"Искате бели нощи? Как да ви кажа - единственият начин е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло - животът е такъв, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, горе-долу поравно. Даром даденото също трябва да се плати. Всичко, което искаш в този живот, трябва да си го изработиш. Има ли, питате, такава любов? Има, разбира се. Всяка любов е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори посред бял ден. Адски е просто, затова не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре навън, не обратното. Малко като в приказката за златната вода ... |
|
"Никой не знае колко пътува пътечката до своята височина. Навярно само авторката знае колко е пътувала нейната пътечка, за да достигне висината, с която ни дарява нейната богата, красива и добротворна поезия. Поезия, събрала цял един свят и цял един живот. Кръговратът на годините в своята изменчивост и в своето постоянство се разгръща пред нас в една богата, наситена с топли багри палитра. С овладяно поетично майсторство авторката рисува невероятните пейзажи на детството и на родната земя, топлия дъх на началото, зреещото семе, дървото, което се ражда от космическото усилие, а след това, топло и осезаемо, се ... |
|
"Евтим Евтимов (1933 - 2016) беше и си остава големият поет на България. Голям го направи не критиката, която често го пренебрегваше, голям е от обичта на поколения българи, които и днес се обясняват в любов с неговите стихове. Подобно на баща му, който откраднал майка му от родителите ѝ, и на Евтим, както разказваше самият той, било съдено да открадне големите си любови - но не от родния им дом, а от съпрузите им. Когато през 1964 г. среща поетесата Петя Йорданова, и двамата имат семейства, но любовта им е толкова силна, че ги кара да загърбят предразсъдъците на времето си. Тази непозволена и скандална любов, ... |
|
Неделята е време, което отделяме за човека до себе си или за любимите си занимания. Ден на щастието, защото можем истински се наслаждаваме на свободата да бъдем онези, които сме всъщност - без маска и без грим, без необходимостта да правим компромиси с начина, по който виждаме света. Всички дни ще се казват неделя е книга, която се чете на един дъх. Авторът умело съчетава силата на ритмичното слово с похватите на драматургията, за да остави сюжетната линия интригуваща до самия край. Животът се състои в нашето минало, което с времето ни кара по-щедро да ценим настоящето. Сега и тук са думи от важно значение, тъй като ... |
|
"Няма нужда от начало, за да разбиеш нещо на парчета. Стига да го гледаш достатъчно дълго. Стига да го гледаш отвисоко." Павел Ваклинов ... |
|
"Един блестящо проведен конкурс заслужава своята логична и красива кулминация; и това не е церемонията по раздаването на наградите. Защото една церемония проблясва и помръква, остава само следата в паметите на присъствалите. Истинската кулминация е тази, която е пред вас - книгата, събрала всички номинирани текстове. А текстовете, пристигнали, за да участват в конкурса, посветен на големия странджански поет Янаки Петров, бяха над хиляда. Това подсказва, че подбраните и номинирани двайсет са резултат на много стриктна и мащабна селекция - а тя е гаранция за много високото им качество. Тези двайсет може и да не са ... |
|
"Като стъклено топче игриво пролетта скочи в сърцето ми - засмя се и ме разсмя. Лудо. После, без да ме пита и много естествено, сипа в душите зелено. А казват, че нямало чудо." Уляна Пачева Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия от издателство Захарий Стоянов. ... |
|
"Аз съм Анжела Пенчева. Родена съм в София на 27.07.1967 година. От раждането си имам една много добра приятелка - бих казала, че тя е второто ми Аз. Тя винаги най-добре знае как се чувствам - дали имам нужда от нещо или не. Това е моята инвалидна количка. Започнах да пиша стихове, когато се влюбих силно за първи път в момче, което съм виждала един-единствен път през живота ми преди 17-18 години, но това беше достатъчно да напиша стихотворение за него. Оттогава, когато имам такива откраднати мигове, аз ги пресъздавам в стиховете си. Дошла съм на този свят не с вик, както всички очакват да прочетат, но щом тези ... |
|
В тази бяла книга има като че ли не 17 стихотворения, а едно-единствено, безкрайно дълго стихотворение, леко като сняг, почти без тяло. Тук Северът е очакване, северните хора се разхождат с лодки в зимно море и си махат с ръка за поздрав, Как е живота!, когато се разхождат в парка гледат пътищата в бяло на самолетите или дневната загадъчна луна, тук цветето говори на нас самите, кокичета, събрали главички, се смеят срамежливо, листенцата на чашките им имат формата на снежни кристали..., предметите пазят сънищата в ъглите си, а новините са само нотка страх от света на живота. Автопортрет с вятър необязден вятърът е ... |
|
Втори юбилеен книжен брой. ... Райската градина и други работилници e втори юбилеен книжен брой след Флорентинците от 2018 година, отбелязващ 10-годишнината от излизането на Пеат некогаш. Съдържа изцяло нов брой, непубликуван на сайта на списанието, както и ключови текстове от последните пет години. Както винаги досега, съвременната българска литература е представена наравно със значими световни поетични и прозаични образци. Не липсват и научни студии и задълбочени критични материали. И този път Пеат некогаш не изневеряват на себе си и поднасят на читателите очакваното неочаквано! И всичко това съпроводено с изящни, ... |
|
В първата си поетическа книга Мадлен Зашева пречупва през собствените си преживявания и размисли вечните теми за неразривната връзка между материалното и духовното, между тялото и душата. ... |
|
Пренебрегнати въпроси Осъзнаваме ли как, какво, кога и колко на себе си, на другите, на живота да дадем - освобождаваме в многоизмерното ни естество неподозирани заложби да създаваме хармоничен дух, здрави, красиви тела. Любка Дочева ... |