Когато живееш с котка е второто заглавие от Гери Турийска, десет години след Приказка за вечността. Редактор и съставител на книгата е поета Елин Рахнев. За корицата са се погрижили дизайнера Ралица Найденова и фотографа Диляна Флорентин. ... |
|
"Тази книга не обяснява страха от летене. Не го затвърждава, нито го отрича. Вдишва го дълбоко и после го издиша. А след това го обича очи в очи. Измагьосва му приспособления за меко приземяване. И - след цялата тази романтична процедура, подобаващо нежно го хваща с два пръста и го мят през прозореца на самолета. После си слага един парашут на гърба и скача. Забравя за въженцето. Такава си е. Пада на меко обаче. Познайте върху кого." Кристина Станкова "Пише мъдро, а е млада до небето. Скоро идеята какво би подхождало като визия към стиховете ѝ, сама ми кацна на рамото. Така я видях и усетих - 5- ... |
|
Хумористични разкази и стихове. ... "Произход на видовете" е заглавието на сборник хумористични разкази и стихове на автора Георги Блажев. Със силата на зареждащо устройство тази книга ни провокира да се засмеем на глас още от първата случайно отворена страница. Синтезът от отражения на силно иронизирани образи, срещани в обществото ни не само напоследък, но и добре отгледани, както и умилителни препратки към (не)отминалото детство, ни вдъхновява да се впуснем в прочитането на книгата до край още в същата секунда. Георги Блажев е сред най-популярните автори в литературния проект "Пощенска кутия за ... |
|
Сто стиха подредени в различни раздели. Приказни истории, вицове, любов, зодии, от тук оттам са все теми които са вдъхновили авторката. ... |
|
Второ издание. ... Поезия, проза, публицистика и други."Драги читателю! Ти държиш в ръцете си първата книжка на литературното списание Ясна мъгла! В Дунавската хълмиста равнина израснаха сътрудниците на нашето списание. В оная Дунавска хълмиста равнина, където текат масленочерна Янтра, плитководна Стара река и почти пресъхнал Черни Лом. Там, където се извисяват високите комини на Комбината за захар - Горна Оряховица, на ДКК Домат - Джулюница, и малко по-ниският такъв на ДКЗ Подем - Овча могила. Там, където раснат едри пиперки, дъхави праскови, сочни дини и огромни тикви. Да, полето ражда тикви, читателю, но както сам ... |
|
"Не знае колко е всъщност човешко / да си изплачеш така сърцето" - ключов е този цитат от стихотворение на Надежда Радкова. Ключов е за цялата книга и за цялата читателска съвест. Защото, скъпи читателю, тази поезия потегля към теб и към твоето сърце. Кардиолозите ще апострофират, че е само мускул, но дори те - в спасителните минути на метафорите, ще се развълнуват от поетичните откровения на Надежда. Защото е наистина въпрос на съвест да осъмнеш със сърце. Е, тези стихове със сигурност ще учестят пулса, но развързаната свобода е задъхана - категорична, но и беззащитна. Каквато е самата поезия." Камелия ... |
|
Ако (се) забравя някой ден... Аз искам да запомниш най-доброто в мен. Да съм завинаги такава - посрещаща с усмивка всеки ден. Безкрайно вдъхновена, до забрава. Аз искам да запомниш най-доброто в мен - момиче, в красотата на живота лудо влюбено, което всеки миг на нежност, подарен от теб, в сърцето си е сбрало, някога изгубено. Заедно Кафето сутрин, ако искаш - с мляко. И кратката раздяла с Хубав ден! Разкошеството някой да те чака. И този някой да очаква мен. Следобеди със сладки аромати, въздишките по повод филм любим. И всякакви вълнения крилати, с които нощем можем да летим. И нежността на тънкото ми кỳ ... |
|
Книгата Угасването на Бетелгейзе е дебютната стихосбирка на Айлин Лазова. Доплеров ефект такава е същността на Вселената колкото и здраво да държиш ръката ми все някога пространството ще ме погълне и ще ме видиш все по-червена и по-червена Айлин Лазова "Угасването на Бетелгейзе от Айлин Лазова пресъздава онова, което е било в началото на поезията, философията и астрономията - наблюдението на нощния свят с интимното задаване на въпросите, които впоследствие ще предпоставят насоките на развитие на изкуствата и науките, занимаващи се с една от най-важните теми: как хората и вселената си взаимодействат. Спокойно ... |
|
Кихот погледни пролетта - полюбувай се! - птици отпиват от преспите: идват вълни и наследството ще залее разсъдъка Тодор Стоянов "В края на 30-те си години Тодор Стоянов прави дебюта си - късен, но не закъснял. В Апории той създава свят, в който митологията, християнската традиция и философията, обиграни чрез литературния канон, стоят редом до обикновеното всекидневие, а възвишеното върви ръка за ръка с ироничното. Стихотворенията му са белязани от специфичното му чувство за ритъм, в повечето случаи кратки и отсечени като от скулптор от някоя скала, и са изпълнени със самобитна атмосфера, която е съвременна в ... |
|
"Директна и сурова поезия, в която болката се понася без хленч, думите са остри, а самотата е истинска. Любовта и ранимостта остават приглушени, но въздействат - меланхолни като дългите слънчеви следобеди и лятна рокля покрита с цветя, мокра от топлия дъжд." Силвия Чолева "Има някакъв порив към отрешеност, към желанието рязко да напуснеш света, в поезията на Пейчо Кънев, подир чието олюляване и изнасяне отвъд хоризонтите на предела моралният императив се връща върху същността на този свят - още по-радикален, тежък и категорично безкомпромисен." Ивайло Иванов ... |
|
"Книга за края на любовта. И на света. Краища, които сами сме написали преди реално да се състоят. Крехки като паяжина и сурови като скални отломки, едновременно отрезвяващи и апокалиптични, стихотворенията на Димитър Кенаров обръщат очите ни към последните неща. И към идещото след тях." Надежда Радулова "Тази книга е толкова пряма, че не се чете лесно. Тя отваря очите ни - за всичко, което сме загубили, докато паметта ни увещава, че то все още е наше. За крушението на сънищата пред погледа, който отказва да бъде излъган. За дивната градина на любовта, засадена с прагматика. И отново, за любовта." ... |
|
"Не мога да те уча да обичаш. Та то е като дишането просто. Или посрещаш огъня с гърдите си и тихичко благодариш на Господ, че си избран и светлата си участ като един безценен дар прегръщаш, или... Прости, не мога да те уча! Не мога да те уча на могъщество!" Нели Коларова ... |