчедка, любовница и благодетелка, след като е напуснал със скандал движението на художниците неформалисти, към което е принадлежал и в което се е радвал на голяма популярност и успех. Сам и фрустриран, артистът си ... |
|
|
След петгодишно отсъствие Ларсен се връща ден в Санта Мария и решава да се качи нагоре по реката до кея Пуерто Астижеро. Така ненадейно той се сдобива с безсмисления пост на генерален директор на "Херемиас Петрус и Сие", запусната корабостроителница, управлявана от разстояние от собственика - Херемиас Петрус. С ентусиазма на осъден на смърт Ларсен поема новия си пост. Като всички останали работници, той изпълнява рутинно задълженията си отгоре-отгоре до момента, в който не е разтърсен от самозаблудата, че славата на "Херемиас Петрус и Сие" може да бъде съживена. Корабостроителницата е ироничен разказ ... |
|
|
Унискорп Ви представя поредица си „Капризи на съдбата”. Ще Ви напомним за непредвидимостта на живота и за хилядите неочаквани обрати, които често водят до трансформации и също за това, че щастието, а и нещастието са променливи величини. Представяме Ви Олег Рой - модерен руски автор, който знае всичко за капризите на съдбата, а героите му са личности, които често се намират на истински житейски кръстопът или се втурват в живота, за да търсят своя късмет и пътя към щастието. „Свят над пропаст” е модерен психологически роман за любовта, раздялата, търсенето и надеждата. Както и другите книги на Рой, „Свят над пропаст” е ... |
|
|
"Младостта на Даниело Наниста" е пропит от комунистически носталгии и излъчващ ясно доловимия аромат на една българска роза, училищни тоалетни и дим от различни марки цигари (включително "БТ" и "Родопи"). Романът разказва за "формирането на личността" на Даниело Наниста - един румънски Холдън Кофийлд, за когото така възпяваните от поетите "първа целувка" и "първа любовна нощ" се оказват истински провал. Тази книга наподобява гъста супа, в която плуват пикантни парчета от действителността - от белите акули в Адриатическо море до отрязаният пенис на Джон Уейн Бобит. ... |
|
|
Всеки музикант с удоволствие ще потвърди, че един оркестър по всяко време може да се откаже от диригента, но не и от контрабаса. Контрабасът е любима, приятел, враг и пречка по пътя за личностното самоопределяне на главния герой. Творбата е партитура за солист и контрабас, човек и инструмент - истински взрив от комични откровения и лирични отклонения."Написах Контрабасът през лятото на 1980 г. Става дума, наред с разни други неща, за съществуването на човека в стаичката му. При писането се ръководех от собствения си опит, защото и аз прекарвам значителна част от живота си в стаички, които напускам с голямо усилие. ... |
|
|
"Показвам света такъв, какъвто той е според мен. Мъча се не да измислям и лъжа, а да давам храна за размисъл...Така че, като прочете книгата ми, човек да зареже паницата с боб и да хване пътя, да се влюби до лудост в жена, да преживее велики мигове... Това се опитвам да дам на читателя си аз, а не да го правя по-добър, не!" Тези думи на Едуард Лимонов определят цялото му противоречиво, белязано със знака на големия талант творчество: от историята на неговите скандални любови в първия му роман - "Това съм аз - Едичка", до автобиографичните страници на другия му бестселър - "Велика беше нашата епоха& ... |
|
|
"Този човек говори като равен с равните си - за равните им. Той гледа хората не от долу на горе, нито от горе на долу, а някак съвсем мъничко отстрани... Като че ли не иска да му обръщат внимание, не държи на собствените си умозаключения за човешката природа и на наблюденията си над нея, не се натрапва на читателя. Книгите му се четат на един дъх, за по три-четири часа - именно защото е трудно да се откъснеш от този негов тон, който не се натрапва, а възпитава у читателя сдържаност и отрезвява. Вие ставате той и това е най-добрата терапия, която може да бъде предложена на съвременниците, да не говорим за потомците...& ... |
|
|
"Отидоха си, боговете, в деня на необикновения прилив. Цяла сутрин под млечното небе водите в залива прииждаха ли, прииждаха, издигаха се до нечувани височини, малките вълнички пролазваха по пресъхналия пясък, който от години не беше виждал никаква влага с изключение на дъжда или подлизването само в самата основа на дюните. Ръждясалият корпус на товарен кораб, който беше заседнал в единия край на залива по-отдавна, отколкото някой от нас можеше да си спомни, вероятно си е помислил, че отново ще го пускат на вода, да плава. След онзи ден обаче аз никога повече нямаше да плувам. Морските птици скимтяха и кръжаха ... |
|
|
Легендите са нашата мъгла. Мъглата, от която всички ние, жителите на тази планета, имаме толкова голяма нужда. Тирани и роби, добри и лоши, щастливи и угрижени, свободни или оковани и унижени, банкери и нехранимайковци, благородници, проститутки и убийци. Тази мъгла ни е необходима, защото гледките и събитията в света са твърде ужасяващи за нашите очи и съзнание. Те се нуждаят от един воал, така че истината да достига до нас пречупена като през призма. В противен случай тя ще разруши крехкото скеле на нашите души и тела. ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159160161162163
