Битие Опитвам се с нокътя на показалеца да отлюспя люспата на времето, покриваща пирамидата на едно битие. Нокътят ми се счупи. Ивайло Груев Ивайло Груев е роден през 1955 г. в София в семейство на актриса и културен деец. Възпитаник е на 9 ФЕГ (Френска езикова гимназия) и следва във философския факултет на СУ Климент Охридски. Журналист е във вестниците Студентска трибуна и Земя. от 1990 живее в Канада, където работи като журналист и университетски преподавател в Отавския университет. Има научни публикации в Канада, САЩ, Англия, Германия, Русия. Преподава, изнася лекции и доклади в много университети: Memorial ... |
|
|
"И търсейки в делата свои мечтите си да сътвори, мълчи човекът, не говори, животните говорят повече дори! Мечтае, търси своите успехи - да бъде той призван, признат, да бъде някъде начело във някакъв човешки блян! Но той мълчи и не говори, не казва ни добро, ни зло, разчитайки на свойта тайна, човек се спъва, пада и дотам." Дарина Русинова-Джебарова ... |
|
|
"Послание - 3" - трета книга за посланието, което Дарина Русинова-Джебарова е получила от Учителите."Послание - 3" е послание към нас от Кръстова гора. Предназначено е за нас - хората, живеещи сега! Това е моят мислен разговор с природата на тази част от планината Родопи!" Дарина Русинова-Джебарова ... |
|
|
"Послание 2" - втора книга за посланието, което Дарина Русинова-Джебарова е получила от Учителите. ... |
|
|
"Мога да вървя по вятъра,... когато ме прегръща..." Милена Тод. Христова ... |
|
|
"Така ми се лети далеч, далеч, при пъстри, при сияещи звезди..." ... "Преди няколко години едно младо момиче дойде на стаж в издателство "Слънце". Всички бяхме впечатлени от деликатната ѝ интелигентност и работоспособност. Трябваше да ѝ напомняме да спира да работи и да почива. Усмихваше се учудено, защо прекъсваме така приятните ѝ занимания. Бе затворена в себе си, разговаряше малко. И ние, хората в офиса, пришпорвани от железния график на книгите, като че ли не се помъчихме достатъчно да я опознаем, да достигнем по някакъв начин до сърцето ѝ. След това се премести да ... |
|
|
Клуб за поезия и музика "Св.София, Вяра, Надежда и Любов". ... На вашето внимание е третата част на "Алманах", подготвен от членовете на Клуба за поезия и музика "Св.София, Вяра, Надежда и Любов". Приятно четене! В алманаха: Анна Христова Маджунова-Попова Анатолий Чирков Аспарух Петров Вангелов Васил Пешев Вълчо Д. Камбуров Димка Пиналова Живко Радославов Лазаров Кирил Михайлов Марков Латун Ванчев Латунов Любка Димова Костова Мариана Паунова Попова Менчи Динкова - Мелпомена Михаил Михайлов - Вокомас Николай Михайлов Томов Петър Аспарухов Вангелов Румяна С. Лякова Христо ... |
|
|
"Този текст е предназначен за хората, които могат да го разберат, за тези, на които им предстои да го разберат, и за тези, които ще го разберат след време. Убедена съм, че това послание ще събуди различни размисли у много хора. Не го дадох на вещи в езотериката хора, той не подлежи на видоизменяне. Много от знаещите в окултното казаха, че трябва да изчакам с издаването. Но обикновените хора го приемат с интерес! Така че нека всеки сам прецени за себе си и вземе изречението, което е за него. На мен ми беше "спуснат", "издиктуван" през лятото на 2004 г. Тогава помолих и молех Учителите за съвет към ... |
|
|
Лиричният герой на Слав Хр. Караславов живее със своето време и затова не остава при дървеното рало и при ехото на кавалите. Той възпява грохота на комбайните, радва се на възхода на родината, страда за миграционните процеси, които обезлюдяват селата, макар и да разбира, че те са нещо естествено. Човек със силна гражданска позиция, поетът презира подлостта, завистта, себеуреждането и е устремен към високи идеали. След промените от 1989 г. в посмъртно издадената книга Слав Хр. Караславов разкрива цялата фалшивост на днешната ни действителност, в която няма нито обещаваната свобода, нито прехвалената демокрация. Чужд на ... |
|
|
Дългоочакваната втора стихосбирка на един от най-нетрадиционните съвременни български поети и понастоящем най-известният поет-градинар. Това е откривателска и неземна стихосбирка. Тя първо достига до опиянения поток на живото и мъртвото чрез еротично поглъщане на природата в собственото ни тяло и чрез майсторско преобразяване на езика в сетива. От този дзен-поток се пораждат нови и известни същества, нови и остарели думи, нова и позната игра. Захари Захариев умее да отклонява езика, принуждава го да се блъска в себе си, оставя го да протече надолу, настрани, навътре или нагоре в органите на всичко съществуващо. И след ... |
|
|
"Това е пълноводна литературна река с определено течение. Тя е своеобразна симфония в стихове, родена в София, на Кристал, край Рейн, Майн, Дунав, обогатена от ерудиция и всекидневие. Преодолява както държавни, така и лични граници, като разкрива себе си в този труден процес. Вдъхновение и извор са ѝ лаконичност, вяра, метафори и яснота. Вярата ѝ остава неизменна (вяра в колебанието и в непоколебимостта), отдава се на родството и близостта с битници, средиземноморска поезия и изразителността, в която властва отговорност и липсва доминация. Това е книга, която е в постоянен диалог със себе си, един прилив ... |
|
|
Вървя С блокирана походка. С тояга здрава във ръка. Вървя... С коляно, счупено на две. Куцукам трудно през света. Вървя... Във дупка черна падам рязко. Заострена стрела във мен – Боли... Проскърцват чарковете мои. Те имат нужда от мехлем. Лечебен... Захапвам волята си здраво. И вярата си - фанатично. За кой ли път... Изправям се полека-лека. И стъпвам смело на инат... и пак вървя... Тоягата - приятел личен. Изритвам с нихилизъм зъл. Вървя... Опъвам аз напред въжето. И то е Пътят Мой. Вървя... Безумен акробат съм аз. С баланс. Напред. Вървя... Походката изправена е вече: Със ритъм нов. И с хъс. Вървя... Живота ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149
