Отражения Оглеждам се в езерото и виждам като в огледало мойте отражения. Водата помни и пази миналите ми превъплъщения. В тях се срещам с лъжата. болката и любовта и с небесната сакралност в безкрайността. Живеем между минало и бъдеще между паралелни светове и реалността. Пътуване, пътуване... Отражения във Времето и Вечността. Любов Георгиева "Изкуството е непрекъснато страдание, граничещо със святост. Това е постигнала в творчеството си Любов Георгиева." Акад. Симеон Спиридонов Любов Георгиева е писател, поет, преводач и художник. Тя изпитва пиетет към Божественото и чрез Словото открехва съзнанието ... |
|
|
"Дебютната стихосбирка на Николай Динев, наречена Портрет на незримото всъщност е... прецедент, защото е едновременно и дебют в литературата, и много близо до съвършенството на класическия стих. Да, това е възможно, но единствено когато талантът е необясним, неочакван, непреднамерен и... безспорен. Поезия, повлияна от неизлечимите следи на Яворов и Дебелянов в българската литература. Изящна и красива като чертите на незримото, онова, което виждаме със сърцето си. И онова, чийто портрет би могъл да се нарисува единствено с думи, а съвършенството му - усетено само в междуредията. Поезия, невъзможна за пропускане.& ... |
|
|
"От години съм запленен от поезията на Петър Чухов. Допада ми пестеливият изказ, дълбочината на мисълта и кристалната яснота на посланието. Всичко това читателят ще открие и в тази стихосбирка, която бих определил като връх в богатото творчество на един автентичен поет." Цочо Бояджиев "В новата стихосбирка на Петър Чухов се откриват някои от важните особености на неговия поетичен почерк, които го правят разпознаваем - лаконизмът, преобръщанията, неочакваните поанти, поетизирането на всекидневното. Но въпреки това тази книга е някак различна, по-притихнала, по-тъжна, по-отказваща да тушира страховете. ... |
|
|
"Драматичен е жизненият и творческият път на поета, драматурга и артиста Радко Радков - така както са превратни друмищата на високите, непреходните имена от плеядата творители на българската култура. В книгата Вопли на псалмник: Радко Радков е направен прочит-съпреживяване на Византийски запеви. Стихове (НМ, С. 1978) Сонети (Варна, 1978), Царски сонети (Велико Търново, 1995) и на неизвестни стихотворения (от 1956 - 1958 и 2004 - 2009 г.) на бележития сонетист Радко Радков. В развоя на тази многовековна лирика с високия си дар-слово достойно място заема сонетникът-славей Радко Радков - българският Петрарка." Проф. ... |
|
|
С картини на Владимир Пенев. Владимир Зарев е роден на 05.10.1947 г. в София. Завършил е българска филология в СУ Св. Климент Охридски. От 1973 г. работи в списание Съвременник, като понастоящем е главен редактор там. Автор е на 18 книги, между които трилогията - Битието, Изходът, Законът, култовият роман Разруха, романите Лето 1850, Поп Богомил и съвършенството на страха, Хрътката, Хрътката срещу Хрътката. Негови творби са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, Хърватия, Сърбия, Германия. ... |
|
|
"Това е първата ми стихосбирка. В нея са събрани всички стихотворения, които съм написала през годините. Тази книга е една моя сбъдната мечта. Всяка буква, всеки стих в нея отразяват моите чувства - радост, мъка, гордост, трепет, надежда, отчаяние, възхищение, предателства, преклонение в различни периоди от моя живот." Румяна Влахова-Станоева "О, аз на този свят ще дойда пак! Във всяка нежно дишаща тревица, във чашката на някой кървав мак или като перо на горда птица!" Румяна Влахова-Станоева ... |
|
|
Белоснежко И тихо падаше снегът, валеше леко, плътно, безметежно. В преспите се губеше ликът, губеше се всичко в белоснежно. Кой си ти, страннико, изгубил пътя си в море безбрежно? Ела при мен да те прегърна, да те обгърна в нежност. Хвани ръката ми. Виж ме, не съм така далече. Коя съм, чудиш се - тази, която ще те следва вече. В най-тъмната нощ, дълбоко, високо, сега или в бъдеще далечно. Аз те усещам и от тук насетне с тебе ще съм вечно. Ранно утро, преди изгрев Слънце, но се усеща като нощ. Две снежни фигури, поле, вълни и вятър за разкош. Едно начало, среда, край или цяла вечност? Избирай спътника, посоката на ... |
|
|
"Родена 1943 г. в София. Завърших приложни изкуства и това беше моята професия. Бях ръководител на художествено ателие. Работех в Младежки театър и там се пенсионирах като помощник-гримьор. През 1970 г. се омъжих за актьора от сатиричния театър Иван Обретенов - Батето. Имаме 2 момчета. Малкият Данаил Обретенов стана актьор като баща си. Поезия започнах да пиша пред 5 години (на 77 години). Вълнуват ме душата и философията." Марийка Обретенова ... |
|
|
Вечното пътуване Върху Земята - автобус безкраен - пътуваме и ден, и нощ през кръстопътища и магистрали, сами сред звездния разкош. И вперили очи в неумолимата река на времето, затворена в спирални брегове, към дъното несигурно с теб път поемаме, за да открием нови светове... Д-р Румяна Върбева ... |
|
|
Има моменти от човешкия живот, които наричаме кръстопътни, защото в миг на прозрение или по ирония на съдбата забравяме самоувереността си на успешни хора и ни обзема внезапно усещането за изгубеност. И тогава съзнаваме, че "ние сме се подвели / егоистично да ловим моменти на тясно, а хоризонтът далечен не стига / в на мнозина мечтания свят", за да изберем нов път и посока. В подобни критични житейски ситуации се нуждаем от находчивостта на онзи приказен герой, който успява да превърне великана човекоядец в мишка. Или от мисълта на философа, която да ни преведе през противоречивия свят. Или от дарбата на ... |
|
|
"Половин луна в коктейлната ми чаша се светулка, залепват устните по тънкото стъкло, убодени от захарни кристал чета, отпивам глътка тиха светлина, а нещо като кубче лед задрънква, веднага след упойката на мисълта, почти не чувствам болка." Галина Кацарова ... |
|
|
"Стихотворенията на Християна са пейзажи от миналото, от които можем да помиришем вишна, да погалим свободата по бузата и да бъдем отново деца. Думите в тази книга са обелени колена, които ни връщат в едно време, в една къща, на една гара, при една баба, които непрестанно чакат нашето завръщане. Осъзнаване е портрет на великата женска душа, която често болката превръща в морска пяна. Но Християна умело успява да възкреси силата на жената в своите стихове и както тя самата пише: "когато луната спи, тогава силните жени са будни в мрака". Вярвам, че поезията в тази книга е свещ в ръцете на читателя, която ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148
