"Поезията в книгата на Росен Кукушев е ярка, чувствена, ерудирана, движи се свободно между времена и пространства. Сърцето отпива от света с хедонистичната страст на вярващия в живота, на прощаващия на живота, откривайки необятни нюанси. Любовта, болката, радостта се сливат в общ вкус, в който може би не е нужно да ги отделяме една от друга. Завръщане в Александрия е пътуване без крайна точка - всяко пристигане води до нови пътища и ни оставя надеждата, че имаме още поне един шанс да преначертаем границите - безмилостно и нежно." Виолета Кунева "Росен Кукушев умело създава своята поетическа ... |
|
"Тони е родена в Коми, АССР, баща ѝ е българин, а Наталия е рускиня. Като идват в Хасково, мъжът я побийва и тя бяга с бебето. Тони завършва Немската гимназия в града през 1997 г. и започва да учи икономика във Велико Търново. Но от липса на пари се връща в Хасково. През 1998 се подготвя да кандидатства Биология в Пловдивския и се самоубива. Понякога си мисля и това, че е една от многото съдби, прекършени в прословутото Преустройство." Евгени Христов ... |
|
За поредна година издателство Труд подкрепи конкурса за поезия и кратка проза Янаки Петров. Второто му издание приключи в края на 2024 година в град Средец и отново бе в две категории - за поезия и за кратка проза. Вече е факт и традиционният алманах с произведенията на победителите, излизащ с логото на Книгоиздателска къща Труд. Тази година стотици автори от цялата страна изпратиха своите произведения за участие. Големите победители бяха - Иванка Краева (поезия) и Васил Люцканов (проза). Книгоиздателска къща Труд награди Георги Николов в категория Поезия и Марта Радева - категория Проза. Алманахът излиза с ... |
|
Второ допълнено издание. ... В понеделник ще е късно е книгата, която изстреля Добромир Банев във висините на съвременната българска поезия. В нея ще разпознаете много от знаковите му стихотворения. Много читатели нямаха възможност да се докоснат до книгата, тъй като преди десет години тя се изчерпа в книжарниците за съвсем кратко време. Веднъж написани, думите вече имат собствен живот, но е прекрасно да можеш да се докосваш до тях, когато поискаш. Затова сега, в ново издание, В понеделник ще е късно предоставя тази възможност за онези, които някога са пропуснали да я направят част от личната си библиотека. Книгата ... |
|
"Елисавета Шапкарева е уважаван и утвърден автор. Към вдъхновяващата ѝ колекция от книги с лирика и хайку се прибавя новият ѝ сборник с хайбуни (жанр, съчетаващ кратка лирико-философска проза и хайку). Творческият поглед към света е задълбочен и откривателски, свидетелства за висока степен на самопознание като цел и смисъл на живота. Авторката е отворена към настоящия момент и с пестеливост на думите постига колоритност на сцените и психологизъм, с деликатни препратки към преживяното лично от нея, към интимния ѝ съкровен свят. Без словесна натруфеност и излишна претенциозност, чрез стилистичните ... |
|
Малцина са днес у нас служителите на Словото, които съумяват да устоят на суетата и да не се отклонят от пътя, по който ги е повел талантът. А на този път, ако останеш верен на природата си и безучастен към изкушенията на времето, ще срещнеш и разпознаеш хората, които са твои събратя по кръв, ум и перо. Кои са те в този втори том от Моите истории на Георги Борисов? Константин Павлов, Борис Христов, Радой Ралин, Йордан Радичков, Петър Увалиев, Миряна Башева, Вера Мутафчиева, Никола Радев, Алек Попов и Деян Енев, Севда Севан, Божана Апостолова, Красимир Дамянов и Влади Киров, Кирил Кадийски и Георги Господинов, ... |
|
В този внушителен по обем и времеви обхват литературен труд, който авторът е нарекъл Моите истории, а някои биха го определили като своеобразен дневник на писателя, Георги Борисов представя непубликувани свои стихотворения, мисли и наблюдения, философски есета и мемоарна проза, литературни портрети и свидетелства, сценки и житейски истории, белязали неговия път в продължение на половин век. Сред най-любопитните от разделите в настоящия том е първият - и като форма, и като тематика, - който препраща към Далчевите Фрагменти и представлява особен принос с опитите на поета да разгадае същността на поезията и творческия ... |
|
"Анархия на сърцето е царицата на меланхолиите и обречената любов, но и оголен до рана нерв, който води до удобно премълчаваните въпроси за социалното неравенство и липсата на човешкото в социума, за вируса на страха и самотата, за забравата на миналото и отричането на бъдещето, за ужаса на войната, за самотната вечеря на Бога, за разрухата на сърцето... Тази книга е юмрук право в кривите зъби на мълчанието ни, опит за редакция на света, но и любов към ближния, към поезията и към свободата да обичаш до смърт." Ива Спиридонова "Кратки стихотворения в ритъма на сърцето. На пръв поглед категорични, ясни, ... |
|
"– Илюзията е лъжа. – Не е съвсем така. – Илюзията е живот през мъгла. – Не е напълно вярно и това. – Илюзията е самозаблуда. – Но предизвиква някаква възбуда. – Илюзията е да загубиш реалността. – Не мога да се съглася! – Илюзията е изопачено възприемане на действителността. – Всеки я възприема през своите сетива. – Реалността за всички е обективна. – Напротив! Тя е абсолютно субективна. – Илюзията те въздига. Но след илюзия винаги се пада. – Няма да има много жертви. Само илюзионистът ще пострада. – Илюзията е заразна. И близки хора разболява. – Как тогава тази болест се преодолява? – Само Истината те приземява. – ... |
|
"Кирил Кадийски не казва като Декарт - никой преди мен, тъкмо обратното, той знае като Паскал, че смисълът е по-скоро бленуване, което упорството би одобрило. Оттук и повторението, формалният стремеж, рамката на сонета, която странно окриля бунта, като приглушена радост, като оная краткотрайност на мечтите, подобна на хрущенето на шумата под стъпките в гората. Този гръко-славянски глас, който знае как да свърже Балканите със средиземноморска Европа чрез своята сияйна култура и пламенна поезия, зазвучава силно, вдъхновява и завладява слушателя, както правеше навремето неговият сънародник - великият бас Борис Христов: ... |
|
"Война, мир, насилие и безпътица са темите, които Владислав Христов извежда на преден план в новата си книга. Птиците и хората са противопоставяни, сравнявани и изследвани чрез умело-начупени линии, които наслагват щрих след щрих, метафора след метафора. Тази поезия натъжава, просветлява и помага за изравняването на силите." Катерина Стойкова "Тази книга ухае на барут и мащерка. Тя се вглежда в живата природа около нас, а и в нас самите със скептицизъм и ирония. Неочакваното в нея е, че открива мириса на барут и в уж идиличното царство на мащерката, но човешкият свят сякаш трайно е навлякъл войнишката ... |
|
"Краят на думите е книга с поезия и диалог между текстовете на Мила, и картините на Галина Димитрова - художник, който също дебютира, но в ролята на илюстратор. Думите са премислени, но и дръзки, събрани отвън, от пропътуваното и видяното, но изтръгнати и отвътре, от дълбокото на болката, затова ни заразяват с автентичността си." Мирела Иванова Мила Люцканова учи Културология в Софийския университет, а по-късно записва Актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ Кръстьо Сарафов и се дипломира в класа на проф. Атанас Атанасов. В последните десет години работи главно като актриса на свободна практика, има опит и в ... |