"Календарът на маите" е роман, който застъпва различни жанрове - от семейната сага, билдунгс-романа, любовния, еротичния, социалния роман, а в тематичен смисъл съдържа в себе си типичните за Ферич постоянни мотиви за болестта и смъртта, както и открива присъствието на онова "вътрешно око", което има безпогрешен усет за странното, което обикновено се крие там, където най-малко очакваме. "Календарът на маите" е роман за порастването. Книгата разказва за три момчета, които израстват в Загреб през петдесетте и шестдесетте години на миналия век. Това е роман за любовта и нейните демони, която се ... |
|
|
Студовете наближават и Прогонващия духове обявява, че е време да се преместят в зимния му дом в Ангълсарк - неприветливо, заплашително място, където липсва уютната топлина на Чипъндън. Веднъж щом стигнат там, Том не просто ще трябва да свикне с влажната, студена къща, твърде близко до мрака с избата си, пълна с приковани вещици и обуздани богърти, но и ще започне да разкрива все повече и повече от миналото на господаря си. Загадъчен посетител обикаля в околността, смущавайки покоя на мъртвите и, както изглежда, е стар познайник и заклет враг на Прогонващия духове. Какво иска странникът? Миналото на Прогонващия духове ... |
|
|
Автомобилна катастрофа преобръща живота на Бианка и нейния брат. Сирачество и финансова несигурност изхвърлят двамата младежи в характерната за Боланьо маргиналност и безперспективност; апатия и безпътица съпровождат всекидневието им. Видео касети и телевизионни програми изместват реалността, двама съмнителни аутсайдери се настаняват в дома им и предопределят бъдещето им лумпенизиране. Дрогиране, секс и задаващо се престъпление. Ще съумее ли Бианка да проумее хаотичния свят, който не дава отговори, а само поставя въпросителни, да намери разпокъсаната си идентичност и да събере смелост да промени съдбата си? Деветият и ... |
|
|
Белгийската писателка и психоаналитичка Жаклин Харпман (1929 - 2012) е автор на трийсетина произведения и лауреат на престижната френска награда "Медисис" за романа "Орланда" (1996), на белгийската награда "Виктор Росел" за "Кратка Аркадия" (1959) и на наградата на Френскоезичната общност в Белгия за романа "Успението на любовниците" (2003). Член на Белгийското психоаналитично общество и на Международната психоаналитична асоциация, тя до края на дните си ще съвместява работата на писател с тази на психоаналитик. "Бог и аз" е нейната трета, преведена на български ... |
|
|
"С Гюлтен и момичетата сме на брега в Нарлъдере. Времето е кошмарно. Вали безспир, вълните бясно бият по брега. Небето и морето са се сдружили, искат всичко да пометат, да повлекат къщите заедно с хората в тях. По прозорците ту се появяват, ту изчезват лица на уплашени хора. Детството ми мина в Нарлъдере. Наред с щастието с тъжен привкус се появяват и изчезват мътни видения като стари мозайки, отвсякъде изхабени и изтрити от времето. Вятърът, пропит от мирис на влажна земя, малките сенчиц, скачащи изневиделица към лицето ти, щом доближиш плачещите върби, където са се скрили..." Из книгата Левент Мете е роден ... |
|
|
"Периодичната система" (1975) е сред най-четените и най-необикновените италиански книги - неин автор е химикът Примо Леви (1919 - 1987), един от най-проницателните мислители на ХХ в., преминал през ада на Аушвиц (сред неговите произведения е и жалонната "Нима това е човек"). В "Периодичната система" "нищо не е излишно, всичко е есенциално", както отбелязва Сол Белоу: в 21 документално-художествени истории, озаглавени с имената на химични елементи - Аргон, Титан, Живак, Ванадий... - авторът разказва личната и семейната си история, така че разказаното да стигне далеч извън пределите ... |
|
|
"Аз умрях през лятото на 2007 година. Това беше през месеца, в който навърших петдесет и девет години. Паднах от скала в околностите на манастира Ципова, недалече от река Днестър. И тогава, в тези мигове между живота и смъртта, по-точно между смъртта и живота, ми се яви тази книга: отначало я видях цялата, за част от секундата! - сетне в течение на времето тя започна да ми се разтваря страница подир страница, фраза след фраза, дума след дума, и така в целия си обем! В тези минути на дъното на пропастта аз видях, сякаш под светлината на прожектор, някакви мъже, жени и деца, събрали се около мен, за да ме окуражат, да ... |
|
|
Главният герой, който разказва от първо лице, е млад мъж, пребиваващ в психиатрична клиника. Неговата терапия е писането на този роман изповед. Момчето, отрасло в дом на баща алкохолик, свидетел на вечните кавги и дълбоката омраза между родителите му, е и жертва на издателства от страна на съучениците си. Разказът, както емоционалното състояние на героя, върви на приливи и отливи, нерешително там, където е най-болезнено и трудно да се разказва, ликуващо и с чувство за хумор в миговете, когато той се чувства на гребена на вълната. Всъщност безименният разказвач разкрива образа на един убиец. Езикът на Карл Фруде Тилер е ... |
|
|
Завладяващ роман, пресъздаващ опасностите и несигурността на младостта. Живот, приютен в обърканите съдби. Великодушието на злото от време на време. ... Четири момчета на осемнадесет години стоят на един мост в дъжда, взирайки се в бързо течащата река. Те не говорят. Те всички са потънали в мисли за красивата и загадъчна Андре. Само няколко месеца преди това тя събира на купчина всяка една своя дреха и скача в черната вода долу. Оттогава момчетата са обсебени от момичето, което се опитва да се самоубие. Момичето, което води мъжете един след друг в тоалетната на местното кино. Момичето, което принуждава четиримата приятели, ... |
|
|
"Бог: неговият живот и творчество" - както може да се очаква от книга с подобно заглавие е един от най-смелите експерименти на Д’Ормесон, смесващ жанрове като любовна история, криминален роман, поезия в проза, теологичен трактат и автобиографичен монолог като поток на съзнанието. Привидно фокусирал се върху въпроса за вярата и нейния отпечатък върху човешката личност и етика, авторът ни омайва с всевъзможни истории за живота на интелектуалци и хора на изкуството като Шатобриан, Ортанс Алар и др. и успява да ни убеди, че "всичкото и нищото не се различават едно от друго". На пръв поглед животът на Жан ... |
|
|
Издаден след смъртта на Гилермо Кабрера Инфанте, "Непостоянната нимфа" е считан за незавършен роман. Липсата на още няколко страници от повествованието се компенсира чрез изобилие в сложноцветната фигура на Хавана от 1957, очертана от втъкаването на носталгичната памет в неутешимото писателско въображение. Хесито (явен прототип на автора) е журналист от кубинското списание "Картелес", опечален с познанието на целия западен свят, и кинокритик, неизлечимо заразен с бацила на циничния скептицизъм. Цялата скрупульозно градена постройка на интелектуалната му недосегаемост рухва, когато среща Естелита - ... |
|
|
Награда за литература на Европейския съюз (2014). ... Когато изпратим деня, се настройваме да разказваме истории. Мъж не може да преживее раздялата с любимата си и намира спасение във въображението. Жена получава новината за внезапната смърт на съпруга си и... радостта ѝ е безгранична. Син заминава на среща с миналото на смъртно болния си баща. В тази книга хората често се намират на кръстопът, някъде между света, който познават, и онзи към който са привлечени. Разкъсани между вчера и утре, между реално и въображаемо, те се опитват да проумеят живота, който за тях често е бил загадка. И са готови да продължат в ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159
