"Видяхме го, но де се е видяло опашка да върви сама, без тяло! А беше, беше някога юнашка, а беше за завиждане опашка. И да ѝ беше тялото мъничко, то имаше си, имаше си всичко. Сега е и проскубата и бедна - от всичките опашки е последна. Сега е и без армия, без флота. Изобщо - непригодна за живота. И няма граждани, а поданици само. Бозволието сякаш е голямо. Та кой ще уважава като цяло опашката, останала без тяло." Атанас Звездинов ... |
|
"Да крачиш само - е съпротивление. Да влезеш във вода, в огън - пак. Нестигнатата цел - съпротивление. Постигнатата - носи негов знак. И плуга, и ракетата, зърното, и труса нейде в земните недра, прибоя на морето... Как животът това съпротивление побра! Плътта ни не е ли съпротивление? А мисълта? А чувството за дълг? Съпротивление е съвестта. И бреме е. Ама какво без нея бих могъл? Часовниците като белезници заключват китката ни за това, което все да правим сме длъжници. Кое ни неусетно окова, че все вървим и все вървим нататък, където свети онзи ключ - мечтата." Атанас Звездинов ... |
|
"За по-малко от десет години - от 2015 до 2023 година, Иван Гранитски създаде и оформи един нов по-етически свят, извеждайки българската поезия на ново равнище, като ѝ даде нови теми и нов начин на художествено мислене. Този свят излъчва огромна енергия, придобита от съзерцанието на природата и историята и от познанието за тях като неотменна част от човешкия живот, човешкия разум, осенен от Светия Дух. Не е лесно да си поет на такава поезия. Защото са необходими други думи, с които да изразяваш себе си и онова, която виждаш и си възприел. Иван Гранитски намира такива думи и умело ги подрежда и превръща в ... |
|
Книгата Настояще в бъдещето от Маргерита Ал. Сидерова съдържа новели и стихове с рисунки. ... |
|
И ще разцъфнат лилиуми в скреж е симфония от звуци, лирични и философски откровения, които докосват различни аспекти на човешката същност: Любовта като единение на две души, като привързаност към Отечеството, като преклонение пред Създателя на всичко видимо и невидимо."Любовта откриваме в най-простите неща. В изгрева и залеза в тихата песен на дъжда. В ръцете, натежали от умора и масата за двама там на двора. Любовта сме двама ти и аз прегърнати в едно до сутринта. Чашката кафе. Песента на Нат и шепа лунна светлина." Любов Георгиева ... |
|
Птици тръгнах си вълненията ми стихнаха като море след буря цветът ми беше равното синьо на небето в края на август нищо не можеше да ме докосне разбирах птиците летиш и летиш без да можеш да кажеш откъде знаеш посоката. Мария Гетова Мария Гетова е родена в Русе през 1999 г. През 2022 г. придобива бакалавърска степен по Културология. Публикувала е поезия в различни електронни списания и е носител на втора награда на Националния конкурс за поезия Веселин Ханчев, 2022 г. ... |
|
"И пролетта може да бъде жена, и природата може да носи невестини одежди, и мечтата може да има женски лик. Това е поезия за жената във всичките ѝ форми и отражения - влюбената, неразбраната, боготворената, чувствената, дъщерята, майката, вечната, та чак до онази, оставила силата си да отеква поколения след себе си. За честта да бъдеш жена." Десислава Илкова ... |
|
В тома за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова - Язове 1931 г., Бунт 1934 г. и Кръстове 1934 г., които имат само по едно издание. Добавени са всички по-късно публикувани от нея творби в печата - във вестник Литературен глас, Вестник на жената, в двата сборника Сноп, издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни - от края на живота ѝ, са взети от машинописа Язове. Избрани стихотворения, съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен архив. Постсимволизъм, сюрреализъм, ... |
|
В тишината си ти от Славена Николова е емоционална и лична стихосбирка, с която поетесата дебютира на литературната сцена и с нея изразява себе си, своята искреност и чувственост. Поезията ѝ е лека, напомня капки дъжд в летен ден, ненатрапчива и много ефирна - каквато е самата авторка."Ще ти позволя да ме докоснеш с думи, ако душите ни се слеят, телата ни ще ги последват.""Със сигурност можех да бъда листо, да танцувам безгрижно със вятъра, или пък цвят, в който да се влюбиш. Вероятно можех да бъда и птица и моят дом да бъде простора. Но се оказвам затворена в едно тяло, човешко, което вдишва ... |
|
"Поезията на Светлин Симеонов е родена върху графичния лист на нашето днес, където контрастите на енергиите, на черното и бялото, на любовта и нелюбовта... проверяват устойчивостта на Душата! ("...да размекна с топъл дъх снега, / насъбрал се горе по душата"). Цялата книга е един задъхан прочит на видимото и невидимото в голямото чудо-живот. Има стихове, в които магнитната стрелка на авторовия душевен сеизмограф буквално ще изхвръкне заради високите стойности на експресивния изказ, а други пък стихове звучат мъдро и с космическа хармония и простота... А чудото е самият автор - че е успял да долови и ... |
|
Съставител: Христо Караславов. ... "Когато много ме боли, България си смислям. В нея по върховете сняг вали, по долините слънце грее. Страдания и изпитни тя винаги е надживявала и пойни птици и сърни на хората е подарявала. Да, тя е бедна. Но е в нас. И ние в нея. И обичаме болежките ѝ. Своя глас и всичко свое ѝ обричаме. В големия ѝ тежък ход и аз до някоя година единствения си живот като през угар ще премина. Миг само ще ме заболи. Ще бъда като зърно в нея. И дълго сняг ще ме вали. И дълго слънце ще ме грее." Андрей Германов ... |
|
Да анализираш поезията на Роза Боянова е като да сондираш химическия състав на водата, около остров Света Анастасия, да се опитваш да броиш кръговете на дърво, което расте със спиралата на вечността - всеки опит за изчерпателна критическа рефлексия би бил незавършен, както погледнат в перспектива всеки хоризонт е вечен в своята безкрайност. ... |