В стихосбирката си Из дълбините виках цял живот Вениамин Пеев предлага поетично-философски прочит на смисъла и ценността на християнския живот и смърт. Това е осъществено през призмата на главните мотиви в Давидовия 23 -ти псалом, на който Пеев предлага в началото свой поетичен превод от еврейския оригинал. Според автора животът на лирическия герой преминава през "долината на смъртната сянка", за да достигне след своето драматично пътуване до желания изход. Memento mori В живота си безумно вечно спорим за слънцето, за любовта дори... В душите ни единствено гори съгласието за memento mori... Но можем ли ... |
|
"Не съм цитиращ човек. Не съм от летящите хора. Стъпвам на пръсти пред дома на мъртвородените. Аз съм просто слуга, който стърчи до простора с пъпната връв. И разрежда тъгата във вените." Сава Василев Сава Йорданов Василев е български литературовед и писател. Автор на множествено книги в областта на литературознанието, художествената проза, драматургията, поезията. Негови текстове са превеждани на френски, хърватски, руски и унгарски език. Преподавател във Великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий от 1990 г. Професор, доктор на науките. Главен редактор на алманах за литература, наука и изкуства ... |
|
Чест и достойнство Какво означава думата чест? Изглежда съм забравил и не зная. Навярно тя не ни е нужна днес. Защо ли питам, вместо да си трая? Какво означава думата достойнство? Изглежда не мога точно да кажа. То е обратното на притворство. По-добре с пример да го покажа. Както кремъкът не прилича на глината, чест и достойнство не прилягат на сипай. Чест и достойнство е да браниш родината с упорство и увереност на самурай. Казано просто, казано ясно, с думите на един мечтател... Чест и достойнство са нещо прекрасно и то е да не си предател. Владимир Гюров ... |
|
Празник Колко хубаво и ведро стана тук, улиците станаха тихи и празни, няма ги убийците омразни, прасетата отидоха на юг. Колко хубаво и ведро стана тук, хората по улиците оцеляват и усмихнати се поздравяват, прасетата отидоха на юг. Колко хубаво и ведро стана тук, състезателите не се състезават, катаджиите гладни си остават, прасетата отидоха на юг. Колко хубаво и ведро беше тук, сега със двеста жънат се житата, търкаля се във своята кръв раята, прасетата се върнаха от юг. Владимир Гюров ... |
|
Настоящата поетична книга Орисници се явява продължение на дебютната и стихосбирка Звездица, изд. Захарий Стоянов 2022 г. Тук темите са свързани с главните аспекти на човешкото съществуване, умело и мъдро обобщени до основополагащи истини, толнаността е оптимистична и жизнеутвърждаваща, стилистиката е прецизно премерена, а искреността на лирическите послания завладяваща. ... |
|
Надя Попова е родена на 1 юни 1952 година в София. Завършила е Московския литературен институт Максим Горки. Работи дълги години в редакция Култура на програма Христо Ботев на Българското национално радио. била е редактор в отдел Поезия и драматургия на изд. Народна култура и в сп. Панорама. От 2004 до края на 2008 г. и от 2013 -та понастоящем е главен редактор на в. Словото днес, седмично издание на Съюза на българските писатели. Автор е на стихосбирките Линия на живота, НМ, 1981; Новолуние, БП, 1987; Къщи за събаряне, Къщи за събаряне, изд. Христо Ботев 1993; Безславни празници, изд. П. К. Яворов, 1996; Рисунки по ... |
|
Това е четвъртата книга с поезия на Васил Балев. И тъй като всяка поезия говори най-добре сама за себе си, ще ви предложим откриващото книгата стихотворение: 2:58 възможно е да се събудиш през нощта и да откриеш, че едната ти ръка се е загубила да се опиташ да отидеш до прозореца но да не можеш да си спомниш как да видиш, че луната е разляла локва мляко върху пода и мисълта ти като попова лъжичка безпомощно се лута там възможно е да се почувстваш толкова самотен че да поискаш да си бебе, спящо в стара ваза което смуче уморените цветя в един момент ти вече нямаш правото да казваш аз въпросът кой е капка в неизвестно ... |
|
Колко ли хубави неща са се случили, защото съм повярвала, че съм достатъчна, че заслужавам, че ще успея? И съм опитала, и съм можела, и е трябвало, и е стигало само да събера малко смелост. Дарина Атанасова ... |
|
В Наведнъж са събрани негови произведения от този дълъг период от време. Период, в който авторът се наложи и като един от най-самобитните гласове в съвременната българска поезия, и като професионалист в областта на рекламата."Наведнъж са текстовете, събирани в продължение на седем години след дебюта на Стефан Икога - Непукистика. Задъхани, разхвърляни между кварталите и улиците на София и Българското Черноморие, стиховете му рисуват картини на хармоничното съществуване, на споделеност, както и картини на истерията, гнева и ненавистта като отговор на всичко, което ни заобикаля. Препоръчва се да се четат накуп." ... |
|
Тази книга е написана от българка-емигрант, учен и човек, за когото писането е връзка с източника на вдъхновение и живот. Пеперудата е плод на многогодишен трудна авторката, преминала през превратностите на времето в нейното лично развитие на два континента с три различни култури. Авторката е родена в северозапада, в Бяла Слатина, китно градче в дунавската равнина, известно като родно място на поетесата Блага Димитрова и поетът Николай Хрелков. По професия е молекулярен биолог, възпитаник на Софийският университет. След докторат в Италия, работи много години в САЩ в държавния и частния сектор като водещ учен със ... |
|
"...приеми поясненията под черта към някои от случайните думи от речника, употребени като заглавия, с доза чувство за хумор и като приложени тук единствено за целта на стиховете - не като съмнение в твоята читателска ерудиция, а като необходим контекст в експеримента на един homo ludens... в играта на думи и смисли (защото всички понякога обличаме костюма на играещия човек)..." Ивета Данаилова ... |
|
Затворих очи в желанието си да задържа за по-дълго видяното. Знаех, че след кратко време нищо няма да бъде същото. Белотата ще се превърне в спомен... Но по-важното беше преодоляването на съмненията, болката, чувството за безнадеждност. Усетих прилив на свежест, която сякаш избърса праха от нещо излиняло и сега можех да дишам свободно, с пълни гърди. Осъзнах дълбокия смисъл на същото - една доза белота! Повече не ми беше нужно! И днес тя ми е достатъчна!"Дария Манева продължава да следва пътя на своите дълбоки прозрения, свързани с преоткриването на стари като света истини. Прави го по свой начин - проникновено, ... |