Винаги има "и" - и после започва поезията на София Георгиева. Подарете си третата ѝ поетична книга - спасението дебне в думите, а световете се разливат във всеки ред!"София Георгиева отново присяда кротко до чудовищата в главите ни и разговаря безкрайно честно с тях. Това не е обикновена книга, а аптечка за душата. Всяка дума закърпва нещо по теб и те оставя с прекрасното усещане, че "и това ще мине"." Георги Блажев ... |
|
"Числото 33 обикновено се асоциира с онази възраст, която човеците наричат Христова. Две трети от стихотворенията в тази книга са писани преди и около трийсет и третата ми годишнина. Възможно е някои приятелски настроени критици да кажат, че тези стихотворения са най-хубавото, написано от мен. Няма да им противореча, само ще се изразя другояче – това са стихотворенията, които (с две изключения) няма да бъдат включени в още незавършените книги "Русенски албум", "Посвещения и епитафии" и "Недоизречения". Впрочем подтикът за това издание дойде от Божана Апостолова, за което ѝ ... |
|
Христо Фотев (25.03.1934 - 27.07.2002 г.) е не просто един от най-даровитите ни и лирични поети, но е истинско явление в изящната ни словесност. За мнозина творчеството му е еманация на представата за поетична стихия, а самият той - синоним на понятия като "море", "любов" и "Бургас". Още дебютната му стихосбирка "Баладично пътуване" (1961 г.) му отрежда почетно място сред галерията с шедьоврите на любовната ни поезия, а всичките му по-късни творби са обвити в ненадминат бохемско-романтичен ореол. Биографията му е пълна с парадоксални обрати - роден в Истанбул, живял в бежанската ... |
|
Пак искам да валиш Тъй кратко беше хубавото лято. Внезапно после всичко отмиля. В коктейлна чаша на тъгата горчив пелин прибави есента. Велико лято! Винаги валеше Целуваше ме, милваше дъжда. От капките си сребърни тъчеше завеси за любовни небеса. Разтапяше с тих ромон часовете на ласките - в горещата вода, на думите - в магичните куплети, на чая недопит - във сладостта. Маргарита Мартинова ... |
|
Стихосбирката е поетичен диалог между нея и него, в който любовта е вечна или е невъзможна, светът угасва, ако не го запалим заедно, а сезоните са просто различните вкусове на обичта."Тя: Кратко обяснение в любов: с теб е вечно лято. -- Той: Кратко обяснение в любов: с теб душата ми расте. --- Ялова или развратна, робиня или вещица, безправна или феминистка, непоносимо тиха или непоносимо шумна. И до днес горят жени на клада. Само че кожата остава цяла." Ралица Генчева ... |
|
Сън Ти си сън и мистика вълшебна - Свещено творение от лъчи, Дете не богинята неземна Родено в небе сред звезди И ме водиш по приказна пътека Да взирам непознати красоти, Като ангел все ме под опека Във всемир от моите мечти. Явор Янесовски ... |
|
Символ верую Вярвам в непосилната лекота на битието. Вярвам в любовта дори по време на холера. Вярвам в трима другари. Вярвам в смисъла на живота дори след сто години самота. Вярвам, че всеки може да стигне мечтите си, дори да е самотен бегач на дълги разстояния. Вярвам в споделеността на вино от глухарчета. Вярвам в красотата като гравьор на сънища. Вярвам, че всичко отминава след нищожно количество болка. Вярвам в живота като начин на употреба. Вярвам в дълга към удоволствието. Вярвам в смеха и забравата. Вярвам, че всеки има право на поправки. Вярвам в живота назаем. Вярвам в отхвърлянето на гордостта и ... |
|
"Небесна гледна точка съдържа стихотворения, които съм писал през XXI век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи. Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял. Ако те помнят, ако те четат - жив си. Не те ли четат, не те ли помнят - и да са жив, мъртъв си. Жестоко е, но е истина. Изкуството е съпротива срещу смъртта. А какъв е смисълът на живота? Какво представляваме ний, с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална ... |
|
"Нали светът е сума от събития, А не предмети? Услугите са върнати, Решенията - взети. Гладният и ситият Ако се сетят, могат ли да се прегърнат и Лицата им какво ще си разкажат? Истината вън лежи - делфин на плажа, Цял и непокътнат. Кой ще го прескочи? Агонията може засега да се отсрочи." Из книгата Ти, непрестанна новина е спечелила наградата на Орфеев венец за съвременна поезия (2019), Националната литературна награда за поезия Владимир Башев (2019) и номинация за Национална награда за поезия Иван Николов (2019). Иван Ланджев (1986) е поет, есеист и сценарист. Доктор по руска класическа литература (СУ Св. ... |
|
Вяра имам съдържа три части: поезия, кратки отговори на често задавани психологически въпроси, публикувани в различни издания за периода 2003 - 2006 г., както и обширно описание на три големи, най-често срещани терапевтични случаи: депресия, страхова невроза и анорексия. Героите са събирателни образи. Финалната глава е разказ на откъси от задължителната лична терапия на Мадлен Алгафари, водена в Швейцария, в периода на специализацията ѝ по аналитична психотерапия."...гледах един филм за мравките. Не знаех, че те можели да виждат само на тридесет сантиметра. Представяте ли си, колко те не знаят за света, в ... |
|
"Камъкът отхвърлен от зидарите в глава на ъгъл се превърна Лице на древна кариатида обърнато навътре Той е Познанието И вратаря на загадъчната пирамида Тя е невидима И съвършена И тайната на Атлантида крие Човек е само апостроф който плахо пие от изворите на Вселената искри надежда и любов Ъгълът във себе си оглежда скритото лице на Бога Човек е чуруликаща вода и мислещ Огън Ъгълът - това са двете вежди на Светлина и Свобода" Иван Гранитски ... |
|
"Човешкото сърце е крехко като стъкло и силно като диамант. Сърце, отразяващо света в огледалната си повърхност и пречупващо го през призмата на личния поглед. Ударите му са изящен стъклопис от думи, чувствата дълбаят сложна плетеница от чупливи изречения, написани на езика на любовта. Такава е поезията на Ивайло Бисеров в дебютната му стихосбирка "Стъклено Сърце". Крехка и силна, чувствена и експанзивна. По младежки наивна, но и дълбока с мъдростта си. Понякога счупваща сърцето ти на парченца само за да ги събереш и да го залепиш отново, по-силно отпреди. А друг път - сияеща като скъпоценен камък, който ... |