Дългоочакваната втора стихосбирка на един от най-нетрадиционните съвременни български поети и понастоящем най-известният поет-градинар. Това е откривателска и неземна стихосбирка. Тя първо достига до опиянения поток на живото и мъртвото чрез еротично поглъщане на природата в собственото ни тяло и чрез майсторско преобразяване на езика в сетива. От този дзен-поток се пораждат нови и известни същества, нови и остарели думи, нова и позната игра. Захари Захариев умее да отклонява езика, принуждава го да се блъска в себе си, оставя го да протече надолу, настрани, навътре или нагоре в органите на всичко съществуващо. И след ... |
|
|
"Това е пълноводна литературна река с определено течение. Тя е своеобразна симфония в стихове, родена в София, на Кристал, край Рейн, Майн, Дунав, обогатена от ерудиция и всекидневие. Преодолява както държавни, така и лични граници, като разкрива себе си в този труден процес. Вдъхновение и извор са ѝ лаконичност, вяра, метафори и яснота. Вярата ѝ остава неизменна (вяра в колебанието и в непоколебимостта), отдава се на родството и близостта с битници, средиземноморска поезия и изразителността, в която властва отговорност и липсва доминация. Това е книга, която е в постоянен диалог със себе си, един прилив ... |
|
|
Вървя С блокирана походка. С тояга здрава във ръка. Вървя... С коляно, счупено на две. Куцукам трудно през света. Вървя... Във дупка черна падам рязко. Заострена стрела във мен – Боли... Проскърцват чарковете мои. Те имат нужда от мехлем. Лечебен... Захапвам волята си здраво. И вярата си - фанатично. За кой ли път... Изправям се полека-лека. И стъпвам смело на инат... и пак вървя... Тоягата - приятел личен. Изритвам с нихилизъм зъл. Вървя... Опъвам аз напред въжето. И то е Пътят Мой. Вървя... Безумен акробат съм аз. С баланс. Напред. Вървя... Походката изправена е вече: Със ритъм нов. И с хъс. Вървя... Живота ... |
|
|
Тихо като в църква Искам да е Тихо. Тихо като в Църква. Да е Тихо - Честно. Да е Тихо - Смело. Тихо - Съкровено. Като във Параклис. И като Причастие. Да се чува само огънят на Свещите. Да разкъсам Старото и да го изхвърля. Да остана гола. После да наметна и да се завия с Времето Безкрайно. В изповед гореща да склоня главата си. В слепоочието горе да тупти сърцето ми с дишане насечено в ритъм неритмичен. Да простя на другите. Да простя на себе си. Тихо да приседна с Благодарност Свята - С обич и към Другите. С обич и за себе си... Ива Тупарева ... |
|
|
"Деньо Денев е божа дарба, светъл автор, владеещ с такова спокойствие, но и с вътрешна напрегнатост словото, че всяка негова дума излъчва поезия. Тънката граница между живота и смъртта сякаш преминава и през неговите стихотворения, за да ги направи по-тревожни, но и по-нежни и справедливи, за да изрази драмата на модерния човек." Панко Анчев ... |
|
|
"Усещане за пълна хармония между енергията на думите и вибрациите на сърцето. Внимание към всеки щрих в картини, нарисувани с думи. Смелостта на младостта, приела словото за свой път. Поезия, която оставя след себе си въпроси. И дълъг антракт за отговори. Лични и дълбоки." Мария Лалева "Родих се в грешно време. Време, в което много малко хора биха отворили книга с поезия, пошло време, в което изкуството е приемано за даденост, не е ценено, не е градивно, не е търсено. Тази масова материалност на света, тази липса на духовност, ме убива, кара ме да искам да избягам. В момента ти четеш моето бягство от ... |
|
|
Тази книга събира мнението на 64 български творци за българския език, словото, буквите, делото и празника на светите братя Кирил и Методий, за училището и учителите, за книгите и Деня на народните будители. Някои текстове са класически оди за просветата и се изучават в училище, други са почти неизвестни дори на високообразованите читатели. Някои са мащабни творби, а други - почти елементарни римушки за съвсем малки деца. Но всяко от включените произведения прелива от обич, възхищение и истинска грижа за родния език и писменост, защото авторите им до един болезнено съзнават огромната роля на словото и езика ни за ... |
|
|
"He увяхва нивга Българската Роза, оросявана от небесната дъга! Образ Свят на Христа! (Аз съм цвете Сароново). В Розовата долина оградена с планини, да я вардят от злини тя, Царицата Роза - Блажено си царува с аромат на красота ни дарува. Тук в средата на света в чудно красивото кътче съм се родила, израснала сега продължавам да живея и работя в него - в малкото, китно селце Куртово. Занимавам се с отглеждане на розова градина, всеки ден посрещам изгрева на Слънцето, играя Паневритмия - максимално ползвам Природните Блага. Тук непринудено запявам всички тези песни и ги записвам с текст и музика. Това в едно от ... |
|
|
"Без мен включва както стихотворения и сънища, така и фрагменти, спомени, бележки от пътувания и записки: Опитах се да събера последното десетилетие в цялост, за да не се разпилее и за да мога да видя лицето му и да чуя гласа му. Малко самонадеяна амбиция, може би, но нямах и друг избор, за да продължа напред. Мисля, че този опит не засяга само мен." Стефан Иванов "Струва ми се, че единствен от своето поколение Стефан Иванов е пълноправен културен поданик на моето. Тази книга е всеобхватен мост, по който виждам съвременна София - точно тази, до която вече нямам достъп. И същевременно изпитвам дълбока ... |
|
|
"...Може би именно затова ме впечатли поезията на Рени Васева, в чийто визуален и емоционален свят образът на къщата присвоява характеристиките на дома. Всеки детайл от одухотворения ѝ образ е придобил свое значение и свой живот. Тази нейна интерпретация до голяма степен напомня вижданията на френския философ Гастон Башлар, чиято книга Поетика на пространството, представя възгледите му за архитектурата на къщата и отделните ѝ части като своеобразни опазващи феномени с различни функции. Рени Васева отива още по-далеч от Башлар. В интерпретацията на образа на къщата тя влага невероятно жив организъм, който ... |
|
|
"Тази книга е за всички онези неразбраните, необходимите, дишащи урагани, които крият толкова много любов зад буреносните си облаци, и за онези, осмелили се да ги докоснат. Една (не)романтична история, разказана без цензура и без задръжки. Една любов, родена от страстта, но белязала душата." Димитър Мавров Димитър Мавров е сред новите имена в българската поезия. Неподражаемият му стил на писане и запомняща се визия му носят популярност в социалните мрежи. Две години след успеха на Под черните ми криле Мавров е готов да изненада читателите с още по-изпепеляващата стихосбирка Единствено ураганите могат да ми ... |
|
|
"Приблизително преди 30 години с Малина Томова създадохме тази книжка. Спонтанно, с лекота и любов. Просто две майки, които искаха да изразят своята обич към дъщерите си. 30 години са един съзнателен живот, в който се случиха много промени. Малина отиде в един по-добър свят, дъщерите ни станаха майки, но очарованието, невинността и радостта от общуването ни се хербаризираха в страниците на тази интимна книжка. Съзнателно не променихме оформлението и като израз на нашата почит към паметта на Малина и преклонението ни към нейния поетичен талант, деликатност, човещина и всеотдайност. Малина остава в сърцата ни ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148
