"От Полярната звезда - през Южния Кръст - към Слънцето""Пътят е един за Изтока и Запада. Неговото име е Различаване. Веднъж попитаха Господаря на Смокиновото дърво: "Как се постига различаване?" "С взиране" - отговори той. "Взира се онзи, който има чисти очи. И тъй, братя, пазете чистотата на очите си. Пазете очите на сърцето си от кал, прах и сенки. Пазете ги от мрежа, вихър и отражения." Попитаха Пазителя на Скрижалите: "Какво е това, Господи? Не можем да разберем словата на Твоята мъдрост! Обясни ни смисъла на тия загадки!" И рече тогава Пазителят на Скрижалите: & ... |
|
|
Николай Ризов е роден през 1959 г. в с. Плоски, Благоевградска област. Преподавал е немски език - 15 години в ПМГ "Акад. С. П. Корольов" - Благоевград, и 2 години в Нюрнберг, Германия. Автор е на книгите: "В часа на кръглата луна" (2003) и "Административен акт за дребно хулиганство" (2004). Има публикации в немскоезични издания. "Възхвалното и хулителното, видимото и невидимото се смесват в една-единствена вибрираща повърхност: тази на самото стихотворение. Творбата зазвучава като отговор, като вектор на утвърждение на една екзистенциална позиция отвъд простите категоризации, като ... |
|
|
Лиричната книга "Дръвче" избягва задръстванията по друмищата на съвременната ни българска поезия. Създадена в Италия, където нейният автор Румен Иванчев живее вече четвърт век, тя има дълбоки български корени. Поетът е събрал в нея най-хубавите си творби от своя дебют със "Сянка на река" (Народна младеж, 1983) до обширното му представяне в престижния римски периодичен сборник Paigne/Страници през 2017 г. Поместени са и три неизвестни писма, които също представляват интерес за изискания читател: от Валери Петров, Александър Геров и Кирил Топалов. Корицата и графичното оформление са дело на ... |
|
|
Сборникът "Любов на площада" съдържа стихотворения, написани през последните 37 години. В първата част "Любов" стихотворенията са предимно посветени на конкретни хора, а във втората част "На площада" - на конкретни политически събития и факти: от "Предчувствие за тържество" (1980) до Внезапно (2016). В третата част Бог са събрани мистично-философски стихотворения. В четвъртата Пейзажи на неизвестен майстор - стихотворения, писани в класическа форма. И най-накрая, в Черна книга стиховете са посветени на изчезващи земни видове, включително човека. "Да изкрещиш тишината - да ... |
|
|
Второ издание. ... Второто издание на култовата стихосбирка "Канела" на Елин Рахнев идва осем години след онази зима, в която всичко ухаеше на канела. И сега, както и през 2008-ма, имаме нужда от поезия, която ни вади от обичайното живеене, залива ни с купеста тъга и ни превръща в "дистрибутори на винилово щастие". Книжното тяло е все така красиво и изящно, благодарение на оригиналните графики на Кольо К., който сигурно продължава да пътешества с небесното си такси, развял все същия копринен шал "сред кипнали зелени облаци, с тъмни очила за залези и изгреви". Корицата е обновена и стилна. ... |
|
|
Тази книга е една от формите на свободомислието. Майсторски написана, напрегната, пулсираща, тя говори за видяното, преживяното и обичаното. Превръща универсални мотиви в тайни специални послания. Лишеният от тривиалност диалогизъм провокира читателя да премине през неизвестността на предстоящото. Езикът на книгата е омагьосващ и мощен, дълбок и покъртителен. Подбужда към лично просветление. "Не харесвам реалността... нов пламък, нова искра, нова мисъл, нова мечта...""Не съм обикновен... мечтите ми са високо над хоризонта, мога да постигна всичко..." Ремина Алексиева и Виктор Пращов са талантливи млади ... |
|
|
Из моите песъчинки. Хайку и други кратки форми. ... "Катя Владимирова е родена във Варна, живее и работи в София. Завършила е в СУ "Климент Охридски", специалност френска филология. След това се занимава с художествени преводи на френска литература, превела е романа "Островът на пингвините" от Анатол Франс и други разкази на съвременни френски писатели. Работила е като журналист преди 1989 г. в младежкия печат - "Студентска трибуна", "Народен младеж", литературно списание "Дружба", а след 1989 г. е била главен редактор на в-к "Свободен народ" и на в-к " ... |
|
|
"Всеки има своите терзания в синьо". За всеки любовта преминава под различни цветове. За едни е розови сърца и червени рози. За други - черен мрак и тъмнина. Но тази стихосбирка пази една любов в синьо. Всеки стих крие чувства и емоции, които са способни да се отразят в душата на читателя и да паснат на всяка любов - към морето, към синьото небе, към нечии очи. Четейки всеки ред, пред вас се разкрива пълният образ на Другия с цялата му красота, любов и недостатъци. Потапяйки се в тази книга, всеки разбира колко много означава синият цвят. Любомира Емилова е само на двайсет години, но това е вече нейна трета ... |
|
|
"Една ампула мрак" е осмата книга с поезия на Виолета Христова. Излиза през 2015 г. под знака Литературен кръг "Смисъл". Редактор на книгата е поетесата Валентина Радинска, а илюстрациите са на младата Ина Христова. Това е поезия за взирането в себе си и личните открития, които човек прави, докато гледа във вътрешния необят. "Какво ми каза тази нощ на тръгване: Сънят река е. С много брегове. И остри камъни, въртопи, речни ями. Ще те докосна и ще се събудиш. Ще се събудиш и ще ме забравиш. Но твоят път до следващата нощ е само тебеширена чертичка. Не се страхувай, тъмното е длан. Обичам те и ... |
|
|
Лаконично небе Небето беше бързо, то летеше, от думите по-кратко и по-зло. Беззвездие над клоните свистеше с начупен, смътен блясък на стъкло. И тази бързина невероятна, и този порив непонятно див бе диво шибан още по-нататък с камшиците на твоя гняв красив. Бе хаоса мъчително пронизан от ледения ръб на пропастта и само ти, ти беше неподвижна опорна точка на жестокостта. И още миг небето се разкъсва, и мрака като черна кръв тече, и аз държа във черните си пръсти теб - късче лаконично зло небе. Иван Пейчев ... |
|
|
Поезия, проза, диалози. ... Преди повече от три десетилетия - в апогея на "Златната епоха Чаушеску" - Ана Бландиана заяви, че не може повече да търпи насилието, унижението, лъжата. Престанаха да я печатат, уволниха я, беше принудена да напусне работата и дома си в Букурещ. Но тя бе един от светилниците в дългата и сякаш безкрайна нощ, спуснала се над многострадалната ни северна съседка. Идва момент, казва Бландиана, когато или трябва да се откажеш от всичко, или трябва да станеш защитник, прокурор, съдия, да минеш през тези трудни състояния като през празни пространства, да намериш ъгъла, своя ъгъл, откъдето ... |
|
|
Вангел Имреоров (1988) пише поезия за личния си блог и е публикуван в Литературен клуб, Кръстопът и други литературни интернет списания. Завършил Езикова гимназия "Пловдив" и бакалавърска програма "Дигитални медии" в английския университет "Брадфорд". Работи в сферата на телекомуникациите. След осем години в Англия се връща в България през 2017. Обича новите начала. "Напускане на спомена" е пътешествие от черното към бялото. Фрагменти от вътрешни реакции, които не са нагласени за продан или харесване. Невинни чувства, едва оцелели, но запазили равновесие в трезвата болка на паметта, ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147
