Още с публикуването на романа "Отива една жена при лекаря", в който героят се сблъсква със загубата на партньорката си, очаквахме с нетърпение продължението му – "Без нея". Отправна точка за написването на романа представлява сходството между героя и неговия създател. Жената на Стейн умира от рак. Действието започва преди смъртта и, като на първите страници ни връща към съдържанието на "Отива една жена при лекаря". Кармен умира. Всички приятели се сбогуват с нея. Следва погребението. Стейн, който вече втора година се грижи за дъщеричката им Луна, се изправя пред ново предизвикателство: А сега ... |
|
Книгата е част от колекцията "Амос Оз" на издателство "Милениум". ... И така, как да излекуваме фанатика? Да преследваш шайка фанатици из афганистанските планини е едно. Да се бориш срещу фанатизма е съвсем друго. За съжаление нямам никаква представа как да хванем фанатиците в планините, но имам една-две идеи за природата на фанатизма и как ако не да го излекуваме, то поне да му вържем ръцете... ... |
|
В Париж през шейсетте години едно дванайсетгодишно еврейче се сприятелява със стария бакалин арабин от улица Бльо. Но привидността мами. Господин Ибрахим, бакалинът, не е арабин, улицата не е синя, а момчето може би не е еврейче..."Благодарение на намесата на господин Ибрахим светът на възрастните се беше пропукал и вече не ми издигаше онази гладка стена, в която се блъсвах преди, а една ръка се протягаше през пукнатината..." Из книгата Книгата е част от цикъла Кръговратът на незримото от Ерик-Еманюел Шмит и от колекцията Безкрайна проза на издателство Леге Артис. ... |
|
В основата на книгата са писмата, написани от едно десетгодишно дете до Господ. Открива ги Маминка Роза, "розовата дама", която го посещава в детската болница. Те описват дванайсет дни от живота на Оскар, дванайсет искрящи и поетични дни, дванайсет дни, равни на сто и двайсет години, изпълнени със забавни и вълнуващ герои. Тези дванайсет дни може би ще бъдат последните. Но благодарение на Маминка Роза, свързана с Оскар с една голяма обич, тези дванайсет дни ще станат легенда..."Мили Дядо Боже, Днес съм на сто години. Като Маминка Роза... Опитах се да обясни на родителите си, че животът е странен подарък. В ... |
|
Какво е истина? Има твоя истина, има моя и истината на всички останали... Всяка истина е само истината на този, който я изрича. Има толкова истини, колкото и индивиди. Истината никога не е една; затова и не съществува. Само силата налага истината, а в силата няма нищо интелектуално, тя принуждава с оръжие; с меч, с бран, с убийство, с мъчения, с шантаж, със страх, с пресмятане на интереси, тя заставя духовете да се споразумяват временно по отношение на някаква доктрина. Истината в единствено число е победа, поражение, в най-добрия случай примирие. Но това не е нито истина, нито мир... Ключовата тема "Евангелие според ... |
|
Предизвикателен, интелигентен и актуален дебютен роман за академичното семейство на популярна университетска преподавателка, изправена пред лавината от обвинения към нейния съпруг, отправени от негови бивши студентки. Ситуацията се усложнява още повече, когато тя самата развива маниакално увлечение... "Като малка харесвах възрастни мъже и усещах, че и те ме харесват." Така се запознаваме с възхитително язвителната и проницателна главна героиня: преподавателка по английски език, чийто обаятелен съпруг, професор в същия хуманитарен колеж, е разследван за неуместни отношения със свои бивши студентки. Въпреки ... |
|
Хората трябва да научат за нас. Момичетата, които изписват болката върху телата си. Чарли Дейвис е на парчета. На седемнайсет тя е загубила повече, отколкото други за цял живот. Няма дом, няма семейство. Има само своите белези - с всяко ново порязване сърцето ѝ се смълчава за кратко, докато не остане нищо освен спокойствие... И болка, по-силна от онази, която светът може да ѝ причини. Болка, която заглушава всичко друго, но не и надеждата - за нов живот или за едно последно, окончателно счупване? Дори самата Чарли не знае. Но знае, че звездите са белите следи от съвършени пробождания. И че слънцето все пак ... |
|
Времето на Бо изтича. И все пак точно времето е от малкото неща, които все още има. Безкраен ден след ден, чиято тиха монотонност е нарушавана само от идването на хората, които се грижат за него и грижливо записват как е. За щастие, Бо има до себе си Сикстен за компания. Само дето синът му, с когото имат сложни отношения, настоява кучето да иде другаде, защото старецът не може да се грижи вече за него. Заплахата да загуби своя последен другар дава сили на Бо за последен опит за съпротива, но и го води до преоценка на живота му, на любовта на Фредерика, която е загубил, и на несъвършения начин, по който е показвал своята ... |
|
Революцията е победена - може би защото е изгубила своя загадъчен лидер. Йосип Ротски (да не се бърка с Йосиф Бродски или Йозеф Рот), музикалният герой на барикадите, е принуден да бяга, при което поставя на карта съдбата на много други Йосифовци. Службите за сигурност са по петите му, но това е само част от проблема. Неподходяща любов, банкова тайна, неприятен затворнически опит и един по неволя проведен, но пък успешен атентат, ще го принудят да се изправи срещу самия себе си. Смях и болка, разум и забрава, студ и ад, ирония и отчаяние се преплитат в пътя му към последното скривалище - мястото, откъдето дирижира нощния ... |
|
"Семездин Мехмединович чертае със съкрушителна точност и яснота сгромолясването на цял един свят. Той притежава безпощадната страст към истината, характерна за младия Хемингуей." Пол Остър "Мехмединович пише за неща, за които е невъзможно да се пише. И за които единствено има смисъл да се пише. Мехмед, червената бандана и снежинката е книга, с която започва и завършва историята на литературата." Миленко Йергович "Страшна и прекрасна книга, великолепна в прославата на писането и възвишена в изобразяването на ежедневното страдание. Книга, с която трябва да се срещнеш и като писател, и като ... |
|
Честно казано, животът на Мади в Лондон не е никак розов. Понеже майка ѝ прекарва по-голямата част от времето си в Гана (но някак успява да контролира цялото ѝ съществуване), Мади се грижи почти изцяло за баща си, който е в напреднал стадий на паркинсонова болест. Шефката ѝ е ужасна, а на работа неизменно е единствената чернокожа на служебните събрания. Когато майка ѝ се завръща от поредното пътуване до Гана, Мади решава да напусне семейното гнездо и най-после да започне самостоятелен живот. Макар и позакъсняла с първите стъпки, тя е готова да се впусне в нови преживявания: намира си ... |
|
"Дж. М. Кутси ни казва онова, което винаги сме подозирали и от което винаги сме се страхували - че политическата промяна е безсилна да премахне човешкото нещастие. Disgrace (Безчестие) е първия му роман, в който той открито пише за Южна Африка от периода след апартейда, а безрадостната картина, която рисува, не носи утеха никому, без оглед на раста, националността и гледната точка." Андрю О'Хеър, 1999 Романът печели награда Букър за 1999г. Южноафриканският писател Дж. М. Кутси (роден в Кейптаун през 1940 г.) е автор на множество романи, между които В очакване на варварите, Майсторът от Петенбург, Живот ... |