Рада Александрова е родена в Свиленград през 1943 година. Гимназия завършва в родния си град, а българска филология 9 в СУ Св. Климент Охридски. Работила е като учител, библиотекар, журналист в Българско национално радио и в-к Студентска трибуна, дълги години е редактор в отдел Поезия на списание Пламък. След промяната е била директор на Издателство Иван Вазов и служител в администрацията на Министерство на отбраната. Рада Александрова е автор на стихосбирките: Златните момичета 1972, Невъзможно бягство 1975, Коприва 1977, За близкия човек 1980, Камък 1985, Сега разбирам 1987, Зимна роза 1989, Някой е идвал 1993, Беше ... |
|
Книга на непоправим романтик, който мисли през музиката, музицира из Стария завет и завещава на следващите поколения, които ще пътуват до морето на автостоп, никога да не предават свободата си, колкото и самотна да е тя. Философска и дружелюбна, дълбока и катедрално извисена поезия по дънки."Анемоя" означава "носталгия по време, в което не си живял". А каква е думата за "време, което не си напуснал, независимо колко отдавна се е заключило за света?" Кристин Димитрова ... |
|
Д-р Калина Пейчева е родена в София през 1983 г. Завършва с отличие висшето си образование през 2008 г. във Факултета по дентална медицина при Медицински университет - София, България. През 2009 г. започва работа като асистент във ФДМ - София към катедра Консервативно зъболечение. Работи там до 2016 г. През 2014 г. придобива специалност по "Оперативно зъболечение и ендодонтия". През 2015 г. издава монография "Модерни методи за кариесна диагностика и контрол на степента на екскавация на кариозна маса". През 2017 г. завършва магистърска програма по обществено здраве и здравен мениджмънт във факултет по ... |
|
Лирика изтъкана с положителен заряд и поглед към живота. Дебютната книга Домът на феите на младия творец Евгения Михалска съчетава картини и поезия, които тя създава и ни поднася с артистичен привкус и неповторим житейски акцент, пречупен през личната ѝ история."Действителността ми прилича на кардиограма на силно развълнувано сърце, каквато вероятно съм самата аз. В противен случай не бих имала дързостта да живея по начина, по-който го правя. Когато погледна назад, си давам сметка, че можеше и по-смела да бъда. Предизвикателствата на битието ме изваяха, а животът ме научи да го цена и обичам... безусловно.& ... |
|
Снегът под краката ми хруска. Някак по-различно от друг път, сякаш някой стъпва в моите стъпки. обръщам се и виждам как детето в мен тегли шейничка с плюшено мече. Не личи дали плетената му шапка е сива или синкава. Побеляла е от сняг. Ивелина Радионова е родена през 1977 г. в гр. Провадия. Завършила е висшето си образование в Икономическия университет - Варна. В момента работи като главен счетоводител в частна фирма. Автор е на стихосбирките "България в сърцето ми", "Златни нишки", "Копнеж по слънце", "В тебе аз ще остана", "Все ти пиша, Любов" и на повестта " ... |
|
Книгата съдържа стихотворения от Блага Димитрова от най-ранните години (1937 - 1944) до 1999 г. В изданието ще намерите още: редове от биографията ѝ от Йордан Василев; "Тревожната ведрина на познанието" - Клео Протохристова; "Неуловимата музика на пространствата" – Иван Гранитски; "Врати към смисъла" - Вихрен Чернокожев; "Любов, страх..." - Панко Анчев; критици и колеги с думи за нея. Книгата е част от поредицата "Българска класика" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
Послания на непросветени с паници под тензух е книга в сатирични образи, където действителността от форми потъва в своята насмешка, понякога се скрива в печал, но винаги има гротеска, която да го допълни и обагри в целия си блясък, който притежава."До кога ще крадеш от живи желания?! Спри да ядеш от моите старания! Окачил си гредата в стената. Спри да ревеш в моите рубрики. Запалвай ми свещ в твои приумици! Стига ме налага с лопата! Престори се на свеж, очаквай ме в делници! Стига мота с разни безделници! Виждаш вратата и чертата. Опитоми се и виж разпръснато времето! Как е горяло над селото! Стига излага! ... |
|
Любима Грънчарова е от тези млади поетеси, за които чувствения свят на любовта е пречупен през призмата на реалността на съвремието. Докато първата ѝ стихосбирка Ако не успея да си тръгна (2008 г.) е един опит за превръщане на емоционалните си преживявания в стих - истински и непринуден, а заглавието на втората - Миг, преплетени в целувка (2012 г.) красноречиво говори за нейните житейски състояния с неподправено отношение към любовните трепети отразени в моментно написани стихове. Третата ѝ стихосбирка Няма да се уморя да те обичам е избистрена и емоциите отстъпват пред наблюденията ѝ върху живота. ... |
|
Стихосбирката Ако не успея да си тръгна е отражение на душевността на Любима Грънчарова и представя част от нейното творчество, написано през последната година. Своите емоционални състояния тя превръща в стих - истински и непринуден и всеки читател се убеждава в това осъзнавайки нейният стил на писане. Възприятията на стиховете се допълват от лежерната музика, правена от Synthi Music Production в УПИЗ по Компютърно музициране - НБУ. ... |
|
"В книгата на Стефан Радев чрез мъжествена и проникновена емоционалност се преплитат ежедневие, фантазия, природа и общество. Стиховете му удържат в ирония и обич една театрална победа на човека – над себе си и над изтичащото време. Невероятно е колко мощ и откровение има в обичайната тъга, в ръцете и телата, както и в протичането на мълчанието." ВБВ, редактор ... |
|
"Чували ли сте как се крещи без вик? Как пълзи безмълвно болката в човешкото сърце? Виждали ли сте как лъщят очите на самотата? Това е поезията на Димитра Канева." Димитър Петров - Димитър Петров - Регин Димитра Канева е родена през 1997 г. в София. Завършва бакалавър по Актьорско майсторство и театрално изкуство в университета Аберистуит и магистър по същата специалност в университета на южен Уелс. Актриса на свободна практика, занимава се и с природозащитна и социална доброволческа дейност. Дебютира като поет с публикации в Нова асоциална поезия. Автор е на пиесата Земя на копнежи. Падам нагоре е първата ... |
|
Хората са странни Джим откри тайната на странните хора, те се вглеждат дълго, като че са с очила. В емоциите им бавно настъпва умора и преценката им е индивидуална мъгла. Хората са странни, щом странен си ти. Виждаш само грозни лица, когато си сам. Улиците са неравни, жените все са зли, ако те е отхвърлила някоя там. Никой вече не си спомня твоето име. Хората искат да виждат усмихнати лица. Тях ги привлича светлината на слънцето и ги отблъсква сивотата на дъжда. Ти се качи на високия връх над града. Остана, на цвета на залеза се наслади. Разпиля се твоето лошо настроение и започна да гледаш света с добри очи. ... |