В тома за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова - Язове 1931 г., Бунт 1934 г. и Кръстове 1934 г., които имат само по едно издание. Добавени са всички по-късно публикувани от нея творби в печата - във вестник Литературен глас, Вестник на жената, в двата сборника Сноп, издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни - от края на живота ѝ, са взети от машинописа Язове. Избрани стихотворения, съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен архив. Постсимволизъм, сюрреализъм, ... |
|
|
В тишината си ти от Славена Николова е емоционална и лична стихосбирка, с която поетесата дебютира на литературната сцена и с нея изразява себе си, своята искреност и чувственост. Поезията ѝ е лека, напомня капки дъжд в летен ден, ненатрапчива и много ефирна - каквато е самата авторка."Ще ти позволя да ме докоснеш с думи, ако душите ни се слеят, телата ни ще ги последват.""Със сигурност можех да бъда листо, да танцувам безгрижно със вятъра, или пък цвят, в който да се влюбиш. Вероятно можех да бъда и птица и моят дом да бъде простора. Но се оказвам затворена в едно тяло, човешко, което вдишва ... |
|
|
"Тилда на Мария Куманова съдържа остро сетивна, конвулсивна, едновременно драматична и иронична към себе си поезия. Писана е с горест и носталгия, с осмеляване и усъмняване - и с ясното съзнание, че поетът е сам и гол срещу света, без маска и без броня, всевластен и безсилен медиум, чиято енергия извира от болката - и той просто трябва да е раним, тъй като именно през изстрадването на живота проговаря онова, което е отвъд думите, традициите и човешкия опит. Мария Куманова знае, че от всички времена, които пресичат и разсичат битието, от значение е времето, в което раните се превръщат в белези и в което вътрешният, ... |
|
|
Съставител: Христо Караславов. ... "Когато много ме боли, България си смислям. В нея по върховете сняг вали, по долините слънце грее. Страдания и изпитни тя винаги е надживявала и пойни птици и сърни на хората е подарявала. Да, тя е бедна. Но е в нас. И ние в нея. И обичаме болежките ѝ. Своя глас и всичко свое ѝ обричаме. В големия ѝ тежък ход и аз до някоя година единствения си живот като през угар ще премина. Миг само ще ме заболи. Ще бъда като зърно в нея. И дълго сняг ще ме вали. И дълго слънце ще ме грее." Андрей Германов ... |
|
|
Да анализираш поезията на Роза Боянова е като да сондираш химическия състав на водата, около остров Света Анастасия, да се опитваш да броиш кръговете на дърво, което расте със спиралата на вечността - всеки опит за изчерпателна критическа рефлексия би бил незавършен, както погледнат в перспектива всеки хоризонт е вечен в своята безкрайност. ... |
|
|
Второ преработено издание. ... "Мой малък, уплашен по рождение човек, ти си връхна дреха на душата ми, ти си едно жестоко изключение в синдромите на тоя свят... Мой малък уплашен човек, вкопчан в опашката на времето, положителен антигерой на епохата - все едно ли е нищожен ли си, или унищожен? Ти участваш в хаоса, в движението - от къщи на работа, от работа - вкъщи, ти имаш собствен слънчев часовник и собствен малък уплашен човек, но зависи ли нещо от теб, щом си зависим от всичко? Мой малък, забравен, готов за подвиг човек - аз не съжалявам лудите си братя и никога не съм се хилил на хората, замислени за цвета на ... |
|
|
Камбана Намерих в тревата език от камбана. Нагоре погледнах - камбана видях. Едва се полюшваше - зеленясала, няма. Пепел от нея се ръсеше. Прах Обложен със туфички мъх бе металът, години в тревата зелена лежал. Поръбено с капки роса наметало паяк над бездна от бронз бе развял. Звуци да екнат в небето. Съзвучия. Капчуци да текнат. Да млати кълвач. Камбани - кокичета под капчуците - от южняка люляни - да бият до здрач. Звъни и ликуй, весели се, камбано. Желязото кално в небето забих. Съешете се, звуци, звуци, кал изначална, ечи и ехти, намълчал се език! Любомир Николов ... |
|
|
Стиховете на Александър Стоянов (1970 - 2008), писани по кръчми и болници през 90-те, са може би най-близо до онова, което се нарича поезия на ъндърграунда. По една или друга причина в Пловдив като че ли липсва подобен тип писане или вероятно то е толкова скрито, че минават години, преди да се появи. Тези стихове са писани върху всичко друго, но не и на пишеща машина или компютър. По хвърчащи листчета, салфетки, случайни хартийки, попадащи също така случайно в ръцете на поета, както възникват и самите текстове. Рецитирани са пред приятели. Не са подготвяни за печат, далеч са от амбицията да влязат в книга. Те са оня ... |
|
|
"Всяко мое стихотворение е любовно щом ти го прочетеш." Петър Чухов "Едно от най-хубавите неща в поезията на Петър Чухов е там, където играта с думи оголва мрака между думите. И в същото време там, където в мрака и абсурда на живота проблясва спасителна светлина - любовна, слънчева или от нощна лампа, все едно. Много зряла книга, превеждаща ни през смъртта и любовта хладнокръвно и топлокръвно едновременно." Георги Господинов Илюстрации: Капка Кънева. ... |
|
|
Когато вземеш в ръцете си, драги читателю, тази изящна книжка и прочетеш върху корицата името на нейната авторка, ти едва ли ще се спреш единствено върху стиховете ѝ. Защото това име е Джуни Александрова и то мигом ще подгони мисълта ти по-далеч от строго подредените страници на книжното тяло... Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия от издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
Книга със стиховете на Галина Златарева и маслени картини върху платно на Пеньо Иванов."Стихове пиша от доста години та и до днес, но все не се решавах да ги публикувам. Кураж ми дадохте вие, читателите на моите романи. Пращате ми отзивите си като на човек, когото чувствате близък, и без притеснение споделяте мислите си. Това ми създаде усещането, че няма прегради между нас. Зная, че едни ще харесат стиховете ми, а други не, защото тухличките в градежа на всеки творец са различни. Пиша така, както го чувствам, и не се водя от правила и моди. Това ми дава куража да разтворя за всеки от вас страниците на тази книга. ... |
|
|
Поезията създава норми в пустотата на бялото очакване и е необходимо гласовете, които съдържа, да имат комплексни функции, за да може да заговори за духовния излаз и за оцелялото, защото човек се намира непрекъснато в своеобразно постсъстояние, както е постмодернизма. Човек реставрира в момент след отминаването на поредната буря. Постмодерният човек говори за оцелялото в своя вътрешен свят и в света около себе си. Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия от издателство Захарий Стоянов. ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147
