"Поезията на Катерина Василева не прави компромиси нито с личната, нито с обществената съвест, гласът ѝ е отчетливо силен и безпокоен. Човекът в тези стихотворения приема участта да бъде фуния за световната болка и помни, че децата, също като таралежите, се раждат без бодли. Въпреки това авторката търпеливо отглежда увереността, че семената на надеждата и обичта са засети в нас. И ще покълнат. Земята на големите грешки е от онези запомнящи се дебютни книги, които оставят следа в литературната ни памет." Ина Иванова Катерина Василева (2001) е журналистка в Свободна Европа. Има опит и в други дигитални и ... |
|
|
Данушка Матова е родена на 4 юли, 1944 в Тополовград, в семейство на бежанци от Източна Тракия. Израснала е в Монтана (Михайловград). След Руската езикова гимназия, София, е завършила българска филология в СУ Св. Климент Охридски. Омъжена е. Има двама сина. Публикувала е в литературни вестници и списания. Издала е Вчерашна вода (1986) и Внучето на баба (1995). Превеждана е на полски, чешки и руски. Награждавана е на литературни конкурси. ... |
|
|
"Вътьо Раковски е поет от чиста проба: неговият характер, неговата недемонстрирана воля - целият той е там, в книгите си. Не познавам друг поет толкова последователен, толкова верен на себе си. Той не се изкуши от ефектни евтини модерности, не насилваше гласа си да звучи гръмко. Творчеството му не е просто голямо по обем - то е стилно, изпято без нито един фалшив тон." Станка Пенчева "Вътьо Раковски е поет, който цял живот търси и създава тихи убежища с поезията си, вгледана в природата, всекидневието и любовта. Стихотворения като Сто и Господин възрастен господин, които открих в младостта си, са сред ... |
|
|
"Книга, която няма да те спаси, но ще седне до теб, когато вече няма какво да се каже. Ще те пита дали си ял, ще те хване за ръка преди да се разплачеш, ще се разсмее първа, когато ситуацията е за смях от ужас. Това е гласът на поколение, което се учи да обича, да скърби и да се съпротивлява сред руините на личното и общото. Не е манифест, не е утеха, не е лозунг. Книгата вижда и си спомня това, което понякога съзнателно или инстинктивно се забравя, за да оцелее сърцето. С гняв, грижа, черен хумор и безпощадна нежност, тези стихотворения изричат онова, което често се премълчава. Казват го кротко, рязко и докрай." ... |
|
|
"Не знае колко е всъщност човешко / да си изплачеш така сърцето" - ключов е този цитат от стихотворение на Надежда Радкова. Ключов е за цялата книга и за цялата читателска съвест. Защото, скъпи читателю, тази поезия потегля към теб и към твоето сърце. Кардиолозите ще апострофират, че е само мускул, но дори те - в спасителните минути на метафорите, ще се развълнуват от поетичните откровения на Надежда. Защото е наистина въпрос на съвест да осъмнеш със сърце. Е, тези стихове със сигурност ще учестят пулса, но развързаната свобода е задъхана - категорична, но и беззащитна. Каквато е самата поезия." Камелия ... |
|
|
Ако (се) забравя някой ден... Аз искам да запомниш най-доброто в мен. Да съм завинаги такава - посрещаща с усмивка всеки ден. Безкрайно вдъхновена, до забрава. Аз искам да запомниш най-доброто в мен - момиче, в красотата на живота лудо влюбено, което всеки миг на нежност, подарен от теб, в сърцето си е сбрало, някога изгубено. Заедно Кафето сутрин, ако искаш - с мляко. И кратката раздяла с Хубав ден! Разкошеството някой да те чака. И този някой да очаква мен. Следобеди със сладки аромати, въздишките по повод филм любим. И всякакви вълнения крилати, с които нощем можем да летим. И нежността на тънкото ми кỳ ... |
|
|
Книгата Угасването на Бетелгейзе е дебютната стихосбирка на Айлин Лазова. Доплеров ефект такава е същността на Вселената колкото и здраво да държиш ръката ми все някога пространството ще ме погълне и ще ме видиш все по-червена и по-червена Айлин Лазова "Угасването на Бетелгейзе от Айлин Лазова пресъздава онова, което е било в началото на поезията, философията и астрономията - наблюдението на нощния свят с интимното задаване на въпросите, които впоследствие ще предпоставят насоките на развитие на изкуствата и науките, занимаващи се с една от най-важните теми: как хората и вселената си взаимодействат. Спокойно ... |
|
|
Кихот погледни пролетта - полюбувай се! - птици отпиват от преспите: идват вълни и наследството ще залее разсъдъка Тодор Стоянов "В края на 30-те си години Тодор Стоянов прави дебюта си - късен, но не закъснял. В Апории той създава свят, в който митологията, християнската традиция и философията, обиграни чрез литературния канон, стоят редом до обикновеното всекидневие, а възвишеното върви ръка за ръка с ироничното. Стихотворенията му са белязани от специфичното му чувство за ритъм, в повечето случаи кратки и отсечени като от скулптор от някоя скала, и са изпълнени със самобитна атмосфера, която е съвременна в ... |
|
|
"Директна и сурова поезия, в която болката се понася без хленч, думите са остри, а самотата е истинска. Любовта и ранимостта остават приглушени, но въздействат - меланхолни като дългите слънчеви следобеди и лятна рокля покрита с цветя, мокра от топлия дъжд." Силвия Чолева "Има някакъв порив към отрешеност, към желанието рязко да напуснеш света, в поезията на Пейчо Кънев, подир чието олюляване и изнасяне отвъд хоризонтите на предела моралният императив се връща върху същността на този свят - още по-радикален, тежък и категорично безкомпромисен." Ивайло Иванов ... |
|
|
"Книга за края на любовта. И на света. Краища, които сами сме написали преди реално да се състоят. Крехки като паяжина и сурови като скални отломки, едновременно отрезвяващи и апокалиптични, стихотворенията на Димитър Кенаров обръщат очите ни към последните неща. И към идещото след тях." Надежда Радулова "Тази книга е толкова пряма, че не се чете лесно. Тя отваря очите ни - за всичко, което сме загубили, докато паметта ни увещава, че то все още е наше. За крушението на сънищата пред погледа, който отказва да бъде излъган. За дивната градина на любовта, засадена с прагматика. И отново, за любовта." ... |
|
|
"Не мога да те уча да обичаш. Та то е като дишането просто. Или посрещаш огъня с гърдите си и тихичко благодариш на Господ, че си избран и светлата си участ като един безценен дар прегръщаш, или... Прости, не мога да те уча! Не мога да те уча на могъщество!" Нели Коларова ... |
|
|
Опазил Бог да чакам на Атлас небето с рамена да ми подпира! Отде ще знае старец беловлас небето докъде ми се простира! Изобщо... накъде ми се лети... И колко надалеко ще отида... Дано не ви звучи от този стих, че хвърлям към титаните обида, но, всъщност, колко здраво го държи? Защо е непосилно да се диша? Егати опашатите лъжи! Че даже в Уикипедия ги пишат! Не знам какво си мислите за мен... Навярно, че съм опака и дръзка... Аз мисля, че Атлас е уморен. Не вярвам в здравословната развръзка. Не казвам, че е лесно... Ако бе, защо сме си измислили титани... Но който има собствено небе, е най-добре самичък да го хване! ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147
