"Миниатюрите в Нямало ме едно време са скици - интуитивно нахвърлени, едновременно делнични и поетични. Те са история за сбогуване, израз на желанието за споделяне на порастването. Светът в книгата на Йоана Михайлова е висока кула, населена с персонажи, с които сме свързани от детството. Но общуването с тях сега е различно заради новия ракурс, вербалната постройка и ритъма, които изглаждат стените и отнемат стълбата нагоре, а често и преднамерено създават неудобства, като грахови зърна под дюшека." Иглика Дионисиева "Дебютната книга на Йоана Михайлова Нямало ме едно време разстила килим от думи, който ни ... |
|
|
Една книга, три свята за откриване - 53 стиха, 53 илюстрации, 53 прозаични откъса. Пътуване през думи, където поезията сънува, а прозата събужда. Тиха среща между поезия и проза - думи, които се прегръщат и разцъфтяват. Контурните илюстрации подсилват нежността на текстовете, рисувайки светове от чувства. От обич е книга за крехкостта, силата и вечността на обичта - дом за сърцето и очите. Убежище Душите умеят да превръщат нечии рамене в рай, връщат се там, където е вечен май. Душите правят дом, където най-малко Боли. Аглея ... |
|
|
Магия Издигна се омайно красива, над индиговите води заблестя. Без глас зашептя ми магично тайни приказки за любовта. Прашец златен тихо разпръсна по вълните смълчани в нощта. Оживя на брега фея вълшебна с прелестни прозирни крила. Чародейно в миг ги разгърна, нежно ефирни, сякаш мъгла, и понесе се по пътеката чудна в теменужената мека тъма. Евгения Михалска "За тази стихосбирка събрах шепа морски раковини, които да разпръсна тук-таме, за да ни заредят с лятно настроение. Има нещо романтично в това да живееш на остров, откъснат си от света, но и не съвсем. Привилегията да срещаш морето през всеки сезон е ... |
|
|
"Стиховете на Миглена Дикова се скитат между езиците, митовете и пейзажите на Европа, спират се при нас, за да ни преизпълнят с неочаквано познание и тайнствена природа, със сгъстена тишина, човешки съдби или внезапни свечерявания, и отново се отправят към ръба на света, където остават приковани там като незаличим знак, че равновесието на духа е възможно." Мирела Иванова "Светът в поезията на Миглена Дикова е местообиталище на тревожността. Стихотворения, в които погледът на пътуващия градски човек регистрира и набелязва места - знаци: домове и кораби, крайбрежия и сауни... Зад лекотата на поетическия ... |
|
|
Моят котарак Моят котарак е грациозен, мърка и ме бута с глава, за да ме измести и да лочи от паницата с моята чорба. Ще ми избие зъбите, като се натиска любвеобилно, но всичко е защото иска да се нахрани стабилно. Показва си грациозността, когато усети, че ще се яде. През другото време пет пари не дава, тогава му пада перде. Моят котарак мърка пред пакетчето с купешка храна. Това е пример, че изкуство не се ражда от любовта. Владимир Гюров ... |
|
|
Александър Александров Бурмов е български писател, поет и фантаст. През мъртвите етажи на познанието съдържа поемите Водевил моноспектакъл в стихове (1972 - 1974), Капричио в портокалово–синьо (1976 - 1978) и Телевизия по кабел (1980 - недовършена)."Гневен и сантиментален, предметен и абстрактен, стихът на Александър Бурмов обърква и завладява без да съзнаваш достатъчно как става това. Ту усложнена и многословна, ту простичка и ясна - това е поезия паракселс. Поезия, която трябва да четеш многократно и можеш да я преоткриваш непрекъснато..." Недялко Йорданов ... |
|
|
В Алманах Словесност са публикувани творби на 47 съвременни български писатели, живеещи у нас и в чужбина. Това са наградените и номинирани разкази и стихотворения от жури в състав: Силвия Недкова, Димитър Христов, д-р Александра Александрова, Марина Бартоломеус (Берлин), Зоя Дюбоа (Париж). Алманахът включва също и творби както на известни, така и на млади художници. В него е отдадено заслужено място на Писателя на годината 2025 на Асоциацията Радослав Бимбалов - писател, рекламист и общественик, познат с острия си стил и умението да провокира размисъл. В първа част са публикувани художествените творби на отличените ... |
|
|
На 4 септември 2025 г. бяха връчени наградите в станалия традиционен национален литературен конкурс Янаки Петров в град Средец. Книгоиздателска къща Труд бе сред партньорите на конкурса, а най-добрите произведения отново събра в красив алманах. Тази година в конкурса участие взеха 300 творци с над 1000 авторски стихове и разкази. Номинирани за награждаване бяха 20 от тях, 11 получиха награди. Всички 20 номирани творби са включени в новия алманах. "Отваряйки врати за талантите на България, третото издание на националния конкурс за литература показа, че тази инициатива вече се е утвърдила като уважавана и ценена ... |
|
|
"Гранитски наистина мисли митопоетично, архетипно, а не просто заема от мита готови елементи и структури. Дали това се дължи на вече задълбоченото му познание за мита? Но Платон, като описва различните начини на придобиване на знание, казва, че поетите сами не разбират какво са написали, защото са придобили дара на Музите като вдъхновение, а не като познание. Така че лудостта (mania) на поетите предполага интуитивно откровение, несъзнателно докосване до архетипите. Гранитски често е споделял, че стиховете му сякаш са продиктувани или ги е видял насън, както се случва с фолклорните певци." Проф. Иван Маразов ... |
|
|
Виж ме: силна и свободна е поетична колекция, създадена от екипа зад която стоят усилията на фондация Emprove. Стихосбирката отразява преживяванията на първата българска общност от жени, преодолели насилие в миналото си - Жените Survivors. Жени, поели към промяна и нов живот.. Вместо срама и социалното табу пред тази тема те избират да превърнат личните си истории във вдъхновение чрез изкуство."Тази книга не разказва истории отдалеч. Тя говори отблизо - с гласовете на жени, които са решили да се заявят чрез поезия. В нея има гняв и тишина, смях и страх, но най-вече - решимост да се върви напред. Виж ме: силна и ... |
|
|
съставител: Антоанета Николова. ... В този сборник са представени четири поколения жени и техните мъже, за които поезията има дълбок и определящ смисъл. Те са: Тотка Панайотова и Анастас Самоковлиев; Пенка Самоковлиева и Никола Николов; Антоанета Николова и Йордан Георгиев; Звездомира Георгиева и Христо Стефанов. Луната Луната - призрак бледен... от векове залутан, тревожно бди в нощта. И в блянове унесен, във мрака непрогледен на сините цветенца излива си скръбта. Тя нежно ги целува с лъчи си сребробели. Те мило се усмихват, запели тихо в хор. И кротко ѝ разправят: На запад загори ли във пурпур ... |
|
|
Песен за мен Никога не искам да забравям мига и момента в който разбрах че започвам да погрознявам забелязах как се е уголемила главата ми с очите си видях как очите ми стават все по-малки как безпокойството ми се притъпява а чувството за хумор става тъмно като изкуството много е забавно да продължавам с песните и със всичките думи те са само за теб аз няма да се пенсионирам аз няма да умра като хората докато съм жив ще ти давам от горивото си аз съм една престаряла бензинова колонка която плюе живот. Тома Марков Рисунките в книгата са дело на Александра Чаушова. ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146
