Кихот погледни пролетта - полюбувай се! - птици отпиват от преспите: идват вълни и наследството ще залее разсъдъка Тодор Стоянов "В края на 30-те си години Тодор Стоянов прави дебюта си - късен, но не закъснял. В Апории той създава свят, в който митологията, християнската традиция и философията, обиграни чрез литературния канон, стоят редом до обикновеното всекидневие, а възвишеното върви ръка за ръка с ироничното. Стихотворенията му са белязани от специфичното му чувство за ритъм, в повечето случаи кратки и отсечени като от скулптор от някоя скала, и са изпълнени със самобитна атмосфера, която е съвременна в ... |
|
"Директна и сурова поезия, в която болката се понася без хленч, думите са остри, а самотата е истинска. Любовта и ранимостта остават приглушени, но въздействат - меланхолни като дългите слънчеви следобеди и лятна рокля покрита с цветя, мокра от топлия дъжд." Силвия Чолева "Има някакъв порив към отрешеност, към желанието рязко да напуснеш света, в поезията на Пейчо Кънев, подир чието олюляване и изнасяне отвъд хоризонтите на предела моралният императив се връща върху същността на този свят - още по-радикален, тежък и категорично безкомпромисен." Ивайло Иванов ... |
|
"Книга за края на любовта. И на света. Краища, които сами сме написали преди реално да се състоят. Крехки като паяжина и сурови като скални отломки, едновременно отрезвяващи и апокалиптични, стихотворенията на Димитър Кенаров обръщат очите ни към последните неща. И към идещото след тях." Надежда Радулова "Тази книга е толкова пряма, че не се чете лесно. Тя отваря очите ни - за всичко, което сме загубили, докато паметта ни увещава, че то все още е наше. За крушението на сънищата пред погледа, който отказва да бъде излъган. За дивната градина на любовта, засадена с прагматика. И отново, за любовта." ... |
|
"Не мога да те уча да обичаш. Та то е като дишането просто. Или посрещаш огъня с гърдите си и тихичко благодариш на Господ, че си избран и светлата си участ като един безценен дар прегръщаш, или... Прости, не мога да те уча! Не мога да те уча на могъщество!" Нели Коларова ... |
|
Опазил Бог да чакам на Атлас небето с рамена да ми подпира! Отде ще знае старец беловлас небето докъде ми се простира! Изобщо... накъде ми се лети... И колко надалеко ще отида... Дано не ви звучи от този стих, че хвърлям към титаните обида, но, всъщност, колко здраво го държи? Защо е непосилно да се диша? Егати опашатите лъжи! Че даже в Уикипедия ги пишат! Не знам какво си мислите за мен... Навярно, че съм опака и дръзка... Аз мисля, че Атлас е уморен. Не вярвам в здравословната развръзка. Не казвам, че е лесно... Ако бе, защо сме си измислили титани... Но който има собствено небе, е най-добре самичък да го хване! ... |
|
"От началото на 90-те Иван Сухиванов пише лапидарно, без пунктуация, с ексцентричен синтаксис. От шлака на езика и похабените лакуни на смисъла пробва да възстановява забравени достойнства на поезията, кентавърската ѝ същина, мълчанието на дивите тръстики [...] вселява се в електрическото ѝ тяло, вирее по солените крайбрежия на бургаската поетична школа." Светлозар Игов ... |
|
Из Далмация на велосипед. Пристан Лодки са накацали по клоните на пристана като редове листа, за да търсят защита от бурите, за да имат дом до сутринта. Всяка лодка с другата споделя как е преминал нейният ден. Дали вълните са били високи, а залезът с кристали озарен. Сутрин всяка тръгва по задачи. Клоните кършат ръце опустели. Притесняват се за своите листа. Къде ли са заминали, къде ли? Владимир Гюров ... |
|
Краят на една история Когато една история свърши, не желая за нея да говоря. Не желая да търся вина, нито да се моля или споря. Затварям я в бутилка, отивам на скалата и я хвърлям в морето. Вълните споменът изтриват, разтоварват мъка от сърцето. Морето бушува, тя ще пътува, пристан някъде ще си намери. Не ме интересува, ако ще да спре и при червените кхмери. Не ни е писано да сме двама, да отплува и да си отива. Жалко, какво да се прави, беше толкова дивна и красива. Владимир Гюров ... |
|
Птича тишина обединява фрагменти и миниатюри, в които поезията се преплита с прозата, опитвайки се да ни напомни за незримата свързаност на нашия вътрешен мир с този на природата: светът на птиците, повторяемостта и уникалността на сезоните, слънчевият лъч и бурята, студеният есенен вятър и лятната голота и тяхното отражение върху човешката чувствителност. Ранимостта на човешката душа долавя вибрациите на природата и двете се сливат в един безкраен кръговрат на раждане и смърт, на видимо и невидимо, на време и безвремие. Елена Стойчева използва света на птиците като градежен елемент на своя духовен живот, чийто ... |
|
"Една изящно изградена поетична мозайка! Рядко може да се намери в нашия многодумен свят автор, който така пестеливо, и в същото време толкова щедро да разказва истории и да докосва най-съкровените кътчета в душата на читателя! Кирил Желязков го прави с всеки свой стих. С всяко хайку той пръска приглушена светлина, тиха носталгичност, мека топлина. На автора и на редактора - честито първо издание на прекрасната хайку сбирка Ято спомени - историята на една красива любов..." Габриела Цанева Кирил Желязков е роден в Симеоновград през 1948 година. Завършва политехническата гимназия в Харманли. Дипломира се като ... |
|
"Тази стихосбирка има дълга история. Врабче върху антената трябваше да бъде втората ми поетична книга. Стиховете, включени между кориците ѝ следват без прекъсване онези, които изградиха първата - Догонвам бягащия ден. Някои от тях са непосредствен отзвук на усещанията, родени след публикацията и премиерата ѝ - осъзнатата отговорност на публичността; други следват горещите политически събития от края на XX век у нас и в Европа - в тях отеква викът на изненада, ужас, отчаяние и безнадеждност; и резонансът - от съпричастност, устойчивост и тиха решимост - битката за утрешния, по-добър ден на човечеството да ... |
|
Гледна точка Ще ме откриеш легнала върху гърба на паднало божество - скали, които издишат последния дъх на юни. Лъчи издърпват сянката ми и я разливат в кръстовидни улеи. От камъните край мен отлитат пеперуди, родени от мараня и прах от туристически обувки. В шепата ми блещукат като последни капки дъжд неизлети куршуми - липсващите звезди от картата към тази древна обсерватория на страховете - моето сърце. Марина Арнаудова "Един нов глас се появява в младата българска поезия. Засега, може би, не съвсем укрепнал, не докрай избистрен и наясно със собствените си възможности, но несъмнено талантлив. Това, с което ... |