Стефан Гончаров е роден през 1996 година в София. Завършил е Скандинавистика и Изкуства и съвременност в Софийския университет, където в момента е докторант по Теория на литературата. През 2015 година е публикувана първата му стихосбирка - Геон (изд. АРС), а през 2019 година излиза втората - Смъртта не се чака (изд. Scribens). Има редица поетични публикации в българската литературна преса и е част от редакторския екип на списание Нова асоциална поезия. През 2016 година е отличен с първо място на Националния студентски литературен конкурс Боян Пенев, а през 2019 година - с приза за поезия Ваня Константинова. Печели и ... |
|
|
Сборник стихове, рецепти и хоби занимания. Съдържанието на книгата е разделено на четири основни части: стихове посветени на любовта, болката, времето и търсенето на смисъл в преживяванията ни; насоки за вдъхновено и красиво ежедневие; 25 вегетариански рецепти; раздел Сътвори си: творчески проекти с инструкции за изработка на свещник, обеци, гривни, брошки от вълна, мартеници и красиви кутийки с декупаж и други. Мигове, озарения, вечности е подходяща за всеки, който търси вдъхновение, кулинарни идеи и творчески занимания, обединени в едно издание. ... |
|
|
"Просто ще разцъфна пролетно... някак си фантазно истинска, в някаква измислица за цветове...... време е да те целуна..." Ивайло Костов Ивайло Милев Костов е роден на 13.04.1976 град в София. След завършване на средното си образование следва Актьорско майсторство в класа на професор Елена Баева, както и логопедия, и журналистика в Софийски университет Свети Климент Охридски. Израснал е в семейство на юристка и художник, от които наследява любовта си към книгите и изкуствата. Пише от 18 годишна възраст и досега са издадени стихосбирките му Под звездите озарен (2004), Целувката (2012), Изворът на любовта ( ... |
|
|
"Портокал на Нинко Кирилов е невъзможността да познаваш някого и желанието да го познаваш. Книга, която може би. Не е. Но е. Неудържим експеримент с граматиката и синтаксиса на съществуването, които се разпадат до един делириумен поток на мисълта. А езикът е рана, в която влизаме. И докато мисълта дриблира, напредвайки с топката на съюзите, свързващи неизказаното, тази игра на смисли с ефекта на домино, това налудничаво инвентаризиране на чувствата, това квантово трептене между състоянието ела и действието или, между първото аз и последното ние, се разкрива като това, което всъщност вселюбовна поема. Това е нещо ... |
|
|
"Какво усърдие полага сърцето, за да заработи. На два недостижими бряга са щастието и животът. Осведомени сме за всичко, ала в невежество се губим. Научи ли се да си ничий сред тишината многолюдна. Не е въпрос. Недей се вкопчва ти в думите ми като в притча. След похотта е непорочност. След края силно се обича. А краят никога не идва. Не идваш ти. Не идва никой. Злокачествено си обиден. Ти никого и не повика." Мартин Спасов "Поезията на Мартин Спасов влиза в сърцата като троянски кон и остава там завинаги. Няма крепости, които да ѝ устоят, няма сигурна защита срещу нея, тя завладява всеки до когото ... |
|
|
Ярка образност и внимателна авторефлексия. Тази поезия не е беззащитна, тя познава образците и осмисля митологемите в дълбочина. Въпреки крехкостта, която загатва заглавието, дебютната стихосбирка на Даница Христова безстрашно отваря вратата към сериозната поезия. И има какво да добави."Алвеоли от хартия ще ви прикани да надникнете в собственото си несъзнавано. Открито и без възможност да се самозалъгвате. Защото именно през Словото става видим тигърът в основите на къщата, за който Даница Христова знае. За който - в различни аспекти - тази книга е." Ина Иванова Даница Христова е лауреат на тридесет и ... |
|
|
"Прочетете Върхове сред ледове. Ако не, за да се почувствате щастливи, поне да потъгувате и може би - да поплачете наум. Защото не само радостта - тъгата и сълзите също лекуват, стига да случите на приятно време и точен човек. Казва ви го със стихотворните си изповеди Т. Билчев. В тази стихосбирка голямото топене на ледовете в душите и сърцата на неговите лирически герои не е бедствие. То е своеобразен благослов, който ви е необходим, за да продължите напред и нагоре в живота." Йордан Йорданов ... |
|
|
"Чета, защото обичам. Чета с наслада. Чета, защото искам. Чета, защото обожавам. Чета го в очите ти. Чета го в мислите ти. Чета, защото изписвам. Чета, защото пиша. Чета, за да заспя. Чета, за да сънувам. Чета, за да те забравя. Чета звездите. Чета скришно. Чета задълбочено. Чета във влака. Чета на плажа. Чета, защото имам време, Чета, защото съм подранил. Чета ранен. Чета, за да не нараня. Чета бързо. Чета на обратно. Чета с грешки. Чета до край. Чета на глас. Чета, за да порасна. Чета, защото мога. Чета, защото съм жив. Чета бъдещето ми. Чета и подчертавам. Препрочитам я... Чета!" Ерик Евтимов Мое детство ... |
|
|
"Борислав Стоянов е човек, посветил се на едно пластично изкуство - керамиката. Но кой знае защо през последните години пътят му все по-често го води към думите... И е естествено, че стиховете в тази първа негова книга носят отпечатъка на художническия му поглед. Небе за разказване би могла да бъде наречена Книга за Копнежа - толкова очакване за любов и светлина, толкова нежност и надежда бликат от строфите на Борислав Стоянов. Те са безхитростни, чисти, непредвзети, и много, много искрени. Малко ли е това? Никак даже! Повярвайте - в небето на неговата поезия има много за разказване." Валентина Радинска & ... |
|
|
"Животът е пътуване към Първоизточника. Това е универсална истина на индивидуалното самопостигане. Пътят е един, но предизвикателствата по него - различни. Всички хора притежаваме едно общо качество - създадени сме по Единия образ и подобие, което е привилегия, но и отговорност да бъдем генератор и проводник на творящата жизнена енергия. Тази книга съдържа стихове, които внушават тишина, но и такива, които нарушават тишината. С тях се обръщам към Създателя, към Човека, към Природата, към Родината, към Твореца и към Творението, към Битието и към Вечността. Към Себе си. Към цялото, от което всички сме част. Към Вас.& ... |
|
|
В огледалото на поета се виждат всички тайни кътчета на душата. В огледалото на поета място за маски няма. Там се отразяват дълбоко личните чувства. Там изплуват най-съкровените блянове."Тази книга е разказ за пътя на човека, за умението да останеш достоен от началото до края му, за ценните неща, които не бива да губим, вървейки към вечността. Напомняне за най-естествените и най-големите човешки богатства - любовта, децата, приятелите, изкуството. Тя е и търсене на смисъла, който Иваномир Цанков открива в Обичам те!, думите заради които живеем и заради които умираме. Достояния ясно и навременно напомня за онова, ... |
|
|
"Ще ви издам една тайна: Веселина Ангелова си има личен ангел, който понякога седи а един светофар и си клати краката. Когато някоя от обувките му падне, тя започва да пише. На мястото на сърцето си той има липи. И обратното. А тя рафинира тази дантелена чувствителност в думи и ни я дава сякаш между другото. В Сърце и липи метафорите и образите отстъпват на голямото, на важното - на начина, по който тази книга ни кара да преосмислим света, себе си и света в себе си. И ако това ви звучи абстрактно, защото още не сте прочели книгата, върнете се тук и после. Думите на Веселина Ангелова няма да избягат, ще ви чакат. ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147
