"С книгите си поетът се изправя пред читателите, но преди това трябва да се изправи пред себе си. Валентин Евстатиев притежава тази смелост. И точно заради това неговите обмислени и силни стихове изграждат мигновена и здрава връзка с четящия. Норвежки джаз е книга за мислещия човек, тя е подкрепата към неговата сила и уверението, че не е сам по неравните пътища на живота. Тя е майсторски поглед към битието отвътре, другата гледна точка, в която смисълът се разкрива и държи най-доброто от човешкото в нас будно." Димитрина Желязкова - Етина ... |
|
"Пътят към истинската ни същност не винаги е лесен, понякога е осеян с много разклонения, объркващи знаци, срещи и раздели с хора. Но тези срещи са ценни, защото са отражения и на нас самите - такива каквито сме - с нашите светли и сенчести аспекти. Стихове за мечтите на едно дете, стихове за онази романтичната, разпиляваща любов. Стихове за болката от търсенето и копнежа за намирането. За срещата със сърцевината и помиряването с истината за себе си - в огледалото." Кристина Пантова ... |
|
"Поезия, зад която стои съдба! Такива стихотворения живеят между двете корици на Морски шах. Радвам се, че срещнах редакторски Албена. Няма нужда да преживееш всичко, за да се запознаеш всякак с живота. В този случай е повече от достатъчно да го погледнеш през очите на поетесата - тъжен, но и радостен, с разочарования, но и с възторзи. И с една неизбежна справедливост в крайна сметка. Така правят поетите, при всичките им основателни протести, накрая подреждат своя свят, но и света на читателя, по най-справедливия начин. Така е направила Албена - довери ѝ се, читателю!" Камелия Кондова Албена Василева ... |
|
"Деликатна в силата си книга. Стихотворенията репликират събития, оставили белези, но в репликата няма яд и жлъч, защото Ненужно е да търсиш заместител на насилието. Поезия, която знае, че малките ни думи са недостатъчни да излекуват миналото, но въпреки това не се отказва." Габриела Манова "Всеки носи по една планина в себе си и по един град. От прозорците на къщите в поезията на Емилия Найденова се виждат планините, а от планините се вижда градът, и това е маршрут, който на човек му се иска да измине повече от веднъж." Албена Тодорова Емилия Найденова е филолог по образование, специалист по ... |
|
"Сибила Алексова има самобитен, ярко откроим стил - естествен и прекрасен като живот, горчив и тъмен като смърт. В Място за крила момчетата възмъжават неусетно и хвърлят детските си пъпове във водата, бабите сънуват изгубените си синове, кръвта на агнето не иска да попие в земята, планината издиша като хармоника, а жените остаряват отведнъж - като божури. Книгата на Сибила Алексова оставя белег - нежен, незаздравяващ, носталгичен, истински. Намира място за крилата ни. И бръква в сърцето като в джоб. Дълбоко." Станислава Станоева Сибила Алексова (1984) е родена в Перник, където завършва гимназия с преподаване ... |
|
"Без излишен възторг, с много вяра, с много нежност, но и с много достойнство в Разплакана пръст Ива Спиридонова се обяснява в любов на... самия живот. Понякога той се подвизава като любим, друг път като приятел, даже като Господ. Всъщност, така както е при повечето хора." Камелия Кондова "Ива Спиридонова е заплашително нежна и откровена с най-новата си стихосбирка Разплакана пръст. Още със самото заглавие дава ясно да се разбере, че е подготвена за пореден скок в поетичното пространство, независимо от последствията, сякаш поезията за нея е храна и въздух." Хайри Хамдан "Тази книга не ... |
|
Съставител: Боряна Желева. ... Сборник на журналисти - поети и писатели. 14 журналисти от различни медии представят свои разкази, пътеписи, стихове и размисли в книгата Око на времето. В сборника участват произведения на Боряна Желева, Димитър Николов, Виктор Чулев, Гергана Хрисчева, Иглика Горанова, Ивайло Кицов, Калин Каменов, Мариана Кирова, Наталия Маева, Станислава Пирчева - Ава, Таня Иванова, Татяна Явашева, Татяна Атанасова, Янка Петкова. Сред авторите са утвърдени имена от Литературния кабинет Владимир Башев, както и журналисти, които публикуват за пръв път свои авторски художествени текстове. В книгата ... |
|
"Имал съм повод неведнъж да пиша за Радослав Игнатов, както и да предговарям негови книги. Не е лесно да се намери ключ към подобен автор, остава утехата, че всеки път забелязваш нещо ново, съпреживяваш пропуснатото и недоразбраното. Казаното важи в пълна мяра за тази книга. Тя е двуединна - дотолкова, доколкото събира в себе си познати и непознати текстове. Тя е книга равносметка, опит да се окръгли най-важното в поетическия свят, отлят във времето. Иначе погледнато, книгата е по своему монолитна - цялостна и завършена, защото носи всички белези на утвърдения авторов стил, на неизменните и постоянно променящи се ... |
|
"Тролейни хроники с разместени страници е книга за онези мигновени мисли, които ни връхлитат между две спирки, но рядко задържаме. Татяна Йолинска пише като пътник без крайна дестинация - събира и документира разпилени спомени, разговори, тишини, несъстояли се срещи - моменти, иначе обречени да се разтворят в отварата на времето. Книгата е съставена от кратки разкази, поетични фрагменти и моментни портрети, обединени от темата за паметта - личната, колективната, градската. Всеки текст е като прозорец, който някой е забравил да затвори. Думите и мислите се разместват, точно както страниците на тази книга, а между тях ... |
|
"Лоно е най-топлата и интимна стихосбирка на Радослав Чичев. В нея ту тихо и кротко, ту с гръм и трясък нахлува детето, което не спира да задава вселенски въпроси и с недоумение да се вглежда в човешкия ред. Пред което човек се чувства и силен, и безсилен, но и дете. Лоно е разходка край морето и в парка, в паметта и емоционалността, след която, вече вкъщи, стоиш пред прозореца и се взираш в светлината на току-що падналия дъжд." Иван Димитров "В Лоно прозорците са отворени широко, едновременно навътре и навън. Така се диша по-лесно, особено ако къщата на тялото е направена от светлина, небе и вятър. ... |
|
"Има различни механики във физиката. Тоест различни подходи да мислим телата, движенията, обстоятелствата, взаимодействията... В поезията механиките са много повече. Упорито клише настоява, че механиката е повторимото, бездушното, унилото, съвпадащото със себе си. Но ето, Калина Лазарова е написала поетическия сборник Механика на мълчанието, за да ни убеди, че не е само това. Мълчанието на свой ред не е просто отпуск от речта и бъбривостта, то е сложен антропологичен код, екзистенциален жест. Мълчанието е прибирането ни в себе си, за да видим по-добре Другите и да осмислим какво ни се случва в света. Мълчанието ... |
|
Отражения Оглеждам се в езерото и виждам като в огледало мойте отражения. Водата помни и пази миналите ми превъплъщения. В тях се срещам с лъжата. болката и любовта и с небесната сакралност в безкрайността. Живеем между минало и бъдеще между паралелни светове и реалността. Пътуване, пътуване... Отражения във Времето и Вечността. Любов Георгиева "Изкуството е непрекъснато страдание, граничещо със святост. Това е постигнала в творчеството си Любов Георгиева." Акад. Симеон Спиридонов Любов Георгиева е писател, поет, преводач и художник. Тя изпитва пиетет към Божественото и чрез Словото открехва съзнанието ... |