Последната палма Видях последната палма, отсечена тази сутрин. Разчленена, не издаде звук. Трупчетата в пещта стоплят замръзналото съзнание на поредната люта зима. Преди това секачите умело я бяха разголили. Останала бе тук-там по някоя фурма, узряла, капан за заблудените пчели. Хайри Хамдан ... |
|
Избра и подреди Светослав Игов. ... "На Атанас Далчев От синята небесна тишина порониха се чисти едри капки, затрупаха в праха, по мойта шапка и на ръката ми се спря една. Тя е дошла от толкова високо, та нейното око е още чисто, защо смени лазурите дълбоки със тоя прах ти, бисерно мънисто? Дали помисли, че и тука има лазури, вечост в погледа под шапката? Ако е тъй, напразно си дошла, че те са тука тъй непостижими. Докосвам устни и изпивам капката, частица от небесната душа." Лъчезар Станчев ... |
|
Стихотворения и импресии от Гергана Куртакова."А душата ми търси далечни морета. Мечтае за пусти острови. Иска само две неща: Слънце и теб!" Гергана Куртакова ... |
|
Християнска лирика. ... "Вечността е знак, че има Бог и хора" е четвъртият поетичен сборник на Вениамин Пеев. В нея той се фокусира върху религиозно-социални теми. Авторът прокарва поетичен мост между миналото и настоящето, като подчертава основната ренесансова идея, възприето в епохата на Реформацията - значимостта на вярващата личност в Божиите очи. Не догмите и традиционните правила очертават ценността на спасението и наследството на Вечността, а любовта към брата и сестрата човек. Много от стиховете илюстрират пророческия и Христов призив: "Милост искам, а не жертва". ... |
|
Избрани стихотворения от Цанко Серафимов. ... Спомени Натрупаха се цели планини и хоризонтът идва все по-близо - души ме тази близост. Светлина ми трябва и живот без злоба, низост... Но за каквото и да си помисля, нахлуват ветрове студени, зли... Затуй не искам вече да прелиствам годините - че споменът боли... Мигът е бременен със минало. Върти се шареното колело. Цанко Серафимов ... |
|
Поезия, проза, импресии, критика. ... Ваня Константинова (23.10.1960 - 15.04.2015) е родена в София. Завършила е класически балет в родния си град и в Петербург, а също и полска филология в Софийския университет и в Ягелонския университет в Краков, Полша. През 2011 г. основава Фондация за литература и изкуство "Лексема", която подпомага публикуването на нови книги от съвременни български автори. Нейни разкази, стихове и литературни рецензии са публикувани в редица периодични издания, литературни сайтове и антологии. Съавтор на поетичната книга "Четири цикъла" (2005; заедно с Божидар Пангелов) и автор ... |
|
Васил Прасков е роден през 1975 г. в София. Завършил е философия в СУ "Св. Климент Охридски". Научните му изследвания са в областта на етиката на сексуалните малцинства и религията. Пише поезия, ориза и кинокритика. Автор на две стихосбирки - "Малките" (1993) и "География на времето" (1996, излиза с конкурс на "Литературен вестник"), и на сборника "Arest.com" (2014). Бил е гост-редактор във вестник "Литературен форум" (месечното приложение за ъндърграунд и субкултура - "Мухозоли"), както и водещ на рубриката "Идиот" в същото издание. Един от ... |
|
В търсене на неизгубеното време. ... "Поезията на Валери Вергилов в "Не си отивам кротък" е не само преобърната метафизика на словото, тя е и разчленен на несъставни части език, и овална изящност, откъртена от самотно сражаващата се душа на своя автор. Скъп ми е, мил ми е и знам колко трудно се надживява (ако въобще е възможно) орисията на клетките, събрани в тленно тяло и споени с временните енергии на душа, дух и нагон. Стиховете са възторжено-тъжни философски песни, изваяни с вещина. Мъдри са и дълбоки, тътнат като прииждаща вода с бучащия си ритъм от думи и рими. Разтърсваща поезия! Напомня ми на ... |
|
"Щастливи времена" не е книга за миналото, нито за далечното бъдеще. Тя не е и за детството. Щастливите времена са точно сега. "Тъжно ли ви е? И на мен. И радостно? Имате кого да обичате. Копнеете за прегръдка? Храната ви е вкусна, вали дъжд. Родителите ви до вас ли са? Помагате ли им? Липсват ли ви? Имате работа? Почивате си? Случайно срещнахте онзи, който ви разби сърцето преди сто години, и ето го, възхитителен както в спомена? Виждате, чувате, чувствате и се вълнувате? Морето е солено, небето е синьо, сърцето тупти? Нали това ви казвам, щастливите времена са тези, в които живеем. И те са за нас." ... |
|
"Заглавието на тази стихосбирка е толкова категорично завършено, колкото е и тя самата като поезия. Позволявам си да го твърдя като дългогодишен редактор, чиито наблюдения върху поезията ни датират от няколко десетилетия насам. Няма да скрия резервите си към освободените от всякакви формални и съдържателни белези стихосбирки на прохождащи поети, публикувани през последните години. Сред тях е трудно да откриеш или просто да запаметиш нечие ново име или заглавие. И ако все пак това се случи, най-често е само заради ефектен жест и находка в отделни стихотворения и рядко заради цялостно художествено присъствие на книгата. ... |
|
Маргарита Серафимова има две книги с поезия: "Животни и други богове" ( УИ "Св. Климент Охридски", 2016) и "Демони и свят" ( Черно фламинго, 2017). Стиховете ѝ излизат и в десетки англоезични издания, като "Адженда", "Трафика", "Лондон грип", "Джърнъл". Авторката е номинирана за Монреалската международна награда за поезия 2017, както и за наградите на Национален център за книгата - НДК 2017 и "Иван Николов" 2017. "Усетих се повикана. Поканена на Пътуване. Което се оказа без край. Лъкатуши, поспира, гмурва се и изплува в назовани и ... |
|
Отраснала сред романтичната синева и вдъхновяващия бриз на гр. Варна, младата авторка от години мечтае да издаде собствена стихосбирка. Дебютната ѝ книга "Сезони" представя подбрани произведения, които Кристияна е писала през последните четири години. Тематиката в творчеството ѝ е филантропски романтична и макар да звучи интровертно засяга екзистенциални проблеми като любовта, самотата, вечното търсене. Мотивът за пътя тя разглежда като постоянно изкачване и слизане в името на духовно израстване и градация на личността. Поетесата разсъждава върху противоречивите емоции в човешката душа, и ... |